Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 01.12.2021г. гр. А.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 2265 по описа за 2020г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 42 от ЗН,
евентуално съединен с иск с правно основание чл.30 от ЗН.
Ищецът твърди, че неговият баща е
притежавал по наследство недвижими имоти, които съставляват ¼ идеална
част от ПИ 00702.529.36 по КККР на гр. А., ведно с 1/2 идеална част от СОС
00702.529.36.1.1 и СОС 00702.529.36.1.2, както и ½ идеална част от
16955.100.153 по КККР на с. Г., ведно с намиращата се в него плевня и жилищна
сграда. По силата на саморъчно завещание, направено от Г. С. на 15,09,2015г.,
призована към наследяване на същите е само ответницата, сестра на ищеца. Това
завещание обаче, не е написано саморъчно и не е подписано от неговия баща,
поради което е нищожно. Освен това направените завещателни разпореждания, с
които се прехвърля цялото движимо и недвижимо имущество на единия от
наследниците по закон, противоречат на добрите нрави. Ето защо моли да бъде
постановено решение с което да се прогласи нищожността на саморъчно завещание,
съставено от Г. Д. С.. Евентуално в случай, че този иск бъде отхвърлен, твърди,
че с това завещание се накърнява неговата запазена част, поради което моли
завещателните разпореждания да бъдат намалени до размера, необходим за
допълване на неговата 1/3 запазена част от цялата наследствена маса. Претендира
направените по делото разноски.
Ответницата оспорва предявения иск.
Признава обстоятелствата, че тя и ищеца са наследници по закон на Г. Д. С.,
както и че той е починал на 07,06,2017г., като е съставил саморъчно завещание.
По силата на същото тя е собственик на описаните в исковата молба недвижими
имоти, тъй като същото е действително и с него не се накърнява запазената част
на ищеца. Твърди, че общият наследодател е притежавал гори и земеделски земи в
землището на гр. Хасково, парцели в гр. Хасково, а също земеделски земи и гори
в землището на с. Г., община А., както и че част от притежаваните от него вещни
права са били в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод.
Освен това тя е спомогнала за увеличаване на наследството, тъй като през 2003г.
е извършила цялостен ремонт на СОС 00702.529.36.1.2 и на частта, използвана от
баща й от СОС 00702.529.36.1.1. Твърди, че от 2010г. редовно е изпращала
средства за издръжката и лечението на баща й.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от удостоверение за наследници на Г. Д. С. е видно, че същият е
починал на 07.06.2017г., като е оставил наследници по закон двете си деца – Д.Г.С.
и З.Г.С.. Не е спорно също така, че той е син на Д.С. З..
С нотариален акт
№478/1974г. Д.С. З. е признат за собственик на ½ идеална част от дворно
място, съставляващо имот пл.№144, състоящо с от 864 кв.м., за който имот се
отрежда парцел III-144 в кв. 20 по регулационния план на с. Г.,
състоящ се от урегулрирано място 635 кв.м., ведно с изключителното право на
собственост върху цялата плевня, застроена в югоизточната част на същия имот.
През същата година
Д. З. и Г. С. с нотариален акт №1029/1974г. купили ¼ идеална част от парцел IV-231 в кв. 28 по регулационния план на
гр. А., състоящ се от собствено място 434 кв.м., ведно с целия първи жилищен
етаж с ½ идеална част от приземието и ½ идеална част от другите
подобрения от масивна жилищна сграда, застроена в източната половина на същия
парцел.
След смъртта на Д.
З. през 1993г. неговата съпруга З. З.а е била собственик на половината от така
описаните недвижими имоти, като с два договора – оформени с нотариален акт
№939/1994г. и №940/1994г. тя е продала на Г. С. ¼ идеална част от парцел
III-144 в кв. 20 по регулационния план на с. Г.,
ведно с ½ идеална част от построената в него жилищна сграда и ½ идеална част от
намиращата се в него плевня, както и 1/8 идеална част от парцел IV-231 в кв. 28 по регулационния план на
гр. А., ведно с ¼ идеална част от първи жилищен етаж на калаканната
жилищна сграда и то източната половина, 1/8 идеална част от приземието и 1/8
идеална част от подобренията, както и съответните идеални части от общите части
на сградата.
Видно от акт за
граждански брак Г. С. е сключил граждански брак с А.А.П.на 09.07.1975г., който
е прекратен през 1976г. Липсват доказателства същият да е сключил друг
граждански брак, поради което се налага извод, че нито една от горните сделки
не е сключен през време на такъв, поради което възражението, че част от правата
са придобити в режим на съпружеска имуществена общност е недоказано.
Ето защо към
момента на смъртта си Г. С. е притежавал ½ идеална част от парцел III-144 в кв. 20 по регулационния план на с. Г., състоящ се от
урегулрирано място 635 кв.м., ведно с изключителното право на собственост върху
цялата плевня, застроена в югоизточната част на същия имот, който е придобил по
наследство от баща си и по договор за покупко-продажба от 1994г., а вероятно и
по наследство от майка си (тъй като най-вероятно правото на собственост е
придобито от тях в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпруга, при което
съпругата освен ½ идеална част, е придобила ¼ идеална част по
наследство от съпруга си. Всичко това е без значение за предмета на делото, тъй
като в крайна сметка описаната част от имота е принадлежала Г. С.). С оглед
съдържанието на нотариален акт №939/1994г. може да се направи извод, че в този
имот е построена жилищна сграда, която е принадлежала на наследодателите на Г. С..
Не са ангажирани преки доказателства в тази насока, като освен това не става
ясно и с какъв идентификатор е заснета тя, а също така и плевнята. С оглед
записванията в представената скица на ПИ 16955.100.153 по КККР на с. Г. и
удостоверение за данъчна оценка, би могло да се приеме, че така описаният
парцел е заснет с този идентификатор по кадастралната карта, а с оглед
представената данъчна оценка – че сградите съставляват намиращите с в него
сграда 1 и сграда 2.
Освен това той е
притежавал и правото на собственост върху ¼ идеална част от парцел IV-231 в кв. 28 по регулационния план на
гр. А., състоящ се от собствено място 434 кв.м., ведно с целия първи жилищен
етаж с ½ идеална част от приземието и ½ идеална част от другите
подобрения от масивна жилищна сграда, застроена в източната половина на същия
парцел, като половината от нея е придобил на основание покупко-продажба от
1974г., а другата половина – по наследство от баща си и покупко-продажба от
1994г. Тук отново не са посочени преки
доказателства, но с оглед представената скица, може да се приеме, че по КККР на
гр. А. този парцел е заснет с идентификатор 00702.529.36. В него попада само
една жилищна сграда, поради което съдът приема, че първия етаж, цитиран в
горните документи е заснет като СОС с идентификатор 00702.529.36.1.2, а
приземният – като СОС с идентификатор 00702.529.36.1.1.
Със саморъчно
завещание от 15.09.2015г. Г. Д. С. е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на З.Г.С., негова дъщеря. От заключението по съдебно-графологичната
експертиза се установява, че текстът и подписът в него са изпълнение от
завещателя. Поради това искът, че същото е нищожно, тъй като те не са изписани
от Г. С., е неоснователен. Не би могло да се приеме също така, че завещателното
разпореждане противоречи на добрите нрави. Действително цялото имущество е
завещано на едно лице, но това не може да се тълкува като противоречие на
добрите нрави, още повече, че това лице разполага с възможност да иска
намаляване на завещателното разпореждане. Ето защо искът за обявяване на
завещанието за нищожно следва да се отхвърли.
С оглед на горното
следва да се разгледа евентуално предявеният иск за намаляване на завещателните разпореждания до размера,
необходим за допълване на неговата 1/3 запазена част от цялата наследствена
маса.
Съгласно чл.29 от ЗН запазената част на
низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил
съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца
или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В случая
наследодателят не е оставил съпруг, като има две деца. Поради това запазената
им част е 2/3 или за ищеца – 1/3.
Искането за
възстановяване на запазена част от наследството има за предмет възстановяване
на равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от
цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята
смърт. Уважаването на това искане не е обвързано с присъждане на идеална част
от определен имот чрез намаляване на завещателното или дарствено разпореждане с
идеална част. /В този смисъл решение №177/28.05.2011г. по гр.д.№844/2010г. на
Второ ГО на ВКС, като това становище се поддържа непротиворечиво и последователно
в практиката на ВКС./ Искането се предявява срещу ползващото се от
завещателното разпореждане лице, като запазената част може да бъде възстановена
чрез намаляване на завещателното разпореждане с проста дроб, съответстваща на
определената по правилата на чл.29 ЗН запазена част от наследството.
В същото време
твърденията, че ответницата е спомогнала за увеличение на наследството не се
подкрепиха от събраните по делото доказателства. Погасяването на задължения на
наследодателя и осигуряване на средства за неговата издръжка не съставлява
такова по смисъла на закона, защото не води до увеличение на активите на
наследствената маса. Поради това събраните в тази връзка доказателства не
следва да бъдат обсъждани. Поставянето на дограма на един от имотите по принцип
би могло да съставлява увеличение по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗН, но липсват
доказателства, че в случая това действително е така – тоест, че стойността на
имота е повишена вследствие на така извършената работа. Освен това, за да
намери приложение цитираната разпоредба, е необходимо наследникът да не е бил
възнаграден по друг начин. В случая това
условие също не е изпълнено, тъй като завещанието е в негова полза.
Ето защо в настоящия случай не е
необходимо да се образува наследствена маса от всички имоти, които
наследодателят е притежавал към деня на смъртта си по чл. 31 ЗН, а намалението следва се сведе до дроб, равна на
запазената част от наследството.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и извършеното
завещателно разпореждане следва да бъде намелено до 1/3 идеална част, необходима
за допълване на запазената част на ищеца от наследството на баща му, която част
следва да бъде възстановена в негова полза.
На основание чл.
78 от ГПК всяка от страните дължи на другата разноски, поради това, че главният
иск е отхвърлен, а евентуалният – уважен. Ето защо съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Г.С., ЕГН ********** ***, против З.Г.С., ЕГН ********** ***, за обявяване на нищожността на саморъчно завещание от 15.09.2015г., съставено от Г. Д. С., починал на 07.06.2017г.
НАМАЛЯВА завещателно разпореждане, извършено от Г.
Д. С., починал на 07.06.2017г., извършено със саморъчно завещание от
15.09.2015г. в полза на З.Г.С., ЕГН ********** ***, до размер на 1/3 идеална
част, необходима за допълване на запазената част на Д.Г.С., ЕГН ********** ***,
и ВЪЗСТАНОВЯВА 1/3 идеална част от наследството на Г. Д. С. на Д.Г.С..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: