№ 8196
гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110125424 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „(ФИРМА) против (АДРЕС) с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2326, 19 лева,
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), представляващ обект за обслужваща дейност
за битови нужди с абонатен номер 5538, за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за
период от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 483,02 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 31.01.2020 г. до
26.10.2022 г., сумата в размер на 10,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за период от
03.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,35 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до
26.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 33262/18.11.2022 г. по ч. гр.
д. № 59831/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния имот е доставена топлинна
енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба
на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въпреки отправената
нарочна покана от дружеството. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че
1
независимо от липсата на писмено съглашение за процесните имоти е доставена топлинна
енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се обогатил. Предвид
изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи цената
на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово
разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е
искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат П. И.
оспорва предявените искове. В отговора са изложени доводи, че ищцовата претенция по чл.
59 ЗЗД е неоснователна доколкото за страната е налице друго правно основание, на което да
претендира стойността на доставената топлинна енергия, а именно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съгласно която всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Представителят на страната поддържа, че по
делото липсват доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения процесният имот да е
търговски обект, поради което Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди на топлофикационното дружество не са приложими. В отговора са
изложени твърдения, че ответникът няма непогасени задължения към „(ФИРМА) за
процесния период. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени и направените от ответното дружество съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни
форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на
пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на
права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи.
В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна
енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни
до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения, респ., че между страните е налице договорно
правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, което би изключило
2
възможността ищецът да претендира процесните суми на извъндоговорно основание.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът в качеството си на
собственик на процесния имот неоснователно се е обогатил за сметка на „(ФИРМА) с цената
на доставената топлинна енергия за процесния имот е представен договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 8, том I, нот. дело № 6/2013 г. по описа на нотариус Г.
Т., помощник-нотариус по заместване на нотариус В. М., по силата на който Кооперация
„ТПК (ИМЕ) е прехвърлила на (АДРЕС) правото на собственост върху самостоятелен обект
с предназначение „за обслужваща дейност за битови нужди“, находящ се в сграда,
представляваща съгласно акт за собственост „Осеметажна монолитна сграда – Централен
комбинат за битови услуги“ с начин за трайно ползване: за административна сграда,
комплекс, с административен адрес на придобития от ответното дружество самостоятелен
обект в гр. (АДРЕС)
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че сградата, в която
се намира процесния имот, е за небитови абонати. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че в
процесната сграда не са поставени ИРРО / индивидуален разпределител на разход за
отопление/, като разпределението на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия за
отопление се разпределя от ищцовото дружество на база отопляеми обеми на отделните
имоти. За процесния имот е изтичислена топлинна енергия за отопление на база отопляем
обем от 337 куб.м. съгласно заявление на председателя на ТПК „(ИМЕ). От заключението се
установява, че в процесния имот поставен един брой водомер за топла вода, чийто
показания са снети след реален отчет. Съгласно приетата експертиза цената на доставената
до процесния имот и период топлинна енергия възлиза на 2596,37 лева
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че за процесния
период има извършено плащане в размер на 280,85 лева, като незаплатената сума за
топлинна енергия за процесния период възлиза на 2315,51 лева. Вещото лице разяснява, че
във фактурите за топлинна енергия е включена и услуга дялово разпределение в размер
общо за исковия период от 10,68 лева.
Съгласно разясненията на въззивната инстанция дадени с Решение от 24.03.2022г. по
в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на Софийски градски съд, III – Б въззивен състав, водещ
критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва
топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които
се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което
може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия,
т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Предвид изложеното и при
съобразяване на представения по делото договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, представляващ обект за обслужваща дейност за битови услуги, намиращ се
в сграда, представляваща от своя страна „Централен комбинат за битови услуги“, се налага
изводът, че доставената топлинна енергия е за стопански, а не битови нужди.
Доколкото ищецът поддържа твърдения за извършена доставка на топлинна енергия
за имот, който не се използва за жилищни нужди, следва да се приеме, че ответникът има
качество на „небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Разпоредбата на чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ въвежда императивно изискване за писмена форма за действителност на
договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди /стопански нужди/. При липса на сключен между страните договор за доставка на
3
топлинна енергия за стопански нужди, липсва възможност топлопреносното предприятие да
претендира стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, предвид
което в този случай разполага с правата, предвидени в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според
която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Хипотезата на ползване на
топлинна енергия от небитов клиент при липса на сключен договор в изискуемата от закона
писмена форма за валидността му и незаплащането на нейната стойност обуславят
имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на
топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление, което е следвало да
направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не
получава цената на доставена услуга.
Стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия при съобразяване на
извършеното частично плащане на задължението възлиза съобразно приетите по делото
заключения по допусната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи на 2315,51
лева, за която сума предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на
главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Доколкото липсва писмен договор, по отношение на ответника не
са приложими Общите условия на ищцовото дружество, съгласно които вземането за
топлинна енергия става изискуемо след изготвяне на изравнителна сметка за отоплителния
сезон. Според нормата на 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Задължението за
заплащане на получена без основание сума няма определен падеж на изпълнение, поради
което, за да бъде поставен ответникът в забава, следва да бъде поканен от ищеца да му
заплати претендираната сума. По делото не е представена нарочна покана отправена от
ищеца до ответника за заплащане на процесните суми. По делото е представено единствено
искане от ищеца до ответника за представяне на доказателство за валидни наемни
правоотношения във връзка с процесния имот, което от една страна не представлява покана
за плащане на конкретни вземания, а от друга липсват доказателства да е достигнало до
адресата. Предвид изложеното съдът намира, че при липса на доказателства, от които по
категоричен начин да се установява, че ответникът е поставен в забава, исковата претенция с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия се явява неоснователен.
С оглед обстоятелството, че между страните няма сключен писмен договор, Общите
условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не обвързват
ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми
на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът
се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с
дължимостта му. Предвид изложеното искът за сумата в размер на 10,58 лева,
представляваща стойност на услуга за извършване на услугата дялово разпределение за
процесния период, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като с
оглед неоснователността на претенцията за главница следва да бъде отхвърлен и предявения
акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на 2,35 лева.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
4
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от
„(ФИРМА) разноски по ч. гр. д. № 59831/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, възлизат общо
на 106,44 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото
заявление в размер на 56,44 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като в
тежест на (АДРЕС) следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 87,33 лева.
Направените от ищеца разноски в настоящото производство възлизат общо на сумата
в размер на 856,44 лева, от която сумата в размер на 56,44 лева довнесена държавна такса за
разглеждане на спора, сумата в размер на 700 лева внесен депозит за изслушване на съдебно
– техническа и съдебно – счетоводни експертизи и сумата в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК по съразмерност на
уважената част на исковата претенция (АДРЕС) следва да заплати на „(ФИРМА) сумата в
размер на 702,69 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция. Сторените от ответното дружество разноски в производството
възлизат на сумата в размер на 700 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно представена на лист 68 от делото разписка, като в тежест на
ищцовото дружество следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 125,66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „(ФИРМА), ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), срещу (АДРЕС), ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС), иск по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на
ищцовото дружество на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2315,51 лева,
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), представляващ обект за обслужваща дейност
за битови нужди с абонатен номер 5538, за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021г., с която
сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за
период от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 33262/18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 59831/2022 г. по описа на Софийски
5
районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважената част от 2315,51
лева до пълния заявен размер от 2326,19 лева, както и предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 483,02 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 31.01.2020 г. до 26.10.2022 г., предявеният иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на 10,58 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г., с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна
лихва за период от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането и предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2,35 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 05.03.2020 г. до 26.10.2022 г.
ОСЪЖДА (АДРЕС), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на „(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер 87,33 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА (АДРЕС), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на „(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 702,69 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), да заплати на (АДРЕС), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 125,66 лева, представляваща
сторени в настоящото производство съдебни разноски.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 59831/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6