Решение по дело №1283/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260009
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20205140201283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

08.01.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

16.12.

                                        Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Цветелина Стойчева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АХН

дело номер

1283

по описа за

2020

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 001845/ 21.10.2020г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 700.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на М.Д.Я. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 25.10.2019г. в с.Железник.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К., който го намира за незаконосъобразно. Твърди, че същото било в противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление с присъждане на направените по делото разноски. Настоява за нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен след тримесечния предвиден в закона срок.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 25.10.2019г. свидетелят Р.П., работещ като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, бил на работа със служебен автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М. Същият ден той се намирал на път І-5 в с.Железник, общ.Черноочене, където работел със системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост. В 10.29 часа на 25.10.2019г. бил заснет движещ се в посока от с.Черноочене към гр.Кърджали лек автомобил марка „Ауди А6“ рег.№ К 6869 ВА с наказуема скорост 102 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането било установено, че собственик на моторното превозно средство е лицето Д. Мустафа Я.. Той бил призован в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, където се явил и на 13.03.2020г. декларирал, че на процесната дата 25.10.2019г. моторното превозно средство „Ауди А6“ с рег.№ К 6869 ВА било предоставено за ползване на М.Д.Я.. На 06.10.2020г. жалбоподателят Я. се явил в сектор „Пътна полиция“- Кърджали и там му бил съставен акт за установяване на административното нарушение управление на МПС с превишена скорост по чл.21 ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. На базата на този акт на 21.10.2020 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на М.Д.Я. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.П. и Р.К.; Акт за установяване на административно нарушение от 06.10.2020 г.; Декларация от 13.03.2020 г. на Д. Мустафа Я.; Справка за собственост на МПС с рег.№ К 6869 ВА; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 25.10.2019 г.; Клип № 2818 от 25.10.2019 г.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 7- дневен срок, а именно на 26.10.2020г., а наказателното постановление е връчено на същата дата. Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50км/ч- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч глобата се увеличава с 50лв.” Безспорно от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочения по- горе текст. 
Независимо от горното и въпреки събраните доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални пороци, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и не е спазен чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като акта за установяване на административно нарушение не е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Според посочената разпоредба, административно наказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От писмените доказателства по делото е видно, че нарушителят е станал известен на контролните органи на 13.03.2020г., когато собственикът на превозното средство се е явил в сектор „Пътна полиция“- Кърджали и е декларирал, че автомобилът е управляван от жалбоподателя. Същото обстоятелство се установява и от показанията на разпитания свидетел Р.П.. Именно тогава е станало ясно, че М.Я. следва да отговаря за извършеното с моторното превозно средство нарушение. Контролният орган е разполагал служебно с всички данни за нарушителя, включително за неговия статут като водач на МПС и това е видно от справката за нарушител/водач на жалбоподателя. АУАН обаче е съставен едва на 06.10.2020г., което е след изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Установените в този текст срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството и санкционирането на нарушението. Затова и неспазването им е винаги съществено нарушение на закона. Ето защо, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.  
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 380лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 380лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от3 месеца. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в процесуално представителство на едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1300- 001845/ 21.10.2020г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 700.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на М.Д.Я. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 25.10.2019г. в с.Железник, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на М.Д.Я. с адрес *** и ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  
 
                                                   Районен съдия: