Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 728
Стара
Загора, 29.02.2024 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 847 по
описа за 2022 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
68, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /.
Образувано
е по жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ и Началника на
Затвора Стара Загора, подадена чрез пълномощника им юрисконсулт С.Т. – С.,
против Решение № 543 от 25.11.2022г. на Комисията за защита от дискриминация
/КЗД/ по преписка № 20/ 2015 г. С
оспореното решение е установено, че в периода 05.11.2011г – 05.11.2014г. началникът
на затвора в гр. Стара Загора е осъществил непряка дискриминация по признак
“лично положение” по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо М.Г.Х., като не
му е осигурил хранителен режим, съобразен с изповядваната от него „религия“;
установено е, че от страна на ГДИН е осъществено неравно третиране спрямо М.Г.Х.,
по см. на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ като не му е
осигурявала съобразена с изискванията на изповядваната от него религия „ислям“
храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти, като същевременно е
осигурявала такава на лишените св. мюсюлмани в затворите в градовете С. и
Варна; наложена е на ГДИН, на основание чл. 80, ал. 2 във връзка с чл. 80, ал.
1 от ЗЗДискр., имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за
допуснатото нарушение на антидискриминационното законодателство; установено е
че ГДИН посредством неосигуряване на М.Г.Х., изтърпяващ наказание доживотен
затвор без замяна в Старозагорския затвор, на възможност за осъществяване на
телефонна връзка с институции в периода 13.03.2010-13.03.2013г, го е третирала
по-неблагоприятното в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наказание в
Затвора в гр. С., с което е извършила спрямо М.Г.Х. в периода 13.03.2010 г -
12.03.2013г. нарушение на чл.4 ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗДискр по признак „лично
положение“.
В
жалбата се изложени твърдения за нищожност на оспореното решение, въведени като
„недопустимост“ на решението. Поддържа се оплакване, че при постановяване на
обжалваното решение съставът на КЗД не е съобразил обективните, субективните и
времеви предели на силата на присъдено нещо на решение № 313 от 15.08.2019г.,
постановено по адм.дело № 356/ 2019г. по описа на Административен съд Стара
Загора и решение № 4983 от 28.04.2020г., постановено по адм.дело № 13721/
2019г. по описа на Върховен административен съд на Република България. Твърдят
се и допуснати съществени процесуални нарушения поради неизвършването от
състава на КЗД на пълен, обективен и задълбочен анализ на събраните
доказателства и наведените възражения, довело до формирането на неправилни и
необосновани правни изводи, в противоречие с
материалния закон. По отношение на наложената имуществена санкция са
изложени съображения, че процедурата е нарушена, доколкото не е бил съставен АУАН по реда на ЗАНН. По
изложените съображения, поддържани от процесуалния представител на
жалбоподателите в съдебно заседание и доразвити в представени по делото писмени
бележки, се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 543 от
25.11.2022г., постановено по преписка № 20/ 2015г. по описа на Комисията за
защита от дискриминация.
Ответникът
по жалбата - Комисия за защита от дискриминация, гр. С., не се представлява в
съдебно заседание. В представено по делото писмено становище, подадено от
процесуалния представител юрисконсулт Кръстева, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания относно
формата и съдържанието му в съответствие с чл.66 от ЗЗДискр. Комисията се е
произнесла по допустима жалба с оглед сезирането на административния орган в
срока по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр., не са били налице отрицателни процесуални
предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на
жалбата по същество. При постановяване на оспореното решение не са допуснати
нарушения на процесуалните правила – органът е извършил обективно и всестранно
изясняване на релевантните за случая факти като са били обсъдени всички
представени по преписката доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. В
решението са изложени съображения, обосноваващи постановения правен резултат.
На страните е била предоставена възможност да се запознаят с материалите по
преписката, да изразят становище и да участват в проведени открити заседания.
Заинтересованата
страна – М.Г.Х., лично и чрез процесуалния си представител – адв.С., оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение не страда от
пороци, които да обусловят неговата нищожност, поради което се иска жалбата
ГДИН и на началника на Затвора Стара Загора да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна – Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител юриск. С.,
изразява становище за основателност на подадената жалба.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
пред Комисията за защита от дискриминация е инициирано с жалба вх.№
44-00-4595/11.11.2014г. и допълнение към нея вх.№ 44-00-5157/ 19.12.2014г,
подадена от М.Г.Х., изтърпяващ в наказание „доживотен затвор без замяна“ в
Затвора Стара Загора, в която са направени оплаквания за осъществена от ГДИН
спрямо него дискриминация в периода „от 2003г. до настоящия момент“,
посредством това, че Началникът на затвора в гр. Стара Загора отказвал да
удовлетвори искането му да съобрази със специфичните изисквания на изповядваната
от жалбоподателя религия "ислям" полагащата му се и осигурявана
безплатно от затвора дневна хранителна дажба, като изключи от нея свинското
месо и свински продукти и ги замени с друг вид месо и месни продукти, докато
такова хранене било осигурявано на лишените от свобода мюсюлмани в затворите в
градовете С., Пловдив, Варна и Ловеч. Отправеното искане до КЗД е да бъде
установено, че „за периода 05.11.2011г. до 05.2014г.“ Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” е нарушила чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. като не му е
подсигурила храна, съобразена с изискванията на изповядваната от него
религия. По подадената жалба, с
Разпореждане № 24/ 19.01.2015г. на Председателя на Комисията за защита от
дискриминация, е образувана преписка № 20/2015г., разпределена за разглеждане
на Трети специализиран постоянен състав, като е прието, че в жалбата са
изложени оплаквания за дискриминация по признак „религия“.
С Разпореждане № 351/ 27.04.2015г.
на председателя на КЗД е образувано производство по преписка № 161/ 2015г. въз
основа на определение от 28.01.2015г. на Административен съд Стара Загора,
постановено по адм.дело № 498/ 2014г. С посоченото определение е била изпратена на КЗД, по компетентност,
подадената от М.Г.Х. искова молба /първоначално подадена до Софийски районен
съд с вх. № 5389/21.03.2013г и изпратена по подсъдност на Административен съд –
Стара Загора/, съдържаща искане да бъде установено извършена спрямо него от
страна на администрацията и началника на затвора гр.Стара Загора, дискриминация
по признак „лично положение” по см. на чл.4, ал.1 във вр. с ал.2 и 3 от
ЗЗДискр., изразяваща се в това, че не му е било разрешавано през периода
01.06.2009г. до 13.03.2013г. да провежда телефонни разговори /чрез системата
„Контел”/ със съдилищата и адвокатските колегии в РБ, както и с КЗД. За същия период от време, администрацията и
началника на затвора гр.С. са разрешавали на лишените от свобода в затвора гр.С.
да провеждат (чрез системата "Контел") телефонни разговори с
посочените институции.
С Разпореждане № 445/ 25.05.2015г.
на Председателя на КЗД преписка № 20/ 2015г. е обединена с преписка № 161/
2015г. за разглеждане в едно производство под № 20/ 2015г. Поради твърдяната
дискриминация по повече от един защитен признак, а именно по признаци „религия“
и „лично положение“, преписката е разпределена на Петчленен разширен
заседателен състав. Определеният по преписката състав се е произнесъл с Решение
№ 238 от 16.06.2016г., което е било отменено с Решение № 129 от 19.05.2017г.,
постановено по адм.дело № 481/ 2016г. по описа на Административен съд Стара
Загора и преписката е върната за ново произнасяне.
След възобновяване на производството
по преписка № 20/ 2015г. с разпореждане № 393/06.07.2017г на Председателя на
КЗД, са били събрани допълнителни доказателства по искане на жалбоподателя.
На основание чл.
64, ал.1 от ЗЗДискр. е постановено Решение № 255 от 12.04.20.03.2016
г. по преписка № 20/ 2015г., с което КЗД, Петчленен разширен заседателен
състав: Установява, на основание чл.
65, ал. 1 от ЗЗДискр, че в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
включително началникът на затвора в гр. Стара Загора е осъществил непряка
дискриминация по признак "религия" по смисъла на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М. Г. Х., като не му е
осигурил хранителен режим, съобразно религиозните му вярвания; Предписва, на
основание чл.
65, т. 4 и чл.
47, т. 4 от ЗЗДискр на Началника на Затвора в гр. Стара Загора в
едномесечен срок от постановяване на решението да предприеме действия, чрез
които да осигури хранителен режим на жалбоподателя, който да е съобразен с
неговите религиозни убеждения; Установява, че Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" е осъществила непряка дискриминация по признак
"религия" по смисъла на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М. Г. Х., изразяваща
се в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г по
осигуряване на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия;
Налага на основание чл.
80, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 1 от него на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", представлявана от главен
директор, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв за допуснато
нарушение на антидискриминационното законодателство; Предписва на основание чл.
65, т. 4 и чл.
47, т. 4 от ЗЗДискр Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" да издаде в тримесечен срок от постановяване на решението
такива методически указания, с които да бъдат въведени общи стандарти по
отношение на хранителния режим на лишените от свобода така че да бъдат съобразявани
техните религиозни вярвания. Оставено е без уважение оплакването по признак
лично положение, касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори на
лишените от свобода с различни институции и са оставени без разглеждане
оплакванията, касаещи извън определения в чл.
52, ал. 1 от ЗЗДискр 3-годишен давностен срок.
Това решение е било обжалвано от
началника на Затвора Стара Загора и от ГДИН в частите, в които е установено, че
жалбоподателите са осъществили спрямо М.Г.Х. непряка дискриминация по
признак „религия“ по смисъла на чл.4,
ал.3 от ЗЗДискр., като от началника на Затвора Стара Загора не е бил осигурен
на Х. хранителен режим, съобразно религиозните му вярвания, в периода
11.11.2011г. – 30.04.2014г., съотв. за неосъществен контрол от страна на ГДИН в
същия период по осигуряване на безплатна храна, съобразена с изповядваната от х.
религия. Решението е обжалвано и в частта, в която е предписано на основание чл.
65, т. 4 и чл.
47, т. 4 от ЗЗДискр на Началника на Затвора в гр. Стара Загора в
едномесечен срок от постановяване на решението да предприеме действия, чрез
които да осигури хранителен режим на жалбоподателя, който да е съобразен с
неговите религиозни убеждения, както и в частта, в която е наложена на
основание чл.
80, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 1 от него на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", представлявана от главен
директор, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв за допуснато
нарушение на антидискриминационното законодателство.
М.Г.Х. е обжалвал Решение № 255/
12.04.2019г. на КЗД в частта му, в която е оставено без уважение оплакването по
признак "лично положение", касаещо регламента за провеждане на
телефонни разговори с различни институции и в частта, в която са оставени без
разглеждане оплакванията на Х., касаещи извън определения в чл.
52, ал. 1 от ЗЗДискр 3-годишен давностен срок.
С решение № 313 от 15.08.2019г.,
постановено по адм.дело № 356/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на М.Г.Х.
срещу Решение № 255 от 12.04.2019г по преписка № 20/2015г на КЗД, с искане за
отмяна и връщане преписката на КЗД за ново произнасяне с указания за уважаване
на жалба вх. № 44-00-4595/11.11.2014г., в частта, с която се иска установяване
на дискриминация по защитен признак "лично положение", касаещо
хранителния режим. Отменено е, по жалба
на Началника на Затвора в гр. Стара Загора, Решение № 255 от 12.04.2019г по
преписка № 20/2015г на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която
е установено на основание чл.
65, ал. 1 от ЗЗДискр, че в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
включително началникът на затвора в гр. Стара Загора е осъществил непряка
дискриминация по признак "религия" по смисъла на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М.Г.Х., като не му е
осигурил хранителен режим, съобразно религиозните му вярвания и в частта, в
която предписва на основание чл.
65, т. 4 и чл.
47, т. 4 от ЗЗДискр на Началника на Затвора в гр. Стара Загора в
едномесечен срок от постановяване на решението да предприеме действия, чрез
които да осигури хранителен режим на жалбоподателя, който да е съобразен с
неговите религиозни убеждения, като незаконосъобразно. Отменено е, по жалба на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., Решение № 255 от
12.04.2019г по преписка № 20/2015г на Комисията за защита от дискриминация, в
частта, в която е установено че Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е осъществила непряка дискриминация по признак
"религия" по смисъла на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се
в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г по осигуряване
на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия и в частта, в
която е наложена на основание чл.
80, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 1 от него на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", представлявана от главен
директор, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв за допуснато
нарушение на антидискриминационното законодателство. Отменено е по жалба на М.Г.Х. Решение № 255 от 12.04.2019г по преписка №
20/2015г на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която е оставено
без уважение оплакването по признак лично положение, касаещо регламента за
провеждане на телефонни разговори на лишените от свобода с различни институции,
и в частта, в която са оставени без разглеждане оплакванията, касаещи извън
определения в чл.
52, ал. 1 от ЗЗДискр 3-годишен давностен срок. Делото е върнато като
преписка на КЗД за ново произнасяне по жалба вх. № 44-00-4595/11.11.2014 г. и
по жалбата, обективирана в искова молба с вх. № 5389/21.03.2013г, подадени от М.Г.Х.,
при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да остави частично подадената от Х.
жалба против Решение № 255/ 12.04.2019г. на КЗД без разглеждане, като
недопустима, съдът е приел, че в обжалваното решение на КЗД липсва
отхвърлителен диспозитив от гл.т. периода на дискриминация и за дискриминазция
по признак „лично положение“, поради което за Х. не е налице правен интерес от
оспорване на решенето, в частите, в които по повод оплакванията в жалба вх. №
44-00-4595/11.11.2014г е прието за установено на основание чл.
65, ал. 1 от ЗЗДискр, че в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
включително началникът на затвора в гр. Стара Загора е осъществил непряка
дискриминация по признак "религия" по смисъла на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М.Х., като не му е осигурил
хранителен режим, съобразно религиозните му вярвания и в частта, в която Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъществила непряка
дискриминация по признак "религия" по смисъла на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода Х., изразяваща се в
неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г по осигуряване
на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия.
За процесуално допустимо и
основателно е прието направеното от М.Г. Харкчиев оспорване на Решение № 255 от
12.04.2019г на КЗД, в частите, в които е оставено без уважение оплакването му
за дискриминация по признак "лично положение" касаещо регламента за
провеждане на телефонни разговори с различни институции и са оставени без
разглеждане оплакванията, касаещи извън определения в чл.
52, ал. 1 от ЗЗДискр 3-годишен давностен срок. За да отмени
обжалваното решение в тези му части и да върне преписката на КЗД за ново
произнасяне по оплакването на Х. за осъществена спрямо него дискриминация,
обективирано в искова молба с вх.№ 5389/ 21.03.2013г., съдът е приел за
установено, въз основа на доказателствата по делото, че е налице различно
третиране, проявено от администрацията на Затвора Стара Загора и тази на
Затвора в гр.С. от гл.т. правото на телефонна връзка с институции на лица,
изтърпяващи наказания лишаване от свобода в тези затвори, като в затвора в
гр.Стара Загора не е било разрешавано на л.св, в т.ч. и на М.Х., като
изтърпяващ наказание в този затвор, да провежда телефонни разговори с
институции, за разлика от затвора в гр.С., където такова ограничение не е
съществувало. За неправилен е приет извода на решаващия състав на КЗД, че в
случая липсва дискриминация по признак „лично положение“. По подробно изложени
в съдебното решение съображения относно съдържанието, което следва да бъде
вложено в термина „лично положение“, въведен като един от признаците по чл.4,
ал.1 ЗЗДискр., спрямо който се преценява съществуването на дискриминация, съдът
е достигнал до извод, че ограничаването от началника на Затвора гр.Стара Загора
на правото на л.св.Х., изтърпяващ наказание в този затвор, на телефонна връзка
с институции и съответно неосигуряването от страна на ГДИН на възможност М.Г.Х.,
изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Старозагорския затвор, да
осъществява телефонна връзка с институции в периода 13.03.2010г – 13.03.2013г.,
представлява по-неблагоприятно третиране на М.Г.Х. в сравнение с лишените от
свобода, изтърпяващи наказание в Затвора в гр.С. и съотв. налице е извършено
нарушение на чл.4, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“
спрямо М.Г. Х. в периода 13.03.2010г –
13.03.2013г.
За да отмени Решение № 255/ 12.04.2019г.
по преписка № 20/ 2015г. на КЗД, в частите, в които е установена осъществена от
началника на Затвора Стара Загора и от ГДИН непряка дискриминация по признак
„религия“ по см. на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. спрямо М.Г.Х., изразяваща се неосигуряване
/от началника на Затвора Стара Загора/ и неосъществяване на контрол по
осигуряване /от ГДИН/ на хранителен режим, съобразен с религиозните вярвания на
Х., в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г., съдът е приел, че същото е постановено при неправилно приложение на
материалния закон. В случая в жалбата си до КЗД ( вх. №
44-00-4595/11.11.2014г) Х. не е твърдял, че е поставен по-неблагоприятно
положение в сравнение с лишени от свобода, изповядващи други религии или
атеисти, затова и КЗД неправилно е извършила сравнение с положението на тези
лица. Жалбоподателят е формулирал оплакване, че като мюсюлманин, изтърпяващ
наказание в затвора в гр. Стара Загора, посредством храненето в този затвор е
бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с лишени от свобода мюсюлмани в
други затвори, вкл. в гр. С., на които администрацията осигурявала храна,
несъдържаща свинско месо и свински продукти /каквото изискване, произтича от
изповядваната религия "ислям"/. Не е твърдяно и сходство в
положението на жалбоподателя с лишените от свобода, изповядващи
вероизповедание, свързано със спазването на определена хранителна диета.
Следователно не са обвързани оплакванията за осъществена дискриминация с
признака религия. Поради неправилност на извода за осъществена спрямо
жалбоподателя дискриминация от Началника на Затвора в гр. Стара Загора по
признак религия, разпоредбата на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр е неправилно приложена, съответно решението в
тази част, е неправилно поради нарушение на материалния закон и се следва
неговата отмяна. Поради недоказаност на визираното от КЗД нарушение на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр от Началника на Затвора в гр. Стара Загора,
съдът е приел, че липсва и основание за даване на предписание на този орган по чл.
47, т. 4 от ЗЗДискр. За неправилен и необоснован е приет и извода на
КЗД, че неосъществяването на контрол от ГДИН от гл. т. осигуряването на
жалбоподателя на храна, съобразена с изповядваната от него религия от
администрацията на Затвора в гр. Стара Загора, сочи на осъществена спрямо него
непряка дискриминация по признак религия. Няма доказателства, че по причина на
религията си жалбоподателя е бил дискриминиран посредством описаното
бездействие. Не обективира дискриминация по см. на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр неосъществяването на контрол спрямо
дейност/практика, която както се посочи по-горе неправилно е възприета като
дискриминация по признак религия спрямо жалбоподателя в конкретния случай.
Поради това, решението в частта, в която е установено, че Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е осъществила непряка дискриминация по
признак "религия" по смисъла на чл.
4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се
в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г по осигуряване
на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия, също е отменено
като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. За
незаконосъобразно е прието и решенето на КЗД в частта на наложената на ГДИН
имуществена санкция на основание чл.80, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр., поради
недоказаност на извършено нарушение на чл.4, ал.3 ЗЗДискр. - осъществена
непряка дискриминация по признак „религия“.
Предвид констатираната от съда липса
на формирани изводи за основателност на действителните оплакванията, изложени в
жалба вх.№ 44-00-4595/ 11.11.2014г. на М.Г.Х. за осъществена спрямо него
дискриминация посредством описаните в нея факти и при извършване на
необходимото сравнение с лицата, които жалбоподателят сочи като намиращи се в
сходно на неговото положение, преписката е върната на КЗД за ново произнасяне
по жалбата, съобразно мотивите, изложени в съдебното решение.
Решението на Старозагорския
административен съд, постановено по адм.дело № 356/ 2019г. е обжалвано от
Началника на Затвора Стара Загора и от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, както и от М.Г.Х., пред Върховния административен съд на
Република България. С Решение № 4983 от 28.04.2020г., постановено по адм.дело №
13721/ 2019г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 313 от 15.08.2019г.
по адм.дело № 356/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като
касационната инстанция е споделила изцяло изложените от първоинстанционния съд
мотиви за незаконосъобразност на решение № 255/ 12.04.2019г. на КЗД.
Въз основа на влязло в сила на
28.04.2020г. Решение № 313 от 15.08.2019г., постановено по адм.дело № 356/
2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с Разпореждане № 946/
24.06.2020г. на Председателя на КЗД, е възобновено
производството по преписка № 20 по описа на Комисията за защита от
дискриминация за 2015 г., с оглед изложените оплаквания за дискриминация по
признаци „лично положение“ и „религия“, като преписката е разпределена за
разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав. За председател на състава
е определена Сабрие Сапунджиева, а за докладчик по преписката – С. Й.. Страните
в производството – жалбоподателя М.Г.Х., ответниците: Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и Началника на Затвора гр.Стара Загора, и
заинтерисованата страна – Министерство на правосъдието на Република България,
са били уведомени за неговото възобновяване, като им е указано след запознаване
с постановените съдебни актове да представят писмено становище по изложеното в
тях. В представено писмено становище Х. заявява, че поддържа първоначално
подадените оплаквания за осъществена спрямо него дискриминация за периода от
05.11.2011г. – 05.11.2014г., основана на признаците „религия“ и „лично
положение“, изразяваща се в това, че началникът на затвора в гр.Стара Загора е
отказал да удовлетвори искането му да съобрази със специфичните изисквания на
изповядваната от него религия “ислям“ полагащата му се и осигурявана безплатно
от затвора дневна хранителна дажба, като изключи от нея свинското месо и
свински продукти, и ги замени с друг вид месо и месни продукти, докато такова
хранене било осигурявано на лишените от свобода мюсюлмани в затворите в
градовете С., Пловдив, Варна и Ловеч. В тази връзка твърди осъществена и от
страна на ГДИН дискриминация, поради неосигуряването на съобразена с
изискванията на изповядваната от Х. религия „ислям“ храна. Другото наведено
оплакване за дискриминация по признак „лично положение“ касае регламента за
провеждане на телефонни разговори но лишението от свобода с различни
институции, обективирани в искова молба вх.№ 5389/ 21.03.2013г. по описа на
СРС. В становищата си Началникът на Затвора Стара Загора и ГДИН, подадени чрез
процесуалния им представител юриск.С.Т. – С., оспорват подадената от Х. жалба
като неоснователна и поддържат, че не е налице нарушение на ЗЗДискр.
Заинтерисованата страна - Министерство на правосъдието, също застъпва становище
за неоснователност на подадената до КЗД жалба.
След изготвен Доклад – заключение от докладчика по преписка 20/ 2015 г.,
е насрочено и проведено на 02.06.2022г. открито заседание, на което е прието,
че преписката е изяснена от фактическа страна и е даден ход по същество.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 543 от 25.11.2022 г. на Комисията за защита от
дискриминация, Четвърти специализиран заседателен състав, постановено по
преписка № 20/2015г., е установено, на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че в
периода 05.11.2011 г. - 05.11.2014 г. включително началникът на затвора в гр.
Стара Загора е осъществил непряка дискриминация по признак “лично положение” по
смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя М.Г.Х., като не му е
осигурил хранителен режим, съобразен с изповядваната от него „религия“;
установено е, че от страна на ГДИН, е осъществено неравно третиране спрямо М.Г.Х. по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по
признак „лично положение“, като не му е осигурявала съобразена с изискванията
на изповядваната от него религия „ислям“ храна, несъдържаща свинско месо и
свински продукти, като същевременно е осигурявала такава на лишените св.
мюсюлмани в затворите в градовете С. и Варна; наложена е, на основание чл. 80,
ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр., на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, представлявана от главен директор, имуществена санкция в размер
на 500 (петстотин) лева за допуснатото нарушение на антидискриминационното
законодателство; установено е, на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че ГД
"Изпълнение на наказанията" посредством неосигуряване на М.Г.Х.,
изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Старозагорския затвор, на
възможност за осъществяване на телефонна връзка с институции в периода
13.03.2010-13.03.2013г, го е третирала по-неблагоприятно в сравнение с лишените
от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора в гр. С., с което е извършила
спрямо М.Г.Х. в периода 13.03.2010 г - 12.03.2013г. - нарушение на чл.4 ал.2,
вр. с ал.1 от ЗЗДискр по признак „лично положение“.
Въз основа на материалите по
образуваната преписка № 20/ 2015 г. и събраните доказателства, решаващият
състав на КЗД е приел за установено, че на жалбоподателя М.Г.Х. не са били
осигурени в Затвора гр.Стара Загора условия за хранене, съобразено с
вероизповеданието му, тъй като в рамките на почти целия период от години преди
подаване на инициативния документ, въз основа на който е образувано
производството, не му е осигурена хранителна диета, изключваща свинско месо и
продукти. Същевременно в Затвора гр. С.
в процесния период е извършвана замяна на свинското месо с пилешко или телешко
такова, като религиозната принадлежност на лишените от свобода е уточнявана при
постъпването на л.св лица в затвора чрез събеседването с инспектора социална
дейност, което обстоятелство е отразено в досието на лишените от свобода. В
Затвора гр. Варна също е била налице утвърдена практика за съобразяване на
храната за лишените от свобода със заявената от тях религия или вероизповедание
като за случая е предлагана обща храна по меню, без свинско, макар, че за
периода 05.11.2011 г. - 05.11.2014 г. от ГД ИН С. не е давано указание за
изготвяне на отделно мюсюлманско меню. Посочено е, че режимът на изтърпяване на
наказанията, предвиден в ЗИНЗС, съответно правното положение на лицата,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода, доживотен затвор, доживотен затвор
без замяна от гл.т. правото им на съобразяване на храната със заявената от тях
религия или вероизповедание, е еднакво, независимо от мястото, в което
изтърпяват наказанието. Решаващият състав на КЗД е приел, че жалбоподателят
като изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, изповядващ
вероизповедание, свързано със спазването на определена хранителна диета, е бил
поставен в неблагоприятно положение в сравнение с лишените от свобода
изтърпяващи наказание в Затвора гр. С. и Затвора гр. Варна, с което е извършено
нарушение на чл.4, ал. 3 от ЗЗДискр. по признак лично положение в периода
05.11.2011 г.-05.11.2014 г.
Констатираният факт на бездействие
от страна на администрацията на затвора - Стара Загора, представляващо
дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр., е обусловил ангажирането на
имуществена отговорност на ГДИН за допуснатото нарушение на
антидискриминационното законодателство от посочената администрация, в
качеството на орган, който осъществява прякото ръководство и контрола върху
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, съгласно чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС. Съобразявайки, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанието” при
осъществяване на своята дейност, в качеството на контролиращ орган, дълъг
период от време не е предприел съответните действия по предотвратяване на
допуснатото нарушение като осигури на жалбоподателя безплатна храна, съобразена
с изповядваната от него религия, съставът на КЗД е определил налагането на
имуществена санкция в размер над средния, установен в нормата на чл.80, ал.2 от
ЗЗДискр., а именно в двукратен минимален размер от 500 (петстотин) лева.
Относно второто оплакване за
дискриминация по признак „лично положение“, касаещ регламента за провеждане на
телефонни разговори на Х. с различни институции, КЗД е приела за установено в
производството, че в Затвора в гр. Стара Загора не е било разрешавано на
лишените от свобода, вкл. на Х., като изтърпяващ наказание в този затвор, да
провеждат телефонни разговори с институции. Обстоятелството, че тази практика е
следвана в периода 13.03.2010-12.03.2013 г се потвърждавало от Началника на
Затвора в гр. Стара Загора в негово писмо вх.№ 594/11.01.2018г на
ГД"ИН". Възприетата в Затвора в гр. Стара Загора практика по
ограничаване правото на телефонна връзка на лишени от свобода лица с институции
се явявала в нарушение на чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС и не намирала оправдание в т.
3 от Заповед №/Л-5891/16.10.2007г на ГДИН, нито в разпоредбата на чл.76 от
ППЗИНЗС, регламентираща по общ начин правото на лишените от свобода на
кореспонденция. Установявало се от събраните доказателства - писмо вх.№
16-21-83 от 12.09.2015г и докладна записка от инспектор HOT от 08.01.2018г до
началника на затвора в гр. С., че такова ограничение не е било прилагано в
Затвора в гр.С.. Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е била известена за практиката в Затвора в гр.
Стара Загора да не се разрешава на лишените от свобода да посочват като адресат
на телефонна услуга чрез ползваната система институции, съответни техни номера.
От представените по преписката писмени доказателства било видно, че Х. е
подавал жалба до главния директор на ГДИН, с която уведомил, че началникът на
Затвора - гр. Стара Загора отказва да утвърди заявявани от него телефонни
номера на съдилища, но същата е оставена без уважение с аргумент, че законът
предвижда друг ред за връзка с институциите - писмена кореспонденция (чл.76 от
ППЗИНЗС). Според КЗД макар тази практика да е била прилагана еднакво спрямо
всички лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в затвора в гр. Стара
Загора, към които се числи и подателя на оплакването жалбоподателя Х.,
посредством тази практика и при липса на нормативно оправдание за въвеждането
й, М. Х. се явява по-неблагоприятно третиран в сравнение е лишените от свобода,
изтърпяващи наказание в Затвора в гр. С., с което е извършено спрямо Х. в
периода 13.3.2010 г. - 12.03.2013 г. нарушение на чл. 4, ал.2 във вр. с ал.1
по признак “лично положение”.
С
решение № 327 от 08.09.2023г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав, е
поправена допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 543 от 25.11.2022г.,
постановено по преписка № 20/ 2015г., като на стр.1, първи абзац, вместо
„Четвърти специализиран постоянен заседателен състав по чл.48, ал.2 от Закона
за защита от дискриминация“, да се чете за вярно „Петчленен разширен
заседателен състав по чл.48, ал.3 от Закона за защита от дискриминация“ и на
стр.10, последен абзац преди диспозитива, вместо „Четвърти специализиран
постоянен заседателен състав“, да се чете за вярно “Петчленен разширен
заседателен състав“. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е
влязло в сила на 26.09.2023г., съгласно направеното от пълномощника на
ответника писмено изявление /л.659 по делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в
образуваната в КЗД преписка № 20/2015 г.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, и от легитимирани лица с правен интерес, адресати на
акта. Доколкото предмет на настоящото
съдебно производство е единствено обективираното в жалбата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и началника на Затвора Стара Загора искане за
обявяване за нищожно на Решение № 543/ 25.11.2022г. по преписка № 20/ 2015г. на
Комисия за защита от дискриминация на Република България, по аргумент от
разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗЗДискр, оспорването не е обусловено от
преклузивен срок, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
В
производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един
административен акт, съдебната проверка обхваща единствено съществуването на
онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени
пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. Според
константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на
нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните
актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган, т. е в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма, приравняващо се на липса на форма въобще, а оттам –
и на липса на волеизявление, както и издадените без каквото и да е нормативно
основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки,
визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни
норми с характер на основни правни принципи.
Решение
№ 543 от 25.11.2022г. на Комисията за защита от дискриминация е постановено от
компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.47 от ЗЗДискр./в случая
упражнени по чл.47, т.1 и т.3 от ЗЗДискр./, с надлежно формиран състав –
Петчленен разширен заседателен състав, съобразно изискването на чл.48, ал.3 от
ЗЗДискр., предвид твърдения за дискриминация по два признака. Обжалваното
решение е подписано от състава /Председател: Сабрие Сапунджиева и членове: С. Й.,
А.Д., Н.А. и Б.Х./, участвал в административното производство към момента на
приключване на устните състезания и обявяването на преписката за решаване. С
така постановеното решение съставът на КЗД е формирал вътрешно убеждение по
предмета на спора, намерило външен израз в атакувания административен акт.
Оспореното
решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и при спазване на
регламентираните в чл. 66 от ЗЗДискр. изисквания
досежно неговото съдържание, като нито едно от условията за външно оформяне на
акта /наименование, подписи, датиране, мотиви и др./ не е нарушено по начин,
който да води до липса на волеизявление.
Не се
констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да имат за последица липса на валидно волеизявление. Административното
производство е образувано по допустима жалба, с оглед сезирането на КЗД в срока
по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. и не са били налице
отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на
производството и разглеждането на жалбата по същество. От КЗД е извършено
пълно, обективно всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при
съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация.
Съдът
намира за неоснователно направеното в жалбата възражение за неспазване
правилата на ЗАНН при налагане на имуществената санкция на ГДИН на основание чл.80,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр., предвид липсата на съставен АУАН съгласно
изискването на чл. 84 ЗЗДискр. Разпоредбата
на чл.84 ЗЗдискр. е относима към установяването на административни нарушения,
които не са свързани със самия предмет на производството за защита от
дискриминация по същество /т. е. с въпроса извършена ли е дискриминация или
не/, а касаят неспазване на процедурните правила или други задължения във
връзка с производството пред КЗД, за които не се провежда процедурата по Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр.
В противен случай специалното производство, предвидено в закона и осъществявано
от Комисията, би било безпредметно.
Относно
наведените в жалбата оплаквания, касаещи необсъждане от КЗД на направените в
хода на производството възражения от страна на ГДИН и Началника на Затвора
Стара Загора, както и липсата на пълна и обективна преценка на събраните
доказателства, довели до неправилни и необосновани правни изводи, в
противоречие с материалния закон, следва да се каже, че твърдяните нарушения не
могат обусловят толкова съществен порок на оспореното решение, водещ до неговата нищожност, а евентуалното
им наличие би имало за последица незаконосъобразност /унищожаемост/ на същото.
Поради изтичане на законния преклузивен срок за обжалване на Решение № 543 от
25.11.2022г. на КЗД, съдът е лишен от възможността да осъществи комплексен
контрол материална и процесуална законосъобразност и в тази връзка не подлежат
на разглеждане и обсъждане релевираните оплаквания.
Не
могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателите за приложимост на чл. 177, ал. 2 от АПК в
настоящия случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК
влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако
оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на
всички. Според ал. 2 на чл. 177 от АПК,
актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с
влязлото в сила решение са нищожни, като всеки заинтересован може да се позове
на нищожността им или да поиска от съда да я обяви.
В случая
изрично в оспореното Решение № 543/ 25.11.2022г. на КЗД е посочено, че е постановено въз основа на
решение № 4983 от 28.04.2020г. по адм.дело № 13721/ 2019г. по описа на Върховния административен съд на
Република България, с което е оставено в сила решение № 313 от 15.08.2019г., постановено по
адм.дело № 356/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за отмяна
на предходно постановено решение № 255/ 12.04.2019г. на КЗД и връщане на
преписката на КЗД за ново произнасяне по жалба вх.№ 44-00-4595/ 11.11.2014г. и
по жалбата, обективирана в исково молба с вх.№ 5389/ 21.03.2013г., подадени от М.Г.Х..
В
мотивите и на двете съдебни решения са изложени съображения, че сочените от жалбоподателя М.Г.Х. и приети
за установени от КЗД факти съществуват, но са неправилно квалифицирани като
извършена спрямо Х. непряка дискриминация по признак „религия“ чрез бездействие на компетентната
администрация да му осигури хранителен режим в Затвора Стара Загора, съответен
на религиозните му убеждения. Изрично на стр. 6 от Решение № 4983/
28.04.20202г. по адм.д. 13721/19 по описа на ВАС на РБ е прието че наведените
от жалбоподателя фактически основания в процесната жалба до КЗД се квалифицират
като искане да бъде установено, че за периода 05.11.2011г. до 05.11.2014г. като
мюсюлманин, изтърпяващ наказание в затвора в гр.Стара Загора, посредством
храненето в този затвор е бил третиран по неблагоприятно в сравнение с лишените
от свобода в други затвори, вкл. в гр.С., в които администрацията е осигурявала
храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти. Обяснено е, че за да се
обвърже дискриминационното отношение с признака религия е необходимо да се
твърди, че лицето е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с л.св.
от същия затвор, които са атеисти или изповядват друга религия. След като
жалбоподателят твърди по-неблагоприятна позиция в Затвора в гр.Стара Загора
спрямо тази на л.св. мюсюлмани, изтърпяващи наказания в други затвори, то
неправилно КЗД е квалифицирала оплакванията му като основани на признак
„религия“ по чл.4, ал.1 от ЗЗД. Поради неправилно приложение на чл.4, ал.3 вр.
с ал.1 от ЗЗД се е достигнало и до необоснован извод за осъществена от
началника на Затвора Стара Загора и ГДИН
спрямо Х. непряка дискриминация по признак „религия“. Въз основа на това
и поради липса на основанието по чл.47, т.4, както и на основанието чл.80,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗД, решението на КЗД № 255/ 12.04.2019г., в частта за
установена непряка дискриминация по признак“ религия“, с което на Началника на
Затвора са издадени съответни предписания, а на ГДИН е наложена имуществена
санкция, също е отменено. Следователно новото решение на КЗД /постановено след
връщане от съда на преписката за ново разглеждане/ би противоречало на влязлото
в сила съдебно решение ако е постановен същия правен резултат като отменения.
Видно от решение № 543/ 25.11.2022г. КЗД е установила, на основание чл. 65, т.
1 от ЗЗДискр., че в периода 05.11.2011 г. - 05.11.2014г. включително началникът
на затвора в гр. Стара Загора е осъществил непряка дискриминация по признак
“лично положение” по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя М.Г.Х.,
като не му е осигурил хранителен режим, съобразен с изповядваната от него
„религия“, както и че от страна на ГДИН е осъществено неравно третиране спрямо М.Г.Х.
по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. също по признак „лично положение“ като не
му е осигурявала съобразена с изискванията на изповядваната от него религия
„ислям“ храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти, като същевременно е
осигурявала такава на лишените св. мюсюлмани в затворите в градовете С. и Варна,
и е наложила на основание чл. 80, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. на ГДИН
имуществена санкция в размер на 500лв.
за допуснатото нарушение на антидискриминационното законодателство.
Следователно
не е налице твърдяното от жалбоподателите противоречие между оспорения
административен акт и обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решение № 331 от 15.08.2019г. на Административен съд Стара Загора, постановено
по адм.д. № 356/ 2019г., тъй като са спазени указанията на съда по тълкуване и
прилагане на закона към установените в мотивите на съдебното решение факти, от
които страните по него са обвързани. Липсват новонастъпили факти, които органът
да е следвало да вземе предвид при новото произнасяне, като изцяло са
съобразени дадените от съда указания по отношение правилното определяне на
защитения признак, който се твърди да е нарушен.
Решение
№ 543/ 25.11.2022г. е валидно и в частта, в която е установено, че ГД
"Изпълнение на наказанията" посредством неосигуряване на М.Г.Х.,
изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Старозагорския затвор, на
възможност за осъществяване на телефонна връзка с институции в периода
13.03.2010-13.03.2013г, го е третирала по- неблагоприятното в сравнение с
лишените от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора в гр. С., с което е
извършила спрямо М.Г.Х. в периода 13.03.2010 г - 12.03.2013г. нарушение на чл.4
ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗДискр по признак „лично положение“.
Изрично
в мотивите на съдебното решение, постановено по адм.дело № 356/ 2019г. на
Административен съд Стара Загора, както и в мотивите на стр.9 от решение № 4983
от 28.04.2020г. по адм.дело № 13721/
2019г. на ВАС, е прието за доказано наличие на по-неблагоприятно третиране на Х.,
изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Стара Загора, спрямо лишените от свобода,
изтърпяващи наказание в Затвора гр.С., където не съществувало ограничение
относно правото на л.св. да провеждат телефонни разговори с институции. В тази
връзка изрично е посочено, че опосредяващия елемент между личността и
неблагоприятната за нея практика е мястото на изтърпяване на наказанието,
където тя е установена, което води до попадане в обхвата на защитения признак
„лично положение“, определящо се не директно от факта, че Х. изтърпява
наказанието си в затвора Стара Загора, а от това, че спрямо него и спрямо
всички останали л.св. в този затвор се прилага практика на администрацията,
съществено различна от прилаганата в Затвора гр.С. с обект едно и също право –
правото на телефонна връзка по ред и начин, определени от Главния директор на
ГДИН. При тези фактически установявания между страните съдът е дал указания по
правилното приложение на материалния закон, а именно, че спрямо М.Г.Х. е налице
непряка дискриминация по признак „лично положение“, касаещо регламента за
провеждане на телефонни разговори на лишените от свобода с различни институции.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че при повторното си произнасяне по
възобновеното производство по преписка № 20/ 2015г. КЗД се е съобразила изцяло
с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона,
поради което постановеното решение № 543 от 25.11.2022г. не противоречи на
влязлото в сила решение № 313 от 15.08.2019г., постановено по адм.дело № 356/
2019г. по описа на Административен съд - Стара Загора.
Предвид
изложеното и доколкото по отношение на обжалваното решение не се установяват
пороци, дисквалифициращи го като валиден административен акт, оспорването с
искане за прогласяване на неговата нищожност се явява неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и на Началника на Затвора Стара Загора и
обективираното в нея искане за обявяване нищожността на Решение № 543 от
25.11.2022г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 20/ 2015 г., поправено с Решение № 327 от 08.09.2023г. на
Комисия за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: