№ 3913
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Силвана Гълъбова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100504672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.10.2021 год., постановено по гр.дело №4819/2020 год. по описа на СРС,
ГО, 45 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.”
ЕАД срещу А. Н. К. искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 400.45 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2016
год. до 30.09.2017 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване
на периода, който е посочен като 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год./ в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ул.“*******, абонатен №*******, сумата от 173.81 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.09.2017 год. до
03.09.2019 год., сумата от 34.64 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2016 год. до 30.09.2017 год. /при допусната от СРС
очевидна фактическа грешка при отразяване на крайния момент от периода, който е посочен
като 30.04.2018 год./ и сумата от 8.34 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.09.2016 год. до 03.09.2019 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 52514/2019 год. по описа на СРС, ГО, 45 с-в –
12.09.2019 год. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата
им част /до пълните предявени размери и периоди – при допусната от СРС очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в пропуск да отрази в диспозитива на решението,
1
периодите, за които се отхвърлят главните искове/ и ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в
размер на 328.99 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на
69.42 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 77.51 лв.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. Н. К..
Жалбоподателят поддържа, че по делото било доказано, че няма качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди. През процесния период задължена за претендираните
суми била наемателката на процесния имот И.Б.Н., която го ползвала и на чието име били
издавани и фактури от страна на ищеца – видно от представените по делото договор за наем
от 28.12.2016 год. и заявление-декларация за откриване на партида. Облигационната връзка
възниквала между доставчика на топлинна енергия и ползвателя на имота – вещен ползвател
или този, който го ползвал на договорно основание. В закона не била предвидена солидарна
отговорност на собственика и ползвателя, като такава не била предвидена и в Общите
условия на ищеца, с изключение на хипотезата, при която имотът се ползва от наемател –
чл. 63, ал. 1. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от
2
2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по
тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29
– 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е
форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от
2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди. Собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата,
при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че договорът между
трето ползващо се лице /на договорно основание/ и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното предприятие, но не се презумира с установяване на факта
на ползване на топлоснабдения имот.
В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по допусната и
3
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетеводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че ответникът е собственик
на процесния апартамент, както и че на 28.12.2016 год. е бил сключен договор за наем на
този имот между А. Н. К., в качеството му на наемодател и И.Б.Н., в качеството й на
наемател, за срок от 12 месеца, считано от 01.01.2017 год. На 20.09.2017 год. И.Б.Н. е подала
заявление-декларация до ищеца за откриване на клиентска партида за имота на нейно име –
която била открита на 01.10.2017 год., като е приложила и декларация на ответника /с
нотариална заверка на подписа/, обективираща съгласието му наемателят да бъде купувач на
топлинна енергия през периода от 20.09.2017 год. до 20.09.2018 год.
Следователно, считано от 01.10.2017 год. между третото ползващо се лице – наемател на
топлоснабдения имот и ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна. Съответно през процесния период от 01.08.2016 год. до
30.09.2017 год. ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, които са влезли в сила, доколкото са били
публикувани /виж чл. 150, ал. 1 и 2 ЗЕ/, като по делото не са релевирани нито твърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Безспорно е във въззивното производство, че през периода от 01.08.2016 год. до
30.09.2017 год. стойността на доставеното количество топлинна енергия в процесния имот
възлиза на 1 400.45 лв., а обезщетението за забава върху посочената главница за периода от
14.09.2017 год. до 03.09.2019 год. – 173.81 лв., както и че стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2016 год. до 30.09.2017 год. възлиза на 34.64 лв., а
обезщетението за забава върху посочената главница за периода от 30.09.2016 год. до
03.09.2019 год. – 8.34 лв., до които и размери релевираните претенции законосъобразно са
били уважени от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК и при съобразяване на
обстоятелството, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия и на
услугата дялово разпределение за процесните периоди са възникнали като срочни, съгласно
чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 год. /фактурата по чл. 32, ал. 3 се издава след изготвяне на
изравнителните сметки и включва и задължението за стойността на услугата дялово
разпределение/ – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят – т.е. за
изпадането на длъжника /ответника/ в забава не е необходимо отправянето на покана от
страна на кредитора.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
4
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.10.2021 год., постановено по гр.дело №4819/2020
год. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 45 с-в, за преценка за провеждане на служебно
производство по реда на чл. 247 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5