Решение по дело №486/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 260037
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260037/3.11.2020г.

 

гр. Девня

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Девненски райoнен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в публичнo заседание на 14.10.2020г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

  при секретаря Антоанета Станева катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 486 пo oписа за 2019 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи  правното си основание в разпоредбата на  чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца ***срещу ответника И.Я.Я. искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА суми произтичащи от одобрен и подписан на 01.07.2015 г. Договор за Потребителски Паричен Кредит № 1900540  между ***в качеството му на Кредитор и И.Я.Я. в качеството му на кредитополучател. Съгласно договора Кредитора е предоставил на Кредитополучателя сумата от 3523,84 лв., която сума включва: главница-3000 лв., комисионна 90 лв. и застрахователна премия от 433.84 лв. Чистата стойност на кредита  от 3000 лв е преведена на ответника на 01.07.2015г. Съгласно чл.6 ал.1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния  SOFIBOR и  фиксирана надбавка от 10.46%. Годишния лихвен процент, уговорен към датата на отпускане на кредита, е 10.99%  Общата сума, която трябва да върне кредитополучателя е в размер на 4599.84 лв, платима на 60 бр. месечни вноски, всяка в размер на 77.66 лв., без последната, която е с падеж на 21.06.2020 г. При забава на плащанията кредитополучателя дължи на кредитодателя освен всички просрочени неизплатени суми, обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, изчислена върху просрочената главница. Кредитополучателя е заплатил до момента суми в размер на 1 618.64 лв., с която са погасени, както следва: 578.06 лв. възнаградителна лихва, 1030.37 лв. главница и 10.21 лихва за забава. Вземането е цедирано на ***с Договор за цесия от 20.11.2017 г. Уведомлението за цесията и за предсрочна изискуемост е получено на 06.12.2017г. от ответника. Подадено е заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК, за което И.Я. е уведомен по реда на чл.47 ГПК.

Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Р.С. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът намира така предявените искове за допустими, като предявени от заявителя от против длъжника в производството  по чл. 410 ГПК ва рамките на предвидения от закона срок.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за  потребителски заем с № 1900540 на 01.07.2015 г., между***като кредитор и И.Я.Я. като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит в размер на 3000 лева, на 50 погасителни вноски, всяка от които в размер на 76,66 лева, първата с падеж на 21.07.2015г., а последната с падеж на 21.08.2019г., с годишен процент на разходите – 12,82 % и лихвен процент – 10,99%. Към договора е приложен и Сертификат, удостоверяващи, че между ответника, от една страна, като застрахован, и застрахователите ***и „***“, е сключен договор за застраховка „Кредитна протекция плюс“, при  упоменати застрахователни рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочен***На 20.12.2016г. между ***и ***бил подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. В чл.2.1 от § 2  озаглавен „Предмет на договора“  се сочи, че цедентът се задължава ежемесечно чрез отделни договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл свои просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски, парични и стокови кредити, сключени между него и физически лица, които не се погасяват редовно, които са определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. На 20.11.2017г. бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне  на вземания (цесия), ведно с Приложение № 1, в което под № 119 фигурира кредита на И.Я.Я. с обща дължима сума от 2687,80 лв.

Представено е Потвърждение за извършената цесия, както и Пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от името на ***за прехвърляне на вземането.

Видно от уведомително писмо до кредитополучателя, последния е уведомен за прехвърляне на вземането към ищеца, както и за обявената  предсрочна изискуемост на кредита. Уведомителното писмо е получено лично от И.Я.Я. на 06.12.2017г., което се установява от обратнита разписка, приложена по делото.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от съда, като обосновано, правилно и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че на 01.07.2015г. сумата в размер  на 3000 лв е преведена с платежно нареждане на посочената в договора сметка с основание “ паричен заем 1900540 “. На 22.05.2017г. са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на база две последователни неплатени вноски с падежни дати на 21.04.2017г.  и на 22.05.2017г. Вещото лице е установило плащания по кредита на обща стойност от 1618,64 лв, с които са погасени 1030,37 лв главница, 578,06 лв наказателна лихва и 1021 лв наказателна лихва. Размерът на погасената главница без такса за кредита и без застрахователна премия по всяка една от вноските по погасителен план с падежни вноски от 21.03.2017г. до 21.06.2020г. би бил 1969,63 лв., съотв. ако в размера на главнцата се включат и освен преведените 3000 лв също и застрахователната премия от 433,84 лв и такса за разглеждане на кредит от 90 лв., размерът на непогасената главница е 2493,47 лв. Размерът на непогасената договорна лихва при главница от 3523,84 лв за периода 21.03.2017г.-20.11.2017г.  е 182,29 лв, съотв. размерът на непогасената договорна лихва при главница от 3000 лв за периода 21.03.2017г.-20.11.2017г. е 135,05 лв. Ако се приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор на 06.12.2017г. размерът на дължимата лихва за забава от 22.03.2017г. до датата на подаване заявлението в съда при главница от 3523,84  лв  е 242,57 лв , съотв. размерът на дължимата лихва за забава от 22.03.2017г. до датата на подаване заявлението в съда при главница от 3000 лв  е 191,50 лв

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:

По делото се установи безспорно, че между ***и ответника И.Я.Я. са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителски кредит /ЗПК/. Процесният договор за кредит №1900540 е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,  общият размер на всички плащания по договора, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания в чл. 4, ал.3 от Общите условия към договора. В погасителния план към договора е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. От друга страна в общата сума за връщане от ответницата е включена и такса за разглеждане на кредита от 90 лева. Съдът приема,че тази такса представлява такса, свързана с процедурата по усвояване на кредита, поради което и на осн.чл.10а, ал.2 ЗПК тя въобще не се дължи от ответника, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ и чл.184 КЗ / отм. /застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора. Съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ и чл.184 КЗ / отм. / може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има удостоверителен характер за сключване на самия договор. Представеният сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител на посочените застрахователи ***и "***" или от представител на застрахователен агент. Поради това съдът приема, че не се дължи сумата, посочена в договора като застрахователна премия предвид липсата на доказателства за сключването на застрахователен договор, по силата на който ответника да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски кредит.

Съдът констатира редовна цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне на вземания съдържа всички необходими реквизити и отговаря на законовите изисквания. В представения списък с вземания, съставляващ Приложение №1 към договора за цедиране на вземания от 20.11.2017г. са посочени № на договора и име и ЕГН на длъжника, които изцяло съответстват на данните за кредита, посочени от заявителя в заповедното производство. Ищецът следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице интересът му да установи придобития дълг по отношение на оспорващия ответник. Ответникът следва да се счита за уведомен с уведомленията за извършена цесия, получено от него съгласно представената обратна разписка на 06.12.2017г.

В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Видно от представената обратна разписка на л.32 от материалите по делото ответникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора на 06.12.2017г. При настъпване на предсрочна изискуемост съгласно договора за кредит, остатъкът от главницата е дължим в пълен размер, като  от заключението на вещото лице е видно, че нетната, получена от длъжника, сума  е в размер на  3000 лв. При това положение следва да се приеме, че иска за главница е основателен и следва да бъде частично уважен за сумата от 1969,63 лева и отхвърлен за горницата до претендираните 2493,47 лева. Съгласно установения по делото факт на настъпване на предсрочна изискуемост, считано от 06.12.2017г., то именно до този момент са явява и дължима уговорената възнаградителна лихва  -  така  ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС. Договорните лихви, начислени за ползване в рамките на срока, посочен в исковата молба – 21.03.2017г. – 20.11.2017г. възлизат на  135,05 лв. съгласно изложеното от вещото лице, до който размер така предявеният иск следва да бъде уважен и и отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 182,29 лв. По отношение на иска за лихва за забава за периода 22.03.2017г – 02.11.2018г. същата възлиза на 191,50 лв съгласно изчисленията на вещото лице, до който размер  искът се явява основателен, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 191,50 лева до претендирания размер от 242,91 лева

Доколкото не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането на евентуалните осъдителни искове за същите по размер суми, съдът не дължи произнасяне по тях.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да присъдят разноски от 537,33 лева в настоящето производство съразмерно с уважената част от исковете и разноски в размер от 104,14 лева в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Я.Я., ЕГН **********,*** дол, дължи на  ***, ЕИК ***, ***, сумата от 1969,63 лева / хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и 63 стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит  № 1900540, сключен между ***,ЕИК ***и И.Я.Я., ЕГН **********, вземането по който е цедирано, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК-02.11.2018г. до окончателното плащане, сумата от 135,05 лева / сто тридесет и пет лева и 05 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 21.03.2017г. до 20.11.2017г., сумата от 191,50 лева / сто деветдесет и един лева и 50 стотинки/ , представляваща лихва за забава за период от 22.03.2017г. до 02.11.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №1261/2018г. на РС Девня, като отхвърля иска за главница за разликата над уважения размер от 1969,63 лева до претендирания размер от 2493,47 лева, иска за договорна лихва за разликата над уважения размер от 135,05 лева до претендирания размер от 182,29 лева и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 191,50 лева до претендирания размер от 242,91 лева

 

ОСЪЖДА И.Я.Я., ЕГН **********,*** дол, да заплати на ***, ЕИК ***, ***, сумата от 104,14 лв. /сто и четири лева и 14 стотинки /, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете,  както и сумата от 537,33  лв. /петстотин тридесет и седем лева и 33 стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................