Р Е
Ш Е Н
И Е № 59
23.07.2019 г. гр. ТОПОЛОВГРАД
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично
заседание на трети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
СЕКРЕТАР: К.П.
Като разгледа докладваното от съдията АНД № 48 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбоподателят твърди, че
издаденото против него НП е незаконосъобразно, тъй като не е извършил
посоченото нарушение, НП е издадено след изтичане на преклузивния едномесечен
срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, допуснати са и процесуални нарушения изразяващи се
в несъответствието между описаното в АУАН и НП и констатациите направени в
констативния протокол при самата проверка. Твърди се също така, че случая е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а и липсва важен елемент от
административната отговорност, а именно вина на лицето. Поради което претендира
да бъде отменено изцяло издаденото НП като незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по жалбата – Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Хасково не изпраща представител в
съдебно заседание, но в писмено становище твърди, че издаденото НП е напълно
законосъобразно и моли да бъде оставена жалбата без уважение като бъде
потвърдено издаденото НП.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.04.2019 г. е
извършена проверка на обект мини-маркет в гр.Тополовград на ул.“България“ № 37А
в присъствието на продавач – П.П. с цел съответствие на обекта с Европейското
законодателство в областта на храните. При проверката е установено от
проверяващите главни инспектори при ОБДХ – гр.Хасково, че обекта е в добро
хигиенно състояние, персонала е с работно облекло и редовно заверени книжки, но
са установени две нарушения за които са били съставени два отделни АУАН. Едното
е, че е констатиран кашкавал около два килограма без етикетировка за произход и
годност, за което е съставен АУАН и ангажирана административнонаказателната
отговорност на ЕТ „Ж.-М.-Ж. И.“ Тополовград по реда на Закона за
ветеринаромедицинската дейност и е издадено НП № 84-2019/27.05.2019 г.
приложено по делото. Другата констатация е, че в плюсова хладилна витрина при
четири градуса се съхранява селска кълцана наденица произведена от „Б. 93“,
чиято температура на съхранение по етикет е минус 18 градуса, т.е. нарушена
хладилна верига. Съставен е констативен протокол № 26018/17.04.2019 г., който е
подписан от проверяващите и присъствалия на проверката продавач.
На 22.04.2019 г. е
съставен АУАН № *********-2 на фирмата за горепосочената констатация. В АУАН е
записано още, че опаковката на хранителния продукт чието съхранение се твърди
че е неправилно е с нарушена цялост и липсваща част от съдържанието. Записано е
че е нарушена хладилната верига, което води до опасност от развитие на
микроорганизми и съдържанието на тарелката е имала явни признаци на развала
/променен външен вид и неспецифична миризма/. Посочено е, че е нарушен
чл.16а, ал.1 от ЗХ във вр. с чл.2 от
Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните във връзка с глава IX, т.5 от Приложение II
от Регламент /ЕО/ 852 относно хигиената на храните. Актът е подписан от актосъставителя, от един
свидетел присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от
нарушителя с възражения и е връчен по съответния ред. На 27.05.2019 г. е
издадено НП № 85-2019 от Директора на ОДБХ – гр.Хасково, с което на основание
чл.48 ал.2 във вр.ал.1 от ЗХ и чл.53 и 83 от ЗАНН на фирмата-търговец е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. НП е връчено с обратна
разписка на 29.05.2019 г. На 05.06.2019 г. е постъпила жалба директно в съда.
По делото са разпитани
актосъставителят и свидетелите, присъствали при съставянето
на акта и при установяване на нарушението, както и присъствалия на проверката
продавач-консултант П.П.. Първите посочват подробно по какъв начин е извършена проверката, какво е
установено при нея и как е съставен акта. Актосъставителят и св.К. –
гл.инспектор при ОДБХ – гр.Хасково потвърждават изложените в констативния
протокол и в акта констатации, като между техните показания е налице известно
противоречие относно факта дали клиентите са имали достъп до фризера в който се
съхраняват подобни на процесния продукт. На въпрос на пълномощника на
жалбоподателя актосъставителя посочва, че до фризера е имало свободен достъп за
клиентите и той е с прозрачно стъкло, а св.К. посочва, че до него нямат достъп
клиентите и той е с непрозрачна врата.
Св.П. посочва в с.з., че
действително е имало подобна тарелка с наденица, която е била
полу-разопакована, но с рекламна цел. Тя изрично посочва, че другите продукти
от този вид се съхраняват във фризер, който е с прозрачно стъкло на вратата и
клиентите имат достъп до него и виждат продуктите. Тази свидетелка посочва, че
съдържанието на тарелката не е било развалено, както се твърди в съставения
АУАН.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са документи, съставени по съответния ред и форма, и от показанията на
актосъставителя и свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни
и в съответствие с писмените доказателства по делото.
Съдът не дава вяра на показанията на актосъставителя и
свидетеля К. относно фактите касаещи достъпа на клиентите до фризера и неговия
външен вид, както и относно констатацията за видима развала съдържанието на
процесната тарелка, тъй като по отношение на тези факти са налице противоречия,
както между показанията на самия актосъставител и свидетелите, така и е налице
несъответствие с писмените доказателства по делото. Тази констатация за видима
развала на съдържанието на процесната тарелка не е посочена в констативния
протокол съставен при самата проверка, а едва в самия съставен по-късно АУАН и
НП. Въпреки, че констативния протокол не е елемент от административно-наказателното
производство и ангажирането на отговорността започва със съставянето на АУАН,
по никакъв начин не се доказа наличието на такава развала, още повече, че
показанията на свидетелката П. са в обратна насока, а и тази констатация не е
елемент от обективните признаци на административното нарушение за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Неговата отговорност е ангажирана за
това, че неправилно съхранява процесната тарелка, съобразно указаната на
етикета температура на съхранение, а не че продава негодна храна за консумация
от човека по смисъла на т.34 от ДР към ЗХ.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
7-дневен срок от лице, имащо правен интерес и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Същата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, а
обжалваното НП да се потвърди.
Административно-наказателната отговорност на фирмата
е ангажирана за нарушение разпоредбите на чл.16а,
ал.1 от ЗХ във вр. с чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на
храните във връзка с глава IX, т.5 от Приложение II от Регламент /ЕО/ 852 относно хигиената на храните.
Съгласно тези текстове търговците, а жалбоподателя несъмнено е такъв осигуряват
и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, като са длъжни
да спазват хигиенните изисквания при търговията с храни регламентирани в
посочения по-горе Регламент. Съгласно т.5, глава IX
от Регламента готовите продукти, какъвто е процесния, които има вероятност да
поддържат репродукцията на патогенни микроорганизми или образуването на
токсини, не се държат при температури които могат да доведат до риск за
здравето. В случая търговеца
действително не е спазил хигиенните изисквания при търговията с храни и
е държал продукт/въпросната тарелка от 1 кг. селска наденица/, при който има
вероятност да поддържа репродукцията на патогенни микроорганизми или
образуването на токсини, при температура плюсова от 4 или 5 градуса, която може
да доведе до риск за здравето, при положение, че е установено, че тази тарелка
се съхранява по етикет на производител при температура минус 18 градуса. Т.е.
от обективна страна е извършено визираното нарушение, хладилната верига е
прекъсната и неправилното съхранение на въпросната тарелка води до риск за
здравето на клиентите. Още повече, че в показанията си в с.з. св.П., която е
продавач-консултант във фирмата изрично посочва „клиентите си взимаха за в
къщи. Вземаха си да го опитват в къщи за да могат след това да купуват от нас“.
Т.е. макар, че продукта не е бил предназначен за продажба, от тези показания
става ясно, че клиентите са вземали от съдържанието на продукта макар и
безплатно за консумация, т.е. налице е риск за здравето им.
Действително в т.5 глава IX от Регламента е посочено, че е позволено да има
периоди без контролиране на температурата за да се уредят някой практически
ситуации с боравенето по време на транспорт, съхранение, показ и сервиране на
храни, при условие, че това не води до риск за здравето. В случая жалбоподателя
твърди, а и св.П. потвърждава, че тази тарелка е поставена в плюсова хладилна
витрина с рекламна цел, т.е. за показ на клиентите какъвто термин е посочен в
Регламента. Но това обстоятелство не може да бъде основание за оневиняване и
неангажиране на административнонаказателната отговорност в случая, тъй като се
установи, че продукта се предлага безплатно на хората за консумация и при
неправилното му съхранение води до риск за здравето им, т.е. не се предлага
само за показ да го виждат като артикул, а и се консумира. Освен това
установява се и от показанията на П. и от показанията на актосъставителя, че
клиентите имат достъп до фризера където се съхраняват подобни продукти при
минусова изискуема по етикет температура, могат да ги виждат и не е необходимо
въпросната тарелка да бъде поставена на показ на процесното място. Т.е. няма
нужда от рекламиране на продукта и излагането му на показ, по начин по който
твърди жалбоподателя позовавайки се на горепосочения Регламент.
Съдът не приема и твърденията в
жалбата, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
степента на обществената опасност и обществено-опасните последици в случая не е
толкова ниска, след като е установено, че клиентите като потребители на
процесния продукт все пак го консумират и има риск за здравето им и това
нарушение не може да се счита обществено незначимо и с незначителни последици.
Факта, че е констатирано добро хигиенно състояние на обекта не може да бъде
единствено и само основание да се приеме, че случаят е с явна незначителност.
Неможе да се приеме като
основание за отмяна на обжалваното НП и твърдението в жалбата, че са издадени
две НП за всяка констатация по време на проверката, тъй като се установи, че
издадените два АУАН и НП са за нарушения и по реда на различни нормативни
актове. Единият е по ЗХ и Подзаконовите му актове, а другия е по Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Съдът не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните норми при издаването и
връчването на АУАН и НП. Това, че не е спазен едномесечния срок по чл.52, ал.1
от ЗАНН не може да се счита за съществено процесуално нарушение и единствено
основание за отмяна на обжалваното НП. Този срок не е давностен и ако НП не е
издадено в този срок АНО не губи възможността това да бъде сторено по-късно.
С оглед на изложеното съдът
приема, че нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е извършено от него и това нарушение е безспорно
установено.
Напълно законосъобразно в
съответствие със степента на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които
е извършено, наказващият орган е наложил имуществена санкция на основание чл.48
ал.2 вр.ал.1 от ЗХ, която е в минималния
размер, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства и при превес на
същите. Съдът намира, че наказанието е правилно определено и са преценени
всички обстоятелства, така както изисква ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че не са налице нарушения на материалния и на процесуалния закон и
издаденото НП е напълно законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 85-2019/27.05.2019 г. на Директора на ОДБХ – гр. Хасково, с което на ЕТ„Ж.-М.-Ж. И.” с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, П.К. №
10, представлявано от Ж. И. С. на основание чл.48 ал.2, във вр.ал.1 от Закон за
храните е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. / хиляда лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: