Р Е
Ш Е Н
И Е № 261773
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4547 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД
по
искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти
Септември" № 250 , представлявано от С. Н., чрез
юрисконсулт Н. против Г.Я.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 723.32 лв. главница предоставени услуги за периода 06.11.2015 г. –
07.11.2018 г. и 75.74 лв. обезщетение за забава за период от 31.01.2016 г. – 31.10.2018 г. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника
като собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ се в *****,
има качеството на клиент на извършваните от дружеството услуги, като за периода
06.11.2015 г. – 07.11.2018 г. последното е доставило питейна вода и отвело
канална такава за горепосочения обект на обща стойност 723.32 лева, цената не
са заплатена в срок, поради което ответника дължи и обезщетения за забава за
периода 31.01.2016 г. – 31.10.2018 г. в общ размер на 75.74 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
19755/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. с., която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника чрез
особения представител адв. Л., в който се оспорва иска, като се твърди, че през исковия период ответницата не е имала
качеството на потребител на услуги доставени от ищцовото дружество, не е доставена
услугата, не е връчвано на ответника известие за неизправен водомер, нито е
съставяно такова, не се установява в какво се изразява нередовността на уредите
и от кога датира тя. Твърди се погасяване по давност на вземанията.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените документи-декларация по чл. 14 от ЗМДТ, *****. на нотариус
при ПРС е видно, че процесния имот е придобит през 1996 г. от Т. А. К..
От изготвената служебна справка от 10.03.2020 г. за родственици на лицето Т.
К. е видно, че същата няма близът родственик Г.Я.К..
От представените писмени документи –справка за задължения (лист 6 от
делото); справка за водомери (лист 7 от делото), опис на фактури (лист 8-23 от
делото) е видно, че по заведена партида на ответника в периода 06.11.2015 г. –
07.11.2018 г. са определени задължения за главница-723,32 лв. по водомер № ****,
за които е начислена лихва-75,74 лв. дължима общо за всяко от тях, за периода 31.01.2016
г. – 31.10.2018 г. В имота има монтиран един водомер.
От представената справка(лист 95-99 от делото) е видно, че задълженията за
главница за периода 18.12.2014-20.09.2017 г. са 772,53 лв.- и дължимата лихва
за забава на същите от 18.01.2015г. до 31.10.2017 г. е в размер на 83,79 лв.
От представените карнети (лист 24-26 от делото) е видно, че измервателното
средство в имота не е отчитано в периода. Редовно са определяни количества за
потребена вода-10 куб. м.
От изготвеното заключение от 28.02.2020 г. по извършената СТЕ е видно, че
липсват данни за монтиране на водомер в имота.
От изготвеното заключение от 15.01.2020 г. г. по извършената ССЕ е видно, че за заявения
период плащания не са постъпвали. Задължението за главница е 723,32 лв. и за
лихва-75,74 лв. Сумите съвпадат с данните от изготвените карнети.
От приложеното ч. гр. д. 19755/2018
г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца е подал
заявление по чл. 410 от ГПК на 27.11.2017 г., издадена е заповед за изпълнение на
28.11.2017 г., която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предвид начина на връчване на заповедта на длъжника по заповедното
производство ч. гр. д. 19755/2018 г. на
ПРС, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода както и количество и
стойността й, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като се оспорва иска, съдът намира, че на първо място следва да се
установи качеството на ответника като потребител на заявените услуги. Предвид липсата
на представени доказателства, че имота е собствен на Г.К. или, че тя притежава
право на ползване върху него, както и установено реално ползване на имота от същата
съдът намира, че не е налице основание за понасяне на отговорност от ответника
за заплащане стойността на ползваните услуги предоставени от ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че иска следва да се отхвърли без да се
обсъждат обстоятелствата по вида, размера и стойността на притендираните за
доставени услуги в процесния имот от ищеца.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва
да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД -
гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „6-ти Септември" № 250 , представлявано от
С. Н., чрез юрисконсулт Н. против Г.Я.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 723.32 лв.(седемстотин двадесет и
три лева и 32 ст.) главница предоставени услуги за периода 06.11.2015 г. – 07.11.2018 г., ведно със законната лихва
от 11.12.2018 г. до окончателното плащане и сумата от 75.74 лв. (седемдесет и пет лева и
74 ст.) обезщетение за забава за период от 31.01.2016 г. – 31.10.2018 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. г. д. 19755/2018
г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п/ Д. ТЕНЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.