Р Е
Ш Е Н
И Е №260060
гр. Пловдив, 07.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ПЕТКО МИНЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА, в присъствието на
прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА като разгледа ВНОХД № 871 по описа за 2020г.
докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 166 от
05.07.2018г. по НОХД № 7811/2016г. РС – Пловдив, 2 н.с., е признал подсъдимия
В.М.Х. за невинен в извършване на престъпления по чл. 182, ал 1 от НК и по чл.
187 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го е оправдал изцяло по повдигнатите му две
обвинения. Със същата присъда ПРС е признал за невинна и е оправдал подсъдимата
С.К.Х. в това да е извършила престъпление по чл. 187, ал. 1 от НК. РС – Пловдив
е постановил направените по делото разноски в размер на 452 лева да останат за
сметка на държавата.
Срещу присъдата е депозиран
протест от РП – Пловдив, в който се твърди, че присъдата е неправилна и
необоснована. Иска се нейната отмяна и връщане на делото на ПРС за ново
разглеждане от друг състав. Излагат се подробни мотиви за това в допълнението
към протеста.
Присъдата е обжалвана от адв.
С.М. – особен представител на пострадалата М.В.Х., лично и със съгласието на
попечителя ѝ К.Д.Ш.. В жалбата се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна, немотивирана и е допуснато превратно тълкуване на
доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимите Х. и Х. да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения. Излагат се
доводи за доказаност на обвиненията. Подсъдимата
С.Х. не се явява в съдебно заседание. Подсъдимият В.Х. се явява и иска потвърждаване
на първоинстанционната присъда, а защитникът им –
адв. Д.П. изразява становище за неоснователност на протеста и за
законосъобразност на присъдата на ПРС.
Частният обвинител М.Х. не взе участие в съдебните прения. Същата с молба уведоми съда, че оттегля пълномощията си от адв. М., както и жалбата си срещу първоинстанционната присъда в частта, с която се иска осъждане на баща ѝ В.Х. по повдигнатите му две обвинения. Попечителката ѝ К.Ш. бе освободена от участие по делото поради навършване на пълнолетие на пострадалата М.Х..
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста и иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна такава. Изразява се становище, че обвиненията спрямо двамата подсъдими са доказани. Алтернативно се иска отмяна на присъдата на ПРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
В.М.Х. е роден на *** ***, адресно регистриран и живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН
**********.
Подсъдимата
С.К.Х. е родена на *** ***, адресно регистрирана в с.В., обл.Пловдив, ул.”****,
българка, българска гражаднка, с основно образование,
безработна, омъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимите
В.М.Х. и С.К.Х. от 2009г. живеели на съпружески начала. През
2015 година сключили граждански брак.
Подсъдимият
В.Х. имал предишен брак, прекратен на 13.03.2007г. поради смъртта на съпругата
му Н. Х.. Свидетелката М.В.Х. е първо
дете от брака на В. и Н.Х.. След смъртта на майката през 2007 година, грижите
за М.Х. били поети от бащата – В.Х.. Грижите за второто дете от брака на В. и
Н.Х. - П. Х., родена на ***г., със съгласието на бащата – В.Х. били поети от
свидетелката К.Д.Ш. - майка на подсъдимия Х..
През
2011 година отношенията между подсъдимия В.Х. и свидетелката К.Ш. се влошили
поради различия във вижданията им за отглеждането на двете малолетни деца. На
неустановено по делото дата подсъдимият В.Х. поискал от свидетелката К.Ш.
грижите за детето П. Х. да бъдат поети
от него. Последвалият отказ от свидетелката Ш. да предостави на сина си В.Х. грижите за детето П. Х., довело до
търсене на съдействие от страна на В.Х. от различни институции, но без да
постигне желаното от него. На 14.09.2012г. свидетелката К.Ш. подала молба до
отдел „Закрила на детето“ – Община Марица да и бъде предоставено за
отглеждането на детето П. Х.. След узнаването от страна на В.Х., в отношенията му към свидетелката Ш. настъпила
провяма, което довело и до издаване на Заповеди за
защита по Закона за защита от домашното насилие, а именно по по гр.дело № 21570/2012г. на Софийски районен съд, чието
решение е било изменено по гр.дело №
5283/2014г. по описа на Софийски градски съд, / лист 16-20 от ДП и лист 31- 35
от ДП/ , и по гр.дело № 14823/ 2012г. по описа на РС Пловдив / лист 30 от ДП/.
През
2013 година с искова молба до Районен
съд гр.Пловдив В.Х. предявил иск с правна квалификация чл.126, ал.2 от СК
против К.Ш. за връщане детето П. Х.. С
Решение от 28.03.2014г. по гр.дело № 8981/2013г. по описа на ПРС / лист 22 – 29
от ДП/ иска е бил отхвърлен. С Решение от 24.02.2015г. по въззивно
гр. дело № 1688/2014г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив е било потвърдено Решението постановено по гр.дело №
8981/2013г. по описа на ПРС.
Постановените съдебни решения не променили
отношенията между подсъдимия В.Х. и свидетелката К.Ш..
Свидетелката М.Х. до 29.01.2015г. живеела в
с.В., при баща си, в семейно жилище представяващо втори
етаж от къща. Семейното жилище се
състояло от детска стая, спалня, хол, кухня и баня. Посоченото жилище се е
обитавало и от подсъдимата С.К.Х. и нейната дъщеря Й.. Свидетелката М.Х.
ползвала детската стая заедно със Й., дъщеря на С.Х., със собствено легло, при
и осигурено лично пространство и възможност за развитие. Подсъдимият Х. купувал нужните на М.Х. дрехи,
обувки, училищни принадлежности и всичко друго, от което имала нужда. През
ваканциите свидетелката М.Х. заедно с баща си – подсъдимият Х., и другите
членове на семейството ходели на почивка в различни райони в страната,
включително и на море и планина. Семейството
разполагало с басейн в двора на имота който ползвали през лятото.
Свидетелката М.Х. посещавала училище
в с.В.. Не е имала проблеми с усвояването на учебния материал.
На 04.05.2014г. /неделя/ в с.В., в
двора на къщата свидетелката М.Х.
пострадала от електрически ток при изключване на водна помпа. Следствие на
токовия удар свидетелката М.Х. получила
изгаряния на 3 и 4 пръсти на лявата ръка. Подсъдимият Х. потърсил
медицинска помощ от д-р Ф.А.– семеен лекар, с практика в с.Б., с.Ж. и в с.В.,
който поради почивния ден не работил и дал съвети по телефона. На следващия ден
свидетелката Х. и подсъдимият Х. посетили д-р А. който констатирал начало на
инфекция и предписал медикаментозно лечение с антибиотик. След инцидента
свидетелката М.Х. продължила да посещава училището си. На неустановена по
делото дата М.Х. е била заведена от свидетелката К. К. нейна учителка на преглед
при свидетел д-р Г. Д., който е бил
семеен лекар на свидетелката М.Х. до 2007 година, по повод получените изгаряния
на пръстите на Х.. Бил извършен преглед, след което д-р Д. дал предписание за
провеждане на лечение с друг медикамент както и за извършване на преглед в
медицинско заведение в гр.Пловдив, което предписание свидетелката К. предала на
подсъдимата С.Х.. В хода на лечението, поради установено намаляване функциите
на пръстите д-р А. предписал и провеждане на физиотерапия. Същата била проведена
в медицинско заведение в гр.Пловдив от свидетелката д-р З.С. в периода
16.07.2014г. – 24.07.2014г. / амбулаторни листове – лист 143 – 144 от
наказателното/. Свидетелката Х. е била придружавана от подсъдимите Х. поради
факта, че към този период е била малолетна. В периода от 16.07.2014г. до
28.07.2014г. по отношение на свидетелката М.Х. е било провеждано и лечение за
остро серозно възпаление на средното ухо.
През учебната 2014 година – 2015
година, до 29.01.2015г. свидетелката М.Х. посещавала ОУ ****” с.В.. Била добра
ученичка.
На 28.01.2015г., вечерта, в дома им
находящ се в с.В. свидетелката М.Х. била ударена с
пръчка от нейния баща свидетел В.Х. „възпитателно” / докладна на Директора на
ДСП Марица – лист 53, стр.2 от ДП/ заради ползване на мобилен телефон в
училище.
На 29.01.2015г. свидетелката
М.Х. била на училище, като посетила само
първите часове. След голямото междучасие свидетелката Х. не била в часовете, за
което около 14 часа бил уведомен директора на училището от нейния класен
ръководител – свидетелката Т. Т.. От
свидетелката Т. Т. – класна на М.Х. бил уведомен и бащата на свидетелката –
подсъдимият В.Х. за отсъствието на детето му.
Подсъдимият Х. веднага отишъл в
училището. Директора на училището позвънил на телефон 112 за да уведоми за
отсъствието на детето и не наличие на знание относно нейното местонахождение.
Директора на училището бил посъветван веднага да се обади на полицейското
управление по местонахождение на учебното заведение, в случая РУП на МВР
с.Труд, което и направил. Бил свързан с полицейски служител – инспектор Л.,
която вече била уведомена, че детето е в гр.София, при баба си К.Ш., която го е
взела от училището в с.В. в същия ден. / лист 53 страница втора от ДП – доклад от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Марица /.
Директора на училището бил уведомен, че детето е без видими белези от
насилие и е заведено от свидетел Л. С. в 6 РУП София, както и че ще бъде
освидетелствано, тъй като е заявило че е бито с пръчка от баща си.
На 29.01.2015г. по желание на
свидетел Л. Х. С. от медицинско лице е била освидетелствувана
М.Х.. Установените при прегледа кръвонасядания и
двойни ивици на кръвонасядания по дясната ръка и
двата крака са били отразени в изготвеното СМУ № 22/2015г / лист 49 от
ДП/. Относно механизма на причиняването
им вещото лице е посочило че те са резултат от действие на твърди тъпи
предмети, и мога да бъдат получени по време и начина, както съобщава прегледаната.
Съгласно издаденото СМУ следствие на телесните увреждания е причинено болка и
страдание.
На 29.01.2015г. в ДСП – Марица е
бил проведен разговор на който са присъствали инсп.Л.
от РУП с.Т., Директора на ОУ „***” с.В.
в което е учила свидетелката М.Х., д-р А. – личен лекар на М.Х., представител
от ДСП – К. с. и бащата на М.Х. – подсъдимият В.Х.. При проведен разговор с бащата на
свидетелката Х. – В.Х., същия съобщил на служителите ДСП – Марица че е ударил с
пръчка дъщеря си поради ползване на мобилен телефон в учебните часове, за което
му е било предадено от училището. В хода на
проверката извършвана от служители на отдел „Закрила на делото” към ДСП
- Марица е било установено, че до 29.01.2015г. сигнали относно детето М.Х. не е
имало подадени до Отдела.
Със заповед ЗД-ЗД-16/19 /02.02.2015г. на директора на Дирекция Социално подпомагане К.
с., гр.София временно е настанена М.В.Х. в семейството на К.Д.Ш., баба по
бащина линия на непълнолетната до промяна на обстоятелства, респективно до
произнасяне на съда с Решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
За нуждите на полицейските органи във
връзка с образувана преписка № 620700-2259/15г. на 6-то РУ гр.София е бил
изготвен социален доклад / лист 14-15 от ДП/ от директора на ДСП Марица и
изпратен на 19.05.2015г. с изх. № ЗД-0402/0031 , както и друг социален доклад /
лист 115-116/ от директора на ДСП Марица и изпратен на 14.07.2015г. с изх.№
ЗД-0402/0045, съгласно които бащата на детето М.Х. е полагал необходимите
грижи, осигурявал е основните потребности на детето, свързани с хранене, лични
дрехи, спане, отопление, здравеопазване и образование, както и че докато детето
е живяло при баща си, не е съществувал риск за живота и здравето на детето.
Съгласно същия доклад в ОЗД – Марица не е отварян случай по реда на Закона за
закрила на детето.
На основание установеното при
извършената проверка по пр. преписка № 1574/2015г. по описа на Районна
прокуратура гр.Пловдив с постановление
на прокурор при РП Пловдив от 23.06.2015г. е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.187 от НК през месец
януари 2015г. в с.В. – изтезавал малолетно лице М.В.Х. намиращо се под негови
грижи.
От заключението на вещото лице по извършената
съдебна психиатрично-психологична експертиза в хода на ДП / лист 104-112 е
установено, че свидетелката М.В.Х. е способна правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за
тях.
От заключението на вещо лице по извършена
съдебномедицинска експертиза в хода на ДП / лист 99 – 100 от ДП/ е установено,
че причинените на свидетелката М.Х. телесни увреждания – множество кръвонасядания и отоци по крайниците са ѝ причинили
болка и страдание.
Подсъдимите
В.Х. и С.Х. не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения.
От РЗОК е представена справка
относно проведени медицински дейности по отношение на М.Х. /л. 176 – 177
от делото/, при което е установено, че по отношение на лицето има
отчетени дейности: консултация на 15.07.2014г. при д-р А., консултация на
16.07.2014г., 28.07.2014г. при д-р З.С.,
консултация на 16.07.2014г., на 21.07.2014г., на 24.07.2014г. и
28.07.2014г. при д-р Р. Л. с
диагноза остро серозно възпаление на средното ухо.
Така изложената фактическа
обстановка ПРС е приел за установена от обясненията на подсъдимите В.Х. и С.Х.,
дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от съда част, от показанията на
свидетелите М.В.Х., К.Д.Ш., Л. Х. С., К. К. К., Р. Е. В., Т. Г. Б., Р. М. Ш.Й.
Д.Б., П. М. Л., В. И.Д.д-р Г.Л. Д.Д. С. С., А. Й. Я.,
М. С. В., П. В. З., К. А. Т., д-р Ф. Д.
А., М. Г. Г., д-р З. Г. С. дадени в съдебно заседание, в кредитираната
им от съда част, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал съдържащи се в ДП № 263/2015г. по
описа на РУ на МВР с.Т., справки съдимост на подсъдимите / л. 94 и 95 от д.п./, характеристична справка на подсъдимите
/ л. 96 и 97 от д.п./ включително и актовете на служителите от Дирекция „Социално подпомагане” – Марица и
Дирекция „Социално подпомагане – Красно
село” – гр.София.
За обосноваване на своето заключение
съдът е кредитирал изцяло приетите по делото писмени доказателства, както и
писмените доказателствени средства – официални документи и веществени
доказателствени средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът
кредитира изцяло.
Анализирайки и
съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на двамата подсъдими и
писмените доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния
извод, че подсъдимият В.Х. не е осъществил състава на престъпленията по чл. 182, ал. 1 от НК и
по чл. 187, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а подс.
С.Х. не е осъществила състава на чл. 187, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ПРС е приел, че
подсъдимият В.Х. е родител на малолетната М.Х., както и че той е лицето което е
упражнявало родителските права по
отношение на това дете. Приел е също, че до 29.01.2015г. М.Х. е живеела
постоянно при своя баща в с.В., както и че е била ученичка в ОУ „*****” в с.В.,
обл. П. Досежно обвинението по чл. 182, ал. 1 от НК
спрямо подс. В.Х., ПРС е приел, че нито едно от
събраните доказателства не установява през инкриминирания период подс. В.Х. да е оставял детето си М.Х. без постоянен надзор
или да не е полагал достатъчна родителска грижа, изразила се в бездействие или
в негови вредоносни действия.
Напротив – от кредитираните обяснения на
подс. Х. се установява, че през 2015г. той е водил
пострадалата М.Х. на море и на планина. От приетите по дело два
доклада от Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ –
Марица / л- 53-54 от ДП/ от 09.03.2015г. и / л. 115-116 от ДП / от
14.07.2015г. се установява, че служители
от агенцията са извършили обследване на семейството на подсъдимите Х. и установили,
че докато М.Х. е живяла при баща си, същия е полагал необходимите грижи, осигуравал е основните потребности на детето М.Х., свързани
с хранене, лични дрехи, спане, отопление, здравеопазване и образование. Било е
установено и че докато детето М.Х. е
живяла при бащата, не е съществувал риск за живота и здравето на детето, както
и че в ОЗД – Марица не е разглеждан случай по реда на Закона за закрила на
детето и не са не е са предприемани мерки за закрила по реда на ЗЗДетето.
От показанията на
свидетелите М.Х., К.Ш., Л. С., Р.Е. В., Т. Г. Б., П. М. Л., които са били в
най-близки отношения със свидетелката
М.Х., ПРС е установил прекомерен контрол
от страна на подсъдимия Х. по отношение на М.Х. – забрана да ползва мобилен
телефон, за непредоставяне или предоставяне на малко средства, поради
което М.Х. не си е купувала закуска. ПРС
не е установил факти, доказуеми съгласно изискванията на НПК, че подсъдимият
В.Х. е оставил без надзор и достатъчна грижа пострадалата и с това да е създал
опасност за нейното физическо, душевно или морално развитие.
Досежно инцидента на
04.05.2014г., при който М. Х. е пострадала от токов удар, ПРС е приел, че
това обстоятелство не се дължи на виновно поведение – активно или
пасивно, на подсъдимия В.Х.. ПРС е приел, че след инцидента е завел детето си
на лекар, на рехабилитация, закупил е и необходимите лекарства и с това като
родител е положил дължимата грижа за М. Х. като неин родител. ПРС е констатирал
и че този инцидент е извън инкриминирания период, посочен в обвинителния акт.
За да обоснове несъставомерност на деянието по чл.
182, ал. 1 от НК, първата инстанция е приела, че не е била създадена опасност
за физическото, душевното или моралното развитие на детето, а още по-малко е
констатирано виновно поведение на подс. Х. с цел да
бъде предизвикана такава опасност.
Досежно обвинението по чл. 187,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо подсъдимите В.Х. и С.Х., съдът е приел, че
единственото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление е на
28.01.2015г. и касае обстоятелството, че пострадалата М.Х. е била бита с пръчка
от баща си за ползване на мобилен телефон в училище. Първата инстанция, след
анализ на събраните доказателства е приела, че липсва конкретика
по място и начин на извършване на деянието, която да обоснове осъдителна
присъда спрямо подсъдимите. ПРС е констатирал, че борбата между подсъдимия Х.
като баща на двете малолетни тогава деца М. и П. и свидетелката Ш. във връзка с
упражняване на родителските права върху тях, за което са се водили и граждански
спорове, е рефлектирала негативно върху отношението на свидетелката М.Х. към
двамата подсъдими, и в частност върху баща и В.Х..
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на частния
обвинител М.Х. и протестът на Районна прокуратура – Пловдив са процесуално
допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Така приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема
изцяло от въззивната инстанция. За изследване на
обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу подсъдимите В.Х. и
С.Х., първата инстанция е извършила необходимите процесуално – следствени
действия, изясняващи значимите факти относно повдигнатите две обвинения.
Въззивната инстанция изцяло
възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Пловдив и не намира за
нужно да го преповтаря. Факт са вложените отношения между свид.
Ш. и подс. Х.. Ш. е баба на пострадалата и очевидно под
нейно давление са дадените към онзи момент показания на М.Х., в които според въззивната инстанция същата е преекспонирала
конфликта с баща си. От изисканата във въззивното
производство справка от РП – Пловдив се установява, че във връзка с депозирана
от М.Х. жалба срещу баба ѝ за обсебване на парични суми, на 28.08.2020г.
е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Това обстоятелство съвпада като период и с изгонването на двете деца от тяхната
баба, съобразно заявеното от защитата и подсъдимия пред въззивната
инстанция. При самостоятелен прочит на събраните доказателства, въззивната инстанция намира, че подсъдимия Х. не е извършил
действия, с които да постави в опасност физическото,
душевно или морално развитие на дъщеря си М.Х.. Факт е и че самата пострадала
оттегли жалбата срещу баща си във въззивната
инстанция – действие, което не би направила, ако същият системно не се е грижил
за нея. Действително подс. Х. е бил строг баща и я е
наказвал за носене на телефон в училище, но това само по себе си не може да
обоснове наказателна отговорност. Описаният инцидент с токов удар е в резултат
на непредпазливостта на самата пострадала и не може да бъде вменен във вина на
двамата подсъдими. Подс. Х. след инцидента е положил
всички грижи като баща за нейното възстановяване – завел я е на лекар, осигурил
е лечение, а впоследствие – и рехабилитация. На практика към момента именно
подсъдимите Х. и Х. се грижат за двете деца на Х. и реализирането на
наказателна отговорност за събития от преди 5 години единствено би влошило
отношенията родител – дете, при това при починала майка. Наред с това баба им
К.Ш. към момента е изгонила двете деца, поради което и единственият техен
близък, осигуряващ средства и грижа е техният баща – подс.
Х.. Ето защо и извън аргументите за съставомерност и
обществена опасност, чисто житейски, съдът намира за несправедливо, да бъде
прилагана наказателна репресия спрямо баща – единствен родител след смъртта на
майката, който полага грижи за децата си. И според въззивната
инстанция действията на бащата не съставляват изтезание спрямо пострадалата и
не са съставомерни по смисъла на чл. 182, ал. 1 от НК. В тази насока изцяло се приемат възраженията на защитата за несъставомерност на това деяние.
По отношение на
обвинението по чл. 187, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо подсъдимите В.Х. и
С.Х. въззивният съд изцяло споделя изводите на ПРС,
че липсва конкретизация по време, място и начин на извършване на отделни
деяния, включени в състава на продължавано престъпление. Единственото деяние, което се сочи на
28.01.2015г., касаещо обстоятелството, че
пострадалата М.Х. е била бита с пръчка от баща си за ползване на мобилен
телефон в училище не разкрива висока обществена опасност по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от НК, обосноваваща наказателна отговорност спрямо подсъдимите Х. и Х..
Касае се за строг родителски подход, морално укорим, но не и престъпен по
смисъла на чл. 187, ал. 1 от НК. Ето защо са неоснователни възраженията както
на РП –Пловдив, така и на частния обвинител за съставомерност
на деянията. Правилно и законосъобразно при наличните доказателства ПРС е
оправдал двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения. Законосъобразно с
оглед оправдателната присъда разноските са за сметка на държавата.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни
изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да
оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.
При извършената служебна проверка, Окръжният
съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе съображения, Пловдивският
окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 166 от 05.07.2018г. по НОХД № 7811/2016г. По
описа на Районен
съд – Пловдив, 2 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.