№ 258
гр. Сливен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500233 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д., пълномощник на
Община Сливен, *******, против решение № 370/12.05.2025г. по гр.д. №
6306/2024г. на РС – Сливен, с което по предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК е било признато за установено по отношение на
въззивника – Община Сливен, че Й. Т. Т., ЕГН: ********** от гр.******* Е
СОБСТВЕНИК на 800/4337 ид.ч от следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Сливен, общ. Сливен, обл. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19 от
19.04.2006 г. на ИД на АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо ПИ е със Заповед № 18-9207/18.08.2021 г.
Адрес на ПИ: гр. ******* кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра.
1
Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *******, при
съседи: *******, на основание изтекла в негова полза придобивна давност за
периода 01.01.1996г.- 08.03.2022г. С обжалваното решение въззивникът е бил
осъден да заплати деловодни разноски в размер на 5609.71лв.
Решението е обжалвано като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Страната твърди, че е налице липса на идентичност между
имота с площ от 4337кв.м. и имота, за който ищецът притежава документ за
собственост от 1966г. НАС от 1966г.бил за недвижим имот с площ 2000кв.м.
Между имота закупен от дядото на ищеца и съвременния имот било налице
драстично разминаване в площта. Заключението на ВЛ пред РС не давало
категоричен отговор на въпроса за идентичността на имота. ВЛ установило
идентичност на имота само по плановете след 1989г., но не и за имота, за
който е бил съставен акт за собственост от 1966г. В разписния лист към плана
от 1989г. не бил посочен площ на имота. Според страната ВЛ е установило, че
през годините границите и площта на имота се е изменяла многократно, което
опровергавало извода за идентичност.
На следващо място въззивната страна е посочила, че неправилно съдът е
приел, че имотът е придобит от ищеца чрез осъществено давностно владение.
По принцип за да се придобие имот по давностно владение било необходимо
владението да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. В
настоящия случай не било установено ищецът да е демонстрирал по
отношение на Община Сливен, че владее имота, включително 800 ид.ч. само
за себе си. От показанията на свидетелите се било установило, че след смъртта
на бащата на ищеца, той не бил упражнявал лично фактическа власт върху
имота, което пречило на придобивната давност. Ищецът не бил доказал т.н.
„преобръщане на владението“ по отношение на Община Сливен.
В изложението си въззивникът посочва, че дори ако се приеме, че
ищецът е упражнявал владение с намерение за своене върху процесните
800/4337 ид.ч., давностният срок не бил изтекъл поради наличието на
законова забрана за периода от 31.05.2006г. – 08.03.2022г. За периода преди
31.05.2006г. не било доказано владение именно на тези ид.ч., а след
08.03.2022г. не бил изтекъл 10 годишния давностен срок. Според страната при
претендирано придобиване по давност на идеални части, за които има
съставен АДС е необходимо да се докаже „специфично демонстриране на
2
завладяването“ именно на тези ид.ч. В случая такива доказателства липсвали.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде отхвърлен. Страната не е направила доказателствени искания.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.П., с който тя е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът бил
взел предвид всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Исковата претенция била подкрепена и от заключението на изготвената СТЕ.
Имотът поначало бил с по – голяма площ още преди придобиването му от
прадядото на ищеца. Границите му никога не били променяни и те определяли
площ от 4337кв.м. Владението на 1337кв.м., които са в повече от
първоначалния акт за собственост било продължило повече от 86г.
Съставянето на АЧДС от 2024г. за 800/4337кв.м. било извършено без да са
налице никакви доказателства, които да сочат наличието на общинска
собственост. Страната посочва, че и след съставянето на АДС 12/1981г.,
фактическата власт върху имота продължавало да бъде упражнявана от ищеца
и наследодателите му.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма направени
доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. въззивникът Община Сливен не се представлява. Процесуалният и
представител - адв. Д., в писмено становище до съда заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете
инстанции.
В с.з. въззиваемиятТ. не се явява. Представлява се от представител по
пълномощие – адв.П., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания
отговор на въззивна жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл38 от ЗАдвокатурата.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.05.2025г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.05.2025г. е
била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
3
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – Сливен е бил предявен положителен установителен иск за
признаване по отношение на Община Сливен, че ищецът Т. е собственик на
800/4337 ид.ч. от ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, общ. Сливен на основание давностно
владение и наследство.
По делото безспорно са установени две обстоятелства. Първо, че през
1981г. 800кв.м. от процесния имот са станали държавна собственост по силата
на чл.12 ЗСГ (отм.), за което е бил съставен АДС № 12/6911/24.02.1981г. и
второ, че от момента на придобиване на имота от дядото на ищеца – Й. Д., до
настоящия момент той е бил владян в цялост, явно и необезпокоявано от Й. Д.,
сина му Т. Т. и ищеца Й. Т..
Съдът намира за доказано и твърдението на ищеца за идентичност
между закупения от Й. Д. имот и настоящия ПИ с идентификатор *******. В
този смисъл е заключението на ВЛ изготвило СТЕ, според което макар в
годините да е имало минимална разлика в границите на имота по изготвените
карти, процесният имот с идентификатор ******* е идентичен със закупения
през 1938г. имот от дядото на ищеца – Й. Д.. Към момента на закупуване на
имота през 1938г. той не е бил отразен в кадастрална или друга карта. За първи
път се появил при извършено заснемане при самолетно летене през 1962г. (24г.
след закупуването му) и е бил отразен в едромащабна топографска карта
(ЕТК), чието основно предназначение е да онагледи релефа и основните
топографски елементи. През 1989г. е била изготвена, но не е била одобрена
КК, при която имотът е бил обозначен с номер 2742, а на разписния лист като
единствен собственик е посочен праводателя на ищеца, неговият баща – Т. Т..
Разпитаните по делото свидетели подробно и аргументирано съобщават,
че познават, както собствениците на имота, така и неговите граници през един
период от повече от 60г. - (св.Г. – около 1965г.), (св.П. - 45г. началото на 80г.) и
4
че тези граници не са били променяни през цялото време. На място те
съществуват във вида, в който са били съществували още поне през 60г. на
миналия век. Техните показания са категорични, че имотът винаги е бил
владян като собствен от ищеца, неговия баща и дядо – явно и
необезпокоявано.
Всичко това мотивира съда да приеме, че процесният имот е бил в
границите и с площта, с която е днес и към датата на придобиването му от
наследодателя на ищеца – Й. Т. Д.. Съдът намира , че макар при закупуването
на имота от наследодателя на ищеца, същият да е бил посочен с площ от 3
декара, на практика той е бил с по – голяма площ, а именно, както е отразено
по кадастрална карта 4337кв.м. Действителната площ на имота се определя от
неговите граници, а не от отразеното в акта, с който е закупен имотът.
Границите на процесния имот изначално са били такива, каквито са и днес. В
течение на годините те не са били променяни и площта, която ограждат е
4337кв.м.
Въпросът, който следва да бъде обсъден е дали процесните
800/4337ид.ч., за които е бил съставен АОС са били придобити отново от
ищеца на основание давностно владение.
По принцип с приемането на ЗС през 1951г. е била въведена забрана за
придобиване, на която и да е вещ, която е социалистическа собственост по
давностно владение. Тази забрана на практика действа до 1996г., когато
законодателят е направил разграничение между публична и частна общинска
и държавна собственост, след което изменение на закона е станало възможно
придобиването по давност на вещи частна общинска и частна държавна
собственост ( от 01.06.1996г.). На 01.06.2006г. бе прието изменение на ЗС, на
което беше придадена обратна сила, според което считано от 31.05.2006г.
придобивната давност бе спряна. Това положение продължи до 08.03.2022г.,
когато влезе в сила Решение № 3/24.02.2022г. на Конституционния съд, с което
изменението на ЗС от 2026г. бе обявено за противоконституционно.
При това положение, съдът намира че доказателствата по делото
установяват изтекла в полза на ищеца – лично и чрез праводателя му,
придобивна давност за периода 01.06.1996г – 01.06.2006г. и след 08.03.2022г.,
преди датата на съставяне на АОС 4980/14.11.2024г.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
5
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала присъждане на деловодни разноски
за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата, което да бъде присъдено на адв.П.. По делото
е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38 от ЗА.
Според чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 497.08лв., която сума следва да се присъди в полза на адв. С. П.
(цена на иска 9708.42лв.).
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 370/12.05.2025г. по гр.д. № 6306/2024г. на
Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Сливен, ******* да заплати по реда на чл.38 от ЗА
на адвокат С. И. П. от АК – Сливен адвокатско възнаграждение в размер на
497.08лв. за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7