Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №544
гр.Силистра, 16.10.2018г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при
секретаря Стефка Димитрова, разгледа постъпилото адм.дело №177 по описа
на съда за 2018 г. и установи, че съгласно
чл.152 ал.2 АПК, във връзка с §2ДР ДОПК, е депозирана административната
преписка, позволяваща да бъдат извършени действия по движение на делото. Правото
на жалба е упражнено в преклузивния срок от чл.156 ал.1 ДОПК. Видно от
Удостоверение за извършено връчване по електронен път, същото е от 18.09.18г. /л.13/, а жалбата е изпратена по куриерска фирма „BUL POST“ /чл.23 ал.2 ДОПК/ на 02.10.18 г. и постъпила в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна при ЦУ НАП на 03.10.2018г. Оспорването е подписано от представител по пълномощие
адв.Т***С. ***, с представено
пълномощно /л.23/, като е заплатена и държавна такса /л.11/, но по сметка на АС гр.Варна, което налага да бъдат дадени указания на страната, че
следва в 7-дневен срок от получаване на настоящото разпореждане, да представи
платежен документ за внесена по сметка на АС гр.Силистра държавна такса в
размер на 50.00 лева, с оглед редовността на производството, по
аргумент от чл.151 т.3 АПК,вр. с §2 ДР ДОПК. Неправилно внесената
такса по сметка на АС-Варна подлежи на връщане от последния. При неизпълнение
на горното указание, делото ще бъде прекратено пред настоящия съд на основание
чл.158 ал.3 АПК. Независимо от така установената нередовност на сезирането и
предвид нейната отстранимост, настоящият състав намира, че с цел постигане на
процесуална икономия, при условията на чл.159 ДОПК, във връзка с чл.154 и чл.163 АПК, следва да извърши първоначалните действия по движение на делото.
Производството е образувано по жалба на „МЕКОМ
2007“ ЕООД гр.Силистра, срещу Ревизионен акт №Р-03001917007059-091-001/16.05.2018 г., потвърден изцяло с Решение №165/03.09.2018 г.,издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от решаващия орган
по чл.152 ал.2 ДОПК. Оспорващото дружество твърди, че релевираният РА е незаконосъобразен, като доминират
съображенията, че неправилно приходните органи от чл.119 ал.2 ДОПК са коригирали,
в посока на увеличение, декларирания от дружеството счетоводен финансов
резултат с отчетените през 2016 г. разходи за липси и брак на
материални запаси, представляващи парени свински кожи на стойност
140 337.56 лева. Според дружеството жалбоподател,
поради установена промяна на физико-химическите свойства на бракуваните материални
активи, не е приложима фикцията на съществуването им за целите на данъчното
облагане /чл.28 ал.2 ЗКПО/, а напротив, изрично е изключена в хипотезите на
чл.28 ал.3 т.1-т.4 ЗКПО. Последното очертава главния конфликтен момент в данъчния
спор, свързан с приложимостта на чл.28 ал.3 т.2 ЗКПО или на чл.28 ал.2 ЗКПО,
както е приел приходният орган. Твърди се, че промяната в качествата на кожите,
до степен на тяхната неупотребимост по предназначение, е следствие от
непредвидимо за жалбоподателя събитие, стоящо вън и независимо от неговата воля
и контрол, тъй като прекъсването на електрозахранването на хладилните камери,
съхранявали процесните парени свински кожи, е във връзка с дейността на друг
правен субект, който е влогоприемател в правоотношенията с „Меком 2007“ ЕООД. С
оглед на тези твърдения, жалбоподателят счита,че в съответствие със закона е
отнесъл стойността на погиналите кожи към разходи за бракувани материални
активи, с което е намалил финансовия резултат от дейността на
дружеството за 2016 година, обратно на становището на приходните органи. Според
последните, наличните стоково-материални запаси към 28.02.2013 г. са на стойност 581 472.77 лева, като за
първите два месеца на годината са изписани материали само за 88.11 лева и няма
закупувани стоково-материални запаси, откъдето следвала
неяснота по въпроса - зад посочената по-горе стойност само парените свински
кожи ли стоят и ако е така, защо само 29 138 кг са предадени с
приемо-предавателен протокол от 21.01.2013 г. след спиране
на електрическия ток в складовете на „Меком“АД /влогоприемател според жалбоподателя на процесните
активи/. В контекста на тези неустановености приходните органи
са приели още и, че дружеството не е
извършило обезценка или преоценка на материалните си запаси към м.март.2013 г., като такива не са извършили и към
годишното счетоводно приключване. Обсъждайки протокол от 02.03.2016 г. за повторна проверка на състоянието на кожите,
намиращи се на отговорно пазене в хладилна складова база в с. С***К***, собственост на „Милктри“ ЕООД, данъчният орган е установил, че липсват
ветеринарномедицински документи по чл.58 ал.1 ЗВМД, както и такива,
удостоверяващи произхода на бракуваните на 10.03.2016 г. кожи. Последните, в обем от 14 132 кг са
предадени на ЗП Г***И*** и не са намерили отражение в счетоводните регистри за
2016 г. на дружеството. Поради всичко това ответният орган
е приел, че не са доказани твърдените промени във физико-химичните свойства на
бракуваните през м.март.2016г. кожи и е изключил приложимостта на която и да е
от хипотезите на чл.28 ал.3 ЗКПО. Ето защо, декларираният от дружеството
счетоводен финансов резултат, с оспорения РА, бил преобразуван в увеличение с
отчетените през 2016 г. разходи за липси и брак на материални
запаси - свински парени кожи на стойност 140 337.56 лева,
в хипотезата на чл.26 т.2 ЗКПО.
Отделно от горното, жалбоподателят
счита, че неправилно с РА са определени и допълнителни задължения по ЗКПО,
свързани с корекция на декларирания счетоводен финансов резултат по чл.34 ЗКПО
при подаване на декларация по чл. 92 ЗКПО. Последният необосновано е бил преобразуван
в увеличение със сумата от 49 819.28 лева, представляваща отписано вземане
от гръцка фирма, преминала през ликвидация и окончателно заличена в правния
мир. Оспорващото дружество твърди, че са налице предпоставките от чл.37 ал.1
т.6 ЗКПО и правилно е намален годишният финансов резултат от 220 088.03
лева на 170 268.75 лева, с несъбираемата част от вземането на „Меком 2007“ ЕООД по фактура №10078/02.07.2012 г. на стойност от 80 425.10 лева. Според
приходните органи, обаче, депозираните в хода на ревизионното производство
документи, вкл. в легализиран превод, не били годни да
удостоверят със сигурност идентичността на гръцкото търговско дружество, поради
което са приели, че при отсъствие на условието от чл.37 ал.1 т.6 ЗКПО, неправило е намален финансовият резултат за 2016 г. с въпросното вземане.
Третият конфликтен момент в процеса се намира
в приложното поле на ЗДДС и стои в обективна, фактическа връзка с първия -
бракуваните ДПЖ кожи, което според жалбоподателя е извършено поради промяна на
физико-химичните им свойства и изтичане на срока на годност /арг.чл.80 ал.1 т.3
и т.5 ЗДДС към ДВ, бр.101/13 г./, в който ракурс се поддържат
аргументите и относно приложението на чл.28 и чл.26 ЗКПО. За бракуваните през 2016 г. кожи,
жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на
40 280.43 лева по фактура №615/03.06.2012 г. и в
размер на 17 590.44 лева по фактура №616/05.06.2012 г. Поради отсъствие на хипотезите на чл.80 ал.1 и ал.2 ЗДДС, според органа, същият е приложил по отношение на бракуваните стоково-материални
ценности с облагаема стойност от 140 337.56 лева, разпоредбата на чл.79
ал.3 и ал.4 ЗДДС /към ДВ, бр.101/2013 г./ и е
установил ДДС в размер на 28 067.51 лева за данъчен период м.март.2016 г., който се оспорва.
Всички тези възражения са били
релевирани в хода на обжалване на РА по административен ред и са получили
отговор с потвърдителното Решение по чл. 155 ал.2 ДОПК, като не са обсъдени
представените с допълнителна молба от 12. 09.2018 г.
/л.334-л.376/ писмени доказателства от
ревизираното дружество, тъй като вече е било налице произнасяне на органа по
чл.155 ДОПК. Изясняването на значението им за повдигнатия данъчен спор, в контекста на генералното възражение от жалбата,
следва да бъде възложено в доказателствената тежест на жалбоподателя.
Независимо, че посочените по-горе
възражения и оплаквания са подробно обсъдени с оспореното решение на решаващия
орган по чл.155 ДОПК, съгласно общите правила в административното правосъдие, по аргумент от чл.170 ал.1 АПК нему е възложена тежестта
за установяване изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспорения
РА и постановяване на потвърждаващия го акт.
На основание чл.159 ал.2 ДОПК, съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател:“МЕКОМ 2007“ ЕООД,с
адрес на управление: гр.Силистра,ул. “Кап.Мамарчев“ №10; ЕИК:********* и посочен
съдебен адрес:***, чрез адвокат Т.С. ***;
Ответник по жалбата: Директор на Дирекция ОДОП“ гр.Варна, с административен адрес:гр.Варна,бул.”Осми Приморски
полк“ №128.
Да се уведоми Окръжна
прокуратура гр.Силистра за воденото производство на основание чл.159 ал.1 ДОПК.
На основание чл.159 ДОПК, във връзка с чл.157
ал.1 АПК и §2 ДР ДОПК, съдът насрочва
съдебно заседание по административно
дело №177/2018 г. по описа на АС-Силистра на 08.11.2018 г. от 11.30 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК, във
вр. с §2 ДР ДОПК, като ответникът има
право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от
съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: