№ 221
гр. П., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
205/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220103443 Пазарджишкият
районен съд е приел за установено в отношенията между страните, че Г. А. П.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Г.“ № 9 дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. „К.“
№ 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М.,
сумата от 351,92 лв., представляваща непогасена сума за предоставяне на
електронни съобщителни услуги по партида № ********* за периода от
01.07.2020 г. до 25.01.2021 г., сумата от 323,34 лв., представляваща
непогасена сума за предоставяне на електронни съобщителни услуги по
партида № ********* за периода от 13.07.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от
419,72 лв., представляваща непогасена сума по договори за продажба на
устройства на изплащане за периода от 01.07.2020 г. до 25.01.2021 г. и сумата
от 347,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.05.2023 г.,
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1895/2023 г. по описа на Районен съд - П., като
е отхвърлил исковете за съществуване на вземания за неустойка в размер на
1
606,87 лв. за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за
услугите по партида № ********* и неустойка в размер на 368,10 лв. за
едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за услугите по
партида № *********, исковете за съществуване на непогасена сума по
договори за продажба на устройства на изплащане за разликата над 419,72 лв.
до предявения размер от 752,54 лв. и иска за съществуване на вземане за
мораторна лихва за разликата над 347,44 лв. до предявения размер от 633,55
лв.
Осъдил е Г. А. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Г.“ № 9 да заплати
на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
1309, район И., ул. „К.“ № 1, представлявано от членовете на Съвета на
директорите А.Д. и М.М., разноски в исковото производство за държавна
такса в размер на 127,92 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
47,51 лв. и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер
на 28,85 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 47,51 лв.
Против отхвърлителните части на така постановеното решение в
законния срок е постъпила въззивна жалба от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. „К.“ № 1,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., чрез
процесуалния пълномощник М. К. с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че районният съд неправилно
е приел, че процесният договор подлежи на разваляне по реда на чл.87, ал.1 от
ГПК, тъй като тази законова разпоредба не била дерогирана по волята на
страните от клаузите на сключените договори
или, на общите условия, в които да е предвиден друг ред за разваляне на
договора. Съдът бил пропуснал да установи, че в чл.54.12 от ОУ било
предвидено, че договорът се счита за едностранно прекратен от страна на А1
в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече
от 124 дни. В своята практика ВКС приемал, че чл.87 от ЗЗД не е
императивна, а диспозитивна правна норма и тъй като договорът в
облигационното право е основен източник облигационни права и задължения,
страните могат да договарят както условията за неговото сключване, така и
условията за неговото изменение или прекратяване по ред, различен от този,
посочен в чл.87 от ЗЗД.
Неправилно районният съд бил приел и че се дължат само месечните
вноски, заложени в погасителните планове за периода от 01.07.2020 г. до
25.01.2021 г. или по 7 месечни вноски по договорите за продажба на
изплащане, сключени на 01.03.2019 г. и 02.12.2019 г. Съгласно чл.12.3 от
двата договора контрактът се прекратява при неплащане в срок на най-малко
2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В този случай
2
всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от
датата на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок. Фактурата се издава на датата,
определена за издаване на месечните таксуващи фактури по т.6.2. след
изтичането на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата
съгласно договора за услуги.
Неправилно районният съд бил приел, че не се дължи и мораторна лихва
в размер на 286.11 лв. Претендираната с исковата молба мораторна лихва
била изчислена върху цялата претендирана главница от 2402.77 лв., поради
което при уважаване на претенциите в пълен размер следвало да бъде
уважена и претенцията за мораторна лихва.
Искането е решението да бъде отменено в отхвърлителите части, вместо
което да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат
уважени изцяло с присъждане на деловодните разноски за две инстанции в
пълен размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника Г. А. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Г.“ № 9.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Г. А. П. ищецът „А1 Б.“ ЕАД е твърдял, че е
сключил с ответника рамков договор № ********* от 11.07.2018 г., който бил
отчитан по партида № ********* и партида № *********. По партида №
********* за периода от 01.07.2020 г. до 25.01.2021 г. ответникът не бил
заплатил следните задължения: 351,92 лв. - непогасена сума за предоставяне
на комплексна мобилна услуга на мобилен № **********, услуга мобилен
интернет на мобилен № ***********, фиксирана услуга телевизия №
************* и фиксирана услуга интернет № ************; 752,54 лв. -
непогасена сума за устройства на изплащане - апарат *********** 8 64GB
SpGr+PB и телевизор LG *************, както и неустойки в общ размер на
606,87 лв. поради едностранно прекратяване на рамковия договор по вина на
абоната. По партида № ********* за периода от 13.07.2020 г. до 13.01.2021 г.
ответникът дължал непогасена сума в размер на 323,34 лв. за предоставяне на
комплексна мобилна услуга на мобилен № ********** и услуга мобилен
интернет на мобилен № *********** и неустойки в общ размер на 368,10 лв.
за едностранно прекратяване на рамковия договор по вина на абоната. За
посочените вземания, ведно с мораторна лихва в общ размер на 633,55 лв. за
периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки
3
отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, и законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
плащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради
което предявява установителни искове за съществуване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение. Претендира присъждане на
разноските в исковото и заповедното производство. Представя писмени
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. А. П. не е подал писмен
отговор на исковата молба, но подаденото от него възражение срещу
заповедта за изпълнение има правните последици на отговор на исковата
молба съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.11а от
посоченото Тълкувателно решение съдът следва да разгледа в производството
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК само обоснованите във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на
основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това
основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Възраженията относно
надлежното упражняване на правото на иск, като например: за нередовност на
исковата молба; за недопустимост на иска; за отвод за подсъдност, следва да
се заявят в писмения отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. Подаденото от длъжника
по заповедното производство възражение по чл.414, ал.1 от ГПК на
14.08.2023 г. е бланкетно и не съдържа правна обосновка на твърдението за
недължимост на сумите.
Доколкото липсва оспорване на основанието на предявените искове,
въззивният съд приема за безспорно между страните, че на 11.07.2018 г. те са
сключили договор № ********* за предоставяне на електронни съобщителни
услуги за срок от 24 месеца, които съгласно приложенията към договора са
следните: мобилен интернет А1 сърф ХS за телефонен номер *********** с
месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с ДДС; допълнителен пакет за
мобилен интернет Екстра сърф за любим номер *********** с месечна
абонаментна такса в размер на 1 лв. с ДДС; екстра дигитална услуга
**************, предоставяща 50+ ТВ програми + VOYO към мобилен
номер *********** с месечна абонаментна такса в размер на 1 лв. с ДДС;
мобилен интернет А1 сърф L за телефонен номер *********** с месечна
абонаментна такса в размер на 26,99 лв. с ДДС.
На 13.02.2019 г. между същите страни са подписани приложения към
договор № *********, с които са предоставени следните услуги: фиксиран
(домашен) интернет с тарифен план (А1 Нет 50) за срок от 2 години с месечна
4
абонаментна такса за срока на ползване в размер на 7,99 лв.; ТВ пакет с
тарифен план А1 ТВ Разширен за срок от 2 години с месечна абонаментна
такса за срока на ползване в размер на 10 лв.; допълнителен ТВ пакет за
услугата А1 ТВ (Екстра) за срок от 2 години с месечна абонаментна такса за
срока на ползване в общ размер на 48,90 лв.
На 01.03.2019 г. между същите страни е сключен договор за продажба
на изплащане на телевизор LG ************* с първоначална месечна вноска
в размер на 22,98 лв. и 23 месечни вноски на обща стойност 528,54 лв., ведно
с приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство.
На 02.12.2019 г. между същите страни са подписани приложения към
договор № ********* за предоставяне на следните услуги: мобилна услуга А1
Оne Unlimited 38 за телефонен номер ********** за срок от 2 години с
промоционална месечна абонаментна такса за срока на ползване в размер на
38.99 лв.; допълнителен пакет А1 Xplore TV GО Standard, предоставящ 60+
ТВ програми + VOYO, към телефонен номер ********** с месечна
абонаментна такса в размер на 3,90 лв.; допълнителен пакет (Екстра) за
мобилен интернет на максимална скорост за телефонен номер ********** с
месечен абонаментна такса в размер на 1 лв.
На 02.12.2019 г. между същите страни е сключен и договор за продажба
на изплащане за мобилен апарат *********** 8 64 GB SpGr+РВ с
първоначална вноска в размер на 36,98 лв. и 23 месечни вноски на обща
стойност 850,53 лв., ведно с приемо-предавателен протокол за закупено
крайно устройство.
На 05.12.2019 г. между същите страни са подписани приложения към
договор № ********* за предоставяне на следните услуги: мобилна услуга А1
One Unlimited 35 за телефонен номер ********** за срок от 2 години с
промоционална месечна абонаментна такса в размер на за срока на ползване в
размер на 35,99 лв.; допълнителен пакет А1 Xplore TV GО Standard,
предоставяща 60+ ТВ програми + VOYO, към телефонен номер ********** с
месечна абонаментна такса в размер на 3,90 лв.; допълнителен пакет (Екстра)
за мобилен интернет на максимална скорост за телефонен номер ********** с
месечен абонаментна такса в размер на 1 лв.
За предоставените електронни съобщителни услуги „А1 Б.“ ЕАД е
издал на абоната следните месечни фактури за предоставени услуги по
партида № *********: фактура № *********/01.07.2020 г. на стойност 90.67
лв. с падеж 31.07.2020 г., фактура № *********/01.09.2020 г. на стойност
91.67 лв. с падеж 01.10.2020 г., фактура № *********/05.10.2020 г. на
стойност 105.19 лв. с падеж 04.11.2020 г., фактура № *********/02.11.2020 г.
на стойност 44.93 лв. с падеж 02.12.2020 г., фактура № **********/01.12.2020
5
г. на стойност 19.46 лв. с падеж 31.12.2020 г. и по партида ********* -
фактура № **********/13.07.2020 г. на стойност 85.55 лв. с падеж 12.08.2020
г., фактура № **********/12.08.2020 г. на стойност 85.45 лв. с падеж
11.09.2020 г., фактура № *********/14.09.2020 г. на стойност 24.37 лв. с
падеж 14.10.2020 г., фактура № *********/12.10.2020 г. на стойност 83.47 лв.
с падеж 11.11.2020 г. , фактура № *********/12.11.2020 г. на стойност 29.99
лв. с падеж 12.12.2020 г., фактура № **********/14.12.2020 г. на стойност
14.51 лв. с падеж 13.01.2021 г., както и месечни фактури за вноски за
устройство на изплащане по партида № *********, както следва: фактура №
*********/01.07.2020 г. на стойност 59.96 лв. с падеж 31.07.2020 г., фактура
№ *********/01.09.2020 г. на стойност 59.96 лв. с падеж 01.10.2020 г.,
фактура № *********/05.10.2020 г. на стойност 22.98 лв. с падеж 04.11.2020
г., фактура № *********/02.11.2020 г. на стойност 22.98 лв. с падеж
02.12.2020 г., фактура № **********/01.12.2020 г. на стойност 22.98 лв. с
падеж 31.12.2020 г., фактура № *********/04.01.2021 г. на стойност 45.96 лв.
с падеж 19.01.2021 г., фактура № **********/01.09.2020 г. на стойност 517.72
лв. с падеж 01.09.2020 г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа въззивният
съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.133 от ГПК Когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Съгласно цитираната по-горе т.11б от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК само обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1
ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на
основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това
основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Възраженията относно
надлежното упражняване на правото на иск, като например: за нередовност на
исковата молба; за недопустимост на иска; за отвод за подсъдност, следва да
се заявят в писмения отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В подаденото на 14.08.2023 г. от длъжника възражение по чл.414, ал.1
от ГПК не са изложени мотиви, обосноваващи недължимостта на сумите,
предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена в полза
6
на ищеца, респ. не е оспорено основанието, от което произтича вземането,
липсват твърдения за недействителност на това основание, за погасяване на
вземането, за неистинност на документа, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение или други твърдения, обосноваващи недължимост на
исковите суми. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор на
исковата молба, в които ответникът да е направил своевременно и надлежно
своите правопогасяващи възражения с изложение на мотивите, от които те
произтичат.
За да отхвърли претенциите за неустойка, районният съд е цитирал чл.
54.1. от Общите условия, съгласно който „A1 Б.“ ЕАД има право едностранно
да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
ползваните мрежи при неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане. Районният съд е приел, че тази разпоредба не предвижда, че при
изпадане на абоната в забава договорът се прекратява автоматично, а само
дава право на оператора да го прекрати, което означавало, че волята на
оператора за разваляне на договора следвало да достигне до абоната, за да
породи правни последици и тъй като такова изявление липсвало, следвало да
се приеме, че договорите не са развалени по реда, предвиден в закона.
Такова възражение не е повдигнато от ответника както в заповедното
производство – чрез обосноваване на възражението за недължимост по
чл.414, ал.2 от ГПК, така и в исковото производство – чрез подаване на
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК под страх от настъпването на
преклузия на правопогасяващите възражения в хипотезата на чл.133 от ГПК.
В производството по установителния иск по реда на чл.422 от ГПК подлежат
на разглеждане всички правоизключващи, правопогасяващи и правоизменящи
защитни възражения на длъжниците, като е допустимо те да бъдат въведени в
предмета на делото. Ето защо защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена заповед за изпълнение, включително и с
възражение за недействителност на договора, на който кредиторът основава
вземането си по заповедта, е предвидено да се осъществи по реда на подаване
на възражение на осн. чл. 414 ГПК, след което най-късно в срока по чл. 131
от ГПК с отговора на исковата молба, ако не ги е обективирал във
възражението по чл. 414 ГПК, длъжникът следва да направи горепосочените
оспорвания. При неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК или
невъвеждането на тези възражения в предмета на спора с отговора на
исковата молба в производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК,
се преклудира възможността на длъжникът да направи това по-късно или да
защити правата си в отделно, самостоятелно исково производство. Съответно
съдът няма право да разглежда преклудирани правопогасяващи възражения и
да обосновава с тях своето решение, вкл. да прави това служебно, по свое
7
усмотрение. Служебното начало в гражданския процес задължава съда да
съблюдава спазването на императивните правни норми и да се произнася по
съществуването на неравноправни договорни клаузи, но не и да се произнася
служебно по правопогасяващи възражения, които ответникът е могъл да
направи, но не е направил правомерно с възражение в заповедното
производство в срока по чл.414 от ГПК или с отговора на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК. В конкретния случай липсва възражение от страна на
ответника, че договорите за мобилни услуги и за продажба на изплащане не
са прекратени поради липса на договорна клауза, дерогираща действието на
чл.87 от ЗЗД, поради което като е приел противното и е отхвърлил
претенцията за неустойка, районният съд е постановил неправилно решение.
По същите причини въззивният съд приема за неправилно решението и в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащането на
непогасени суми по договорите за продажба на устройства на изплащане и
претенцията за мораторна лихва.
При липса на оспорване, че договорите за продажба на изплащане са
прекратени, както и че всички дължими по договорите суми са платени,
следва да се приеме, че в резултат на предсрочното им прекратяване по вина
на ответника, той дължи на ищеца следните суми: неустойка в размер на
606,87 лв. за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за
услугите по партида № ********* и неустойка в размер на 368,10 лв. за
едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за услугите по
партида № *********, непогасена сума по договори за продажба на
устройства на изплащане за разликата над 419,72 лв. до предявения размер от
752,54 лв. и иска за съществуване на вземане за мораторна лихва за разликата
над 347,44 лв. до предявения размер от 633,55 лв.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено в обжалваните части, вместо което следва да бъде постановено
ново, с което исковите претенции следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 730 лв. за заповедното производство и първа
инстанция и 250 лв. за въззивна инстанция или общо 980 лв., включващи
юрисконсултско възнаграждение и държавни такси съгласно представените
списъци по чл.80 от ГПК.
Тъй като размерът на претенциите е под 5000 лв., на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение е окончателно и няма да подлежи на
касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 205/19.02.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220103443 в частта, с която Пазарджишкият районен съд е отхвърлил
като неоснователни исковете за съществуване на вземания за неустойка в
размер на 606,87 лв. за едностранно прекратяване на рамковия договор №
********* за услугите по партида № ********* и неустойка в размер на
368,10 лв. за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********* за
услугите по партида № *********, исковете за съществуване на непогасена
сума по договори за продажба на устройства на изплащане за разликата над
419,72 лв. до предявения размер от 752,54 лв. и иска за съществуване на
вземане за мораторна лихва за разликата над 347,44 лв. до предявения размер
от 633,55 лв., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. А.
П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Г.“ № 9 дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. „К.“
№ 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М.,
следните суми: неустойка в размер на 606,87 лв. за едностранно прекратяване
на рамковия договор № ********* за услугите по партида № ********* и
неустойка в размер на 368,10 лв. за едностранно прекратяване на рамковия
договор № ********* за услугите по партида № *********, а по договори за
продажба на устройства на изплащане – сумата от 332.82 лв., представляваща
разликата над 419,72 лв. до предявения размер от 752,54 лв. и сумата от
286.11 лв., представляваща мораторна лихва за разликата над 347,44 лв. до
предявения размер от 633,55 лв., както и законна лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на иска – 26.05.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Г.“ № 9, да
заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
гр. С., 1309, район И., ул. „К.“ № 1, представлявано от членовете на Съвета на
директорите А.Д. и М.М., деловодни разноски в общ размер на 980 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9