Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.10.2019 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На шестнадесети септември 2019 година В публичното съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА И.ОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от съдия И.ОВА
В.гр.д.№ 226 по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.З.П. ***, действащ
чрез пълномощника си адв. Р.Е.Р. от ТАК, СРЕЩУ решение № 32/19.04.2019г. по
гр.д. № 160/2016г. по описа на РС-Омуртаг.
С обжалваното решение съдът е признал на осн. чл. 194, ал. 3 във връзка с
ал. 2 от ГПК, че оспорването на истинността на представените от ответниците К.Г.А.
и Г.К.А., приети като писмени доказателства по делото Договор за право на
ползване на частен имот от 04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2008г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2014г. — трите сключени между П.С.В. и Г.К.А.; Договор за право на ползване на частен имот
от 04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2008г.,
Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014г. - трите сключени
между К.Р.Н. и Г.К.А., е НЕДОКАЗАНО; ПРИЗНАЛ
Е ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК спрямо П.З.П., с адрес: ***,
ЕГН **********, К.Г.А. и Г.К.А.-двамата с адрес: ***ВТ№12, правото на
собственост на П.С.В. ЕГН **********, върху 6/48 ид.части и на К.Р.Н., ЕГН **********,
върху 9/48 ид.части, общо 15/48 идеални части, от следните недвижими имоти,
находящи се в с.И., общ.А.: 1.Неурегулиран поземлен имот, съставляващ ПИ № 165,
в квартал 51 по плана на селото, с площ
от 4346 кв.метра, за който е отреден УПИ III - 165 по регулационния план на с.И., общ. А.,
незастроен, при граници: от две страни улици, ПИ VI-160, ПИ IV- 161; 2. Неурегулиран
поземлен имот, съставляващ ПИ № 160, в квартал 51 по плана на селото, с площ от 2924кв. метра,
за който е отреден УПИ VI-160 по регулационния план на с.И., общ.А.,
незастроен, при граници: улица, ПИ III-165, ПИ IV-161, ПИ VII-157, като е ОТХВЪРЛИЛ
предявения иск до пълния му размер от 3/6 идеални части, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от П.З.П. против К.Г.А. и Г.К.А. иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, правото му
на собственост върху горецитираните два недвижими имота и да бъдат осъдени
ответниците да му предадат владението върху същите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдени са разноски.
Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради което моли за
неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с
което да отхвърли като неоснователни предявените срещу него от П.В. и К.Н.
установителни искове за собственост на посочените идеални части от процесните
недв.имоти; както и да уважи предявения
от него иск с правно осн.чл. 108 от ЗС
срещу ответниците К. Г. А. и Г. К.А. по отношение на описаните в исковата молба
два недвижими имота.
Основните оплаквания се свеждат до: незадълбочено обсъждане от страна на
съда на доказателствата по делото, превратно възприемане и необосновано кредитиране на свидетелските
показания, довело до неправилния извод на съда, че имотите са били собственост
на общия на страните наследодател, за основателност на предявения установителен
иск за собственост от главно встъпилите лица срещу ищеца и първоначалните двама
ответника. По предявения иск по чл. 108 от ЗС (първоначалния иск) –
оплакванията се свеждат до несъобразяване на съда с решението по чл. 19 ал. 3
от ЗЗД, легитимиращо ищеца като собственик (доколкото не е отменено или
прогласено за нищожно), както и несъобразяване на разпоредбата на чл. 32 от ЗС,
тъй като дори и да се приеме, че П.В. и К.Н. притежават общо 15/48 ид.ч. от
всеки от процесните два имота, те не могат да формират необходимото мнозинство
и не могат да вземат валидно решение за разпореждане с общите имоти, без
съгласието на останалите собственици, поради което и съответно предоставянето
от тяхна страна на имотите за ползване от ответниците по ревандикационния иск,
не прави последните владеещи имота на правно основание, обуславящо
основателност на претенцията по иска по чл. 108 от ЗС.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от К. Г. А. и Г. К. А.,
чрез пълномощника им адв. П. от ВтАК, в който се заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба, с молба обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемите П. В. и К.Н. не са подали отговор.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание,
въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата, претендира разноски.
Процесуалният представител на К. Г. А. и Г. К.А. поддържа писмения отговор,
претендира разноски. Въззивниците П. В. и К.Н. заявяват становище за
неоснователност на жалбата, представят писмени бележки.
При извършената проверка по реда на
чл. 267-269 ГПК, при съответното прилагане на чл. 262 ГПК, съдът констатира,
че въззивната жалба е депозирана в срок,
от надлежна страна, при редовно упълномощаване, срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване, отговаря на изискванията на ГПК относно редовността й, извършена е редовна
размяна на книжа, поради което е процесуално допустима.
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:
Предявеният от ищеца П.З.П. ревандикационен
иск е обоснован с твърденията на ищеца в исковата молба (ИМ), че същият е собственик на процесните два имота, находящи се в с.И.,
общ. А., като се позовава на приложеното към молбата влязло в сила решение по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД – решение №
187/23.12.2015г., постановено по гр.д.№ 357/2015г. на РС-Омуртаг (с праводатели
П. И.ов Н. и И.ка Захаринова Н. от с.И.), а ответниците са се настанили в една
част от тези имоти – разполагайки в тях описаната в ИМ техника, а друга част са
превърнали в сметище и въпреки обещанията си към ищеца да освободят имотите, не
са го сторили и до настоящия момент, като твърдели че имат договор за наем за
процесните имоти. С уточнителна молба (л. 39), в изпълнение разпореждане на
съда от 17.09.2016г. ищецът е пояснил, че ответниците владеят и ползват
имотите, които са декларирали, позовавайки се на договори за наем, които обаче
са сключени с други лица, а не с ищеца или с неговите праводатели. Сочи, че
ответниците държат и ползват имота без правно основание и се разпореждат с него
като свой. От втора уточнителна молба (л. 42), в изпълнение разпореждане на
съда, е уточнен петитумът на ИМ и са уточнени имотите, предмет на предявения
иск по чл. 108 от ЗС.
С писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГПК, ответниците са заявили становище, че искът е
недопустим и неоснователен. Недопустим- тъй като действията на ответниците били
на държане въз основа на наемни договори и с ИМ ищецът бил поискал осъждане на
ответниците да преустановят фактически действия върху имотите. По отношение на
втория имот- твърдят, че липсват доказателства този имот да се владее от
ответниците. По същество- намират иска за неоснователен, тъй като ищецът не се
легитимирал като собственик на процесните имоти; оспорват предварителния
договор от 11.09.2015г., обявен за окончателен с Решение №187/23.12.2015г.,
постановено по гр. д. №357/2015г. по описа на ОPC, като нищожен - сключен при
липса на съгласие; прехвърлителите по същия (баба и дядо на ответника по бащина
линия) не са се легитимирали като собственици в производството по цитираното гр.дело
и умишлено не са се явили в съдебно заседание с оглед постановяване на
неприсъствено решение; цитираното решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД няма сила на
присъдено нещо по отношение на ответниците, като неучастващи в това
производство. Твърдят, че собственици на процесните имоти са наследниците на Н...
Т. С.и Г.А.С. (а не праводателите на ищеца), както и че имотите са предоставени
на ответника Г.А. по договор за наем. Оспорват твърденията в ИМ, че са оставили
селскостопанска техника и инвентар в процесните имоти, косят тревни смески в
част от тях, превърнали част от единия имот в сметище и т.н., като неотговарящи
на действителността.
В хода на производството с определение № 67/17.01.2019г. първоинстанционният
съд е приел на осн. чл. 225 от ГПК (главно встъпване) за разглеждане предявения
от П.С.В. и К.Р.Н. установителен иск за
собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване за установено спрямо
досегашните страни по делото, че ищците са собственици на общо 3/6 ид.ч. от
процесните два недв.имота, от които П.В. на 2/6 ид.ч., а К.Н.- на 1/6 ид.ч.
Предявеният установителен иск за
собственост, съгласно двукратните уточнения (от 20.03.2018г. и от 27.04.2018г.)
на предявената ИМ (от 10.11.2017г.), е обоснован от
твърденията на ищците по него, че процесните имоти са били собственост на общия
на страните наследодател, като ищците, в качеството им на наследници са
съсобственици/сънаследници на процесните два имота, а праводателите на ищеца не
са индивидуални собственици (поради неизтекла в тяхна полза 10-годишна
придобивна давност) и не са могли да му прехвърлят повече права от тези, които
притежават. В изпълнение указанията на съда са представени уточнителна молба
(л. 85) и допълнителна молба (л. 93-95) и приложения. Ищците обосновават
правния си интерес от главното встъпване спрямо ответниците по първоначалния
иск, тъй като в качеството си на сънаследници са отдали под наем първия имот на
Г.К.А., както и че след като ответниците по първоначалния иск получили преписи
от първоначалната ИМ ги уведомили, че ако бъдат осъдени да заплатят на ищеца по
тази молба обезщетение за ползването на имотите, ще предявят против тях
претенции, ако не докажат, че са собственици, респективно съсобственици на
двата имота.
Ответникът по предявения при условията на главно встъпване по реда на
чл.225 от ГПК, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - П.З.П. е подал
писмен отговор със становище за неоснователност на този иск, с възражения, че П.В.
и К.Н. не са владели и стопанисвали процесните имоти и нямали основание да
придобият собствеността върху тях, тъй като приживе техните наследодатели също
не ги били владели. В същото време неговите праводатели са придобили двата
имота от бащата на П. И.ов Н. (И. Н. Т.), владели ги повече от 10 години като
свои и придобили правото на собственост върху тези имоти на законово основание.
Сочи се в отговора, че ищецът П.З.П. станал собственик на двата имота на
основание Решение №187/23.12.2015г. по гр. д. №357/2015г. по описа на PC -
Омуртаг и единствено той и неговите праводатели владели тези имоти непрекъснато
през годините.
В подадения от ответниците К. Г. А. и Г. К.А. писмен отговор по предявения
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, същите са заявили, че признават
иска.
По делото на осн. чл.193, ал.2 от ГПК е открито производство по оспорване достоверността
на датата на представените от ответната страна Договор за право на ползване на
частен имот от 04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2008г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014г. -
трите сключени между П.С.В. и Г.К.А.; Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2008г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014г. —
трите сключени между К.Р.Н. и Г.К.А..
След като се запозна и обсъди всички събрани по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, въззивът намира следното:
По фактите:
От приетите и приложени като доказателства по делото удостоверения за наследници на Н... Т. С.(изх. № 95 00-1170/06.04.2016г. и
изх.№9500-1296-1/03.04.2018г., изд. от община А. – л. 29 и л. 96), се
установява, че същият е починал на 01.12.1916г. и е оставил следните
наследници:
Г.А.С. - съпруга, Т. Н. Т. — син, И. Н. Т. — син и Р. Н. Т. — син.
Приложено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 95
00-1958/23.06.2016г., от което се установява, че имената Г.А.С., Г.. Н. Т.а и Г..
А.Н., са имена на едно и също лице. В приложеното заверено копие от стр.125,
том I от семейния регистър, воден в с.И., общ.А., е отбелязано, че Г.А.С. е
родена на ***г***, околия Омуртагска.
От у-ние за наследници на Г.А.С., поч. на 29.06.1973г.
(л. 30), се установява, че нейни наследници са:
-И. Н. Т. - син, поч. на 02.01.1995г. (оставил за наследници Зорка П. Т.а - съпруга, починала на 16.01.1999г., Г.. И.ова Т.а - дъщеря и П.
И.ов Н. – син) и
-Р. Н. Т.- син, поч. на 26.07.2008г., оставил за свои наследници (предвид и
удостоверение изх.№ 0800-16-1/04.04.2018г. на община Антонова): Г. Р.Н. - дъщеря и К.Р.Н. - дъщеря.
От удостоверения за наследници на Т. Н. Т. № 003938/03.10.2011г. и
изх.№9500-1296-1/03.04.2018г., двете издадени от Община А., че наследници на Т.
Н. Т., починал на 04.05.1991г. са:
С.М.С.- съпруга, починала на 19.01.1996г.,
К.Т.К..— син, починал на 10.06.1979г. иС. Т. Н. - син, починал на
27.07.1990г. Последният (съгласно удостоверения за наследници изх. №
1126/19.09.2011г. от 09.11.2012г., изх. № 16597/19.09.2017г. и изх.№
1659/19.09.2017 от 04.04.2018г., издадени от Община Столична, район „Младост“),
е оставил законни наследници: Г.. П.Н. — съпруга и П.С.В. — дъщеря. От
приложените удостоверения за наследници изх.№ 1123/25.09.2017г. и изх.№
0391/28.03.2018г., двете издадени от Община Столична, район „Изгрев“, се
установява, че Г.. П.Н. е починала на 23.09.2016г. и неин наследник е П.С.В. -
дъщеря.
С влязло в сила решение № 187/23.12.2015г., постановено по гр.д. № 357/2015г.
по описа на PC - Омуртаг, по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, е обявен за
окончателен писмен предварителен договор от 11.09.2015 г., по силата на който П.
И.ов Н. и И.ка Захаринова Н.,*** са прехвърлили на П.З.П. *** (ищец по
първоначалния иск) следните недвижими имоти, находящи се в с. И., общ. А., а
именно: 1. Неурегулиран поземлен имот 165 / в квартал 51, с площ от 4 346
квадратни метра, за който е отреден УПИ III-165 по регулационния плана на с. И.,
общ. А., незастроен, при граници - улици от две страни, ПИ VI-160, ПИ IV-161, с
данъчна оценка от 7 822.80 лв., съгласно Удостоверение № **********/21.05.2015
г. на общ. А. и 2. Неурегулиран поземлен имот 160 в квартал 51 с площ от 2 924
квадратни метра, за който е отреден УПИ VI-160 по регулационния плана на с. И.,
общ. А., незастроен, при граници - улица, ПИ III-165, ПИ IV-161, ПИ VII-157, с
данъчна оценка от 5 403.60 лв., съгласно Удостоверение № **********/24.02.2015
г. на общ. А., за сумата в размер на 4 000.00 лева, при запазване пожизнено
правото на ползване на имотите от продавачите.
Гр.д. № 357/2015г. на РС-Омуртаг е приложено
към гр.д. № 160/2016г., като от приложените по него писмени доказателства се
установява, че процесните два имота не са урегулирани; в приложените 2 бр. скици
(л. 8 и 9 – съответно от 22.05.2015г. и от 10.10.2014г. , презаверена на
22.05.2015г.) са отразени двата имота и е отбелязано, че същите по разписен
лист са собственост на Г.. Н..
Отбелязване, че процесните имоти са собственост по разписен лист на Г.. Н.
е налице и в приложената към отговора на ответниците по първоначалния иск,
скица от 08.10.2014г., издадена от община А.. Приложени са, по настоящото дело,
скици, в които са отразени процесните имоти с отбелязване, че същите са
собственост на П.З.П. на основание описаното по-горе решение.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), се установява, че действащият план за с.И., общ.А., одобрен със
Заповед №357/20.04.1939г. - за уличната регулация, и Заповед № 358/20.04.1939г.
- за дворищната регулация, е единствен и няма по - стар план. Съгласно СТЕ в
разписния лист към плана на селото двата процесни имота са записани
първоначално на Г.. Н. - без документи за собственост, а впоследствие е
направена промяна, като имотите са записани на ищеца П.П., въз основа на
Решение № 187/23.12.2015г. Според заключението промени в действащия и единствен
регулационен план на с.И., касаещи процесните имоти, не са правени; двата имота
не са застроени; ПИ 165 има ограда от
източната страна и частично от запад, а ПИ 160 е ограден частично от север и от
изток. В с.з. вещото лице поддържа заключението, като уточнява точно къде са
поставени огради на двата имота и посочва, че между УПИ III-165 в кв. 51 и УПИ
VIII-165 в кв. 52, по плана на селото, улицата не е отворена и че на мястото й
има синор с дървета.
Към ИМ е приложена покана от ищеца П.П. до ответниците К.А. и Г.А., с
отбелязване, че е получена на 11.03.2016г., с която ищецът е отправил
предизвестие до двамата ответници да освободят двата процесии имота в тридневен
срок от получаване на поканата.
Приложени са удостоверения за данъчни оценки на двата имота.
Представени са Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2003г.,
Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2008г., Договор за право
на ползване на частен имот от 04.01.2014г. - сключени между П.С.В. и Г.К.А. (л.
22 - 24), по силата на които П.В. „дава право на ползване на ползвателя“ Г.К.А.
на наследствен имот УПИ № ІІІ-165, с
площ от 4346 кв. м., находящ се в кв.51 по плана на с.И., общ.А.,
обл.Търговшце, за период от 5 години, считано от датата на подписването
(съгласно Договора от 04.01.2003г.); за срок от 6 години, считано от датата на подписването (съгласно Договора
от 04.01.2008г.) за срок от 6 години, считано от датата на подписването (съгласно Договора
от 04.01.2014г.). Няма договорено задължение на Г.К.А. да заплаща наем или
някаква друга престация/договорка.
Представени са Договор за право на
ползване на частен имот от 04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2008г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2014г. - сключени между П.С.В. и Г.К.А. (л. 25- 27), по силата на които К.Н.
„дава право на ползване на ползвателя“ Г.К.А. на наследствен имот УПИ № ІІІ-165, с площ от 4346 кв. м., находящ
се в кв.51 по плана на с.И., общ.А., обл.Търговшце, за период от 5 години,
считано от датата на подписването (съгласно Договора от 04.01.2003г.); за срок
от 6 години, считано от датата на
подписването (съгласно Договора от 04.01.2008г.) за срок от 6 години,
считано от датата на подписването (съгласно
Договора от 04.01.2014г.). Няма договорено задължение на Г.К.А. да заплаща наем
или някаква друга престация/договорка.
Пред първоинстанциониня съд са разпитани свидетели, които условно могат да
бъдат разделени на две групи: свидетели, допуснати до разпит по искане на ищеца
по иска по чл. 108 от ЗС и свидетели, допуснати до разпит по искане на ищците
по установителния иск за собственост, като ответниците по първия иск са
посочили, че ще се ползват от свидетелите на двете ищци.
Независимо от различията в показанията им относно основанието за придобИ.е
на процесните имоти, всички свидетели (разпитани в о.с.з. от 19.03.2019 г.) твърдят,
че още преди смъртта на Г.А.С. (Г.. Н. Т.а), поч. 1973г. - съпруга на Н... Т. С.(поч.1916г.)
и майка на И. Н. Т. (прадядо на ищеца П.З.П.) и на Р. Н. Т. (наследодател на
ищцата К.Н. - неин баща), тримата братя
са си били разделили имотите и всеки е обработвал, владял и ползвал своя
имот, без да е имало каквито и да било
разногласия или имотни претенции между братята (св.С.Д.-без родство,:“Майка им
на двамата братя-баба Г..им раздели по два декара-на дядо И., на дядо Р. и на
другия му забравип името, да, на тримата“; св.И.Н.-баба на ищеца по бащина
линия: „От тогава досега всеки си знае парцела и всеки си го работи, не е имало
никога пререкания или нещо да казват „аз имам дял тук, ти имаш дял тук“ или
нещо от този род“, св.Ф.М.-без родство:“И. и Р. помежду си не са спорили пред
мен за собствеността на тези имоти, не съм чувал и от хора в селото да са имали
такива спорове помежду си“; св. С.И.ов- без родство:“Тези имоти по-рано се
стопанисваха от Р. Н., средата И. Н. и Т. Н.….Никой не е пречил на тези хора да
обработват местата си..“, св. И.В.-съпруг на ищцата П.В.:„Допреди 2016г.
…..никой не е имал претенции към никого,
всичко е било в разбирателство, братска подялба и страхотно уважение, аз съм
впечатлен от уважението между тримата братя. Имотът е на дядо Н..., а вече тези
тримата братя, които си разделят имотите, всеки си обработва своите имоти и никой няма претенции към никой. Това
са имотите 160 и 165“.
Другото безспорно установено обстоятелство, според настоящия съдебен състав
е, че последователността на разпределените, притежавани и обработвани от
братята празни места е: имотът на Р.,
имотът на И., имотът на Т. (в последователност от север на юг по скицата). Като
в тази поредност на север от празният имот на Р. (УПИ VІІІ-165) се намира друг имот
на Р., в който е построена обитаваната от него къща, където е живяла до смъртта
си и майката на И. и Р. – Г.. Н. Т.а (във връзка с различието в имената на Г..,
е представено удостоверение, удостоверяващо идентичност, още повече, че по
старите български традиции често съпругите са били записвани/известни в
обществото с бащино и фамилно име, като на децата, т.е. личното и бащино име на
съпруга – в случая Н. Т.а). Имотът с
къщата е останал за брата Р., тъй като той е поел грижите за майка си Г... В
този смисъл показанията на св. С.Д., С.И.ов,И.В..
Видно е от внимателния прочит и анализ на показанията на свидетелите,
особено при представяне на скицата на л.5 и л. 6 на част от тях, че понятията
„нагоре“ и „надолу“ на място в селото, са различни от посоките север-юг по скицата. Теренът на място е в посока нагоре
(на юг-по скицата), а надолу (на север - по скицата) – св. Ф.М. е заявил, че не
може да се ориентира по скица; св. С.И.ов:“На север имотите са на дядо Р. и бай
И.. На дядо Р. до къщата беше дядо И. и дядо Т.. На север е на Р., след него
нагоре на юг е на дядо И., и над него Т. и моята нива извън регулация до
дядо Т.…….Тези имоти от по-рано се стопанисваха от Р. Н., средата И. Н. и Т. Н.…Между
имотите на тримата братя огради нямаше, имаше нещо като синор с дървета, Като
площ това цялото място общо трите имота е 6-8 дка“; св.И.Н.:*** започва Р.вото
място и то мисля, че е два декара и нещо, и надолу съседно на него е
мястото, което е с къщата на Р.… другият празният парцел, който е съседен на
него, пак беше на Р. и нашето почва от него нагоре, фактически от
непрекараната улица (обозначеното на скицата на л. 5 като улица място между УПИ
VІІІ-65 и УПИ ІІІ-65) продължава нашето; св.И.В.: “Говоря за имот 165, южната
част, където е дядо Т., след това е дядо И.. Този път, който е обозначен на
скицата по средата между целия имот 165 го няма на място , но аз визирам южната
част на имота, която се намира под този
път… Южната част е ползвана от дядо Т., след него отдолу е дядо И. и след това
дядо Р.“.
Съдът намира за неоснователно позоваването от страна на процесуалния
представител на ищеца пред първата инстанция адв. Ангелакидис на записванията в
представената в последното о.с.з. копие от стр.125, том І от семейния регистър
на с.И., общ.А. (л.135) – в който било записано, че майката Г.. е „искала
удостоверение за строителство, което съвпада, че в имота, в който е живяло това
семейство, и имотите, които са придобити, са придобити изцяло от Г.. Н. с
изготвянето на плана на селото“. В графата, на чието записване се позовава
пълномощникът е изписано „удостоверение акт за смърт 130“, в съседната графа
„1973г.“ (годината, в която е починала Г.. Н., съгласно представеното
удостоверение за наследници). Така представеното копие е в подкрепа на
установеното от свидетелските показания обстоятелство, че Г.. Н. е живяла в
едно докакинство в къщата на сина си Р. (имот, намиращ се на север от имот
VІІІ-165, който според свидетелските показания е бил даден на този син).
Във връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК по искане на ищеца са
приложени две преписки на РПрокуратура Омуртаг
– преписки вх. №№ 34/15г. и 81/16г., от които се установява следното:
На 10.02.2015г. ищецът П.З.П. е подал жалба с данни за престъпление
по чл. 323 НК срещу Г. А. във връзка с „парцел № 165, попадащ в регулацията на
с.И.“, по която е постановено Постановление от 23.03.2015г. на прокурор при ОРП
по образуваната преписка вх.№ 34/15г., като в постановлението е „указано“ на П.,
че следва да предприеме необходимите действия за защита по отношение на парцел
№ 165, като извърши съответните гражданско-правни процедури“.
На 02.03.2016г., след постановяване на решение № 187/23.12.2015г. по гр.д.№
357/2015г. на РС-Омуртаг, прилагайки го, П.З.П. е подал тъжба против К. Г. А. с
данни за престъпление по чл. 323 НК във връзка с УПИ-165 и УПИ-160 в кв.51 по
плана на с.И., по която е образувана преписка вх. № 81/2016г. на ОРП,
приключила с Постановление от 23.03.2016г. на прокурор при ОРП за отказ да се
започне досъдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав
прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК (във вр. с чл. 108 ЗС) всеки има
право да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на
една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Безспорно
установено в процеса, че за ищците П.В. и К.Н. е налице правен интерес от
предявяване на иска им, така както е обоснован в исковата молба.
Искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик.
Предмет и на двата иска – по чл. 108 от ЗС и на
установителния иск за собственост е
установяване в условията на пълно и главно доказаване от ищците по всеки иск
правото на собственост върху съответния имот – било на целия имот като собствен
(както твърди ищецът П.З.П.), било като съсобствен/сънаследствен – с оглед
твърденията на ищците П.В. и К.Н. за собственост върху идеални части, съответно
1/3 ид.ч. за първата, и 1/6 ид.ч.- за втората, и от двата процесни имота.
Съдът намира за безспорно установено в процеса, че ищецът
е доказал по основание и размер предявения от него иск за собственост по
отношение на УПИ ІІІ-165. Още приживе на Г.. Н. , поч.1973г. тримата братя са
извършили неформална делба, и оттогава всеки от тях владее и ползва своя имот (
в това число и по отношение на процесните два имота), а след смъртта им - техните
наследници. Претенции, пререкания, разправии не е имало по отношение на тези
имоти и тяхната собственост до 2016 година. В тази насока съдът подробно е
обсъдил свидетелските показания и установените с тях относими факти и
обстотялства.
От показанията на свидетелите, обсъдени ПО-ГОРЕ в тяхната
съвкупност и в съответствие с останалите писмени доказателства, това са имотите:
УПИ VІІІ-165 на дядо Р.; УПИ ІІІ-165 на дядо И. и УПИ VІ-160 на дядо Т.,
предвид гореизложените мотиви относно последователността в разположението на
имотите на тримата братя, както и показанията на свидетелите, че всеки от
братята е получил по около два декара празно място. Св.С.Д. е категоричен, че Г..
Н. е дала на всеки от тримата братя по около 2 дка, като имотът от 4 дка и нещо
е разделен между И. и Р.. Посоченото в показанията на св. С.И.ов и св.И.В., че
мястото на дядо Т. е УПИ-165, не кореспондира с останалата част от показанията
на тези свидетели относно разположението на имотите на тримата братя,
съпоставено с притежаваната от св. С.И.ов нива (отдолу под тази на дядо Т.,
след която – мястото на дядо И., и мястото на дядо Р.- по скицата в
последователност от юг на север), както и с общата площ на разделеното място –
7 дка, според св.И.В., респ. 6-8 дка, според св. С.И.ов.
Че става въпрос именно за места от по около два декара са
и показанията на св. С.Д.: “дядо И. каза, че им дала (Г..) по два декара…. тяхното си място го бяха дали на Й.
гърка временно да го ползват“. Площта на имота е 4 дка и 2 ара (бел. на съда: ПИ
165 е с площ от общо 4 346к.м., за който са отредени УПИ VІІІ-165 и УПИ
ІІІ-165) граница между парцелите няма….само отдолу граничи с пътя, дето
минаваше по-рано и сега гъркът ги ползва. На К. баща й дядо Р. ползваше имота
от долната страна……на дядо Р. нивата е под тях (УПИ VІІІ-165).
Предвид така изложените съображения, предявеният от
ищците П.В. и К.Н. установителен иск за имот, представляващ УПИ ІІІ-165 е
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Относно УПИ VІ-160 – предвид гореизложените съображения,
по силата на извършената неформална делба, приживе на Г.. Н. (поч.1773г.), този
имот е бил собствен на Т. Н. Т., в последствие на неговите наследници. Ищцата П.В.
е единственият законен наследник на сина на Т.-С., поч.1990 г. и като такава е
собственик на този имот, евентуално на 1/2ид.част от него (ако починалият й
през 1979г. чичо К.Т.К..е оставил наследници). Не се установи след смъртта на Т.
някой друг (в това число наследодателят на ищеца, или неговите праводатели по
предварителния договор) да е владял този имот и да е отблъснал владението на
наследниците на Т.. Доколкото обаче ищцата е претендирала с предявения иск, че
е собственик на 1/3 ид.ч. от този имот, съдът не може и не следва да присъжда
нещо плюс петитум, поради което предявеният от тази ищца иск по отношение на
този имот следва да бъде уважен така, както е предявен.
С първоинстанционното решение П.В. е призната за
собственик на 6/48 ид.ч., но тъй като не го е обжалвала – в тази му част то е
влязло в сила, и не може да бъде ревизирано в настоящото производство.
Ищцата К.Н., по изложените по-горе мотиви, не установи да
е собственик на този имот, доколкото нейният праводател, съгласно
доказателствата по делото, е бил собственик на УПИ VІІІ-165, но не и на УПИ
VІ-160, поради което и предявеният от тази ищца иск за имот VІ-160 следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявения от ищеца П.З.П. иск с правно осн.чл. 108 от
ЗС:
Искът по чл. 108 от ЗС е иск на невладеещия собственик
срещу лице, владеещо без правно основание. За да бъде уважен ревандикационният
иск, следва да се констатира наличието на три кумулативно дадени предпоставки,
а именно: право на собственост върху претендирания имот от страна на ищеца,
упражняването на владение на имота от страна на ответника и упражняването от
последния на фактическата власт без правно основание. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на тези предпоставки. Ищецът по този иск се легитимира като
собственик на процесните имоти, съгласно Решение №187/23.12.2015г., постановено
по гр. д. №357/2015г. по описа на PC - Омуртаг.
Ищецът се е позовал, като основание за собствеността си
на цитираното и влязло в сила решение по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД - както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство (съгласно оплакванията
в жалбата, тъй като решението не било отменено по реда на чл. 303 ГПК, нито
обявено за нищожно).
За да се приеме в производството по предявен по реда на
чл. 108 ЗС иск, че предявилото иска лице притежава правото на собственост върху
претендираното имущество (по силата на решение, постановено в производство по
реда на чл. 362-364 от ГПК), необходимо е на първо място решението за обявяване
на предварителен договор за окончателен да е влязло в сила. Освен това следва
да се има предвид, че всяко лице, което не е имало по водения по реда на чл.
19, ал. 3 ЗЗД процес качеството страна или помагач на една от страните, спрямо
силата на присъдено нещо на постановеното решение е трето лице. Само по себе си
влизането в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не прави същото
противопоставимо на трети лица, които не са участвали в производството по
делото. В този случай съдът е длъжен да се произнесе по всички допустими
възражения на ответниците по иска по чл. 108 ЗС, така и по твърденията на
ищците по установителния иск за собственост (в настоящия случай), касаещи
принадлежността на правото на собственост, тъй като с влизане в сила на
решението за обявяване на предварителния договор за окончателен те не се
преклудират. Общозадължителността на едно решение по отношение на третите лица
не изключва възможността те да оспорват съответствието между решението и
действителното правно положение, когато това противоречие заплашва техните
права (в този смисъл Решение № 106/07.07.2015г. на ВКС по гр.д.№ 142/2015г., V
г.о.).
Предвид гореизложените мотиви относно имот VІ-160,
предявеният по отношение на този имот иск от П.З.П. се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли. Ищецът не е установил по пътя на пълно и главно
доказване неговият наследодател, респ. неговите праводатели по предварителния
договор, да са били собственици на този имот.
По иска му относно имот, за който е отреден УПИ от ІІІ-165 :
От установената фактическа обстановка и изложените
по-горе мотиви съдът приема, че този имот е бил собственост на И. Н. Т. (прадядо
на ищеца П.), който след смъртта си през 1995г. оставя за наследници съпруга
(поч. 1999г.), дъщеря Г.. и син-П. И.ов Н. (дядо на ищеца П.З.П.). От
показанията на св. С.Д., св.И.Н. и св.Ф.М. се установява, че този имот е
стопанисван, владян, обработван, ползван и своен като собствен от П. И.ов Н. и неговата
съпруга, които са го придобили по давност, в рамките на 20 години, начиная след
смъртта на наследодателя И. Н. Т.. Ищецът П.З.П. е станал собственик на този
имот по силата на продажба (по силата на решението по чл. 19 ал.3 от ЗЗД),
доколкото се установява, че праводателите му са били собственици на имота.
Останалите възраженията на ответниците по иска за
ревандикация са, че ответникът Г.К.А. владее имота на правно основание –
договор за наем, сключен с част от действителните собственици на имота – ищците
по установителния иск П.В. и К.Н.. Ответникът К.А.Г. възразява, че не владее и
не ползва имота.
За да се произнесе по тези възражения, съдът следва да се
произнесе на първо място по направеното оспорване от страна на ищеца и
откритото производство по чл. 193-194 от ГПК по оспорване достоверността на датите на представените
от ответниците по ревандикационния иск и приети като писмени доказателства по
делото 6 бр. Договора за право на ползване на частен имот, описани по-горе.
При правилно разпределена доказателствена тежест, а именно - в тежест на ответника, единствените ангажирани
доказателства във връзка с проверка достоверността на датата са дадените
обяснения от П.В. и К.Н. по реда на чл.176 от ГПК, в които и двете са
категорични, че договорите са подписани на датите, визирани в тях. Макар
горепосочените лица да не са страна по оспорените договори, техните показания
не могат да бъдат ценени, при липсата на други доказателства. Съдът не
кредитира същите, доколкото съдържат факти и обстоятелства, които ползват
лицата, дали тези обяснения, предвид предявения от тях установителен иск за
собственост. Друг би бил въпросът ако обясненията, съдържаха неизгодни за
далите ги лица факти, какъвто не е настоящия случай. Предвид изложеното, следва
да се приеме, че оспорването относно достоверността на датата на посочените
6бр. договори от страна на ищеца по иска по чл. 108 от ЗС е доказано.
Видно от посоченото в договорите, същите касаят само първия процесен имот
(макар и непрецизно изписан в договорите), а по съдържание те не са договори за
наем, а договори за заем за послужване (чл. 243 и сл. от ЗЗД) предвид
безвъзмездното предоставяне на имота – доколкото задължение за плащане на
наемна цена ли друго договорено възнаграждение не е договорено (аргумент от разпоредбите
на чл. 228, чл. 232 от ЗЗД).
Доколкото оспорването е досежно датата на сключване на договорите, съдът
намира, че тези писмени доказателства не следва да се изключват от
доказателствения материал (чл. 194 ГПК), но същите нямат сила и не обвързват
трети за договорите лица (какъвто е ищецът по иска с правно осн.чл. 108 от ЗС),
че към него момент – посочените в договорите дати, се е осъществило даденото
събитие. За дата на сключване на договорите, предвид гореизложените
съображения, следва да се приеме датата на представянето им пред
първоинстанционния съд (с отговора на исковата молба), която е най-ранната
достоверна дата. Липсата на достоверна дата, при действителност на договора, не
означава липсата на договорни правоотношения. Безспорно е, че и по договора за
наем и по заем за послужване, не е необходимо предоставящият ползването да е
собственик на съответната вещ/имот. Но в случая, предвид приетото за
установено, че ищецът е собственик на УПИ ІІІ-165, представените договори са
непротивопоставими на действителния собственик, поради което и тези договори не
обосновават извод, че ответникът Г.К. А. го владее на правно основание.
От показанията на св.С.Д., св.И.Н. и
св.Ф.М.. се установява по безспорен начин, че с разположените в имота машини и
извършвани от ответниците действия, последните го владеят и то без правно
основание, поради което и предявеният иск за ревандикация на имот ІІІ-165 е
основателен. В показанията си св. С.Д. е категоричен, че имотът е бил
предоставен за временно ползване на ответниците („двамата гърци- бащата със
сина си работи“, които, според показанията на всички свидетели ползват бившия
стопански двор, намиращ се западно от този имот) преди 5-6 години от П.Н.-
дядото на ищеца, като в последствие същият, а след това и внукът му поискали от
ответниците да освободят имота, но те „не щат да освобождават мястото“ – „те си
вкараха коли, трактори… Техниката на Й. е разположена върху целия имот“. Св.Ф.М.:
“…тракторите си е сложил гърка Коста…не само трактори, но има и други
селскостопански машини, комбайни“. Косвени доказателства относно упражняването
на фактическа власт върху имота са и образуваните по жалба на ищеца две
преписки на РП-Омуртаг – в началото на 2015г., а в последствие – след
постановяване на решението по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е подадена тъжба от П.З.П. в началото на м.март 2016г. , по която е
образувано втората преписка.
Воден от горното въззивният съд намира, че са налице и трите
кумулативноизискуеми предпоставки за уважаване като основателен и доказан иска
по чл. 108 от ЗС за имот УПИ ІІІ-165 в кв.51 по плана на с. И..
Предвид така изложените мотиви и съображения, доколкото изводите на
първоинстанционния съд не съвпадат изцяло с тези на въззива, решението на районния
съд следва да бъде отменено в частите, в които:
-е отхвърлен предявения от П.З.П. ревандикационен иск за УПИ ІІІ-165, като
същият следва да бъде уважен като основателен и доказан;
-в частта, с която е уважен предявения от К.Н. установителен иск за
собственост върху 9/48 ид.ч. от всеки от двата имота, като същият следва да
бъде отхвърлен;
-в частта, в която е уважен предявения от П.В. установителен иск за
собственост върху 6/48 ид.ч. от УПИ ІІІ-165, като същият следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решението некоректно е
описан първият процесен имот – УПИ
ІІІ-165 в кв. 51, представляващ
ЧАСТ от описания неурегулиран поземлен с площ от 4346кв.м. (съгласно
уточнението на ИМ).
Следва да бъде потвърдено решението в отхвърлителната му част по ревандикационния
иск за УПИ VІ-160.
Следва да бъде отменено решението в частта, в която е признато за
недоказано оспорването по чл. 193 ГПК, като се признае, че договорите не са с
достоверна дата. В останалите части решението, като необжалвано, е влязло в
сила.
По претенциите на страните за разноски:
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, следва да бъде изменено
решението и в частта за разноските, предвид уважената/отхвърлената част от исковете – на
осн.чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
По разноските в първоинстанционното производство:
Пред РС-Омуртаг ищецът е направил разноски: по иска по чл. 108 ЗС-адв.възнаграждение
от 920лв., д.т. 528,09лв., д.т. вписване ИМ- 10лв., общо 1458.09лв. Ответниците
по иска по чл. 108 от ЗС- са заплатили адв.възнаграждение в размер на 1000лв. и
200лв.-за вещо лице, като видно от договора за правна помощ и съдействие,
пълномощното и приложения Списък по чл. 80 ГПК адв.възнаграждение е договорено
за производството по гр.д.№ 160/2016 г., т.е. и по двата предявени срещу тях
иска (т.е. 500лв.-по иска по чл. 124 ГПК и 700лв.-по иска по чл. 108 ЗС). Ищците
по установителния иск за собственост са претендирали разноски по представен
списък по чл. 80 ГПК в размер на 500лв. –„хонорар“ (л.137).
По иска с правно осн.чл. 108 ЗС основателни за ищеца се явяват разноски в
размер на 729,05 лв., за ответниците по този иск – 350 лв., поради което
ответниците следва да заплатят на ищеца по този иск сумата от 379,05 лв.-разноски
по компенсация.
По иска с правно осн.чл. 124 ал. 1 от ГПК – първият от ответниците оспорва
иска, останалите двама- го признават. Ищците, съгласно Списъка по чл. 80 ГПК са
претендирали разноски 500лв. адв.възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК
ответниците К.Г. и Г.А. не следва да бъдат осъждани да заплащат разноски на
ищците по този иск. Ответникът П.П., съобразно уважената част от този иск,
следва да заплати на ищците разноски в размер на 62.50лв.- на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК. От заплатените от ответника по този иск П.З.П. разноски за адв.възн. от 700лв.
(без допълнително уточнение) основателни с оглед изхода на спора, предвид
изменение на решението от въззивния съд, се явяват разноски в размер на 525лв.,
платими от ищците по този иск- на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
По разноските пред въззивната инстанция:
Въззивникът е направил разноски за адв.възнаграждение и д.такса, представен
е Списък на разноски: 500лв.-адв.възнагр. и 180 лв.-д.такса.
Въззиваемите К.Г. и Г.А. са направили разноски за адв.възнаграждение в
размер на 500лв., с представени доказателства и Списък по чл. 80 ГПК.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба въззиваемите следва да
заплатят на въззивника сумата от 340лв. Въззивникът следва да им заплати разноски
250 лв., или по компенсация въззивниците следва да му заплатят 90 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 32/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 160/2016 г. по описа на Районен
съд- Омуртаг, В ЧАСТТА, в която Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 124, ал.1 от ГПК спрямо П.З.П., с адрес: ***, ЕГН **********, К.Г.А.
и Г.К.А. ***ВТ№12, правото на собственост на П.С.В., с адрес: ***, ЕГН **********,
върху 6/48 идеални части и на К.Р.Н. ЕГН **********, с адрес: *** - върху 9/48
идеални части от следния недвижим имот: „Неурегулиран поземлен имот,
съставляващ ПИ № 165, в квартал 51 по плана на селото, с площ от 4346кв. метра,
за който е отреден УПИ III - 165 по регулационния план на с.И., общ. А.,
незастроен, при граници: от две страни улици, УПИ VI-160, УПИ IV- 161, както и
е признато правото на собственост на К.Р.Н., ЕГН **********, върху 9/48 идеални
части от следния недв.имот, находящ се в с. И., общ.А.: Неурегулиран поземлен
имот № 160 в квартал 51 по плана на селото, с площ от 2924кв.метра, за който е
отреден УПИ VI-160 по регулационния план на с.И., общ.А., незастроен, при
граници: улица, ПИ III-165, ПИ IV-161, ПИ VII-157, като вместо него в тази му
част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.В., с ЕГН **********,
от гр.София, адрес, и от К.Р.Н., с ЕГН **********,***, срещу П.З.П., с адрес: ***, ЕГН **********, К.Г.А.
и Г.К.А. ***ВТ№12, искове за признаване за установено правото на собственост на
П.С.В. върху 6/48 ид.ч. и на К.Р.Н., ЕГН ********** върху 9/48 идеални части от
следния недв.имот, находящ се в с.И., общ.А.: УПИ ІІІ-165 /три-сто шестдесет и
пет/ в кв. 51/петдесет и едно/ по регулационния план на с.И., общ. А.,
незастроен, при граници: от две страни улици, УПИ VI-160, УПИ IV- 161,
представляващ ЧАСТ от неурегулиран
поземлен имот № 165 /сто шестдесет и пет/, в квартал 51 /петдесет и едно/ по
плана на селото, с площ от 4346 /четири хиляди триста четиридесет и шест/
квадратни метра, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.Н., с ЕГН **********,***, срещу П.З.П. ***, ЕГН **********, К.Г.А. и Г.К.А. ***ВТ№12,
иск за признаване за установено правото на собственост на К.Р.Н., ЕГН **********
върху 9/48 ид.части от следния недв.имот: Неурегулиран поземлен имот № 160 /сто
и шестдесет/, в квартал 51 /петдесет и едно/ по плана на селото, с площ от 2924
/две хиляди деветстотин двадесет и четири/ квадратни метра, за който е отреден
УПИ VI-160 /четири - сто и шестдесет/ по регулационния план на с.И., общ.А.,
незастроен, при граници: улица, УПИ III-165, УПИ IV-161, УПИ VII-157 , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ решение № 32/19.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 160/2016 г. по описа на РС- Омуртаг, и В ЧАСТТА,
с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от П.З.П. ***, ЕГН **********, против К.Г.А. и Г.К.А.
***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за следния недвижим имот: Неурегулиран поземлен имот, съставляващ ПИ № 165, в кв. 51 по плана на с.И., общ.А., с площ от
4346кв. метра, за който е отреден УПИ III – 165 по регулационния план на с.И.,
общ. А., незастроен, при граници: от две страни улици, ПИ VI-160, ПИ IV-161, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на К.Г.А. и Г.К.А. ***, че П.З.П., с ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот находящ се в с.И., общ.А.: УПИ ІІІ-165 /три-сто шестдесет и пет/ в кв. 51 /петдесет
и едно/ по регулационния план на с.И., общ. А., незастроен, при граници: от две
страни улици, УПИ VI-160, УПИ IV-161, представляващ ЧАСТ от неурегулиран
поземлен имот № 165 /сто шестдесет и пет/, в квартал 51 /петдесет и едно/ по плана
на селото с площ от 4346 /четири хиляди триста четиридесет и шест/ квадратни
метра, И ОСЪЖДА К.Г.А. и Г.К.А. ***, ДА ПРЕДАДАТ на П.З.П., с ЕГН **********, владението върху гореописания имот:
УПИ ІІІ-165 в кв. 51 по регулационния план на с. И. – на осн.чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ
горецитираното решение и в частта, с на осн. чл. 194, ал. 3 във вр. с ал.2 ГПК
е прието за недоказано оспорването на истинността на Договор за право на
ползване на частен имот от 04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2008г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2014г. - трите сключени между П.С.В. и Г.К.А.; Договор за право на
ползване на частен имот от 04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен
имот от 04.01.2008г., Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2014г. - трите сключени между К.Р.Н. и Г.К.А., като вместо него в тази му
част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА по реда на чл. 194 ал. 2 от ГПК, че представените от К.Г.А. и Г.К.А.
и приети по делото договори: Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2008г.,
Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014г. - трите сключени
между П.С.В. и Г.К.А.; Договор за право на ползване на частен имот от
04.01.2003г., Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2008г.,
Договор за право на ползване на частен имот от 04.01.2014г. - трите сключени
между К.Р.Н. и Г.К.А. – нямат достоверна дата.
ОТМЕНЯ горецитираното решение и в частта за разноските, както следва:
-В частта, с която П.З.П., с ЕГН **********,***, е осъден да заплати на П.С.В.,
ЕГН **********, с адрес *** и на К.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
общо в размер над 62,50лв. до
присъдения от размер от 104,17 лв.- разноски за адв.възнаграждение, съобразно
уважената част от иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
-в частта, с която П.З.П., с горепосочено ЕГН е осъден да заплати на К.Г.А.
и Г.К.А. сумата от 700лв. – разноски по делото за адв.възнаграждение и вещо
лице по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, като вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К.Г.А. и Г.К.А. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.З.П., с ЕГН **********,***, сумата от общо 379.05 лв.-
разноски по делото по иска с правно осн.чл. 108 от ЗС, по компенсация – на
осн.чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.С.В. и К.Р.Н., с горепосочени ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.З.П.,
с горепосочено ЕГН и адрес допълнително сумата от 262,50лв. (разликата над
присъдените 262,50лв. до дължимите 525лв.)-разноски за адв. възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК - на осн. чл.78, ал.З от ГПК
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна и уважителна
част.
Решението в останалите необжалвани части е влязло в сила.
ОСЪЖДА К.Г.А. и Г.К.А. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.З.П., с ЕГН **********,***, сумата от общо 90 лв. –
разноски за въззивната инстанция, по компенсация – на осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 вр.
с чл. 273 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от
връчването му на страните при наличието на основанията по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.