Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30
Гр. Нови пазар, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Петина Николова АНД № 55 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от В.В.С. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 18-0307-000950 от 09.01.2019 г. на Началника на РУ гр. Нови пазар, с което му е наложено наказание за това, че паркирал управляваното от него МПС по начин, който създавал пречка за движението, с което нарушил на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Наложено му било наказание по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – 20 лв. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, не бил съобразен чл. 28 от ЗАНН, описаната фактическа обстановка не отговаряла на обективната истина. Жалбоподателят счита, че мястото, където бил паркирал не отговаря на изискванията за път, няма осева линия и не попада в приложното поле на чл. 94, ал. 3, изр. първо от ЗДвП. По тази причина моли НП да бъде отменено
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и развива изложените в нея доводи. Твърди, че няма посочено място на извършване на нарушението, липсвало производство по установяване на фактите, липсвала правна квалификация на деянието, която да кореспондира с фактите по делото, липсва описание на фактическата обстановка, приета от административно-наказващия орган, нарушено било правото му на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Шумен, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител, като в писмото придружаващо административно-наказателната преписка се излага становището, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е законосъобразно.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа страна:
На 09.10.2018 г. около 11,40 часа св. П.Н. – служител при РУ Нови пазар – посетил заведение, известно като „***“, намиращо се на ул. „***“ в гр. Нови пазар. Искал да паркира лекия си автомобил на мястото, което клиентите на заведението, ползвали за паркинг. Установил, че не може да стигне до това място, тъй като на подстъпът вляво имало паркиран лек автомобил „***“ с рег. ***. По същото време един товарен бус опитал също да влезе, за да стигне до търговския обект, който се намирал на същото място, но не успял да мине. Мястото представлявало път, който административно се водел част от улица „***“ в гр. Нови пазар, но този участък представлявал отбивка от самата улица, посипана с чакъл, където се намирали няколко блока, които се водят на улица „***“ и улица „***“, гаражи към жилищните сгради и търговски обекти. Тази отбивка свързвала двете улици – улица „***“ и улица „***“, която не била оформена като път – нямало асфалт, нито някаква пътна сигнализация. От ул. „*** се преминавало по подход, който представлявал прекъсване на тротоара на улицата, преминавало се през обширно пространство между блоковете и може да се излезе на ул. „***“. Процесният лек автомобил „***“ с рег. *** бил паркиран малко след подхода в лявата част на пространството. В дясно се намирало разширение, където обикновено паркирали колите си клиентите на заведението „***“. При препречване на подхода откъм улица „***“, единственият начин да се излезе било през ул. ***, но тогава се налагало да се обиколи половината град, за да се стигне до тази част на града, където се намирал блокирания подход.
Св. Н. намерил къде да паркира и влязъл в заведението, където няколко граждани скоро започнали да изразяват недоволство от паркиралия лек автомобил, който препятствал изхода от импровизирания паркинг. Това го мотивирало да съобщи на дежурния в РУ Нови пазар за наличието на паркиран лек автомобил, който препятствал движението.
На място пристигнали св. П.П. и св. Й.Ф., и двамата служители на РУ Нови пазар, които установили, че лекият автомобил бил управляван от В.В.С. и бил негова собственост. Написали фиш на водача, но след негово възражение фиша бил анулиран.
На нарушителя бил съставен АУАН с
бланкетен № 436330 от 26.11.2018 г. за нарушения на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП – за
това, че на 09.10.2018 г. паркирал посочения лек автомобил като
представлявал пречка за другите участници в движението и не паркирал в населено
място най-вдясно по посока на движението. Нарушителят подписал АУАН като възразил, че липсват
реквизити на съставения акт и нарушението било неясно. В законовия срок след
съставяне на АУАН е постъпило възражение, в което се твърди, че при паркиране
на автомобила, той не е създавал пречки за движението. Освен това се твърди, че
мястото, където е паркиран лекия автомобил, не би могло да представлява път,
тъй като липсва пътно платно и пътна сигнализация.
Въз основа на
цитирания АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 18-0307-000950
от 09.01.2019 г. на Началника на РУ гр. Нови пазар, с което на жалбоподателят е
наложено наказание по чл. 183,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП в размер на 20 лв., за това, че на 09.10.2018
г. паркирал посочения лек автомобил на ул. „***“ като представлявал пречка за
другите участници в движението и не паркирал в населено място най-вдясно по
посока на движението.
От представените към
административно-наказателната преписка писмени доказателства се установява, че
актосъставителят и издателя на наказателното постановление имат правомощията да
издават тези документи и са действали в кръга на предоставените им правомощия.
От приложената към преписката справка за нарушител се установява, че жалбоподателя няма наказания по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства, които по съществото си са непротиворечиви, точни и ясни. Всички доказателства разкриват горната фактическа обстановка без да противоречия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.
Разгледана по същество жалбата се явява изцяло основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи при упражняване на техните правомощия, но при издаването им се констатираха съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон.
На първо място, налице е
несъответствие между описаното в АУАН и НП нарушение и посочената за нарушена законова
норма. В АУАН и НП словесно са описани в действителност две различни нарушения
– по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Самото първото
нарушение обаче е посочено цифром като правна квалификация. Разпоредбата на чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание, което се налага за нарушение и на
двете разпоредби. Това създава пречки нарушителя да разбере за какво в крайна
сметка е наказан. Това ограничава правото му на защита. Защото той не знае
срещу кои факти трябва да се защитава в рамките на
административно-наказателното производство. Нарушаването на правото на защита
представлява съществено процесуално нарушение и прави издаденото НП
незаконосъобразно и като такова то следва да се отмени.
Настоящият съдебен състав обаче
намира за необходимо да посочи и че дори и това да не се приеме за съществено
нарушение на производствените правила, то има нарушение на материалния закон.
Ако се приеме, че няма извършено нарушение на производствените правила, то
тогава трябва да се приеме, че жалбоподателят е бил наказан именно за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Съдът обаче счита, че липсва нарушение на тази
разпоредба. Тази разпоредба предвижда, че за престой и паркиране в населените
места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Това предполага
да има обособени път и пътно платно. В конкретния случай от свидетелските
показания се установи безспорно, че на мястото, където е паркирал
жалбоподателят няма обособен път и още повече, няма обособено пътно платно,
нито пътна сигнализация. Съгласно § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, съдържаща легална
дефиниция за понятието „Пътно платно“, това е общата широчина на банкетите,
тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно
легалните дефиниции в § 6 „Платно за движение“ е общата широчина на пътните
ленти, а „пътна лента“ е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и
осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни
средства в една посока едно след друго. Всичко това предполага някаква
обособеност на пътно платно, пътна лента и платно за движение, каквото в случая
не е било налице. Има прекъсване на тротоара на улица „***“ чрез нещо като
подход чрез който се стига до междублоково пространство, където няма обособени
пътно платно и платно за движение. Няма обособени пътни ленти. Има само една
голяма площ с чакълена настилка. Няма дори обособен паркинг, независимо, че
свидетелите говореха за такъв. Те обаче поясниха, че паркингът е
нерегламентиран и хората просто са свикнали да ползват част от това
пространство за паркинг на заведението. Така че няма как да се иска от
жалбоподателят да спре вдясно на платното, когато такова платно не съществува.
Дори и да се приеме, че чисто
формално е налице път, тъй като общината е обявила това пространство за улица,
а формално улиците са обявени за път, то това обстоятелство няма как да се
установи от жалбоподателят. Т.е. той не знае, че това е улица и следователно
няма как да знае, че за това неоформено пространство се прилагат правилата за
движение по пътищата. Това означава, че при извършване на деянието е липсвал
субективния елемент и деянието не е извършено виновно. Административните
нарушения, както и всички други нарушения, трябва да са извършени виновно, за
да се ангажира отговорността на дееца.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния, закон, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от което, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0307-000950 от 09.01.2019 г. на Началника на РУ гр. Нови пазар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТИНА НИКОЛОВА