НЧХД № 129/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер. Делото е образувано
по тъжба от Б.В.Т. *** против подсъдимата Н.Л. *** с обвинение в престъпление по чл.182 ал.2 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимата е обвинена затова, че в периода 03.11.2019г. – 19.01.2020г. в гр.Пазарджик
при условията на продължавано престъпление в качеството на родител е осуетила
изпълнението на съдебно решение №1096/25.07.2019г. по гр.д. № 4647/2018г. по
описа на РС-Пазарджик относно лични контакти на децата М.Б.Т. и М. Б.Т. с
бащата Б.В.Т., като-
- на 03.11.2019 г. не
предоставила децата М.Б.Т. и М. Б.Т. на
бащата Б.В.Т.;
- на 19.01.2020 г. не
предоставила децата М.Б.Т. и М. Б.Т. на
бащата Б.В.Т.;
Частният тъжител се представлява от повереник, който поддържа изцяло
изложената в частната тъжба фактология и поддържа обвинението. Пледира за постановяването
на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на предявения граждански
иск в пълен размер. Частният тъжител се явява лично в последното съдебно
заседание.
Подсъдимата Л. се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се
признава за виновна и дава обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде
оправдана.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Н.Л. и частния тъжител Б.Т. съжителствали на съпружески начала от
лятото на 2006 г. По време на съжителството им се родили децата М.Б.Т., родена
на *** г. и М. Б.Т., родена на *** г. Още след като подс. Л. забременяла с
първото им дете, частният тъжител заминал за Германия, където работел. От
тогава се прибирал в дома и в България много рядко- веднъж или два пъти
годишно. Когато си бил в България повечето време Т. прекарвал навън с приятели
и не стоял в дома си при жена си и децата. Същевременно той установил и
съжителство с друга жена в Германия, за което подс. Л. не знаела. Когато М.и М.
се родили, частният тъжител не ги припознал. През м. август 2017 г. Т.
припознал двете си деца като техен биологичен баща. Това станало по негово
настояване, като обяснил на подсъдимата, че така можел да взима социални помощи
за тях в Германия. Междувременно подс. Л. забременяла и с третото им дете-
Златка, която се родила през м. септември 2017 г. След раждането на детето,
докато подсъдимата все още била в болницата, с нея по телефона се свързала
другата жена на тъжителя, за да й честити раждането на детето. Тя й обяснила,
че от години живее с Б.Т. като семейство. По-късно в разговор с частния тъжител
последният потвърдил пред подсъдимата това, което било заявено от другата му
жена. От тогава настъпил обрат в отношенията между тъжителя и подс. Л. и тя
напуснала семейното жилище, като с децата си се установила да живее в дома на
своите родители в гр. Пазарджик. Б.Т. не се грижел за децата си, а когато идвал
в България ги взимал и ги оставял на грижите на неговата майка св. М.Т.. Също
така не давал и издръжка на децата и не съдействал да им бъдат издадени
паспорти и да отидат във Великобритания, където живеели родителите на подс. Л.,
за да получат помощ и подкрепа от тях, както и да продължат лечението на заболяванията,
които децата имали, понеже майката се усведомила, че могат да получат по-добро
лечение там. Поради тази причина подс. Л. ***/2018 г. за предоставяне на
родителските права по отношение на децата М.Т. и М.Т. на тяхната майка подс. Н.Л.,
както и да се уредят отношенията за тяхната издръжка и режим на лични контакти,
но също и да получат решение заместващо съгласието на бащата за пътуване в
чужбина на децата.
С решение № 1096/25.07.2019 г. по посоченото гр. дело, влязло в сила на
25.09.2019 г. Районен съд Пазарджик предоставил упражняването на родителските
права по отношение на двете деца на тяхната майка Н.Л., а на частния тъжител Т.
бил определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и трета неделя
от месеца от 11,00 часа до 17,00 часа, когато е в пределите на Р България.
Съдът разрешил на децата да пътуват заедно с майка им подс. Л. без съгласието
на бащата тъжителя Т. в държави-членки на ЕС, Великобритания и Турция в
периодите, както следва: в първия месец след влизане в сила на съдебното
решение, с което съдът дава заместващото съгласие на бащата, ежегодно по време
на Коледната ваканция в периода от 15.12. до 10.01., през великденската
ваканция на децата, през лятната им ваканция, като задължително се спазва
режима на лични контакти с бащата.
Още след приключване на делото,
частният тъжител се прибрал в Германия и не потърсил децата си. След като
получила разрешение и се снабдила с паспорти за децата, подс. Л. заедно с трите
си деца замила за Великобритания, като напуснали пределите на Р България на
19.10.2019 г. с цел да се устроят при родителите на подсъдимата, които да й
помагат в грижите за децата и да може последната да си намери работа, а децата
да учат и да се лекуват там.
В края на м. октомври 2019 г. Б.Т.
дошъл в България, за да се срещне с Л., като освен това искал и да осъществи
лични контакти с децата си М.и М. на 03.11.2019 г. От майка си той разбрал, че
подс. Л. и децата са заминали за Великобритания. Тогава Б.Т. се прибрал в
Германия. През м. януари 2020 г. частният тъжител отново пристигнал в България
и искал да осъществи лични контакти с децата си на 19.01.2020 г., но разбрал че
подс. Л. и децата още са във Великобритания и отново се прибрал в Германия.
През цялото време докато делото се
разглеждало в съда и след като приключило с влязло в сила съдебно решение, но и
към момента на разглеждане на настоящето дело, Б. Тошков не потърсил децата си,
въпреки че имал телефонните им номера. Не потърсил и подс. Л., с чиито
телефонен номер също разполагал, за да я уведоми за намерението си да вижда
децата, както и начина, по който да се случи това, респ. за възможността да ги
посети във Великобритания. Вместо това, след като през м. ноември 2019 г. и
януари 2020 г., когато бил в Р България не се видял с децата си, Б.Т., преценил
че по този начин е осуетено от подсъдимата даденото му от съда, по силата на
съдебното решение, право на лични контакти с децата М.и М. и затова на 24.01.2020
г. подал тъжба в РС- Пазарджик против подс. Н.Л., с която било отпочнато
настоящото наказателно производство.
В законоустановения срок тъжителят
депозирал допълнение към частната тъжба, с което уточнил и допълнил фактите и
обстоятелствата във връзка с повдигнатото обвинение.
С тъжбата частният тъжител инкриминирал поведението на
подс. Л. като осуетяване изпълнението на съдебно решение №1096/25.07.2019г. по
гр.д. № 4647/2018г. по описа на РС-Пазарджик относно лични контакти на децата М.Б.Т.
и М. Б.Т. с него като техен баща, чрез непредоставянето им на бащата на
03.11.2019 г. и 19.01.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от приетите по делото писмени доказателства, както и от изисканите и
приложени материали по гр. дело № 4647/2018 г. по описа на ПзРС и от
обясненията на подс. Н.Л. и показанията на св. Р., които кредитира като
непротиворечиви и взаимнодопълващи се и частично от показанията на св. М.Т..
Съдът кредитира изцяло обясненията на подс. Л., т.к.
ги намери за обективни, хронологично точни и кореспондиращи с показанията на
св. Р.Л., но и с част от показанията на св. Т.. Освен това те се подкрепят и от
писмените доказателства по делото. Категорично се установи от обясненията на подсъдимата,
че действително тя и децата й са напуснали пределите на Р България и са се
устроили да живеят във Великобритания, което е станало след влизането в сила на
съдебното решение, втората половина на м. октомври 2019 г., като и към момента
живеят и учат там. Тя подробно обясни и за причините да вземе това решение- за
да получи помощ и подкрепа от родителите си, за да може да започне работа и да
полага грижи за отглеждането на децата и да им осигури по-добро лечение. В този
смисъл са и показанията на св. Р. Л.. За това, че децата са имали нужда от
квалифицирана медицинска помощ свидетелстват и множеството приети по делото
писмени документи и в частност представената медицинска документация. Подс. Л.
беше категорична и с това, че бащата не е потърсил децата си, дори докато е бил
в България и не се е интересувал от тях. Не е потърсил и нея, за да уредят
начина на осъществяване на личните му контакти с децата, съгласно съдебното
решение. Подсъдимата обясни също, че не е имала намерението да не изпълнява
решението на съда в частта на режима на осъществяване на лични контакти между тъжителя
и малолетните им деца М.и М. и че дори настоява той да ги вижда и да се грижи
за тях.
Обясненията на подс. Л. напълно се подкрепиха от
показанията на св. Р.Л., която съдът прецени като обективен
и безпристрастен свидетел. Това, че Р.Л. е майка на подсъдимата, не я прави автоматично
заинтересована от изхода на делото по посока на подкрепа на защитната теза на подсъдимата.
Очевидно е, че тя не заема страната на подсъдимата, а тази на истината, която в
конкретния казус съвпада с тази на подс. Л.. Освен това изложените от
подсъдимата и св. Л. обстоятелства в голяма степен съвпадат и със заявеното от
св. Т.. Тя също заяви, че докато децата са били в България, тя ги е вземала при
себе си и че М. дори е живяла известно време при нея. Посочи също, че
тъжителят, нейният син, живее и работи в Германия, като не спомена дали той се
е грижил за децата и дали ги е виждал, в периодите когато е бил в страната. Св.
Т. заяви също, че през м. октомври 2019 г., синът й не се е прибирал в
България, а дошъл в край на м. ноември 2019 г. и след това през третата седмица
на м. януари 2020 г., като двамата били ходили до дома на подсъдимата да видят
децата и разбрали, че били в чужбина. Тя обаче не можа да посочи на кои дати са
посетили адреса на подсъдимата и децата, респ. дали подсъдимият е отишъл на
03.11.2019 г. и на 19.01.2020 г. Междувпрочем от показанията й става ясно, че
тъжителят не е пристигнал в България в края на м. октомври 2019 г., както
твърди в тъжбата и че на 03.11.2019 г. въобще не е посещавал дома на подс. Л.,
за да осъществи контакт с децата М.и М..
Съдът не даде вяра на показанията на св. Т. в частта им, в която твърди, че
синът й не можел да се свърже по телефона с децата и с подсъдимата, защото те
си ги били „закрили“. Както се установи от обясненията на подсъдимата и
показанията на св. Л. и до момента телефонните номера с български СИМ-карти,
ползвани в България, са активни, като Т. има тези телефонни номера, както и
разполага с фейсбук-профилите на децата и подсъдимата, но не ги е търсел.
Всичко изложено до тук дава основание на съда да
приеме, че със своите действия подс. Н.Л. не е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по смисъла на чл.182 ал.2 от НК, каквото обвинение е повдигнато с тъжбата. На първо
място не се събраха доказателства, че на 03.11.2019 г. и на 19.01.2020 г.
тъжителят Т. е поискал да осъществи лични контакти с децата си М.и М.. На
следващо място, се установи, че подсъдимата не е създала умишлено спънки за
реализирането на тези лични контакти на бащата, т.е. да е осуетила по някакъв
начин изпълнението на съдебното решение в частта за лични контакти на бащата с
децата. Вярно
е, че на 19.10.2019 г. тя и децата й са напуснали пределите на РБ и са се
установили да живеят във Великобритания. За това обаче тя е имала разрешението
на съда и го е сторила в периода, в който й е било разрешено децата да пътуват
извън страната. Няма спор, че след заминаването им, децата и тяхната майка не
са се завърнали в България. Следва обаче да се има предвид, че никъде в
съдебното решение не е указан период, за който те могат да се установят извън
страната, респ. дали след като са я напуснали следва да се завърнат
задължително до определен времеви период. Но дори и да съществуваше такова
задължение, не без значение са причините поради които подс. Л. е напуснала дома
си в гр. Пазарджик заедно с децата си и се е установила да живее във
Великобритания. Там са нейните родители, чиято помощ и подкрепа в отглеждането
и грижите за децата си е получила, което й е дало и възможност да започне работа.
Освен това като родител и майка е предпочела да осигури по-добро здравеопазване
за децата си, както и лечение на заболяванията, които те имат, още повече че
продължителното лечение в България не е дало резултат, видно от медицинската
документация. Всичко това сочи, че поради обективни причини и в интерес на
децата подс. Л. е напуснала местоживеенето си в България и се е установила да
живее с децата в чужбина.
На следващо място от всички гласни доказателства се
установи, че тъжителят Т. от дълги години живее и работи в Германия, като рядко
си идвал в България. Установи се от показанията на св. Л. и от обясненията на
подс. Л., че когато си бил в страната Т. не се интересувал от децата си. В този
смисъл е показателно и неговото поведение да не припознае децата като техен
биологичен баща от момента на раждането им, а едва след години е сторил това и
то с цел да може да получава помощи за тях в Германия. Пак от гласните
доказателства се установи и че по време докато е течал съдебния процес по
гражданското дело и след приключването му, Т. отново не е потърсил децата си.
Това е сторила единствено неговата майка св. Т.. Всичко това показва, че
тъжителят не е имал интерес да осъществява контакти с децата си. Ако бе имал
такъв, то той щеше да поиска от подсъдимата да уредят начина за реализиране на
тези лични контакти, при положение, че знае, че децата имат разрешение да
заминат и да се установят във Великобритания, което е в техен интерес и с оглед
на това, че самият той не пребивава постоянно в България. Най-малкото, не е
направил опит дори да се свърже с децата по телефон или чрез социалните мрежи.
Затова и съдът намира, че неговите подбуди да депозира
тъжбата срещу подсъдимата са не заинтересоваността и грижата към децата, а
оказването на психологически натиск над Л. и
желание да й навреди лично. Затова
действайки по този начин- идвайки в страната без да уведоми бившата си съпруга
за това, за да може тя да знае, че той ще е в България и че иска да види децата
си, е целял да я злепостави, а не е бил воден от стремежа си да види своите
деца.
По-нататък законът изисква действията на дееца по
осуетяване изпълнението на съдебното решение да са съзнателни и целенасочени,
тоест деецът с поведението си следва да цели осуетяването изпълнението на
съдебното решение за лични контакти на другия родител с децата им, да създава
пречки то да бъде изпълнено и то с цел тези контакти да не се реализират. Казано
с други думи, за да е налице осуетяване на изпълнение на съдебното решение,
деецът следва с действията си да създаде целенасочено спънки или пречки, за да
не може другият да упражни правата си по съдебното решение. В случая подс. Л.
не е целяла осуетяването на съдебното решение за режим на лични контакти, който
тя самата е предложила на тъжителя. Този режим следва да бъде реализиран, както
е посочено и в съдебното решение, когато бащата е в България. В този смисъл, за
да носи отговорност, подсъдимата е следвало да знае че тъжителят ще бъде в
България. От доказателствата по делото обаче се установи, че тя по никакъв
начин не е била уведомена за намеренията на Т.. За това няма как, тя чинно да
седи в дома си в гр. Пазарджик и да чака тъжителя да благоволи да реализира
контакт със своите деца. По делото липсват доказателства подс. Л. да е
извършвала действия, с които да е пречила на децата си да се виждат с частния
тъжител или да е препятствала самия него за това. Напротив, установи се, че тя
желае и настоява тези контакти да се реализират, но липсва каквото и да е
желание и съдействие от страна на бащата. И както се посочи по-горе, тя и
децата й са се установили да живеят във Великобритания по обективни причини и в
интерес на децата, който тъкмо е водещ и при постановяването на режим на лични
контакти.
С оглед на всичко това съдът намери, че подс. Н.Л. не е действала с
престъпен умисъл да не изпълнява съдебното решение относно личните контакти с
децата, по описания в тъжбата начин, т.е. не е извършила вмененото й
престъпление.
Предвид на това съдът призна за невиновна и оправда подс. Н.Л. по
обвинението за извършено престъпление по чл.182 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода 03.11.2019г. – 19.01.2020г. в гр.Пазарджик
при условията на продължавано престъпление в качеството на родител е осуетила
изпълнението на съдебно решение №1096/25.07.2019г. по гр.д. №4647/2018г. по
описа на РС-Пазарджик относно лични контакти на децата М.Б.Т. и М. Б.Т. с
бащата Б.В.Т..
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :