Разпореждане по дело №167/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК и е образувано след постановената от ВКС отмяна на Решение № 418/05.01.2007 г. по в. Г. д. № 531/2005 г. на Смолянския окръжен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази част.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложените в касационното решение указания, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 4/11.07.1995 г. по ф. д. № 528/1989 г. по описа на СГС Общинска фирма “., Г. С. е преобразувана в “. ЕАД, Г. С., а впоследствие в “. , със седалище: Г. Н. И. преместено по-късно в Г. С.. С Акт за държавна собственост № . г., издаден от Община – Г. Д. е отстъпен на ДФ “. следния недвижим имот с обща площ от 9 100 кв. м. и построени в него производствен цех, администартивна сграда и шнекове, производствена сграда № 2 – течни горива, производствена сграда № 3 – шнекове, производствена сграда № 4 – шприцове и лепачно и санитарен възел, при граници: път, дере и горски фонд. Съгласно приложената Справка за недвижимите имоти, представляващи ДМА, включени в капитала на “. ЕАД, представляваща Приложение № 1 към Решение № 10 по протокол № 53/25.01.1999 г. на Столичен Общински съвет, в т. 7 е посочен цех № 3, площадка Г. Д., а именно: земя 9 100 кв. м. и сгради 407 кв. м., с акт за собственост - АДС № .г. и начин на стопанисване – от дружеството. В представеното по делото извлечение от баланса на “. , Г. С., Р. “. ” от сметка 201 – земя и сметка 203 – сгради /без дата/ в капитала на дружеството е включен цех № 3, площадка Д. – земя 9 100 дка /вероятно е налице техническа грешка и вместо дка се има предвид кв. м./ и сгради 407 кв. м., съгласно АДС № . г. В информационния меморандум на Общинска фирма “. ЕАД, Г. С. от 2002 г. са отразени атовете, вкл. АДС № . г., удостоверяващи правото на собственост на дружеството, както и обстоятелството, че в Г. Д. има реституционни претенции по отношение на имотите на фирмата, поради което посочената площ е 5 100 кв. м., вместо описаните в АДС 9 100 кв. м., които се намаляват с реституираните 4 000 кв. м. Съгласно посоченото в Писмо № 1631/15.07.2004 г. на Гл. изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация, с Договор от 24.07.2003 г. Столична общинска агенция за приватизация е продала 75% от акциите на “. ЕАД на "П. Б." ЕООД, Г. като към момента на сключване на този приватизационен договор дружеството е притежавало земя и сгради в размер на 5 100 кв. м., парцел .., кв. . по плана на Г. Д. при граници: , д. и горски фонд, както и сгради, които попадат в реституиран с Решение № 686/20.04.1993 г. на ПК - Г. Д. имот с размер 4 000 кв. м. и е извършен въвод във владение.

С Решение № 686/20.04.1993 г. на ПК – Г. Д. е възстановено правото на собственост на наследниците на И.М. К. съществуващи стари реални граници на 10 имота - ниви и ливади в различни местности, които са с площи от 0.500 дка до 2 дка, без посочване на границите им, сред които е и нива с площ от 1.500 дка в землището на Г. Д., в м. “Д. Б.", а с Решение № 686 Р-2/01.07.1999 г. ПК – Г. Д. е признала правото на собственост на наследниците на И. М. К.в строителните граници на населеното място – нива от 4 дка, находящ се в м. “Д. Б.-П.”, имот № ., при граници: от изток – ., от запад – у. и П., от север – П. и от юг – П.. Въз основа на последното решение С. И. И. се е снабдил с Нотариален акт № .., том.., н. дело № ... г. на съдията при РС – Г. Д. досежно имот пл. № .. в кв... с площ от 4 000 кв. м. и застроените в него гаражи и склад със застроена площ от 193 кв. м. по ЗРП на Г. Д., при описаните по-горе граници.

Вещите лица по допуснатите съдебно-технически експертизи установяват, че е налице идентичност между имота по Нотариален акт № .., том .., н. дело № .. г. на съдията при РС – Г. Д. и възстановения имот с решението от 1999 г. на ОС “ЗГ” – Г. Д., като в имота има новопостроена масивна сграда, за която са издадени надлежни строителни книжа, а за останалите сгради няма строителни книжа и те не представляват временно строителство. Приложена е скица, от която е видно, че реституираният имот попада в границите на имота по цитирания акт за държавна собственост. В заключението на вещото лице М. В. е отразено, че след извършената реституция е нанесен имот с пл. № ..за попълване на кадастралния план, както и че описаните в процесния АДС сгради, находящи се от двете страни на масивната сграда, за която има разрешение за строеж, са в режим на търпимост по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ. Посочено е, че сградите, построени като временни работнически жилища и адаптирани като производствени впоследствие са с трайна конструкция и не са временни постройки. От съдебно-техническата експертиза, допусната при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд се установява, че първото реституционно решение от 1993 г. е било в сила към момента на одобряване на проекта и издаването на разрешението за строеж за склад и гараж, съответно от 20.08.1993 г. и от 21.08.1993 г., както и че процесната сграда – склад и гараж, за която няма Акт 16, може да бъде идентифицирана с обекта в Договора за СМР от 16.09.1993 г., сключен между фирма “. /възложител/ и “Г. Т.”, Г. Д. /изпълнител/.

Предмет на предявения от “. , Г. Н. и. срещу С. И. И. иск с правно основание чл. 108 от ЗС е имот пл. № .., кв..., с площ от 4 000 кв. м. и застроените в него гараж и склад със застроена площ от 193 кв. м. по ЗРП на Г. Д., при граници: от изток –., от запад –. и “. и от юг – “. .

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, а въззивния съд при първото разглеждане на делото е оставил в сила решението на районния съд. С Решение № 614/08.03.2010 г. по Г. д. № 2527/2007 г. по описа на ВКС въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите на съдебния акт на касационната инстанция са дадени указания по прилагането на материалния закон и за преценка на неанализираните доказателства по делото.

Смолянският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно приема за установено от правна страна следното:

Предявеният иск по чл. 108 от ЗС представлява претенция на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, с която първият иска от втория предаването на владението на имота въз основа на своето право на собственост. Съгласно разпределението на доказателствената тежест досежно предявения ревандикационен иск, ищецът следва да докаже правото си на собственост върху процесния недвижим имот и неоснователното владение на тази част от страна на ответника.

Ищецът – въззивник в настоящото производство се легитимира като собственик на процесния имот с Акт за държавна собственост № .. г., издаден от Община – Г. Д., Справка за недвижимите имоти, представляващи ДМА, включени в капитала на “. ЕАД, представляваща Приложение № 1 към Решение № 10 по протокол № 53/25.01.1999 г. на Столичен Общински съвет, както и извлечение от баланса на “. , Г. С., Р. “. и.” от сметка 201 – земя и сметка 203 – сгради /без дата, но издаден след 25.01.1999 г., тъй като касае акционерното дружество, а не едноличното акционерно дружество/, от които безпротиворечиво се установява принадлежността на правото на собственост към активите на търговското дружество. Обстоятелството, че в последващо издадените документи /информационния меморандум на Общинска фирма “. ЕАД, Г. С. от 2002 г., Писмо № 1631/15.07.2004 г. на Гл. изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация/ отразената площ на имота, собственост на дружеството е 5 100 кв. м., т. е. по-малко от посочената в цитирания АДС, е ирелевантно, тъй като в тези документи е посочено, че тази разлика се дължи именно на реституционните претенции от страна на въззиваемия С. И., което предпоставя възникналия спор за материално право. Следователно единият от елементите на ревандикационния иск, а именно: правото на собственост на ищцовото дружество – въззивник в настоящото производство се установява с посочените по-горе доказателства.

С оглед провеждането на насрещно доказване С. И. е навел твърдения, че е собственик на процесния имот по реституция, като в подкрепа на това е представил Решение № 686 Р-2/01.07.1999 г. ПК – Г. Д.. Настоящата инстанция намира това решение за нищожно по реда на косвения съдебен контрол, тъй като е налице повторно произнасяне на административния орган по депозирано заявление, поправено впоследствие от самия въззиваем. Същият е направил това признание по реда на чл. 114 от ГПК /отм./ пред първоинстанционния съд и тези неизгодни за него факти следва да се преценяват както отделно, така и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Следва да се има предвид, че с първото решение от 1993 г. ПК – Г. Д. е възстановила право на собственост на наследниците на И. М. К. на 10 имота - ниви и ливади в различни местности, които са с площи от 0.500 дка до 2 дка, без посочване на границите им, сред които е и нива с площ от 1.500 дка в землището на Г. Д., в м. “Д. Б.”, при заявени 1.5 дка от самия И. К., т. е. няма нива с площ от 4 дка в последно цитираната местност. С последващото решение от 1999 г. обаче е признато право на собственост на наследниците на И.М. К. на нива от 4 дка, находящ се в м. “Д. Б.-П.”, имот № .., в строителните граници на населеното място, въз основа на поправеното заявление, като вместо И. К. е вписан С. И. и вместо 1.5 дка са вписани 4.5 дка - нива в м. "Д. Б". Освен това, издадените в полза на въззиваемия строителни книжа предхождат постановяването на второто реституционно решение, а доказатества досежно учредяването на право на строеж на С. И. не са представени по делото, от което следва извода, че същият не е станал собственик на застроените в имота гараж и склад. По принципа на приращението собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, което в случая означава, че собственик и на тези сгради /гараж и склад/ е станало търговското дружество.

Страните по делото не спорят, че към момента на предявяване на исковата молба С. И. И. владее спорния имот, което обуславя наличието и на втората предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС. От изложените по-горе мотиви може да се направи обоснован извод, че владението е неправомерно, предвид липсата на валидно възникнало придобивно основание в полза на ответника - въззиваем.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, което настоящият съдебен състав намира за неправилно, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов такъв, с който иска да бъде уважен. Предвид обстоятелството, че ищцовото дружество – въззивник в настоящото производство е собственик на процесния имот, Нотариален акт № ., том . н. дело № .. г. на съдията при РС – Г. Д. следва да бъде обезсилен.

С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./, С. И. И. следва да заплати на П. , със седалище и адрес на управление: Г. С., У. “О.” № .., представлявано от изпълнителния директор Г. И. Г. направените по делото разноски за всички инстанции, представляващи платени държавни такси, адвокатски възнаграждения, депозити за вещи лица и такси за съдебни удостоверения в размер на общо 2 717.60 лв., от които 1 144 лв. за производството пред първоинстанционния съд, 353 лв. за първото разглеждане на делото от въззивния съд, 220.60 лв. за производството пред ВКС и 1 000 лв. за производството пред настоящата инстанция.

Независимо от изхода на делото, сумата в размер на общо 270 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представените Договори за правна защита серия СМ, № 21338/17.03.2005 г. и № 2767/12.04.2005 г. без посочена серия, не следва да бъде присъждана в полза на въззивната страна, а искането й следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като доказателства за плащането им не са представени по делото.

Що се отнася до искането на въззивното дружество за заплащане на сумата в размер на общо 2 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представените Договори за правна защита серия А, № 582028/14.05.2008 г. и серия СМ, № 23/31.05.2010 г., същото не следва да бъде уважено, а искането в тази част следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като на възстановяване подлежи единствено заплатеното възнаграждение за един адвокат, а цитираните договори касаят възнагражденията на вторите адвокати – защитници на дружеството.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 137/05.07.2005 г. по Г. д. № 150/2004 г. по описа на Д. р. с., като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. И., че П. , със седалище и адрес на управление: Г. С., У. “О.” № .., представлявано от изпълнителния директор Г. И. Г.е собственик на недвижим имот пл. № ., кв. .., с площ от 4 000 кв. м. и застроените в него гараж и склад със застроена площ от 193 кв. м. по ЗРП на Г. Д., при граници: от изток – ., от запад – и “. и от юг – “. .

ОСЪЖДА С. И. И. да предаде владението на П. , със седалище и адрес на управление: Г. С., У. “О.” № .., представлявано от изпълнителния директор Г. И. Г. върху недвижим имот пл. № .., кв. .., с площ от 4 000 кв. м. и застроените в него гараж и склад със застроена площ от 193 кв. м. по ЗРП на Г. Д., при граници: от изток –.., от запад – ..и “. и от юг – “. .

ОТМЕНЯ Нотариален акт № ..том.., н. дело № ..г. на съдията при РС – Г. Д..

ОСЪЖДА С. И. И.да заплати на П. , със седалище и адрес на управление: Г. С., У. “О..” № ., представлявано от изпълнителния директор Г. И. Г. направените по делото разноски за всички инстанции в размер на общо 2 717.60 лв. /две хиляди седемстотин и седемнадесет лева и шестдесет ст./.

ОТХВЪРЛЯ искането на П. , със седалище и адрес на управление: Г. С., У. “О.” №.., представлявано от изпълнителния директор Г. И. Г. за присъждане на сумата в размер на общо 270 лв. /двеста и седемдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение по представените Договори за правна защита серия СМ, № 21338/17.03.2005 г. и № 2767/12.04.2005 г., като неоснователно и недоказано.

ОТХВЪРЛЯ искането на П. , със седалище и адрес на управление: Г. С, У. “О.” №..., представлявано от изпълнителния директор Г. И. Г. за присъждане на сумата в размер на общо 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение по представените Договори за правна защита серия А, № 582028/14.05.2008 г. и серия СМ, № 23/31.05.2010 г., като неоснователно.

Решението подлежи обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: