Р E Ш Е Н И Е
№ 164
гр.Плевен,13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: 1. Николай Господинов
2. Елка Братоева
при секретаря Бранимира Монова и с
участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия
Дилова касационно административно-наказателно дело № 138 по описа на Административен
съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 34 от 21.01.2022
г., постановено по АНД № 2131/2021 г., Районен съд – Плевен /РС/ е отменил Наказателно
постановление /НП/ № 480395-F513179/27.11.2019 г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП, с което на „Проучване и добив
на нефт и газ“ АД – гр. София, затова, че при проверка на 13.09.2019 г. във
ведомствена бензиностанция ГСМ, находяща се в гр. Долни Дъбник, стопанисвана от
дружеството, е установено, че не е отпечатан съкратен месечен отчет от
фискалната памет на действащото към момента ЕСФП в обекта за периода 01.05.2019
г. – 31.05.2019 г. в 7-дневен срок от изтичането на м. май /до 07.06.2019 г./ - нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. /става въпрос за НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, по-долу Наредбата/, и на основание чл.185,
ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/ е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от НАП, чрез юрисконсулт М., която счита, че решението е
незаконосъобразно. Твърди, че в АУАН и в НП са подробно посочени всички факти и
обстоятелства от фактическия състав на нарушението. Посочена е дата на
извършването му, като е посочен срокът за отпечатване на съкратения месечен
отчет. Правилно е посочена правната квалификация, като съгласно чл.118, ал.8 от ЗДДС ведомствените бензиностанции са длъжни да прилагат наредбата, и не са
освободени от задължението по чл.41, ал.1 от същата. При издаването на НП
липсват нарушения на процесуалните правила, спазен е материалният закон. Моли
да се отмени решението и да потвърди наказателното постановление, както и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - „Проучване и добив
на нефт и газ“ АД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, е подал отговор на касационната
жалба, чрез юрк. H., в която счита решението на РС за правилно и
законосъобразно. Твърди, че касационната
жалба е бланкетна, като правилно РС е приел, че липсва посочена дата на извършване
на нарушението. Поддържа и всички възражения на дружеството срещу НП, като
сочи, че бензиностанцията е ведомствена, зареждат се само МПС на дружеството,
НАП получава пълна информация за количествата горива, заредени в деня на
обекта. Съкратения отчет не се подава дистанционно до НАП, а се съхранява в
обекта. Липса щета на бюджета. Твърди, че посоченото нарушение е несъставомерно,
доколкото наредбата не се отнася до ведомствена бензиностанция, която не е
търговски обект по смисъла на т.41 от §1 от ДР на ЗДДС. Разпоредбата на чл.3,
ал.12 от наредбата препраща към изпълнение на задълженията по чл.3, ал.2 и ал.3
от същата наредба, които са спазени. Прави възражение при условията на
евентуалност, че нарушението е маловажно, тъй като са налице дневни отчети, данните
са подавани в НАП дистанционно, не е засегната счетоводната отчетност на
дружеството. Моли да се остави в сила решението на РС.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Моли да се постанови решение, с което да
се отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и на
негово място да се постанови друго, с което да потвърди процесното НП. В
конкретния случай се касае за административно нарушение извършено чрез
бездействие, като в текста на НП и в АУАН е посочена дата, на която е следвало
да бъде извършено съответното действие. Поради тази причина счита, че решението
на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Моли да се постанови решение, с
което същото да се отмени и да се постанови друго, с което да се потвърди НП.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД – редовно призован,
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства касационната
жалба е основателна, и предлага същата да
бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен
състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а
съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба
се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС
неправилно е приел, че липсва дата на извършване на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че
горните оплаквания са основателни.
В обстоятелствената част на оспореното
решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че на
13.09.2019 година около 10:00 часа била извършена проверка в обект: ведомствена
бензиностанция „ГСМ-Д.Дъбник“ №2, находящ се в гр. Д. Дъбник, ул. Димчо
Дебелянов“ №12, стопанисван и експлоатиран от „Проучване и добив на нефт и газ“
АД – гр. София, ЕИК ********* по чл.16а, ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г.
съвместно с органите на БИМ. Проверяващите констатирали, че в наличната в
обекта КДФО се съхраняват дневни финансови отчети от ЕСФП: ОЙЛ-СИС 1.0-Д-КЛ с
ИН на ФУ №05001697 и ИН на ФП №58001697 и ЕСФП: ОЙЛ-СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №0S005877 и ИН на ФП №58005877. Съгласно свидетелство за
регистрация №4245391 ЕСФП: ОЙЛ-СИС 2.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № 0S005877 и ИН на ФП № 58005877 е регистрирано от
17.06.2019 година. При проверка в информационната система на НАП било
установено, че ЕСФП: ОЙЛ-СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № 0S005877 и ИН на ФП №58001697 е дерегистрирана на 13.06.2019 година. При
проверката са изискани и представени клен от 28.06.2019 г. до 08.07.2019 г., от
31.07.2019 г. до 07.08.2019 г. и от 30.08.2019 г. до 07.09.2019 г. от ЕСФП:
ОЙЛ-СИС 2.0-Д-КЛ ИН на ФУ № 0S005877 и ИН на ФП
№58005877. Проверяващите установили, че липсват месечни финансови отчети за
юни, юли и август. От ЗЛ са изискани с ПИП сер.АА №0373424/13.09.2019 г.
кленове за периодите: от 31.01.2019 г. до 07.02.2019 г., от 28.02.2019 г. до
07.03.2019 г., от 29.03.2019 г. до 08.03.2019 г., 29.03.2019 г. до 08.04.2019 г.,
от 30.04.2019 г. до 07.05.2019 г. и от 31.05.2019 г. до 07.06.2019 година.
Поради огромния размер на кленовете, същите били представени по електронен път
и подписани с електронен подпис, тъй като ЕСФП: ОЙЛ-СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ № 0S005877 и ИН на ФП №58001697 е бракувано и се намирало
при сервизната фирма. Резултатите от проверката били обективирани в съставения
на основание чл. 110, ал. 4 във вр. чл.50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка №0373424/13.09.2019 година. Впоследствие бил съставен АУАН № F513179/03.10.2019
година, в който актосъставителят посочил, че неотпечатвайки съкратен отчет на
фискалната памет от действащото към момента ЕСФП: ОЙЛ-СИС 1.0-Д-КЛ с ИН на ФУ №
0S005877 и ИН на ФП №58001697 в обекта за периода
01.05.2019 г. - 31.05.2019 г. в срок до 7 дни от изтичане на месец май (до
07.06.2019 г.), дружеството е нарушило състава на чл. 41, ал. 1 от Наредба
№Н18/2006 г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление,
в което изцяло е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева за извършено
нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
РС е приел, че описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка се установява от ангажираните в хода на проведеното
съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Приел е обаче, че в АУАН и
в НП липсва дата на извършване на нарушението, като е отменил НП на това
основание.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон.
Първоначално по жалбата срещу НП е било
образувано дело №2145/2020 на РС. С решение №260064/11.02.2021 г. НП е било
отменено, като РС е приел, че са налице съществени нарушения на процесуалните
правила – АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са очевидци и
липсва дата на извършване на нарушението.
При инстанционен контрол, с решение
№542/29.10.2021 г. по к.а.х.д. №774/2021 Административен съд Плевен е отменил
това решение и е върнал делото на друг състав на РС за ново разглеждане.
Посочил е, че АУАН е съставен въз основа на официален свидетелстващ документ, с
оглед на което АУАН е могъл да се състави без свидетели, както и че не е
необходимо да се посочва конкретна дата на извършване на нарушението, доколкото
е посочен срокът, в който е следвало да се извърши изискуемото действие. Върнал
е делото за установяване на фактите, доколкото такива не са били установени.
В обжалваното пред настоящия съд решение,
РС правилно е установил фактите, но към същите неправилно е приложил
материалния закон.
По отношение на датата на извършване на
нарушението, в решение № 542/29.10.2021 г. по к.а.х.д. №774/2021, е посочено:
„Не може да се приеме и твърдението, че в АУАН и в НП не е посочена датата на
извършване на нарушението. И в двата акта е посочена датата, на която то е
констатирано – 13.09.2019 г. Нарушението по
същество се изразява в бездействие – неспазване на реда и начина за отчитане на
фискалните устройства, чрез неотпечатване на съкратен отчет на фискалната памет
в обекта за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. в 7-дневен срок след изтичането на месец май.
На практика е констатиран факта на бездействие в определения от наредбата
преклузивен срок – до 07.06.2019 г., поради което не е необходимо и възможно да
бъде посочена конкретна дата на извършване на нарушението.“
Настоящият състав не счита, че следва да
се отклони от тези мотиви, като следва да добави, че въпросът за това, дали е
посочена дата на извършване н нарушението, вече е бил решен с решение №
542/29.10.2021 г. по к.а.х.д. №774/2021.
По останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
Твърдението, че касационната жалба е бланкетна, е
неоснователно. В същата са изложени подробни съображения по отношение датата на
извършване на нарушението, като с оглед мотивите на РС, че НП следва да се
отмени поради липсата посочване на дата на извършването му, касационната жалба
не може да се приеме, че е бланкетна. Фактът, че бензиностанцията е
ведомствена, зареждат се само МПС на дружеството и НАП получава пълна
информация за количествата горива, заредени в деня на обекта, не води до извод,
че дружеството не е длъжно да се съобразява с наредбата. Съгласно чл.118, ал.8
от ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства,
машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е
длъжно да регистрира и отчита
зареждането по реда на наредбата по ал. 4. Това е именно посочената
по-горе НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин. Следователно дружеството следва да спазва всички
разпоредби на същата наредба, а не само част от тях, въпреки че ведомствената
бензиностанция не е търговски обект по смисъла на т.41 от §1 от ДР на ЗДДС.
Липсата на месечен отчет - съкратен отчет
на фискалната памет е доказана, като този факт не се оспорва и от самото дружество.
С оглед липсата на последния отчет правилно дружеството е привлечено към
отговорност.
Съдът не констатира наличието на основания
и предпоставки за определянето на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради по- ниската
степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Фактът, че съкратения отчет не се подава
дистанционно до НАП, а се съхранява в обекта, и не е засегната счетоводната
отчетност на дружеството, не сочи сам по себе си, че деянието е с по-ниска
степен на обществена опасност. Нарушението е формално, т. е. липсата на вредни
последици също не представлява самостоятелно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липса щета на бюджета
е съобразена, като е приложена ал.1, а не ал.2 на чл.185 ЗДДС. За нарушения,
които не са довели до неотразяване на приходите е определен състав на административно
деяние, т. е. този факт е съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо
или отегчаващо обстоятелство. От друга страна нарушението е типично за вида си,
не са налице и многобройни или смекчаващи отговорността на дружеството
обстоятелства.
Необоснована на събраните по делото
доказателства обаче, е преценката на АНО, за размера на наложената санкция от
700 лева. В хипотезата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е предвидено налагането
на имуществена санкция за търговците от 500 до 2000 лв. В НП органът не е
изложил мотиви защо е приел, кои обстоятелства са го мотивирали, да наложи
санкция в размер над предвидения минимум от 500 лева, а именно санкция в размер
на 700 лева. Няма пречка да се наложи санкция и над минимално установения от
закона размер, но във всички случаи органът следва се мотивира за тази своя
преценка. При положение, че нарушението е извършено за първи път, и не са
налице отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, законосъобразен и
съответен на тежестта на извършеното нарушение би се явил размер на санкция от
500 лева-минималният предвиден такъв.
Ето защо оспореното решение следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което
размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален от 700 лева на 500
лева.
При този изход на делото са частично
основателни претенциите на касатора за разноски, като следва да се съобрази, че
са претендирани такива само в настоящето производство, и не са претендирани
такива при проведените две въззивни производства и при предходното касационно
производство. С оглед фактическата и правна сложност на делото, като и с изменението
на НП, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 70 лева на
основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2,
т.4 и чл.63д от ЗАНН, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 34 от 21.01.2022 г., постановено по АНД №
2131/2021 г. на Районен съд – Плевен и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
480395-F513179/
ОСЪЖДА „Проучване и добив на нефт и газ“ АД – гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, да заплати на
Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 70,00 лв.
/седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/