№ 134
гр. Пазарджик, 28.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20215220102821 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът ИВ. КР. ИВ., редовно призован се явява лично.
Ответникът Л. ИВ. К., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Я., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно днес
приложено по делото.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя
изменения или допълнения. Присъждането на законна лихва претендирам от
датата на подаване на заявлението в съда по чл. 410 от ГПК – 22.03.2021 г.
АДВ. Я.: Поддържам отговора. Поддържам и с него направените
искания. Виждам, че делото е вече приложено. Нямам други доказателствени
искания, освен тези поискани с отговора на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
1
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Не сме водили разговори.
АДВ. Я.: Моят довереник не ми е споделил да са водени такива
разговори, но той твърди, че са представени доказателства за платеното по
претендирания иск и на този етап няма възможност да се споразумеем.
Спогодба не може да бъде постигната в настоящия случай.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявена е искова молба с правно основание чл. 422, във вр. с 415 от
ГПК във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 286 и чл. 79 от ЗЗД.
Исковата молба е предявен от ищеца ИВ. КР. ИВ. срещу ответника Л.
ИВ. К., с цена на иска от 18000 лв.
С подадената искова молба ищецът предявява иск по общия ред, тъй
като ответникът Л. ИВ. К. е подал в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от
ГПК възражение по издадената на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.дело 1031/2021г. по описа на PC Пазарджик.
Твърди се в исковата молба, че ищецът сключил с ответника на
19.03.2018 г. Договор за правна защита и съдействие № 778820/19.03.2018г.,
по силата на който същият се задължил да му изплати хонорар от 18000 лева
за търговско дело с материален интерес, преди да бъде проведено заседание
по делото.
Твърди, че водили т.д. № 221/2017г. по описа на Пазарджишкия
Окръжен съд, което не се нуждае от обсъждане, тъй като ответникът се е
задължил едностранно и безусловно. Същият няма претенции за неправилно
водене на делото и лично се задължи да плати сумата.
Твърди, че ответникът и до ден днешен не му е превел цитираната сума,
като отказва плащането. Ищецът твърди, че няма контакт с ответника, нито
реален шанс за доброволно уреждане на сметките, затова се обръща към съда.
Във връзка с правата му като заповеден кредитор, моли съдът да
проведе установителна процедура, да потвърди Заповедта за изпълнение, за
да може ищецът да се снабди с изпълнителен лист и да може да влезе в
преговори и/или в съдебно изпълнителни процедури - по желание на
ответника Л. ИВ. К.; Изрично се обръща към Л. ИВ. К., че има някои скрити
2
блага, които могат да разрешат нашия съдебно-адвокатски спор. Ищецът се
обръща към съдебната инстанция, за да се озове в ситуация на преговори.
Посочва, че единствено на неговата интелектуална дейност и на неговия екип
се дължи перемирането на отношенията му с ОББ. Изчерпал е огромен
интелектуален потенциал, за да организира пред съдия Васил Петров - доктор
по право - първоинстанционно в полза на Л. ИВ. К. решение. Впоследствие,
без да отпуска (клещите), постигнал и второинстаиционно потвърдително
решение, всичко на негов гръб. За да не остава излъганият, завел заповедно
производство, и сега моли РС – Пазарджик да организира съдебно
производство.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, със силата на „пресъдено нещо” вземането,
което ответникът Л. ИВ. К., с ЕГН **********, дължи на ищеца процесната
по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК сума в размер на 18000 лв., като
по този начин да се снабди с влязла вече в сила заповед за изпълнение и да си
получи изпълнителен лист. Размерът на вземането е 18 000 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.03.2021 г.
Основанието, от което произтича вземането, е договор за правна
защита и съдействие, посочен по-горе. Неизпълнението на договорните
задължения не може да бъде коментирано, защото няма приплащане.
Ответникът Л. ИВ. К. своеобразно (се измъкнал).
Сочат се доказателства. Направено е искане за прилагане на по
настоящото производство на ч.гр.д. № 1031/2021 г. по описа на PC
Пазарджик.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който счита че предявеният от ищеца иск е
недопустим и неоснователен.
Твърди, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на които
претенциите на ищеца се базират, счита, че следните обстоятелства не
отговарят на действителното положение между страните, а именно:
Ответникът не е сключвал Договор за правна защита и съдействие
№778820/19.03.2018г. с ищеца ИВ. КР. ИВ.. Същия познава от адв. К. Г. от
АК-София.
3
Твърди, че с адв. К. Г. коментирал заведено от ответника
ТД№221/2016год. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Правният спор
започнал още през 2012 г. с ответник ОББ ЕАД и приключил през 2018г. По
това дело било насрочено открито съдебно заседание на 19.04.2018г. В деня
на заседанието, адв. К. Г. дошъл с ищеца. Адв. К. Г. дал на ответника да
подпиша не попълнено Пълномощно №778820, за да го предостави по делото,
но Договор за правна защита и съдействие ответникът не бил подписвал.
Ищецът се явил в откритото съдебно заседание на дата 18.04.2018 г.
Твърди се, че след като ответникът направил справка по воденото от
ответника ТД№221/2016 г. установил, че в провелото се открито съдебно
заседание на 18.04.20218 г. ищеца е представил Пълномощно по
ТД№221/2016 г. и договор за правна защита и съдействие, без да е отбелязал
номера на делото. В протокола от заседанието (стр. 840) е записано изявление
на ищеца: „че представя Списък на направените разноски по чл.80 от ГПК
разноски по договор №А718820/19.03.2018г. под точка едно е записал
„договорено възнаграждение в лева е в размер на 18000.00 лева.“ (Стр.245).
По т.2 е записал „Изплатено възнаграждение в лева по банкова сметка преди
провеждане на откритото съдебно заседание. Приложени са и доказателства
за платената сума преди провеждане на откритото съдебно заседание, а
именно на стр.246 - банкова извлечение от Банковата сметка на ищеца от дата
20.03.2018 г. за получена сума в размер на 6000 лв., с основание: „част от
хонорара по ГД № 221/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик по
договор от 19.03.2018г. На страница 246-гръб - е платежно нареждане от
Централна кооперативна банка за извършен банков превод от сметката на Л.
ИВ. К. по сметката на ищеца в размер на 6000 лв. от дата 20.03.2018 г. На стр.
247 - вносна бележка от Райфайзенбанк за внесена сума в размер на 6000 лв.
от дата 20.03.2018г. на страница 248 е представена вносна бележка от
Райфайзенбанк от дата 04.04.2018 г. за внесена сума в размер на
4000.00(четири хиляди) лева по сметката на ищеца от Л. ИВ. К. с основание
внасяне на част от хонорар по пълномощно от 19.03.2018год. по
ТД№210/2018г. На страница 249 е представена вносна бележка от
Райфайзенбанк от дата 17.04.2018 год. за внесени по сметката на ищеца
2000.00 лв., с основание по договор от 19.03.2018 г. на стр. 250 е приложено
извлечение по банкова сметка на ищеца (BG69RZBB91551008279589) за
период 01.03.2018 г. до 31.03.2018г., от която е видно че на дата 20.03.2018 г.
4
са постъпили две суми от по 6000.00лв., едната с банков превод от сметката
на Л.К. и внесени на ръка на каса в Райфайзенбанк.
Сочи се, че на стр.840 - от Протокола от провелото се ОСЗ - 18.04.2018
г. на стр.2 е записано че ищеца по настоящето дело И.К. е представил списък
с разноски и доказателства за плащането им. Поискал е присъждането им. На
стр.853 - Решение №116/17.05.2018 г. е записано че „Оставя без уважение
искането на Л.К. за присъждане на сторените разноски с оглед на изхода на
делото, деловодни разноски адвокатско възнаграждение в размер на 18 000
лв.
Сочи се, че на стр. 863 - ищеца по настоящето дело адв. ИВ. КР. ИВ. е
подал Молба с вх.№5304/16.06.2018год. за изменени на решението по делото
в частта за разноските, с оглед преразглеждането му и уважаване на надлежна
направените и подкрепи с доказателства искане за присъждане на разноски .
Сочи се, че на стр. 867 е постъпил отговор на ответника по делото ОББ
АД - с вх. №5798/25.06.2018г. със становище: че подадената молба по чл.248
от ГПК е подадена след изтичане на законоустановеният срок, т.е.
преклудирана, направено възражение за прекомерност на хонорара и е
обърнато внимание на съда, че ищеца Л.К. е бил освободен от заплащане на
ДТ“.
Сочи се, че на стр. 877 е депозиран молба от Л.К. с вх.
№5923/27.06.2018г. за оттегляне на молба с вх.№5304/11.06.2018г. по чл.248
от ГПК от адв. ИВ. КР. ИВ..
Сочи се, че на страница 878 - Определени №517/27.06.2018год. на
Окръжен съд Пазарджик е оставена без разглеждане подадената молба с вх.
№5304/11.06.2018г. по чл.248 от ГПК от адв.ИВ. КР. ИВ., тава определение
не е обжалвано и влязло в законова сила както и Решение№116/17.05.2018год.
Сочи се, че предмета на настоящето дело е материалноправния въпрос
обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение
от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя. За да се
даде отговор на тези въпроси е необходимо да се съобрази вече установената
от Върховния касационен съд практика по спорове за плащане на
възнаграждение по договори за оказване на адвокатска услуга. Според тази
практика договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както
елементи от договор за изработка (когато задължението на адвоката е да
5
извърши нещо от свое име и на свой риск), така и елементи от договор за
мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на
доверителя и за негова сметка). Когато е сключен договор за правно
обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с
него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи,
които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При
изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна
услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова
възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на
възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат.
Като се има предвид това принципно разбиране за естеството на договора за
правна услуга, на поставените в настоящето производство следва да се
отговори, че правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на
труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава
услуга възниква тогава, когато е налице възлагане по конкретно дело и
положен труд. Ответника не е подписвал представеният договор за възлагане
на конкретна услуга с ищеца. Дори не са се срещали на дата 19.03.2018 г.
Твърди се, че пълномощното представено по ТД№221/2016г.
представено от ищеца е подписано непосредствено преди началото на
открито съдебно заседание на 18.04.2021 г. Той е представил списък със
сторени разноски по чл.80 от ГПК, както и доказателства за платения хонорар
от ответника. По делото е постановено е Решение №116/17.05.2018 г., в което
не са присъдени разноските на ответника. Ищеца на основание чл.248 от ГПК
е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските, но
съдът не го е уважил- поради факта, че молбата не била подадена в
едномесечният срок. Няколко дни по-късно чрез Л.К. е депозирана молба за
оттегляне на същата молбата. Постановеното Определени №517/27.06.2018 г.
не обжалвано.
Сочи се, че нормата на чл. 81 ГПК предвижда, че с всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски. След като законът свързва с този приключващ акт и
произнасянето по въпроса за разноските, то материалноправните
предпоставки за възникване на отговорността за заплащането им се
преценяват към същия този момент, а не съобразно уредбата им към по-късен
момент - постановяване на определението по чл. 248 ГПК при пропуск на
6
решаващия съд да се произнесе или при погрешното определяне на
разноските в приключващия производството пред съответната инстанция
съдебен акт. Определение № 111 от 02.03.2018 г. по ч. т. д, № 201 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение по ч. т. д. № 201 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, I-во търг. отделение постановяване на
определението по чл.248 ГПК при пропуск на решаващия съд да се произнесе
или при погрешното определяне на разноските в приключващия
производството пред съответната инстанция съдебен акт.
Твърди се, че ищецът не е упражнил правото си по чл.250 от ГПК, не е
поискал допълване на съдебно решение, нито е обжалвал на основани чл.303
от ГПК вече влязлото в сила решение.
Твърди се, че след влизането на решението в сила, ищеца е загубил
правото си да иска изменение на решението в частта за разноските, както и
допълване с присъждане на разноски, т.е. според ТР№6/2013г., адвокатско
възнаграждение може да бъде поискано да бъде присъдено до приключване
на устните състезания в самото производство. След като не е направено
такова искане в производството, то самостоятелен иск за адвокатско
възнаграждение е недопустимо.
Твърди се, че давността за предявяване на вземане по сключени
договори от изправната страна е три години, считано от датата на
сключването, съгласно ЗЗД. Настоящият договор е сключен на 19.03.2018г. и
тригодишният срок изтича на 18.03.2021 г. Заявлението по чл.410 от ГПК е
изпратено, с пощенско клеймо от 19.03.2021 г., т.е. е изпратено след изтичане
на тригодишния срок за предявявате на претенцията.
Сочи се, че видно от представеният Договор, не е посочен номера на
делото по което е трябвало да оказана правна защита и съдействие изразяваща
се в „процесуално представителство по търговско дело - материален интерес,
окончателно разрешаване на спора“.
Твърди се, че така предявеният иск е неоснователен. Тълкуването на
договора между страните води до извод, че по него ищеца за един месец, т.е.
от датата на сключване на договора 19.03.2018 г. до датата на провеждане на
открито съдебно заседание 18.04.2018 г., ищеца е поел ангажимент да
извърши процесуално представителство по неконкретизирано търговско дело
и е договорил възнаграждение в размер на 18 000 лв.
7
Твърди се, че разглеждайки единственото търговско дело, което е водил
ответника, е започнало през 2012 г. и ответника сам си е водил преписката и
сам се е представлявал в провелите се открити съдебни заседания. През
периода на действие на договорът за процесуално представителство, ищеца е
извършил/положил труд само на дата 18.04.2018 г., други действия не е
извършвал, за което е бил договорил възнаграждение 18000 лв. Също така не
на последно място са представени доказателства за плащане на договорената
сума, а именно на дата 20.03.2018г. ищецът е получил общо 12000 лв. - чрез
банков превод от лична банкова сметка на Л.К. и внесени с вносна бележка;
на 04.04.2018 г. с вносна бележка са внесени по банковата му сметка 4000лв.;
на 17.04.2018 г. са внесени 2000 лв. Т.е. договорената сума е била платена
преди провеждането на открито съдебно заседание на 18.04.2018г.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебен акт, с
който да отхвърли иска на ищеца като недопустим и неоснователен. Ако,
съдът счете, че иска е допустим, то се моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Прави се искане за обезсилване на разпореждането в издадената
Заповед №931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от дата
21.05.2021 год. като се обезсили издадената заповед.
Претендират се сторените разноски на ответника по заповедното
производство по ч.гр.д. № 20215220101031/2021 г. по описа на PC-Пазарджик
и сторените разноски за настоящето производство.
Сочат се доказателства. Прави се искане за прилагане на т.д.
№№221/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищцовата страна следва да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, наличието на сключен между страните валиден
договор, както и обстоятелството че задължението на ищеца е било
изпълнено точно, поради което ответникът дължи възнаграждение в
претендираните от ищцовата страна размери. Ищецът следва да докаже също
така, че е уведомил ответника за точното изпълние на основание чл. 284, ал. 1
от ЗЗД.
8
От друга страна, в тежест на ответника, е да установи наведените от
него правоизключващи и правопогасяващи задължения, от които черпи за
себе си благоприятни последици.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Нямам възражение по доклада и по правната
квалификация. Да се приеме.
АДВ. Я.: Нямам възражение по доклада и по правната квалификация. Да
се приеме.
С Определение № 2462/08.12.2021 г. съдът е приел представените от
страните писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 1031/2021
г. по описа на РС - Пазарджик. Изискал е за прилагане т.д.№221/2016 г. по
описа на ОС – Пазарджик.
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото са постъпили материалите
по т.д.№221/2016 г. по описа на ОС – Пазарджик.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Запознат съм с делото. Да се приеме.
АДВ. Я.: Да се приеме.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме материалите по постъпилото т.д.
№221/2016 г. по описа на ОС – Пазарджик, тъй като същите са относими към
предмета на правния спор, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото т.д.№221/2016 г. по описа на ОС –
Пазарджик.
АДВ. Я.: Оспорвам сключването на договора за правна защита и
съдействие. Твърдим, че ответникът не е подписвал договора, а е подписал
единствено и само пълномощното, а този договор, който е приложен не е
подписван от клиента ми.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Считам за неоснователно. Оригиналът на договор е
тук при мен и той е подписан лично пред мен.
АДВ. Я.: Оспорвам представения договор за правна помощ и
съдействие. Същият не е подписан от моя клиент, той не е запознат с текста
на този договор и също така на датата, на която е датиран, моят клиент не се е
срещал с ищеца. Оспорваме авторството и съответно оспорваме и
автентичността.
СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на страните, съобрази
9
следното:
В настоящото съдебно заседание процесуалния представител на
ответника Л.К. – адв. Я. заяви изрично, че оспорва истинността на
представения с исковата молба документ, а именно Договор за правна защита
и съдействие № 778820/19.03.2018 г., сключен между страните в настоящото
производство.
На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът следва да запита ищцовата
страна, която е представила този документ, дали желае да се ползва от него.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Да, желая да се ползвам от договора.
При това положение, съдът приема, че в конкретния случай е направено
искане с правно основание чл. 193 от ГПК от ответната страна, която оспорва
истинността на документа, като това оспорване е извършено своевременно с
подаване отговора на исковата молба.
С оглед направеното оспорване съдът следва да постанови извършване
проверка на истинността на документ, тъй като ищовата страна заяви
недвусмислено в днешното съдебно заседание, че желае да се ползва от този
документ.
На основание чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване истинността
на документа пада на страната, която го оспорва, в случая на ответната
страна, тъй като се оспорва истинността на частен документ, който носи
подписа на страната, която го оспорва.
АДВ. Я.: Моля да се пише писмо до Адвокатска колегия - София
относно на чие име е бил закупен съответния кочан, на кого се води, със
съответната квитанция от адвокатската колегия и второ да бъде назначена
СГЕ, която да докаже автентичността на подписа на клиента ми.
СЪДЪТ, след като изслуша исканията на страните и техните становища
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА да се извърши проверка на истинността на
представения с исковата молба документ, а именно Договор за правна защита
и съдействие № 778820/19.03.2018 г. на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на ответната страна, че тежестта на доказване на истинността
10
на документа пада върху страната, която го оспорва в случая на ответника,
тъй като документа носи подписа на страната, която го оспорва.
ДОПУСКА по делото да бъде извършена съдебна експертиза на
подписа, която след извършена проверка, там където е необходимо, се снабди
с необходимия му сравнителен материал от ОД на МВР, сектор БДС и да
отговори на въпроса - дали въпросният документ Договор за правна защита и
съдействие № 778820/19.03.2018 г. е бил подписан от ответника Л. ИВ. К. от
с. Лозен обл. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата експертиза С. П. Ат..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250
лв., които следва да бъдат внесени от ответната страна, в едноседмичен срок,
считано от настоящото съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА ИНФОРМАЦИЯ от АК - София относно на чие име е
бил закупен Кочан № 1/2018 г. - на кого се води, със съответната квитанция
от адвокатската колегия.
С оглед допускането на съдебна експертиза съдът счита, че делото не е
изяснено към настоящия момент от фактическа и правна страна.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Представям, с оглед целите на експертизата,
оригиналът на Договор за правна защита и съдействие №778820/19.03.2018г.
СЪДЪТ счита, че следва да отложи делото за друга дата, за да даде
възможност на вещото лице да изготви възложеното му от съда експертно
заключение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.03.2022 г. от 13:00 часа, за
която дата и час страните следва да се считат уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице С. П. Ат..
ДА СЕ ИЗИСКА въпросната информация от АК – София.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:54 часа.
11
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12