РЕШЕНИЕ

№ …191

гр. Самоков, 18.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 246 по описа на същия съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Л.Д.Н. *** е предявил срещу Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Искър”, гр. Самоков на Държавно предприятие „Югозападно държавно предприятие” – Благоевград, иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено на ищеца със Заповед № .. г., издадена от директора на ответното териториално поделение. Претендира разноските по делото.

Ищецът сочи в исковата молба, че заема длъжността „заместник-управител” на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Искър” (ТП „ДЛС Искър”) по трудово правоотношение. Изтъква, че съдържанието на горепосочената заповед, с която директорът на ТП „ДЛС Искър” му наложил дисциплинарно наказание „забележка” не отговаря на изискванията, които Кодексът на труда (КТ) предявява към акта на работодателя, с който се ангажира дисциплинарната отговорност на работник или служител, а наред с това излага и конкретни съображения, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е заявил становище за неговата неоснователност. Сочи се в отговора на исковата молба, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца съответства на изискванията на КТ. Изложени са и конкретни твърдения относно фактическата обстановка, при която ищецът е извършил вмененото му деяние и при която според ответника правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца с процесната заповед.

В писмена молба-становище, постъпила в съда на 25.09.2020 г., т. е. преди съдебното заседание, в което са проведени съдебното дирене и устните състезания, адв. Т. А. – пълномощник на ищеца, е заявил, че поддържа предявения иск и е изразил становище за неоснователност на възраженията, изложени в отговора на исковата молба, депозиран от пълномощник на ответника.

Пред съда ответникът се представлява от пълномощника си адв. Милко Михайлов, който оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ.

Волята на ищеца да предяви иска срещу своя работодател е ясна и недвусмислена, макар и да не е юридически прецизно формулирана в исковата молба (защото страна по трудов спор може да бъде само субект на трудовото правоотношение, но не и акт на представител на този субект). Насрещните твърдения на страните и приетите по делото писмени доказателства обосновават еднозначен извод, че работодател на ищеца е Териториално поделение „ДЛС Искър” на ДП „Югозападно държавно предприятие” – Б., т. е. ТП „ДЛС Искър” е пасивно процесуално легитимиран ответник както с оглед неоспореното си качество на работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, така и с оглед специалните разпоредби на § 10, ал. 3, изр. второ, вр. ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча (обн. ДВ, бр. 77/2011 г.). Поради това, а и при наличието на всички останали положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска и при липса на процесуални пречки за това искът е на общо основание допустим.

Искът е основателен.

Страните не спорят за обстоятелствата, че между тях съществува трудово правоотношение, основано на трудов договор № .. г.; че към датата на предявяване на иска ищецът изпълнява трудовата функция „заместник – управител” на ТП „ДЛС Искър” по силата на допълнително споразумение № .. г. към трудовия договор под горния номер; че със Заповед № .. г., издадена от Директора на ТП „ДЛС Искър” на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, както и че заповедта е връчена лично на ищеца срещу подпис на 20.02.2020 г. Освен че не са спорни между страните, тези обстоятелства се установяват от представените от страните и приети по делото писмени доказателства.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарната отговорност на работника за нарушение на трудовата дисциплина се осъществява чрез налагане на дисциплинарно наказание с мотивирана писмена заповед. Предвид обстоятелството, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е уредена в КТ като едно елементарно дисциплинарно производство, то и законовите изискванията на посочената разпоредба към мотивите на крайния акт на лицето, упражняващо работодателската власт, с който се ангажира дисциплинарната отговорност на работника, са твърде семпли – необходимо и достатъчно е в него да се посочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В процесната заповед вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина е описано неясно, непълно и противоречиво.

От една страна в заповедта е посочено, че на 18.02.2020 г. ищецът, в качеството си на ръководител, не е упражнил контрол върху дейността на служителите и не е предприел мерки за полагане на необходимите усилия за опазване на здравето на благороден елен /кошута/, т. е. изложени са твърдения, че нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол спрямо действията на други работници. В този случай обаче е необходимо в заповедта да се посочи какви са били действията на подконтролните на ищеца лица и какви правила за поведение са нарушили те, за да може да се обоснове противоправност на бездействието на ищеца като нарушение на трудовата дисциплина съгласно общата разпоредба на чл. 186, изр. първо от КТ, респ. съгласно примерното изброяване на видове такива нарушения в чл. 187, ал. 1 от КТ.

Вместо това в процесната заповед е посочено единствено, че неспазването на технологичните правила при транспорта на животното и временното му настаняване в подходящ за целта дървен сандък (до излизането му от упойка и разселването му) е довело до неговото умъртвяване и увреждане на имуществото на работодателя. Единственото възможно разумно тълкуване на този двусмислен и неясен текст сочи, че според работодателя не са били спазени технологичните правила, изразяващи се в това при транспорта на животното то да бъде временно настанено в подходящ за целта дървен сандък до излизането му от упойка и разселването му и че неспазването на тези правила е довело до умъртвяването му, с което е причинено увреждане на имуществото на работодателя.

Въпреки това обаче от съдържанието на заповедта остава неясно:

а/. кой не е спазил технологичните правила при транспорта на кошутата – дали ищецът със свои лични действия (за разлика от предходното изречение, в което му е вменен неупражнен контрол върху чуждо поведение) или подчинени нему служители;

б/. какви са тези технологични правила – дали касаят вида средство за транспортиране на животното; времето, продължителността и дистанцията на транспортирането му; вида, размерите и материала на приспособлението (сандък), в което временно е настанено животното по повод транспортирането му и дали спазването на тези правила е обусловено от възрастта, състоянието и начина на упояване на животното;

в/. в каква насока тези (или други подобни) технологични правила са нарушени;

г/. какъв е източникът на тези правила – правна норма, вътрешен акт на работодателя или обичай;

д/. какво е било обективното състояние на животното вследствие на така твърдяното нарушение на технологични правила при транспортирането му и защо това състояние е наложило умъртвяването му.

Тези разсъждения не са произволни и абстрахирани от конкретиката на правния спор, тъй като по-нататък в процесната заповед поведението на ищеца е определено като извършени от него действия, за разлика от първоначалната им квалификация в заповедта като бездействия във формата на неупражнен контрол върху изпълнението на трудовите функции на подчинени нему лица. Впрочем и в отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения за лични действия и за бездействия на ищеца, съставляващи дисциплинарно нарушение. Така обстоятелствената част на заповедта основно представлява сбор от декларативни изводи, че ищецът не е упражнил контрол върху дейността на служителите и не е предприел мерки за полагане на усилия за опазване на здравето на кошутата, както и че технологичните правила при транспорта и временното й настаняване в сандък не са били спазени. От съдържанието на тази заповед обаче остава неясно въз основа на какви конкретни факти се основават тези изводи, както и изводите на работодателя за противоправността на това поведение, а и за съставомерността му като дисциплинарно нарушение съгласно чл. 187, ал. 1 от КТ.

Вярно е, че изброяването в чл. 187, ал. 1 от КТ на хипотези на нарушения на трудовата дисциплина е примерно и неизчерпателно и че поради това фактическото поведение на работника може да съставлява такова нарушение в повече от една от хипотезите на тази разпоредба, но в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да се посочат конкретните факти от поведението на работника, които работодателят приема, че съставляват дисциплинарно нарушение, както и трудовите задължения, които са нарушени с това поведение.

В конкретния случай такива конкретни факти от поведението на ищеца не са посочени в процесната заповед, като (както вече се посочи) съдържанието й е противоречиво за това дали поведението на ищеца се е изразило в действия или бездействия. Не е посочено и какви свои трудови задължения не е изпълнил ищецът, а това е крайно наложително при положение, че работодателят се е позовал на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, квалифицирайки поведението му като неизпълнение на „други трудови задължения”. Тази разпоредба е бланкетна и визира неизпълнение на трудови задължения, произтичащи от нормативен акт, от правилника за вътрешния трудов ред, от колективен трудов договор или такива, определени при възникване на индивидуалното трудово правоотношение. Следователно посочването на конкретни такива неизпълнени трудови задължения, различни от описаните в т. 1-9 на чл. 187, ал. 1 от КТ, както и на техния източник, е необходим елемент от описанието на нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В процесната заповед такова посочване – както на конкретните други трудови задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, които не е изпълнил ищецът, така и на техния източник – изобщо липсва.

По всички изложени дотук съображения обстоятелствената част на процесната заповед следва да се приравни на липса на мотиви относно твърдяното като извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, поради което не се установява работодателят да е упражнил законосъобразно, в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ, правото си да наложи на ищеца дисциплинарно наказание.

Ето защо дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на ищеца със заповед № .. г., издадена от директора на ТП „ДЛС Искър”, следва да бъде отменено, без съдът да изследва извършил ли е ищецът виновно дисциплинарно нарушение.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при предявяване на иска, който е неоценяем, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на РС – Самоков държавна такса за разглеждане на делото в размер, определен съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно в минималния размер от 30 лв., предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Предвид основателността на иска, основателно се явява и искането на ищеца ответникът да му заплати направените по делото разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие.

 Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА”, наложено на Л.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на длъжност „Заместник - управител” в Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Искър” на Държавно предприятие „Югозападно държавно предприятие” – Благоевград, със заповед № .. г., издадена от директора на ТП „Държавно ловно стопанство Искър”.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Искър”, гр. Самоков, п. к. 52, да заплати в полза на Районен съд – Самоков сумата 30 лв. за дължимата държавна такса по иска.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Искър”, гр. Самоков, п. к. 52, да заплати на Л.Д.Н. *** сумата 400 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: