Решение по дело №678/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е 247/9.6.2020г.

№                                                       09.06.2020 година                               град Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Ямболският районен съд,                                                    ХV-ти граждански състав

На 09.06                                                                                                   2020 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                     Председател: Марина христова

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 678 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

   Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от Р.Г.П.  , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката  домашно насилие от страна на П.Г.В. – нейн бивш съпруг.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършени твърдените актове на домашно насилие. По отношение на молителката било осъществявано системно домашно насилие от ответника. Твърди се, че на 08. срещу 09.03. ответникът решил ,че трябва да живее при молителката, т.к. апартаментът му изгорял, но тя не била съгласна. Отказал да напусне жилището й, поради което се наложило да го изкара с полиция. На 10.03.2020 год. отново дошъл в дома й, натискал вратата, з ада влезе.Звънял на вратата. На 11.03.2002 год. сутринта отново отишъл и започнал да чука на вратата, заплашвал молителката, че ще извика полиция. С описаното ответникът упражнявал непрекъснат физически тормоз спрямо ищцата, което я карало да се страхува за здравето и за живота си , предвид предходни прояви на агресия.

Към молбата е приложена декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД. Представени са и други писмени доказателства

В съдебно заседание молителката – лично и чрез упълномощен адвокат поддържа молбата. Ангажира доказателства.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изразява становище по молбата.

     Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен за периода 09.-11.03.2020 год., пред родово и местно компетентен съд.  

За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.

От приетото копие от решение на ЯРС от 28.01.2002 год. се установява, че страните са бивши съпрузи.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. В.- *** на страните посочва, че оветникът редовно посещавал апартамента им, но те, включително молителката не го искали. За процесния период се наложило да пренощува у тях за една вечер, след което поискал отново да го приемат, което наложило съдействие от полицията. Ответникът чувал при посещенията на баща си, че майка му вика, защото я закачал, знаел, че не го иска.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно -  всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

   В настоящия  случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие, се установява, че е налице осъществено по отношение на същата психическо насилие, изразяващо се в отказ да напусне личното й жилище, включително постоянни опити да влезе в същото през твърдения в молбата за защита период.

   Съдът намира че в процесния случай, освен декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката се подкрепят в пълна степен от показанията на В., които съдът кредитира като логични и безпротиворечиви. В процеса годни доказателства, оборващи отразеното в декларацията не са ангажирани от ответната страна.

Описаното поведение на ответника по принцип е морално укоримо и противоправно, защото е от естество да засегне неприкосновеността на личността в емоционален план и да наруши спокойствието и нормалния житейски ритъм на молителката, както и да предизвика тревога и безпокойство.Ето защо молбата като основателна следва да бъде уважена.

При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи,  за да гарантира защитата на молителя. Съдът намира, че следва да бъдат наложени само мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, последната за период от девет месеца, като при преценката си отчете, от една страна тежестта на извършеното, ,  повторяемостта в поведението на ответника, а от друга факта, че  упражненото психическо насилие не е било крайно.

    На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в размер на 200  лв., която съдът намира за съответстваща на нарушението. На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв., както и разноските сторени от молителката в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

    Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

        

       НАЛАГА мерки за защита на Р.Г.П., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на П.Г.В., ЕГН **********, КАТО:

        ЗАДЪЛЖАВА П.Г.В. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Г.П..

       ЗАБРАНЯВА на П.Г.В. да приближава Р.Г.П., жилището, местоработата  и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от девет месеца.

НАЛАГА  на П.Г.В., ЕГН ********** на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на глоба в размер на 200 лв.

      ОСЪЖДА П.Г.В., ЕГН ********** да заплати  на Р.Г.П., ЕГН **********  разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

      ОСЪЖДА П.Г.В., ЕГН ********** да заплати  държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв.

     Да се издаде служебно изпълнителен лист за наложената глоба и присъдената държавна такса.

     Да се издаде заповед за защита.

     Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

     Предупреждава П.Г.В. ,че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

   Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я.

 

    Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                                   

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: