Решение по дело №1714/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1363
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20227040701714
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1363                                    22.11.2022 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                   2. ТОДОР ИКОНОМОВ

 

при секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1714 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас, представляван от пълномощника С.М.Н.- старши юрисконсулт, против решение № 67 от 02.08.2022 г., постановено по АНД № 194/2022 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че лицето И.Ф.И.е вписало данните си в съставения списък, като е декларирало, че работи от 08.12.2021 г. с работно време от 8.00 часа до 17.00 часа, с трудово възнаграждение 40 лева на ден. Твърди се, че санкционираното търговско дружество притежава качеството „работодател“ спрямо установеното да полага труд лице. Изложено е, че строителният обект е ясно индивидуализиран в наказателното постановление, въз основа на представения договор за СМР и данните от информационната табела на обекта. По същество се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответника „Кесар груп“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че решението на ЦРС е правилно и моли да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 02-2200015/23.03.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено на „Кесар груп“ ЕООД с ЕИК ********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Прието е от съда, че мястото на нарушението не е ясно индивидуализирано от наказващия орган, както и че деянието не е доказано по безспорен начин.

Решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 01.10.2021 г. „Кесар груп“ ЕООД е сключило с „Прогресстрой инженеринг“ ЕООД договор за СМР за обект: „20 броя жилищни сгради (къщи) с номерация от 1 до 20 и площадкови ел. и ВиК мрежи“, находящи се в гр. Ахтопол, обл. Бургаска. При извършена в обекта на 09.12.2021 г. проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас били установени работници, изпълняващи СМР, в т.ч. И.Ф.И., който полагал кофраж на втора етажна плоча на къща № 1. При проверка на представените документи било установено, че с последния не е сключен трудов договор, валиден към момента на проверката, и не е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. При тези данни бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. На основание чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на тези изисквания съставлява нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ. По делото не е спорно, че трудов договор в писмена форма не е бил сключен между лицето И.Ф.И.и „Кесар груп“ ЕООД. За да се ангажира отговорността на търговското дружество обаче е необходимо да се установи по несъмнен начин, че на посочената в наказателното постановление дата И. е предоставял работната си сила за изпълнение на възложена от същото дружество работа. Категорични доказателства в този смисъл няма по делото. В съставения по време на проверката списък на лицата, полагащи труд в строителен обект „Соната Ахтопол“- къща № 1, И. е положил подписа си, като е отбелязал, че се намира в обекта в качеството на работник, посочил е размера на трудовото си възнаграждение и работното време, но не е отбелязал кой е неговият работодател. Такова отбелязване не се съдържа в списъка и по отношение на останалите лица, установени в обекта. При тези данни не може да се направи категоричен извод, че именно санкционираното дружество притежава качеството работодател по отношение на установеното в обекта лице И.Ф.И.. Този извод не се променя от данните за съдържанието на информационната табела, поставена пред строителния обект, доколкото извършването на СМР е възложено от „Кесар груп“ ЕООД на „Талас“ ЕООД с нарочно споразумение, приложено по делото. В хода на административнонаказателното производство не е извършена проверка кое от посочените дружества е в трудовоправни отношения с лицето И.Ф.И..

Съобразно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, в проведеното административнонаказателно производство наказващият орган е следвало да провери съставения АУАН с оглед на неговата обоснованост и при необходимост да събере доказателства, и едва при установяване на конкретни неправомерни действия, да направи извод дали те съставляват административно нарушение. В случая това процесуално задължение не е изпълнено- нарушението не е установено по безспорен начин с допустимите от закона доказателствени средства. Липсата на обективни данни за осъществена от И. трудова функция в полза на санкционираното дружество води до необоснованост както на изводите на проверяващите лица, така и на наказателното постановление, изградено върху тях, и представлява основание за неговата отмяна. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 02.08.2022 г., постановено по АНД № 194/2022 г. по описа на Районен съд- Царево.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                

2.