Р Е Ш Е Н И Е № 260
гр. Видин, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, 3 – ти състав в
публичното заседание на двадесет и втори
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Милена
Стоянова
при секретаря Милена Евтимова, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 1741 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба на Б.П.Б. ***, чрез адв. Т.К. против Ц.Д.Г. ***, с която е
предявен установителен иск по чл. 23 от СК и иск за делба на основание чл. 34 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи,
чийто граждански брак е прекратен с развод по гр.д. № 601/2017г. по описа на РС
– Видин.
Поддържа се, че по
време на брака страните са придобили недвижим имот – апартамент № 40, находящ
се в гр. Видин, ул. Пейо Яворов 27, вх. Б, ет. 6, подробно описан в исковата
молба. Според ищеца, този имот е получен като обезщетение поради това, че със Заповед № 11/1977г. на Председателя на ИК
на ГОНС, е отчужден недвижим имот, собственост на бащата на ищеца. Посочва се
също, че цената е платена със сумата от 7492.00 лева – собствени средства
на обезщетения или това е стойността на
отчуждения имот и с отпуснат заем от ДСК в размер на 6000.00 лева. Поддържа се
също, че отпуснатия заем е изплатен изцяло със средства на ищеца от работната
му заплата и други приходи. Трудовото възнаграждение на ответницата в периода след закупуване на апартамента и
изплащане на отпуснатия заем е незначително, сравнено с получаваното от ищеца.
Приносът й в домакинството бил несъществен, тъй като ходела на работа и
е полагала малко грижи за децата и домакинството на семейството. Основната
грижа по отглеждането на децата и всичко свързано с него, са полагани от
майката на ищеца.
Посочва се, че по
време на брака страните са придобили и гараж, находящ се в гр. Видин, ж.к.
Химик, който също е придобит изцяло с лични средства на ищеца и поради това
според него този имот никога не е бил
СИО.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да се да се приеме за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на описаните имоти въз основа на пълна
трансформация на лични средства по време на брака, както и да се допусне делба на
процесните имоти.
Ответницата в
законния месечен срок чрез упълномощен процесуален представител е оспорила иска за делба като недопустим, а
иска по чл. 21, ал. 4 от СК е оспорила като неоснователен. Оспорила е
твърдението, че двата имота никога не са били СИО, както и твърдението, че
ответницата няма участие в придобиването на тези имоти. Посочила е, че освен, че се е грижила за
децата и домакинството, е ходила на работа. Оспорила е твърдението на ищеца
относно произхода на средствата, с които е платен купения апартамент. Посочила
е, че правото на ищеца да купи апартамента е било получено по време на брака с
ответницата и всички суми за този имот са били отделени от общите средства от
семейния бюджет. Ответницата поддържа, че по отпуснатия на ищеца заем от
6000.00 лева, тя също е извършвала погашения като е платила наведнъж сумата от
2160.00 лева. Иска от съда да постанови решение, с което отхвърли предявения
установителен иск и да се допусне делба на процесните имоти с права по ½
ид.ч. за всяка от страните.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа
експертиза, приложено е гр.д. № 601/2017г. по описа на РС – Видин.
Съдът, като взе предвид
постъпилата искова молба, отговора на ответницата
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че страните са сключили граждански брак
на 30.08.1970г., който брак е прекратен с развод с влязло в законна сила
решение № 49 от 28.02.2018г., постановено по гр.д. № 601/2017г. по описа на ВРС.
От брака страните имат две родени деца – Красимира
Божинова Петрова, родена на ***г. и Стела Божинова Петрова, родена на ***г.
От представения нотариален акт за собственост на
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ № 37, т. 2, н.д. № 376/1979г. на
нотариус при ВРС, е видно, че на 29.03.1979г. - по време на брака на страните ищецът е признат за собственик на недвижим имот – апартамент № 40, находящ се на
VІ етаж в жилищна сграда „Яворов“, вход „Б” в гр. Видин, и е придобил жилището като обезщетение срещу
отчужден имот на основание Заповед №
11/77 на Председателя на ИК на ГОНС – Видин. Посочено е, че цената на правото
на строеж на жилището е 1708.00 лева,
цената на жилището е 11784.00 лева, общата стойност на имота е 13 492.00
лева. Посочено е също, че цената на дадения като обезщетение имот е платена със стойността на отчуждения имот, собствени
средства на обезщетения в размер на 7492.00 лева и разрешен заем от ДСК 6000.00
лева.
От заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза се установява, че заемът от 6000.00 лева е изтеглен от
ищеца през м. март 1979г. за срок от 10 години и е погасен през м. 03.1989г. , като вещото лице е
посочило, че не са установени документи от движението на сметката, която е
обслужвала заема.
Според заключението, ответницата е имала спестовни влогове, както и е работила
по трудови договори и е реализирала доходи. От представените писмени доказателства, се
установява, че ищецът също е имал спестовни влогове.
От представената Заповед № РД-25-416/18.09.1997г. на кмета
на Община Видин, се установява, че на
седем лица, измежду които и ищеца, е отстъпено право на строеж за гаражи
в кв. 2 по плана на гр. Видин, ж.к. Химик
на ул. Яворов, като на ищеца е гараж № 16 със застроена площ от 18
кв.м. На 30.09.1997г. с Община Видин е
сключен и договор за отстъпване на право на строеж на гараж от 18 кв.м. за сумата от 50 400 лева.
Разпитаните по делото свидетели Филка Бучкова и
Надежда Михайлова, установяват обстоятелства във връзка със семейните отношения
на страните от сключването на брака им до прекратяването му с развод.
Първоначално страните заживели в дома на родителите на ищеца, като впоследствие
къщата била отчуждена, преместили се във ведомствено жилище, а след това в
процесния имот, който бил посторен на мястото на на отчуждения. И двете
свидетелки посочват, че на страните се родили две дъщери през 1971г. и 1972г.
Докато децата били малки, ищецът заминал да учи висшето си образование в гр.
София, като там бил 4-5 години. През
това време ответницата се грижила за децата,
подпомагана от родителите на ищеца, тъй като живеела с тях. След това започнала
работа, като работила на различни места. И двете свидетелки посочват, че докато
живели заедно, ответницата е влагала паричните средства в семейния бюджет, не е
била разточителна, не е ходила по екскурзии и др. п. Посочват
също, че е спестявала пари и е купувала вещи и мебели за обзавеждане на
жилището, както и е правила вноска за лек автомобил. Посочват, че е получила
пари от обезщетение на наследствен имот, които също е вложила в семейния
бюджет, като конкретна сума не е спомената.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, които макар да са близки роднини на
ответницата, са обективни и не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Ищецът наред с иска
за делба е предявил и иск за пълна трансформация
на лични средства при закупуване на имота.
Семейният кодекс предвижда
възникване на съпружеска общност при възмездно придобиване на вещи и вещни права по време на
брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното. Презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за
пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със
средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично
имущество по смисъла на чл. 22 от СК.
Настоящият
съдебен състав намира предявеният с исковата молба установителен иск за пълна
трансформация на лични средства по чл. 23 от СК за допустим. Този иск следва да
бъде предявен преди или във висящ процес за делба между бившите съпрузи, тъй
като в делбената маса ще се включат всички имущества, придобити по време на
брака и именно в настоящото производство ищецът има правен интерес да докаже
наличието на трансформация на лично имущество във вещта - предмет на делбата.
Искът по чл. 23, ал. 2 от СК е установителен и няма пречка разглеждането му да
стане заедно с делбата, доколкото установява липсата или наличието на едно
преюдициално право, което е във връзка с основния спор - допустима ли е делбата
и между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на
всеки съделител.
Предявяването
на иск за признаване на пълно или частично преобразуване на лично имущество в
имущество - съпружеска имуществена общност, e правна възможност за всеки един
от съпрузите (настоящи или бивши) да обори по съдебен ред установените в чл.
21, ал.1 и ал.3 от СК презумпции, че вещните права придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо
от това на чие име са придобити, като съвместният им принос се предполага до
доказване на противното.
В
тежест на ищеца е да установи, че сумата, вложена за закупуване на процесните
недвижими имоти е била лична негова собственост, с което да се обори
презумпцията на чл. 21, ал.3 от СК за съвместен принос при придобиването им.
Съгласно ПП-5-72 г., меродавен за преценката дали имота е
съпружеска имуществена общност, е моментът на юридическото придобиване правото на собственост.
/т.2/ Съгласно чл. 103 ЗТСУ /отм/ собствеността върху недвижим имот, получен в
обезщетение за отчужден недвижим имот се придобива по силата на заповедта по
чл. 100 ЗТСУ /отм/, С тази заповед се индивидуализира имота, който се дава в
обезщетение. Съгласно разясненията, дадени в т. 9 от ПП-5-72, когато срещу
отчужден недвижим имот е предоставен имот като обезщетение и цената на
получения имот е по-голяма от стойността на отчуждения, ако това е станало по
време на брака, за разликата, съотнесена към придобивната стойност на целия
имот възниква съпружеска имуществена общност. С решение № 189 от 28.03.2002г. по гр.д.№ 580/2001г. на ВКС І гр.о., постановено
при отменения ГПК, се приема, че придобитото със заем
имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетата сума, тъй
като меродавен момент за възникване на съпружеската имуществена общност върху
конкретен имот е момента на юридическото придобиване правото на собственост, а
последващото изплащане на заема не води до вещноправни трансформации на
придобитите права, а до възникване на облигационни отношения. За изтегления
заем по време на брака за закупуване на жилище, солидарно отговорни са двамата
съпрузи. Изплащането на заема или част от него
от трето лице има за последица възникване на облигационни отношения между него
и съпрузите, но също не води до промяна на възникналите вече вещни права.
В конкретния
случай, безспорно се установи, че процесния недвижим имот – апартамент № 40,
находящ се в гр. Видин, ул. Пейо Яворов 27, вх. Б, ет. 6, е придобит по време на брака на страните,
като цената му е изплатена частично от стойността на
определеното обезщетение на ищеца за отчуждения имот
– 7492.00 лева,
както и от заемни средства в
размер на 6000.00
лева, изтеглени от банка ДСК, имотът е съпружеска имуществена общност.
Ответницата не ангажира
доказателства, че отчуждения със Заповед № 11/1977г. на Председателя на ИК на
ГОНС – Видин, недвижим имот в гр. Видин, парцел 2 в кв. 135, е придобит по време на брака на страните в режим на СИО,
нито е навела твърдения в такава насока, а и от показанията на разпитаните
свидетели, се установи, че отчуждения имот, в който страните по делото са
заживели веднага след сключване на брака,
е бил собственост на родителите на ищеца. От представения нотариален
акт, се установява, че след отчуждаването, дадения като обезщетение имот е на
името на ищеца и е придобит по време на брака. При това положение и съобразно т.2 от ПП-7-72 г., настоящият съдебен състав приема, че 7492 /13492 ид.ч.
е индивидуална собственост на ищеца. Съпружеската
имуществена общност е 6000/ 13492ид.ч., която след прекратяване на брака се разпределя
по равно между страните, т.е. по 3
000 / 13492 ид.ч. Такава е частта на ответницата, а частта на ищеца
общо е 10492/13492 ид.ч.
Неоснователно е твърдението на ищеца за пълна трансформация, тъй като същият не установи по
безспорен и категоричен начин твърдяната липса на принос от страна на
ответницата. Напротив, в процеса се събраха достатъчно доказателства, от които
се установява, че докато страните са били в брак, ответницата е работила е и е
реализирала доходи, и дори същите да са в по-малък размер от тези на ищеца, е
полагала грижи за децата и домакинството, купувала е вещи за обзавеждане на
дома и пр. Не се ангажираха никакви доказателства, ответницата да е отклонявала
средства и да е живяла изцяло на
издръжката на съпруга си. Тъй
като собствеността е придобита от преди фактическата раздяла на страните, последващото изплащане на заема от ищеца, дори да е станало с лични средства, това не
води до промяна в дяловете на бившите съпрузи от апартамента.
Не се ангажираха
никакви доказателства и за твърдението на ищеца, че е закупил изцяло с лични
средства придобития по време на брака
гараж. От представените писмени доказателства, се установи, че за процесния
гараж е отстъпено право на строеж през м. септември 1997г. Макар да не са
представени доказателства, от приложената скица на сграда, изд. от СГКК –
Видин, се установява, че правото на строеж е реализирано в рамките на 5 годишния срок. Гаражът е придобит преди
фактическата раздяла на страните, като видно от мотивите на решението по
бракоразводното дело между страните е
настъпила такава едва през 2003г. При това положение, правата на страните са
равни като всеки притежава по ½ ид.ч.
С оглед на
гореизложеното, предявеният установителен иск за пълна трансформация на лични
средства ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че ще
следва да уважи иска за делба като допусне такава по отношение на недвижим имот
– апартамент № 40, находящ се в гр. Видин, ул. Пейо Яворов 27, вх. Б, ет. 6 с
права, както следва: за ищеца Б.П.Б. - 10492/13492 ид.ч. и за ответницата Ц.Д.Г. - 3 000 / 13492
ид.ч., както и по
отношение на гараж от 18 кв.м., находящ
се в гр. Видин, ж.к. Химик с права по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.П.Б. с ЕГН ********** *** против Ц.Д.Г.
с ЕГН ********** ***, иск за признаване
за установено по отношение на Ц.Д.Г.,
че Б.П.Б. е единствен собственик на имот
с идентификатор 10971.502.593.1.40, представляващ жилище – апартамент с адрес: гр. Видин, ул. Пейо Яворов 27, вх.
Б, ет. 6, ап. 40 и на имот с идентификатор 10971.502.950.1.,
представляващ гараж с адрес: гр. Видин, ул. Свети Климент Охридски, въз основа
на пълна трансформация на лични средства
по време на брака на страните, като неоснователен.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между Б.П.Б. с ЕГН ********** *** и Ц.Д.Г. с ЕГН ********** ***
на следния недвижим имот:
апартамент № 40 с
идентификатор 10971.502.593.1.40, находящ се в гр. Видин, с административен
адрес: ул. Пейо Яворов 27, вх. Б, ет. 6, ап. 40, който апартамент се състои от
три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 73.69 кв.м. заедно с
принадлежащото към апартамента избено помещение № 8 с площ от 3.86 кв.м. и
заедно с припадащите се 0.98% идеални части от общите части на сградата и 0.89%
от правото на строеж, при съседи7 на същия етаж 10971.502.593.1.41,
10971.502.593.1.18, под обекта 10971.502.593.1.37., над обекта
10971.502.593.1.43.
Правата на съделителите са, както
следва:
за Б.П.Б.
- 10492/13492 ид.ч.
за Ц.Д.Г. - 3 000 / 13492
ид.ч.,
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между Б.П.Б. с ЕГН ********** *** и Ц.Д.Г. с ЕГН ********** ***
на следния недвижим имот:
Гараж с идентификатор 10971.502.950.1, находящ се в
гр. Видин с административен адрес: ул. Свети Климент Охридски със застроена
площ от 18 кв.м.
Правата на съделителите са, както
следва:
за Б.П.Б.
- ½ ид.ч.
за Ц.Д.Г. -
½ ид.ч.
Решението подлежи на
обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: