П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година
В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
Секретар ЕЛЕНА ПЕНОВА
Прокурор
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЗЛАТЕВА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №4505 по описа за 2017 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
Ищецът не се явява редовно призован. За него се явява пълномощникът му адв. З..
За ответника Г.Г. редовно призован се явява адв. К. редовно упълномощена.
За ответната Община гр. Пазарджик не се явява представител – редовно призовани. За Общината се явява адв. П.К. – редовно упълномощена.
За ответниците К. се явява адв. Ч. надлежно упълномощен да ги представлява.
Не се явяват ответниците З. и Н. редовно призовани.
АДВ. З.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. К.:- Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.:- Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДИЯ ЗЛАТЕВА: Адвокат З., внесох делото в открито заседание, за да се опитаме да отстраним нередовностите на исковата молба, защото след оставянето й без движение постъпиха две молби, от които не става ясно нито колко иска са предявени, нито какви са исковете и съдът не може да се произнесе надлежно. Нека уточним най-напред един или два иска предявявате.
АДВ. З.: - Тая молба, защото бях направила една грешка и затова … Това е промяната – не беше общо в един петитум, а сега ги разделят, защото ги разделя по тълкувателното решение, защото считат, че не може. Затова е разделен на две, а тогава не беше. Тогава беше към еди кой си. По чл. 54 ал. 2 ЗКИР когато беше. По чл. 108 ЗС е когато е закупил е имал някаква площ.
СЪДИЯ ЗЛАТЕВА: Моля Ви, кажете дали предявявате отделно установителен иск за собственост, защото така, както пише в молбите - претендирате съдът да се произнесе и за сградата в имота, а няма изложени обстоятелства кой от ответниците с какво ви оспорва собствеността върху нея.
АДВ. З.: - Каква сграда имаме, нямаме сграда там, не сме казали, че има сграда там. Казваме, че по кадастралната карта е посочена, с оглед на отразяването. Ние по чл. 54 ЗКИР правим това, което е извън регулационното и дворното място. Това сте искали вие – площта - и аз ви я давам. 370 кв.м. е целия имот, а 301 кв.м. към 370. Разбира се, че това е собствеността, която е по чл. 121 на един имот, което не означава че към този имот, който е втория петитум - нали затова направихме това, което Вие казахте. Има го, трябва да го има. Сега ще намеря тези тук, да видите, че го има. Ето по чл. 124 ГПК петитум /Цитира/ Това е по чл. 128, а по чл. 54 ЗКИР го има в другия. Никой не оспорва това нещо. По чл. 121 затова имаме този имот, а това което е по чл. 54 ал. 2 част от имота е неправилно по кадастралната карта е посочено. Те са един към друг исковете – това е чл. 124. Вторият петитум го казва точно / цитира молбата от 11.09.2019 г./ Моля да постановите решение – два са петитумите /Пак цитира/. Това е петитума. Второто е по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Това е установителния иск по отношение на имота, защото има изменение на кадастралната карта , затова имаме установителен иск. По чл. 54 е за всеки един от това което е в петитума, по който е 31 общо. Ето го – това е септември месец. Същото съм ви дала. Така съм ги дала, защото вещото лице така ги е дало. Не са верни тия, затова. Претендираме толкова, колкото нали сме изискали – по 31 , а не това което вещото лице е изчислило. Аз съм казала къде е там, пресметнала съм ги с геодезичното заснемане. Това няма значение дали ще е 31 кв.м. и може това което сме поискали като общата, а не това… Това сме го направили – 17 кв.м. Казвам ви тогава 45 кв.м. като грешката е не 31, а еди колко трябва да бъде. Моята част е 31, а това вече който го е правил вече е това – 5 години, от 2016 г.
С оглед указанията които сте дали с определението от 18.07.2019 г. съм уточнила петитума с молбите от 11.09.2019 и 11.10.2019 г. Предявяваме един иск по чл. 54 от ЗКИР. Площта е 31 кв.м., които са погрешно заснети. Петитумът по чл. 124 от ГПК сме го допълнили с молбата от 10.10.2019 г. По исковата молба беше чл. 124 ал.1 вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Дала съм двата петитума, защото сте го оставили без движение. Различни са предметите по петитумите, така както са в исковата молба. Ето първоначалната искова молба, значи е бил по действащия план от 2014 година. Ето ви исковата молба, погледнете. Това искахте – искахте че трябва да се направи петитума по чл. 124 ГПК и по чл. 54 ЗКИР. Имаме искова молба с която са двата петитума – едното чл. 124 ал. и чл. 54 от ЗКИР.
СЪДИЯ ЗЛАТЕВА: Трябва да кажете колко и какви искове предявявате, в противен случай не мога да се произнеса. Исковете касаят различни моменти, към които се установяват правата.
АДВ. З.: - Е, защо сега го правите това нещо, аз не мога да го разбера. Ами ето чл. 124 ал. 2 е вр. с чл. 54 – ще ги делим или няма да ги делим , или едното е във връзка с другото, защото чл. 54 ал. 2 трябва да бъде по основание чл. 124 ал. 1от ГПК, иначе то не може да даде собствеността си във връзка с това, в този момент когато е било 23.06.2017 г. Това е. Много благодаря, каквото искате това го направете!
АДВ. К.:- Предоставям на съда, тъй като не ми стана ясно. До момента имахме един иск, а сега имаме два.
АДВ. З.: – Аз правя това, което вие ми давате указания. Направете делото както искате. Решението трябва да не е правилно. Защо това нещо го правите в момента. Това ли трябва да правим сега тук. Вие може да правите каквото искате, аз повече не мога да направя.
АДВ. Ч. : - Считам, че не става ясно какви са претенциите на ищеца спрямо наследниците на Николай Кърбанов, така, че съда моля да прецени основателността на иска.
Съдът счита, че към настоящия момент исковата молба със всичките й уточнения в хода на процеса, включително и след оставянето й без движение с определение от 18.07.2019 г. и постъпилите молби от 11.09.2019 г. и 11.10.2019 г. страда от пороци, които и в днешното съдебно заседание не се отстраниха.
Както е посочено в определението от 18.07.2019 г. в първоначалната искова молба са изложени фактически обстоятелства, които сочат на иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на площ от 31 кв.м.. В писмените бележки по съществото на спора съдът е сезиран с напълно ново искане, представляващо установителен иск за собственост, касаещ УПИ ХХІІІ-827 , ведно с построената в него жилищна сграда. Отделно от това е поискано съдът да се произнесе по иск по чл. 54 ал.2 от ЗКИР по отношение на площ от 42,5 кв.м.. При тези данни съдът е приел, че не е ясно с колко иска е сезиран, съответно какъв е предметът на всеки един от исковете и е дал указания на ищцовата страна да уточни горното, като в случай, че се касае за два отделни иска – установителен за собственост по чл. 124 от ГПК към настоящия момент, какъвто петитум е формулиран и иск по чл. 54 ал.2 от ЗКИР – да изложи фактически обстоятелства по отношение на иска по чл. 124 от ГПК относно въведената като предмет жилищна сграда, съответно обстоятелства за правен интерес от този иск по отношение на всеки един от ответниците.
По повод на горното определение е постъпила молба от 11.09.2019 г., в която са формулирани отново два петитума – единият касаещ установяване правата на собственост на ищеца върху дворно място от 370 кв.м. и жилищна сграда, без никъде да са изложени фактически обстоятелства както за правен интерес, така и по отношение на жилищната сграда, въведена с този иск като предмет. Формулиран е и втори петитум, с който се иска да се приеме за установено по отношение на ищеца, че част от неговия имот с площ от 31 кв.м. неправилно е заснета в кадастралната карта както следва: - 17 кв.м. от имота на ищеца е заснет като част от имота на Община гр. Пазарджик, 25 кв.м. от имота на ищеца е заснета като част от имота на наследници на Николай Кърбанов и 0,5 кв.м. – като част от имота на Г.Г..
От изложеното в тази молба отново не става ясно по отношение на втория петитум каква част в крайна сметка от имота на ищеца се претендира да е погрешно заснета като част от имотите посочени от ответниците – дали 31 кв.м. или 42,5 кв.м.
С допълнителна молба от 11.09.2019 г. е въведен като петитум установителен иск по чл. 124 от ГПК отново по отношение на дворното място и жилищната сграда в него.
Именно поради поредното разминаване в исканията и неяснотата относно това с колко иска е сезиран съда, какъв е предметът на всеки един от исковете делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание с единствената цел това да бъде установено. Видно е от отразеното по-горе в протокола, че пороците на исковата молба към настоящия момент не се отстраниха, поради което съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено и исковата молба, ведно с приложенията да бъдат върнати на ищеца след влизане в сила на настоящото определение.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 4505/2017 г. по описа на РС гр. Пазарджик.
АДВ. З. НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
Съдът обяви, че ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр. Пазарджик в едноседмичен срок считано от днес за явилите се страни и от съобщаването му за неявилите се страни.
В момента в съдебната зала отново влиза адв. З..
АДВ. З.: - В тридневен срок ли ще получа протокола?
СЪДИЯ ЗЛАТЕВА: – След като бъде изготвен протокола в срок - можете да го получите.
АДВ. З.:- Правилно! Да, много правилно, правилно! Имате всички петитуми. Всичко това се направи за Общината!
АДВ. З. НАПУСКА ЗАЛАТА.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.25 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: