Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 162 18.12.2019
год.
град Хасково
Хасковски окръжен съд
наказателен състав
на трети декември през две хиляди
и деветнадесета година
в открито заседание в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове:
Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар: Веселена Караславова
Прокурор: Павел Жеков
като разгледа докладваното от
съдия Стр.Димитров В.н.о.х.д. № 577 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда №
40/05.09.2019 год., постановена по НОХД № 604/2019 год., Районен съд –
Свиленград е признал подсъдимия Н.М.А., ******* гражданин
за виновен в това, че на 31.08.2019 г. в района на *** и *** гранична пирамида,
землището на с. М., община С., област Х., влязъл
през границата на страната от Република Гърция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.
279, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказания: „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер на 150 лв.
Недоволен от присъдата останал служебния защитник
на подсъдимия, който я обжалва в срок, с оплаквания за явна несправедливост на
наказанията. В жалбата се твърди, че наложената глоба не е съобразена с
имущественото състояние на подсъдимия, а наказанието „лишаване от свобода“,
било завишено, с оглед проведеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
производство, като се иска изменение на присъдата в наказателната й част, чрез
и намаляване размерите на наказанията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира жалбата за неоснователна, а наложените наказания справедливи, като
пледира присъдата да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени събраните пред първата и пред
настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното:
Производството пред районният съд, е протекло по
реда на глава ХХVІІ при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и последния направил самопризнание,
като признал фактите в обстоятелствената част на обвинителният акт и се е
съгласил, да не се събират доказателства за тях. След като отчел съгласието и
на защитника, съдът намерил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК
обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. От
събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е
установено, че преди около 3 месеца подсъдимият напуснал нелегално ********* заради протичащите там военни действия между
враждуващи групировки, и също така нелегално се придвижил през Ирак до Истанбул – Турция с
намерение да отиде до Франция – отново нелегално. В Истанбул се запознал и
свързал с каналджии от **** произход,
които срещу сумата от 3 100 евро обещали да го отведат през България до
Сърбия, а след това срещу сума от още 3 000 Евро и до Франция, понеже
нямал необходимите документи за легално придвижване. Около 28.08.2019 год.
подсъдимият, заедно с още двадесет и девет лица, ****** граждани, били
транспортирани до границата между Турция и Гърция. Групата била придружавана от
трима каналджии, с ******* произход.
След като преодолели река, разбрали че са в Гърция, чиято територия преодолели
за ден и половина пешком. На 31.08.2019год. пресекли границата между Гърция и
България в района на *** и *** гр. пирамида,
в землището на с. М. След като вървели известно време, мигрантите се отзовали в
близост до асфалтов път С. – с. С. р. Там били
оставени от каналджиите, с предупреждението да чакат автомобили за извозването
им във вътрешността на страната. Непосредствено след тръгването на каналджиите
в близост до храстите, които групата ползвала за укритие, спрял микробус, а
шофьорът му слязъл от колата, без да гаси двигателя. Деветнадесет от групата се
качили в автомобила, други трима останали навън, но в този момент дошъл патрул
на Гранична полиция и заловил нелегално преминалите през границата лица.
Видно от
справката за съдимост подсъдимия не е осъждан, в личната си декларация е посочил,
че **** ****** и ****. При така
установените и признати от подсъдимия факти, е постановена присъдата предмет на
настоящата проверка.
Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно
изяснена фактическа обстановка и след
анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия. Правилно е прието, че той е осъществил от обективна
и субективна страна, при условията на пряк умисъл като форма на вината
установен от действията му, престъплението по чл. 279, ал. 1 НК, за което е
признат за виновен. Тези изводи са правилни и се споделят от въззивния съд , а
и по фактите и правото спор, между страните в производството няма.
Спорът е
единствено относно размерите на определените наказания, доколкото за
престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до 5 години, без долен минимум и кумулативно „глоба“ от 100 до 300 лв.
При
определяне на наказанието, първоинстанционния съд отчел степента на обществена
опасност на деянието и дееца и намерил, че отегчаващи вината обстоятелства се
явяват престъпната упоритост и незачитане на държавните граници, а смекчаващи
са - оказаното съдействие и чисто съдебно минало на подсъдимия и наказанията са
определени при условията на чл. 54 от НК, в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“ , редуцирано по чл.
58а, ал. 1 от НК с една трета, като е наложено наказание от 6 месеца „лишаване
от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок
от три години и „глоба“ в размер на 150 лв. Настоящият състав на ОС намира, че
твърденията в жалбата, за наличието на предпоставки, налагащи определяне на
наказанията в по-ниски размери са несъстоятелни и определените от РС санкции -
„лишаване от свобода“ и глоба от 150 лева са справедливи, защото съответстват
на обществената опасност на деянието и дееца. Последният, макар да няма данни
да е осъждан в страната ни, е осъществил престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК,
което е с висока степен на обществена опасност. Това е така защото с него се
засягат в значителна степен, обществените отношения и законов ред, изискващи
преминаване през границата на страната ни, единствено на определените за целта
места и от лица, притежаващи необходимото разрешение. Не са налице основания за
приложението на чл. 55 от НК, съответно, липсва възможност за замяна на
наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, респ. отпадане на по-леката
санкция „глоба“ на основание чл. 55, ал. 3 от НК. В тази насока, предвид
изложеното до тук жалбата е неоснователна, защото съдът се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК приложима в случая, предвид преминалото при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК съдебно следствие. Размерът на наложеното
наказание „глоба“ е законосъобразно определен. На практика съдът в мотивите си
е приел, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, при което е
определил глобата към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
150 лева. В резюме ОС Хасково прие, че присъдата като правилна, обоснована и
законосъобразна, следва да се потвърди.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 40 от 05.09.2019 год., постановена по НОХД № 604/2019г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: