Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №13493 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени частични искове с правно основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ
отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците И.И.И., Д.И.Д. и К.И.Д.
твърдят, че на 23.03.2015 г. в гр. Бургас наследодателят им И.Д.И. е пострадал
от ПТП, вина за което има водачът на неизвестно МПС. Поддържат, че от деликта
наследодателят им получил множество телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и които са довели до смъртта му. Твърдят, че
ответникът Г. фонд отговаря за вредите, причинени при управлението на това
неидентифицирано МПС по силата на разпоредбата на чл.288 ал.1 т.1 КЗ отм.
Ищецът И.И.И. твърди, че е
съпруга на пострадалия И.Д.И. и след смъртта му е изгубила своя съпруг, любовта
на живота и и сама ще трябва да се справя с живота, който за нея е изгубил
смисъл, чувства се отчаяна, не спира да плаче. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 200 000,00 лв., като в
рамките на настоящето производство претендира сумата от 26 000,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 23.03.2015 г. до
окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ищците Д.И.Д. и К.И.Д. твърдят,
че са син и дъщеря на пострадалия И.Д.И. и след смъртта му изживяват
изключително голяма трагедия, не спират да плачат, отчаяни са и не могат да
намерят утеха за мъката си. Считат, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на от по 200 000,00 лв., като в рамките на
настоящето производство претендират сумата от по 26 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на ПТП – 23.03.2015 г. до окончателното
плащане. Претендират и направените разноски.
Ответникът Г. фонд в сроковете за
отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва механизма на
процесното ПТП и вината на водача на соченото неидентифицирано МПС, като
твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на наследодателя на ищците.
Релевира и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице. Оспорва
размера на сочените от ищците неимуществени вреди. Претендира разноски.
С определение, постановено в
о.с.з., проведено на 23.11.2017 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е
допуснал изменение в размера на предявените искове, като същите вече са
предявени за сумата от по 120 000,00 лв.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.1 т.1 КЗ отм.,
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, когато ПТП е настъпило в Република България и е причинено от
неидентифицирано МПС. Увреденото лице следва да е сезирало Гаранционният фонд
по предвидения в чл.288 ал.9 КЗ отм. ред и същият да не се е произнесъл по
подадената молба в срока по чл.288 ал.7 КЗ отм., да е отказал плащане на обезщетение
или увреденият да не е съгласен с размера на определеното обезщетение
/предпоставки по чл.288 ал.11 КЗ отм./.
За основателността на прекия иск
в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице – водач на неидентифицирано МПС, са претърпели вреди, изразяващи
се в смърт на лице, с което са в семейни или приравнени на такива отношения,
както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представеното по делото постановление
за прекратяване на наказателно производство от 25.05.2015 г. на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас се установява, че на 23.03.2015 г. в гр. Бургас е
реализирано ПТП между автобус „Темса“ с рег. № ******, управляван от Г.Г.Б. и
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, управляван от И.Д.И., в резултат на
което ПТП е починал водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ – наследодател на ищците.
В мотивите на постановлението се сочи, че процесното ПТП е настъпило при
движение на л.а. „Фолксваген Голф“, пред който се е движил друг автомобил
/джип/, като водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е предприел опит за изпреварване
на джипа, но водачът на последния ускорил движението и водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ навлязъл изцяло в насрещната лента с ускоряване на автомобила, но не
съобразил дистанцията пред насрещно движещия се в този момент автобус „Темса“,
водачът на който отклонил рязко автобуса надясно и задействал спирачната
система, но не успял да избегне удара с л.а. „Фолксваген Голф“ в предната му
лява част. Постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното
производство няма доказателствена стойност и становището му не е задължително
за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Щом като липсва
присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК
доказателствени средства да установява виновността или невиновността на сочения
деликвент - водач на неидентифицирано МПС.
От показанията на свид. М.Ч. се
установява, че водачът на автобуса рязко е набил спирачки, след това леко е
завил надясно и е последвал удар, който е настъпил в лявата част на автобуса.
Свидетелят сочи още, че автобусът се е движил със скорост от около 70 км/ч, а
ударът е настъпил на прав участък от пътното платно.
От показанията на свид. Г.Б. се
установява, че автобусът е навлизал в завой и срещу него се е движил джип,
който леко е бил навлязъл в лентата за движение на автобуса, а зад джипа се е
появил друг автомобил, който е тръгнал да изпреварва джипа, като този автомобил
се е ударил в автобуса в предната му лава част. В момента на изпреварването
джипът е бил в своята лента, като в този участък не е разрешено изпреварването,
а ударът е настъпил в завой. Свидетелят сочи още, че е възприел за първи път
л.а. „Фолксваген Голф“, когато е тръгнал за изпреварва джипа, като и двата
автомобила са се движили с висока скорост, като джипът се е прибрал в лентата
си за движение и е ускорил.
От показанията на свид. Д.К. се
установява, че л.а. „Фолксваген Голф“ се е движил зад черен джип, като и двата
автомобила са се движили бързо. Черният джип с е разминал с автобуса, в който
момент л.а. „Фолксваген Голф“ е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е
ударил в автобуса.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило по дължина на пътното платно – на около 9,2 м. и по широчина на
пътното платно – на 1,7 м. вляво от десния край на платното за движение, ударът
е настъпил в лентата за движение на автобуса „Темса“, като скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Голф“ преди настъпване на ПТП е била 116 км/ч, а
на автобуса – 51 км/ч, а опасната зона на л.а. „Фолксваген Голф“ е била 116,14
м., а на автобуса – 36,57 м. Вещото лице сочи още, че процесното ПТП е било
предотвратимо за водача на л.а. „Фолксваген Голф“, ако същият не е навлизал в
лентата за насрещно движение и не е предприел маневра за изпреварване, а за водача
на неизвестното МПС – ако не е ускорявал при опита за изпреварване на л.а.
„Фолксваген Голф“, а скоростта на движение на неустановеното МПС преди
настъпване на произшествието е била около 80-100 км/ч, а от техническа гледна
точка действията на водача на неизвестното МПС не са били съобразени с
изискванията за безопасност на движението. От заключението се установява още,
че водачът на неизвестното МПС е имал възможност да предотврати произшествието,
ако не е ускорявал или е намалил скоростта си с цел да пропусне намиращия се в
лентата за насрещно движение и извършващ изпреварване л.а. „Фолксваген Голф“.
За водача на автобуса опасността е възникнала в момента, в който л.а.
„Фолксваген Голф“ е навлязъл в неговата лента за движение, а за водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ – в момента, в който в насрещната лента за движение е
възприел насрещно движещия се автобус. От разпита на вещото лице, извършен в
о.с.з., проведено на 23.11.2017 г., се установява, че няма обективни находки
върху платното за движение за наличие на друго превозно средство, освен двата
автомобила, които са участвали в ПТП, като скоростта, с която се е движил л.а.
„Фолксваген Голф“ няма значение за предотвратимостта на удара, като причината
за настъпване на процесното ПТП е навлизане в лентата за насрещно движение от
страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача на соченото неидентифицирано МПС. При
съвкупния анализ на показанията на разпитаните в настоящето производство
свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло, доколкото същите са очевидци
на процесното ПТП, и на заключението на САТЕ съдът достигна до извода, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ –
наследодател на ищците, който е нарушил разпоредбите на чл.42 ал.2 т.2 и 3 ЗДвП
и чл.43 т.1 и т.4 ЗДвП, доколкото се установи, че причината за настъпване на
процесното ПТП е навлизане от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ в
лентата за насрещно движение. Съдът намира, че водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ е предприел неправилно изпреварване, т.е. произшествието е в причинно
връзка единствено с действията на този водач, който е имал обективната
възможност за недопускане на процесното ПТП, ако се е въздържал от изпреварване
на движещия се пред него автомобил, защото условията не са позволявали
безопасното изпълнение на тази маневра.
От всичко
изложено следва изводът, че вредите, чиято обезвреда се претендира, не са в
причинно – следствена връзка с деянието на водач на неидентифицирано МПС.
Доколкото отговорността на Гаранционния фонд е функционална спрямо тази на
сочения деликвент, който се установи да не отговаря по чл.45 ЗЗД спрямо ищеца,
то следва изводът за невъзникване на задължение за ответника по чл.288 КЗ отм.
за обезвреда на сочените от ищците вреди.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като не следва да се изследва наличието на останалите елементи от
фактическия състав на съдебнопредявените права.
При
този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на
сумата от 200,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от 300,00
лв., представляваща депозити за свидетели и сумата от 200,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.И., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас,
кв. „******, Д.И.Д., ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, кв. „******, и К.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, кв. „******, срещу Г. ф., адрес: ***, субективно съединени частични искове с правно
основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от по 120 000,00 лв., като част от общо
дължимата сума от по 200 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 23.03.2015 г. в гр. Бургас ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на съпруга и баща им И.Д.И..
ОСЪЖДА
И.И.И., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, кв. „******, Д.И.Д., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, кв. „******, и К.И.Д., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас,
кв. „******, да заплатят на Г. ф.,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 700,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: