РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 07.11.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 11477 по описа за 2015 год. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. второ от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът К.В.П. твърди, че с постановление от 26.09.2011г. на зам. градски
прокурор на СГП е бил задържан за срок от 72 часа по ДП -18-П /2011г. Поддържа,
че с определение от 30.09.2011г. по НЧД № С-678 /2011г.,СГС, Н.К., 25 с-в е
оставил без уважение искане на СГП за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като му е определил мярка за неотклонение „подписка“.
Посочва, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение от 26.11.2012г. е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 302, т. 1, пред. последно вр. чл. 301, ал. 1, пред. второ,
алт. втора вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 24.08.2011г. между 11.06 и 11.15
ч. на територията на гр.С., КПП № 51 на автомагистрала „Тракия“ по посока гр. П.,
срещу хотел „Черна котка“, в качеството му на полицейски орган, държавен
служител в МВР – полицай, младши автоконтрольор група ОЗ-КПП в съучастие с
автоконтрольор С.Д.К. е приел от водач на лек автомобил в дар сумата от 10 лв.,
която не му се следва по служба, за да не състави акт за административно
нарушение. Твърди, че е бил задържан в ареста, облечен в служебната си
униформа, заедно с други извършили престъпления цивилни лица. Сочи, че е бил в
ареста в продължение на четири денонощия. Поддържа, че с постановление от
15.10.2014г. на прокурор при СГП е прекратено досъдебното производство по
отношение на него. Твърди, че е бил невинен в извършването на посоченото
престъпление и не е приемал подкуп, като е съдействал на разследването. Навежда
доводи, че в периода, в който е бил обвиняем по делото, той се е чувствал
унижен, като са били нарушени, гарантираните му от конституцията граждански
права. Поддържа, че обвинението се е отразило негативно и на отношенията вътре
в семейството му. Твърди, че е бил дисциплинарно уволнен, като след две години
е бил възстановен на работа от АССГ. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000 лв., както и за имуществени вреди, представляващи
понесени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение по наказателното
дело в размер на 1500 лв.
Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че ищецът не е доказал, че
образуванoто срещу него дело му е причинило значителни неимуществени вреди.
Посочва, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление
по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Излага съображения,
че по отношение на ищеца е постановена най-леката мярка за неотклонение –
„Подписка“, като не е изпълнявана постоянна мярка „Задържане под стража“, след
взетата от прокурора временна мярка „Задържане под стража за срок до 72 часа“.
Навежда доводи, че той не следва да отговаря за причинените от неподходящото
изпълнение на временната мярка за неотклонение „Задържане под стража за срок до
72 часа“ вреди, тъй като арестите се изграждат, експлоатират, стопанисват и
администрират от съответното компетентно звено в Министерството на
правосъдието. Поддържа, че не следва да отговаря и за понесени от ищеца вреди
във връзка с дисциплинарното му уволнение, доколкото действията по налагане на
дисциплинарното наказание са наложени от друг орган, различен от ответника,
осъществени са на самостоятелно основание – за извършено дисциплинарно
нарушение и не са пряк резултат от повдигнатото обвинение. Излага съображения,
че претендираният от ищеца размер на обезщетението е завишен с оглед принципа
на справедливост, трайната съдебна практика, както и социално-икономическата ситуация
в страната.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК
намира следното:
Видно от представеното по делото постановление от 26.09.2011г. на зам. градски
прокурор на СГП с постановление от 27.09.2011г. по ДП № 18-П /11г. по описа на
ОС-СГП, пр.пр. № 4-2570 /2011г. по описа на СГП, ищецът по делото е бил
привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 302, т.1 и т.2
вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26 НК, за това, че на 24.08.2011г. между 11.06 и
11.15 ч. на територията на гр.С. - КПП № 51 находящо се на нулев километър на
автомагистрала „Тракия“, от южната страна, по посока гр. П., срещу хотел „Черна
котка“, гр. С. като длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗМВР
/държавен служител/ - полицай категория Е-I степен, е искал и приел от водач на
моторно превозно средство, парични облаги – суми в различен размер, които не му
се следвали, за да не извърши действия по служба и посредством злоупотреба със
служебно положение.
Не се спори между страните, че с определение от 30.09. 2011г. по НЧД №
С-678 по описа за 2011г., Софийски градски съд, Н.О., 25-ти с-в. е взел по
отношение на ищеца в настоящето производство мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се, че с постановление от 15.10.2014г., прокурор при СГП е
прекратил ДП № 18-П /11г. по описа на ОС-СГП, пр.пр. № 4-2570 /2011г. по описа
на СГП по отношение на ищеца.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавната отговаря за вреди, причинени
от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно разрешенията, дадени в ТР
№ 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК, съдът е легитимиран
да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред.
преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т. 4
и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно
основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му
бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ,
какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е
Прокуратурата на РБ. В основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е изрично
посочено прекратяването на наказателното производство поради недоказаност на
обвинението. Съгласно обаче дадените в т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС
по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК, разяснения, прекратяването на наказателното
производство, поради недоказаност на обвинението е идентично с посоченото в чл.
2, ал. 1, т. 3 основание за обезщетяване за вреди - прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянето не е извършено от лицето. По
тази причина и нанесените на пострадалия вреди, които са в причинна връзка с
това производство, подлежат на обезщетяване. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна,
безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от
длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а
не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното
поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който
е създал риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ. Съгласно
т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. Последното предполага
постановлението за прекратяване да е съобщено на лицето, което претендира вреди
и последното да не е поискало наказателното производство да продължи и да
завърши с оправдателна присъда. В конкретния случай, доколкото това
постановление за прекратяване на наказателното производство е представено по
делото от ищеца, то е очевидно, че на него му е било съобщено за него, в същото
време не се установява ищецът по делото да е обжалвал постановлението с оглед
продължаване на наказателното производство и постановяване на оправдателна
присъда. Предвид изложеното ответникът - Прокуратурата на РБ отговаря за
причинените на ищеца неимуществени вреди, от обвинението по ДП № 18-П /11г. по
описа на ОС-СГП, пр.пр. № 4-2570 /2011г. по описа на СГП.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди. Държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението се присъжда
по справедливост.
Не е спорно между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищецът е заемал длъжност полицай,
младши автоконтрольор група ОЗ-КПП.
В исковата молба са наведени доводи, че при изпълняване на временна мярка
за неотклонение „Задържане под стража за срок до 72 часа“ ищецът е бил задържан
в ареста, облечен в униформа, наред с други обвинени в престъпления цивилни
лица, което го е накарало да се чувства унизен. Съгласно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на които основава исканията
си. В производството пред настоящия състав не са ангажирани доказателства, от
които да е видно, че ищецът е бил облечен със служебната си униформа по време
на престоя си в ареста. С оглед това следва да е счете, че за ищеца не са
възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение от
настаняването му в място за изтърпяване на мярка за неотклонение, докато е бил
облечен в служебната му униформа.
Ищецът твърди, че във връзка с повдигнатото от прокуратурата обвинение той
е бил дисциплинарно уволнен от заеманата от него длъжност, като е бил
възстановен на работа с решение на Административен съд – гр. С.. В процеса не
са представени доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства в тази
насока. Не е установено, че ищецът е бил дисциплинарно уволнен. В същото време,
дори да се приеме, че това обстоятелство е налице, при отсъствие на уволнителна
заповед не може да се приеме, че това уволнение е в пряка причинна връзка с образуваното
срещу него наказателно преследване, а не с оглед други извършени от ищеца
дисциплинарни нарушения. Предвид изложеното, претенцията на ищеца за
обезщетяване на вреди от претърпяно от него дисциплинарно уволнение, в следствие
на образуваното от страна на Прокуратурата досъдебно производство, е
недоказана.
Ищецът излага твърдения, че задържането му е било предмет на медийно
отразяване. Доколкото това обстоятелство е въведено едва с писмената защита по
чл. 149, ал. 3 ГПК, правото му да сочи този факт е преклудирано.
С постановление от 26.09.2011г. на зам.-градски прокурор на СГП е наложил
на ищеца временна мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72
часа“.
Видно от представените по делото доказателства на ищеца е наложена мярка
за неотклонение „подписка“. По делото не става ясно обаче, колко време ищецът е
търпял въпросната мярка за неотклонение. От представеното по делото определение
от 30.09.2011г. по НЧД № С-678 /2011г.,СГС, Н.К., 25 с-в. става ясно, че тази
мярка е наложена от наказателния съд. Видно от постановление за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение тази мярка е била в сила поне до
20.11.2012г. С постановление от 15.10.2014г., прокурорът от СГП не се е
произнесъл по отношение на действащи мерки за неотклонение, както повелява
разпоредбата на чл. 243, ал. 2 НПК. Това навежда до извода, че към този момент
такива не са били налице. Поради тази причина, не може да се установи точният период,
за който на ищеца е било наложена мярката за неотклонение „подписка“. С оглед
това, при съобразяване на понесените от ищеца неимуществени вреди, в следствие
на изтърпяната от него мярка за неотклонение „подписка“ следва да се има
предвид единствено близо едногодишният период от 30.09.2011г. до 20.11.2012г.
Ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 302, т.1 и т.2
вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26 НК, за което е предвидено наказание от 3 до 10 г.
С оглед предвидената долна граница на наказанието, за ищецът – обвиняем по
делото, не е имало възможност да бъде условно осъден. Поради това
обстоятелство, може да се направи извод, че възбуденото срещу ищеца наказателно
преследване е предизвикало значителни притеснения и стрес у него.
От показанията на свидетеля Н.Х.Н. се установява, че в следствие на
процесното наказателно преследване ищецът е станал необщителен като се е
отдръпнал от своите близки и приятели, че у него е бил предизвикан значителен
стрес и срам, както и че са били влошени отношенията вътре в семейството му.
Предвид това и като съобрази продължителността на
наказателното производство – около 3 години, отзвукът на факта на повдигнато
обвинение сред близки и познати на ищеца, влошаването на семейния му живот,
обстоятелството че по отношение на него е била взета временна мярка за
неотклонение „Задържане под стража за срок до 72 часа“, че за период от една година му
е била наложена, макар и най-леката предвидена в закона, мярка за неотклонение
- „подписка“, че е изпитвал стрес и срам във връзка с образуваното наказателно
преследване, че е станал необщителен и се е отдръпнал от свои близки и познати, че е бил обвинен в извършването на тежко
престъпление, за което е предвидено наказание от 3 до 10 години и по отношение
на което, с оглед разпоредбата на чл. 66 НК, няма възможност за условно
осъждане, както и социално-икономическите условия в страната и обществения
критерий за справедливост намира, че сумата от 10 000 лв., представлява
справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди.
Що се касае до претенцията за репариране на причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в понесени от ищеца разноски за заплатено
възнаграждение за правна помощ в наказателното дело, съдът намира същата за
недоказана. От страна на ищеца не са представени никакви доказателства, които
да установяват извършването на този разход.
Ищецът не претендира заплащането на извършените
по делото разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на К.В.П., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. /пет хиляди/ – обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП № 18-П
/11г. по описа на ОС-СГП, пр.пр. № 4-2570 /2011г. по описа на СГП, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от
10 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и иска за сумата от 1 500 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за защита срещу незаконно
обвинение в извършване на престъпление по ДП № 18-П /11г. по описа на
ОС-СГП, пр.пр. № 4-2570 /2011г. по описа на СГП.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: