Определение по дело №4897/2015 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД 4897/2015г. по описа на Софийски градски съд - Наказателна колегия, 2 състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство ЗМ №106/15г. по описа на СДВР /пр.пр. №6659/15г. по описа на СГП/ срещу К.Н.К. за престъпления по чл.115 НК и по чл.339, ал.1 НК.

Срещу подсъдимия К.Н.К. е повдигнато обвинение за това, че на 08.04.2015г., в гр. С., в алеите на Западен парк, на около 150 метра западно от бензиностанция „Лукойл Запад“, находяща се на бул. „С.“ срещу №144, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ******, в който се намирал Г.П. Я., с ЕГН: **********, умишлено умъртвил последния, като го прострелял с пистолет - неустановена марка и модел, в областта на лявото рамо, с което му причинил нараняване на гърба и шията със засягане на гръбначният мозък, от които наранявания настъпили усложнения, вследствие на които на 10.05.2015г. настъпила смъртта на Я..

Със същия обвинителен акт на К. е повдигнато и обвинение за това, че за периода от неустановена дата до 09.04.2015г., в гр. С., в гараж, находящ се на бул. „С.“ №*** държал огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ - 1бр. пистолет „Аркус“, мод. 98 DAC, кал. 9X19мм. с №49EF400127 и 1 бр. револвер „Smith&Wesson“ кал. 357 Magnum, с №CFB8470 и боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ - 11бр. патрони, кал. 9X19мм., предназначени за стрелба с пистолети и картечници, 25бр. патрони кал. 7,65мм. „Browning“, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети, 1бр. патрон 7,65 мм. „Parabellum“, предназначен за стрелба с пистолети, без да има за това надлежно разрешение, изискуемо съгласно чл. 50, ал.3 и ал.5 от ЗОБВВПИ, според които: ал.3 - „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“ и ал.5 - „При отсъствие на началника на РУ на МВР съответното разрешение се издава от оправомощено със заповед на министъра на вътрешните работи длъжностно лице, както и чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ, според който „За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение“.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата счита, по отношение на обвинението по чл.115 НК, че фактът на самото убийство и начинът на извършването му се установяват по несъмнен начин от материалите по делото. Според него по делото са се събрали достатъчно доказателства, от които съдът да направи несъмнен извод и за авторството на деянието. В тази насока изтъква на първо място извършеното разпознаване, в което е участвал пострадалият преди да почине, като отчита, че същият е успял да идентифицира достатъчно добре убиеца, посочвайки възрастта му и как са изглеждали лицето и очите му. Според прокурора разпознаването е редовно извършено и следва да бъде кредитирано от съда. Излага и становище, че всички останали доказателствени материали по делото и сами по себе си, косвено, без разпознаването, водят до същия извод относно това това кой е авторът на извършеното престъпление. В тази връзка се обръща внимание на показанията на свидетелите Х.К. и Г.Ц., които, според представителя на държавното обвинение, са годни доказателствени средства и могат да бъдат ползвани от съда. На следващо място се посочват експертните заключения по делото, като се изтъква, че от тях е видно, че капсулните микрочастици по дрехите на подсъдимия са идентични с тези по ръцете и дрехите на пострадалия, което според прокурора несъмнено сочи за връзка между двете лица, свързана с датата и мястото на извършване на престъплението. Отчита се, също така, че подсъдимият към инкриминираната дата е работил на място, което е в непосредствена близост до местопрестъплението. Въз основа на изложеното представителят на прокуратурата намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение по чл.115 НК.

Прокурорът счита за доказано, въз основа на събраните по делото веществени доказателства и писмени доказателствени средства, и извършването от страна на подсъдимия на престъпление по  чл.339, ал.1 НК.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. К., счита, че повдигнатото на К.К. обвинение по чл.115 НК е останало напълно недоказано в рамките на наказателното производство, във връзка с което моли да бъде постановена оправдателна присъда. Обръща внимание, че по делото не е събрано нито едно пряко доказателство, от което да се установява, че именно подзащитният ѝ е прострелял Г. Я.. Според процесуалния представител на подсъдимия от събраните по делото доказателства се установява, че прострелването на Я. било извършено около 17:00 - 17:30 часа, като се посочват показанията на свидетелите Х.К., Г.Ц. и Р.М., както и заключението на една от извършените в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи. Защита твърди, че по делото е и доказано, че по същото време подсъдимият не се е намирал в района на местопроизшествието, като се посочват гласни и писмени доказателства в подкрепа на това твърдение. Описаното, според защитника, изключва възможността подсъдимият да е осъществил вмененото му деяние.

На следващото място се оспорва извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване по снимки, при което пострадалото лице - Г. Я. посочва подсъдимия като мъжа, който е стрелял по него. Защитата акцентира върху това, че пострадалият е посочил като основен белег, по който е познал подсъдимия, неговата възраст, а лицата, съпоставени във фотоалбума, били значително по-млади от подсъдимия. Твърди се още, че разпознаването не е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.131 НПК, като на него не са присъствали поемни лица. В тази връзка се обръща внимание на показанията на свидетеля М.М., който разказва пред съда, че не е присъствал на разпознаването, а е бил в коридора и само е слушал, без да е имал пряка видимост към разпознаващия. Твърди се, че съдът не следва да кредитира показанията на М. от досъдебното производство, тъй като изготвеният протокол за разпит не отговарял на процесуалните изисквания. Излага се становище, че дори и съдът да приеме за редовно извършено разпознаването, същото не би било достатъчно за направата на несъмнен извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като в тази насока се отчитат тежкото здравословно състояние на пострадалия и обстоятелството, че същият се е намирал в отделение за интензивно лечение, след проведена оперативна интервенция, под влиянието на силни медикаменти. Последното, според защитата, поставя под сериозно съмнение възможността на пострадалия към същия момент да участва при извършването на действия по разследването, като поставя и под съмнение степента на достоверност на заявените от него обстоятелства. Изтъкват се и другите извършени от Я. разпознавания по снимки, резултатите от които също намалявали съществено степента на достоверност на коментираните доказателства. Защитникът намира събраните по делото косвени и производни доказателства за недостатъчни в своята цялост да обосноват заключение за виновност на подсъдимия.

Прави се искане да бъдат изключени от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите К. и Ц.. Настоява се, че провеждането на оперативна беседа не е сред законоустановените способи за събиране на доказателства в рамките на вече образувано досъдебно производство, като в конкретния случай нищо не е налагало провеждането на такава беседа и в тази им част показанията на свидетелите били лишени от логика, представлявайки опит да бъдат инкорпорирани по делото неприобщените и негодни в съдебната фаза показания на пострадалия. Излагат се обширни аргументи против вземането предвид на разказаното от К. и Ц.. Искане в същата насока се прави и по отношение на показанията на свидетелката Л.А..

Във връзка с наличните по делото експертни заключения и относно установената идентичност на капсулни частици се уточнява, че същите нямат уникален химичен състав, като с експертизите е направено единствено сравнение на химичния състав, който не представлява индивидуализиращ белег. Досежно балистичната експертиза, сравняваща намерената на местопроизшествието гилза с тази, иззета от дома на подсъдимия, се обръща внимание, че заключението не е категорично, а вероятностно. Акцентира се върху обстоятелството, че вещото лице е установило частично съвпадение само по един от четирите следообразуващи белега. Излага се становище, че въпросната експертиза не допринася за изясняване на относими към предмета на доказване факти. Относно съдебно-техническата експертиза, изследваща видеозаписите от камерите в автосервиза, защитата сочи, че експертното заключение установява единствено, че лице, наподобяващо по общи характеристики подсъдимия е попаднало за първи път в обсега на камерите в 19:16ч. Според защитника, по същото време пострадалият е стоял в автомобила си, неспособен да се движи и с лице към сервиза, като в продължение на около два часа е наблюдавал единствено подсъдимия, което най-вероятно било и причината за последващото разпознаване.

Освен авторството на деянието, процесуалният представител на подсъдимия намира за недоказано и наличието на умисъл от субективна страна. Изтъква, че подсъдимият и пострадалият не са се познавали и не са контактували, като липсват доказателства за мотив у подсъдимия да извърши инкриминираното деяние.

По отношение на обвинението за престъпление по чл.339, ал.1 НК защитникът също счита, че не са събрани достатъчно категорични и безспорни доказателства, от които да се установява, че мястото на което са намерени оръжията и боеприпаси се ползва само и единствено от подсъдимия и съответно, че именно той е осъществявал фактическа власт върху тях. Отправя се искане за постановяване на оправдателна присъда и по двете повдигнати обвинения.

Подсъдимият К., в хода на съдебното следствие, дава обяснения по повдигнатите срещу него обвинения. Излага, че на процесната дата, до около 18:30ч. си е бил вкъщи, заедно със свидетеля Л.Г., след което отишъл на дежурство в сервиза. Впоследствие, след 20:30ч. дошли полицаи, които разговаряли с него и го задържали, след което били извършени огледи и претърсвания, включително в дома му. За иззетата от дома му гилза, твърди, че е намерена в парка от големия му внук. Отрича да е виждал пострадалия. В правото си на лична защита поддържа казаното от адвоката му, а в предоставената му последна дума по чл.297, ал.1 НПК моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият К.Н.К. е роден на ***г***, живущ *** /къща/, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, пенсионер по болест, ЕГН: **********.

Подсъдимият К. бил близък познат на свидетелите Д. и Г. К., които стопанисвали автосервиз, намиращ се между бензиностанция „Лукойл-Запад“ /находяща се на бул. „С.“ срещу № 144/ и алеите на Западен парк. Макар да нямал сключен трудов договор, подсъдимият осъществявал функциите на нощен охранител в сервиза, като давал дежурства от 19.00 часа до 08.00 часа. Сервизът бил ограден с ограда и в двора били монтирани и камери за видеонаблюдение.

Известно време преди 08.04.2015г. свидетелите Д. и Г. К. често забелязвали, че в близост до оградата на сервиза, откъм парка, бил паркиран червен лек автомобил марка „Фолксваген“. Въпросната кола се сторила подозрителна на свидетеля Д.К., който я виждал постоянно на същото място, когато идвал и си тръгвал от сервиза.

На 08.04.2015г. до около 18.30ч. подсъдимият К. ***, където живеел. В периода от 15.30ч. до 18.30ч. заедно с него бил свидетелят Л.Г. - познат на подсъдимия и ключар по професия, който в посоченото време отстранявал повреди по вратите и бравите в жилището. Г. останал на адреса до около 18.30ч., а малко след това подсъдимият тръгнал към сервиза на свидетелите Д. и Г. К., тъй като скоро започвало дежурството му. Той пристигнал там около 19.15ч.

Междувременно, около 17.00ч. пострадалият Г.П. Я. паркирал автомобила си марка „Фолксваген“, модел „Голф“, червен на цвят с ДКН ******, в алеите на Западен парк на около 150 метра западно от бензиностанция „Лукойл-Запад“, находяща се на бул. „С.“ срещу № 144, на около 20 метра от оградата на сервиза, охраняван от подсъдимия. Я. седял на предната лява седалка на автомобила, слушал музика и чуруликането на птичките в парка. Бил облечен в черен панталон с колан от текстилна материя и черно яке, а под якето носел тениски и блуза. Около 19.00ч., докато стоял в автомобила и четял вестник, той забелязал, че на известно разстояние от автомобила, от страната на шофьорската врата, стоял мъж на около 65 години, с нормално телосложение, побеляла коса, тънки устни и „студен“ поглед и го гледал втренчено. Гледащият го мъж бил облечен с тъмно яке, пуловер и кафяв панталон. Пострадалият не познавал мъжа, но тъй като често стоял на въпросното място, го бил виждал в двора на близкия сервиз. Това бил подсъдимият К.. Я. попитал подсъдимия през леко отвореното стъклото на шофьорската врата какво гледал. Тогава последният, който бил раздразнителен по характер, се приближил към колата, повдигнал  пуловера си и извадил пистолет. Проврял пистолета през полуотворения прозорец на автомобила и насочвайки го към пострадалия, произвел изстрел. Изстреляният от него куршум проникнал в лявата половина на гърба, над лопатката на пострадалия Я.. Вследствие на прострелването на Я. било причинено сляпо, непроникващо в гръдната кухина огнестрелно нараняване с входна рана в лявата половина на гърба, над лопатката, с раневи канал през меките тъкани на гърба, през гръбнака, сляпо завършващо с проектил на нивото на външния ръб на дясната лопатка, със счупване на бодилестите израстъци на пети, шести и седми шийни и първи гръден прешлени, счупване на дъгата на първия гръден прешлен и страничните израстъци на седмия шиен и първия гръден прешлени, лезия на твърдата гръбначно мозъчна обвивка, минимален кръвоизлив под твърдата гръбначно мозъчна обвивка на това ниво и контузия на гръбначния мозък, пареза на горните крайници и парализа на долните крайници. Направлението на раневия канал било отляво - надясно, отгоре - надолу и леко отзад - напред, отчетено при изправено анатомично положение на тялото.

След като бил прострелян пострадалият не усещал краката и ръцете си и не можел да ги движи. Подсъдимият отворил вратата на автомобила, вдигнал прозореца и затворил вратата. След това Я. видял, че прострелялият го мъж отишъл в близкия автосервиз и след известно време се върнал оттам с метла и започнал да мете около автомобила, след което си тръгнал. Я. не можел да движи тялото си. Той стоял в автомобила и наблюдавал действията на подсъдимия. Около 21.00ч. Я. успял да раздвижи ръцете си и да се обади на телефон 112 за помощ. След няколко минути на мястото на престъплението пристигнали полицейски служители, които запазили местопроизшествието, както и медицински екип, който откарал пострадалия в МБАЛСМ „Пирогов“. Той успял да даде описание на прострелялото го лице.

Било образувано досъдебно производство, в хода на което, при извършено разпознаване по снимки, Я. разпознал подсъдимия К. като мъжът, който го прострелял. Въпреки проведеното лечение, на 10.05.2015г. пострадалият Г. Я. починал. Причина за неговата смърт били огнестрелното нараняване в гърба и шията му, със засягане на гръбначния мозък и настъпилите усложнения. Довелото до смъртта нараняване се дължало на изстрел с направление отляво - надясно отгоре - надолу и леко отзад - напред. Куршумът, причинил нараняването, представлявал част от стандартен боеприпас, калибър 7,65мм.

При извършено на 09.04.2015г. претърсване и изземване в гараж, находящ се на бул.„С.“ №***, ползван от подсъдимия К., били открити и иззети, държани от него пистолети и патрони, представляващи огнестрелни оръжия и боеприпаси, а именно: 1бр. пистолет „Аркус“, модел „98 DAC“, кал. 9Х19мм., с № 49EF400127, 1бр. револвер „Smith & Wesson“, кал. 357 Magnum, с № CFB8470, както и 11бр. патрони кал. 9Х19мм., предназначени за стрелба с пистолети и картечници, 25бр. патрони кал. 7,65мм. „Browning“, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети, 1 бр. патрон 7,65мм. „Parabellum“, предназначен за стрелба с пистолети. На подсъдимия К. не било издавано разрешително за носене и съхранение на оръжие по ЗОБВВПИ.

Тази описана фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.К. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.60-61/, Л.М., В.Л., Ю.П., П.Ч. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.71/, И.И., М.Д. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.73/, Г.К., Л.Г., Х.К., Г.Ц., Р.М. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.31/, П.П., Л. А. /включително приобщените по реда на НПК нейни показания от досъдебното производство - т.2, л.34/, С.П., К.Й., М.М. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.37/, С. С. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.39/, Д.Х., Т.Д., М.В., Л.Г. и К.Н.; обясненията на подсъдимия К.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на лек автомобил /т.1, л.122-123 от досъдебното производство / ведно с фотоалбум към него /т.1, л.124-127 от досъдебното производство/, протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.128-129 от досъдебното производство/ ведно с фотоалбум към него /т.1, л.130-134/, протокол за оглед на труп /т.1, л.135-136/ ведно с фотоалбум към него /т.1, л.137-140/, протокол за претърсване и изземване от автосервиз в Западен парк /т.1, л.145-*** от досъдебното производство/ ведно с фотоалбум към него /т.1, л.147-150/, протокол за претърсване и изземване от гараж на бул. „С.“ №*** /т.1, л.155-156/ ведно с фотоалбум към него /т.1, л.157-160/, протокол за претърсване и изземване от жилище в жк „*********, ет.*********т.1, л.165-166/ ведно с фотоалбум към него /т.1, л.167-169/, протокол за обиск на К.К. /т.1, л.194/, протокол за освидетелстване на Г. Я. /т.1, л.198/, протокол за освидетелстване на К.К. /т.1, л.199/, протокол за следствен експеримент /т.1, л.200/, справка от Унифицирана информационна система на ПРБ /т.1, л.204/,. протоколи за разпознаване по снимки ведно с приложени към тях фотоалбуми /т.2, л.79 и сл., т.2, л.85 и сл., т.2, л.90 и сл. и т.2, л.94 и сл. от досъдебното производство/, писмени становища /т.4, л.16 и л.19/, медицинско досие на Г. Я. от МБАЛСМП „Пирогов“ /т.4, л.21-47 и л.49-76/, писмо от ДНС 112 /т.4, л.98 от досъдебното производство/, справка за К.К. от СДВР /т.4, л.110-125/, извадка от журнал на МБАЛСМП „Пирогов“ /т.4, л.132/, справка от „М.“ ЕАД /т.5, л.20-28/, писмо от „М.“ ЕАД /т.5, л.20-28/, протокол за доброволно предаване /т.5, л.67/; заключенията на приети и извършени по делото експертизи - комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /КСППЕ - т.3, л.29-43 от ДП/, съдебномедицински експертизи /СМЕ - т.3, л.12-18, т.3, л.21-22, т.3, л.25-27 от досъдебното производство/, физико-химични експертизи /ФХЕ - т.3, л.61-64, л.65-68 и л.74-77/,  балистични експертизи /т.3, л.85-87, л.102-108, л.142-143/, ДНК -експертизи /т.3, л.122-125, л.131-133/, биологични експертизи /т.3, л.164-165, л.172-174, л.183-184/, трасологична експертиза /т.3, л.139-140/, технически експертизи /т.3, л.190-196, л.211-220, л.226-234 от досъдебното производство/.

От показанията на свидетелите Д.К., Г.К., В.Л. и И.И. се установява по един непротиворечив начин фактът, че подсъдимият е осъществявал функциите на охранител в сервиза, както и подробности относно местоположението на самия автосервиз, организацията и условията, при които са давали дежурства охранителите. Показанията на посочените свидетели разкриват и информация за стекли се на инкриминираната дата събития. Свидетелят Д.К. добросъвестно излага пред съда факта на дългогодишните му приятелски отношения с подсъдимия, с оглед на което съдебният състав подложи показанията му на внимателна преценка, предвид възможната негова заинтересованост. Разказът на Д.К. относно самия сервиз, функциите на подсъдимия, работното му време и пригодената за охраната стая се подкрепя еднопосочно от изложеното от Г.К., Л. и И., като разказите и на четиримата свидетели са в достатъчна степен подробни. Те намират опора и в други доказателствени материали по делото, като протокола за претърсване и изземване от автосервиза в Западен парк /т.1, л.145-*** от досъдебното производство/, от който е видно, че в съответствие с изложеното и от четиримата свидетели и тъкмо на посоченото от тях място е бил намерен газов пистолет, за който те разказват. Посочените свидетели разкриват информация и за възприети от тях факти на инкриминираната дата. Д.К. излага пред съда, че на процесния ден подсъдимият е пристигнал в сервиза към 19.30ч., което съответства в достатъчна степен с разказа на Г.К., че се разминал с К., когато си тръгвал същия ден, а и с изготвената по делото техническа експертиза /т.3, л.226-234 от досъдебното производство/, съгласно която лице, наподобяващо по общи характеристики подсъдимия, е регистрирано на видеозаписите от охранителните камери в автосервиза в 19.17ч. В подобна насока могат да се разглеждат и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Л.Г.. Във връзка с констатирано в хода на разпита на Д.К. противоречие между изложеното от него пред съда и в досъдебната фаза на процеса, съдебният състав прецени, че следва да се довери на разказа на свидетеля от досъдебното производство. Визираното противоречие касае обстоятелството дали подсъдимият е носил метла на инкриминираната дата. Д.К. разкрива в този свой разпит, че е видял К. с метла по плаца, а в хода на съдебното следствие отрича. Съображенията на съда да даде вяра относно въпросното обстоятелство на показанията на свидетеля от досъдебното производство, се основават на първо място на значително по-близкия момент спрямо процесната дата, на разпита от ДП, предопределящ и наличието на по-точни спомени у К. за непосредствено възприетите от него факти от обективната действителност. На следващо място, разказаното от свидетеля в хода на досъдебното производство намира опора и в резултатите от вече посочената техническа експертиза /т.3, л.226-234/, като според същата лице, наподобяващо по общи характеристики подсъдимия, в няколко момента е пресякло зрителното поле на една от охранителните камери в автосервиза, носейки предмет, подобен на метла с дълга дръжка. Не на последно място, горното корелира изцяло и с показанията на свидетелите К. и Ц., които преразказват изложена от пострадалия Я. фактология, според която, след като го прострелял, подсъдимият взел метла от сервиза и мел в пространството около червения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“. Така съдебният състав кредитира показанията на Д.К. като в коментираната им част се довери на изложеното от него в хода на досъдебното производство.

Съдът прецени като достоверни и съответстващи на останалия събран доказателствен материал и показанията на свидетеля И.И. - един от другите двама охранители в автосервиза, освен подсъдимия. Относно събитията на процесната дата той разказва, че получил обаждане от Г.К., около 23.30ч., който го повикал да отиде на работа, тъй като бил станал инцидент и подсъдимият бил задържан във връзка с някаква стрелба. И. идентифицира и района на местопроизшествието, потвърждавайки, че мястото се намира в близост до сервиза. Благонадеждни са и показанията на Г.К. и В.Л., които безпротиворечиво кореспондират с разказите на Д.К. и И.. Изложеното от Г.К., че, тръгвайки си от сервиза на 08.04.2015г. се е разминал с подсъдимия, се потвърждава и от самия подсъдим, в дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие. Съдът обърна внимание и на съвпадащите помежду си показания на Д.К., Г.К. и Л., че и преди 08.04.2015г. често виждали червения автомобил, паркиран в близост до оградата. Последното се намира в логическа връзка с показанията на свидетелите Р.М., Л.А. и К.Й., тъй като и тримата твърдят, че пострадалият Я. им разкрил, че често прекарвал време в парка, където слушал птичките, което напълно се припокрива с разказите на Д.К., Г.К. и Л. относно честото наличие на червения автомобил в близост до оградата на автосервиза, откъм Западен парк.

Характер на контролни показания, потвърждаващи разказите на Д.К., Г.К., И. и Л., в отделни техни части, според съда имат тези на Л.М., Ю.П., П.Ч., М.Д. и Л.Г.. Свидетелят М. твърди, че не познава подсъдимия, но излага информация относно разположението на автосервиза, съответстваща на разказите на останалите свидетели. Последното се отнася и за показанията на П., като и двамата потвърждават, че именно Г. и Д. К. стопанисвали сервиза. Свидетелят П., освен това споделя, че е виждал подсъдимия в сервиза и мисли, че последният е бил пазач там. Г. от своя страна също разказва за местоположението на сервиза. Еднопосочни със събраните по делото доказателствени материали са и показанията на П.Ч.. Освен вече коментираните данни от разказите на М., П. и Г., Ч., в показанията си от досъдебното производство /приобщени към доказателствената съвкупност по делото на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК/ излага, че на инкриминираната дата разбрал от Г. и Д. К., че те чакали подсъдимия да дойде на работа, за да си тръгват. Свидетелят споделя още, че си тръгнал от сервиза около 18.50ч. като по това време подсъдимият още го нямало. Последното кореспондира изцяло с изготвената по делото техническа експертиза /т.3, л.226-234 от досъдебното производство/, с обясненията на подсъдимия и показанията на Д.К., Г.К. и Г.. Съдът взе предвид и показанията на свидетеля М.Д., включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство, в които той излага, че не е виждал подсъдимия на процесната дата, както и че го определя като добър, но раздразнителен и избухлив човек. Причината по отношение на последното свидетелят да твърди, че не е бил разбран правилно по време на разпита в досъдебната фаза на процеса, съдът намира в познанството между Д. и подсъдимия и желанието на свидетеля да депозира пред съда единствено благоприятни за К. данни. Изложеното от Д. за избухливия нрав на подсъдимия се потвърждава от заключението на приетата по делото КСППЕ /т.3, л.29-43 от досъдебното производство/, според което неговата личност била с известни акценти в посока на склонност към по-бурно афективно отреагиране. Съдебният състав кредитира показанията на  Л.М., Ю.П., П.Ч., М.Д. и Л.Г., съгласно изложените съображения, приемайки, че същите способстват за изясняване на фактите по делото и съответстват на множество други доказателствени източници.

При изграждане на гореописаната фактология, съдът се довери изцяло и на показанията на свидетелите Х.К. и Г.Ц. - оперативни работници към СДВР. Свидетелят К. подробно, логично и последователно излага възприетите от него факти във връзка с процесния случай. Той разказва, че пристигнал на мястото на инцидента, след като пострадалият вече бил откаран в болница, като на мястото имало лек автомобил и негови колеги от Трето РУ, които го уведомили, че пострадалото лице дало описание на стрелеца и споделило с тях, че го е виждало в близък сервиз. Последното съответства изцяло на изложеното от свидетелката Л.А., според която простреляният ѝ казал, че извършителят стоял непрекъснато в близкия гараж като А. изтъква, че той казал това и на полицаите. След като получил от намиращите се на място полицаи даденото от Я. описание /около 60г., 175см, с почти бяла коса/ К. отишъл в сервиза, където установил присъствието на подсъдимия К.. Впечатление на съда прави, че и в тази си част разказът на К. съответства на изложеното от други свидетели - той споделя, че за да се стигне до автосервиза трябвало да се заобиколи, както и че подсъдимият се намирал в обособена стая за охраната – обстоятелства, изложени и от свидетелите, чиито показания вече бяха обсъдени. На следващо място К. посочва, че при проверката на подсъдимия се сетил за случай със стрелба от 2010г. Защитникът на подсъдимия определя тази част от показанията на К., като „очевидна лъжа“, позовавайки се на свидетелството за съдимост на К.. По делото, обаче, са налични писмени доказателства, потвърждаващи наличието на подобен случай. Видно от справка от Унифицирана информационна система на ПРБ /т.1, л.204/ действително през 2010г. е било образувано досъдебно производство за причинена телесна повреда. Във връзка със същото е бил внесен обвинителен акт в Софийски районен съд, който е постановил оправдателна присъда, което е и причината въпросното обстоятелство да не е отразено в свидетелството за съдимост на подсъдимия. Впрочем, самият свидетел К. също изтъква, че не знае какво се е случило с преписката. Информация за посочения от него случай от 2010г. се съдържа и в справка за К.К. от СДВР /т.4, л.110-125/. С оглед изложеното, противно на защитата, съдът счита, че показанията на К. са достоверни и в тази им част, доколкото намират опора в посочените писмените доказателства. В тази връзка следва да се отчете, че Х.К. посочва, че именно от случката през 2010г. знаел, че подсъдимият е с адресна регистрация в жк „Света Троица“, но имал и жилище на бул. „С.“ №*** - обстоятелство, което се потвърждава и от други свидетели - И., Г.К., Н., а и от самия К.. Свидетелят разказва, че дал адреса на разследващите, които, още същата вечер, при претърсване, намерили незаконно притежавано оръжие. Посоченото е и още един аргумент за кредитиране на показанията на К. в тази им част.

На следващо място настоящият състав се довери и на изложеното от Х.К. относно проведената от него и свидетелката Ц. оперативна беседа с пострадалия Я.. Твърдяната от К. версия на Я. се припокрива не само с представената и от Ц. информация, а и с показанията на свидетелите М., П., А. и Й., които споделят за сходен по съдържание разказ от страна на пострадалия. Именно това мотивира съда да прецени, че всички посочени свидетели добросъвестно и достоверно преразказват думите на Г. Я. относно стеклите се на 08.04.2015г. събития. Провеждането на самата беседа се потвърждава и от Ц., която еднопосочно с К. обяснява, че въпросното оперативно действие те осъществили с цел да се запознаят по-подробно със случая. Тук е и мястото, във връзка с направени от страна на защитата възражения, да се посочи, че не съществува законова пречка подобни оперативни действия да бъдат извършвани и след образуването на досъдебно производство. Напълно правилно е становището на защитника на подсъдимия, че въпросното действие не е способ за събиране на доказателства, уреден в процесуалния закон. Именно поради тази причина, обаче, установените в хода на беседата факти, за да бъдат използвани при решаване на делото, следва да бъдат събрани по реда на НПК, което в случая се постига посредством разпита на провелите беседата оперативни служители на МВР. Впрочем, тъкмо фактът, че въпросната беседа не е сред уредените в НПК действия за събиране на доказателства, позволява Х.К. и Г.Ц. да бъдат свидетели относно възприетите от тях обстоятелства по време на самата беседа. Съдът не съзря в показанията на К. и твърдените от защитата противоречия за невъзможността пострадалият да е видял как подсъдимият взема метла от автосервиза. Действително е установено, че от мястото на инцидента, за да се влезе в двора на сервиза е било необходимо да се заобиколи - факт, за който свидетелстват редица от разпитаните свидетели. Последното, обаче, далеч не означава, че Я. не е можел да възприеме, че К. взема метла от сервиза, тъй като по делото е доказано и че между разположението на автомобила на пострадалия и двора на сервиза е имало видимост. Тъкмо по тази причина свидетелите от сервиза са могли да възприемат често паркирания в близост до оградата автомобил, а Я. е възприел придвижването на подсъдимия, макар че последният е трябвало да заобиколи преди и след като е взел метлата. В подкрепа на изложеното са и кредитираните от съда показания на свидетеля Д.К., депозирани в досъдебната фаза на процеса, в които той разкрива, че е видял К. с метла по плаца, което кореспондира в известна степен и с вече посочената техническа експертиза /т.3, л.226-234/, съгласно която лице, наподобяващо по общи характеристики подсъдимия, в няколко момента е пресякло зрителното поле на една от охранителните камери в автосервиза, носейки предмет, подобен на метла с дълга дръжка.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката Ц., които корелират изцяло с изложеното от К., а Ц. уточнява и че при проведеното в МБАЛСМП „Пирогов“ разпознаване по снимки пострадалият разпознал подсъдимия. С оглед съответствието на показанията на свидетелката, с тези на К., както и на редица други свидетели - М., П., А. и Й., съдебният състав не намери да са налице основания за съмнение в тяхната достоверност, включително по отношение на проведената с Я. беседа, по вече изложени съображения.

След извършена доказателствена оценка и съпоставка с останалия събран доказателствен материал, съдът даде вяра и на показанията на Р.М., П.П., Л. А., С.П. и К.Й.. Свидетелят М. излага пред съда, че си спомня случая и че е разговарял с пострадалото лице след приемането му в МБАЛСМП „Пирогов“. Съдебният състав кредитира и показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство. С оглед лисата на спомен у М., съдът използва процесуалния инструментариум за отстраняване на такива липси, чрез прилагане на процесуално правната разпоредба на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, по който ред са приобщени към доказателствената съвкупност въпросните показания от досъдебната фаза. В тях М. препредава разказаното му от Г. Я. във връзка с процесния случай, като същото кореспондира с показанията на К. и Ц., а и на П., А. и Й., касаещи същите обстоятелства. В подкрепа на изложеното от М. е и наличната по делото извадка от журнал на МБАЛСМП „Пирогов“ /т.4, л.132/. Идентични по отношение на разказа на пострадалия са и показания на П..

Настоящият състав се довери и на изложеното от Л.А. в хода съдебното следствие. Релевираното от страна на защитата възражение за противоречие между показанията на А. и другите свидетелски показания във връзка нейните думи, че пострадалият ѝ казал, че „познавал“ стрелеца, съдът счита за неоснователно, доколкото в конкретния случай явно се касае не за съществени различия, а за използване различни изразни средства. Очевидно е, че Я. е познал прострелялия го, тъй като го е виждал в двора на автосервиза и затова е обяснил, че същият стоял постоянно в близкия гараж, а не защото се познавал с него. Несъстоятелни са и доводите за дискредитиране на дадените пред съда показания от А., тъй като същите били „услужливо“ по-детайлни от тези от досъдебното производство. От една страна, самата свидетелка обяснява, че при разпита на досъдебното производство е била изморена и бързала и затова не е била пределно подробна. От друга, е налице почти пълно припокриване между изложеното от нея досежно казаното от пострадалия и показанията на Й.. Единствените разлики се състоят в това, че според А. Я. ѝ споделил, че имал нужда да се отърси сред природата, както и че прострелялият го стоял постоянно в близкия сервиз. Относно първото, същото не е съществено значение за делото. По отношение изложеното, че пострадалият твърдял да е виждал стрелеца често в близкия сервиз, А. изтъква, че той казал това и на полицаите, което се потвърждава от показанията на Х.К., според когото колегите му от Трето РУ са му препредали сходно твърдение на простреляния. Последно се подкрепя в известна степен и от показанията на Д.К., Г.К. и Л., които твърдят, че често са виждали червения автомобил в близост до оградата, като според Д.К. подсъдимият ходел в сервиза по всяко време и чистел плаца, което кореспондира с твърдението на Я., че прострелялият го мъж стоял постоянно в близкия сервиз, още повече, че впоследствие Я. и разпознава подсъдимия К.. Вярно е, че е налице известно противоречие между изложеното от А., която разказва, че пострадалият ѝ споделил в линейката за случилото се, и показанията на Й., в които той твърди, че никой не говорел с Я. по пътя. В същото време обаче и Й. излага, че пострадалият твърдял, че е бил прострелян през спуснат прозорец, както и че обичал да слуша птичките в парка. Последното означава, че действително Я. е бил контактен /обстоятелство, потвърдено от редица свидетели по делото/ и е разговарял с лицата от екипа за спешна помощ. Ето защо е и напълно възможно Й. да не е чул и запомнил всичко казано от пострадалия, особено при положение, че показанията на А. са логични и последователни и се подкрепят от множество горепосочени доказателствени източници по делото.

Показанията на Р.М., П.П., Л. А. и К.Й. съдържат и идентични данни относно вида и мястото на полученото от Г. Я. нараняване. Изложеното от тях относно това обстоятелство намира подкрепа и в извършените по делото биологична експертиза /т.3, л.172-174 от ДП/ и съдебно-медицинска експертиза /т.3, л.25-27 от ДП/. Обект на изследване по посочена биологична експертиза са дрехите на пострадалия, като в хода на изследването експертите констатират наличието на дупки по връхните  дрехи, именно на мястото, където и свидетелите твърдят, че Я. е бил прострелян. Съдебно-медицинската експертиза пък потвърждава показанията не само за мястото на огнестрелната рана, а и за липсата на изходно отвърстие. Така, настоящият съд кредитира показанията на Р.М., П.П., Л. А. и К.Й., съгласно направения анализ, както и тези на шофьора на линейката - С.П., които макар да не съдържат голяма по обем информация, служат за частична проверка на разказите другите четирима свидетели.

На следващо място, съдебният състав подложи на паралелна оценка показанията на свидетелите С. С. и М.М., както и протокола за разпознаване по снимки /т.2, л.79 и сл./, в който въпросните свидетели са посочени като поемни лица. Съдът кредитира показанията на С. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.39/, а по отношение на М. се довери единствено на изложеното от него в хода на досъдебното производство /т.2, л.37/, като не даде вяра на представената от него информация в хода на съдебното следствие. Показанията на М. пред съда, на които се позовава и защитата, оспорвайки протокола за разпознаване, настоящият състав счита за недостоверни, изолирани и опровергани от другите доказателства по делото. На първо място е очевидно, че свидетелят М., в хода на съдебното следствие, не успява да формира коректни спомени за конкретния случай, тъй като твърди, че ставало дума за разпознаване, извършено от ексхибиционист, наръган с нож, а впоследствие говори за наркодилър. Ето защо възникват основателни съмнения дали твърденията на Мадров, че не е присъствал на самото разпознаване се отнасят тъкмо за разпознаването по настоящото дело, още повече, че другото поемно лице - свидетелят С. изрично казва, че М. е бил в стаята, както и че разбрали, че разпознаващият бил прострелян. С. дори си спомня, че двамата с М. били и разпитани точно в деня на разпознаването, което се потвърждава от датите на протоколите за разпити и на този за разпознаване - 14.04.2015г. В подкрепа на показанията на С. са и тези на свидетелката Ц., която е категорична, че поемните лица са присъствали на разпознаването, като и дефинира, че единият е бил от персонала, а другият - от охраната /свидетелят М. е санитар, а С. - охранител/. Впечатление на съда прави и противоречивата реакция на М. при прочитането на показанията му от досъдебното производство, които пък съответстват изцяло и на тези на С. и на съдържанието на самия протокол за разпознаване. Свидетелят заявява, че не знае дали прочетеното е истина, като излага, че през дългогодишния му опит е имало хиляди починали, а само през последната нощ били приети 15 човека от шоковата зала и не помнел всичките. В същото време, обаче, твърди с категоричност, че в цялата му практика бил свидетел на разпознаване само един път, макар по-рано да споменава два случая - с ексхибиционист и с наркодилър. Именно посочените противоречия в показанията на М. пред съда и еднопосочността на редицата други доказателства, които ги опровергават мотивираха съдебния състав да не ги кредитира, а да даде вяра на изложеното от С. /включително приобщените по реда на НПК негови показания от досъдебното производство - т.2, л.39/, а по отношение на М. да се довери единствено на изложеното от него в хода на досъдебното производство /т.2, л.37/.

Във връзка с горното и по повод на наведени от защитата доводи, съдът прецени доказателствено и извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лица /т.2, л.79 и сл. от ДП/. В резултат на извършената  проверка настоящият съдебен състав отхвърля възраженията на защитата за незаконосъобразност на горепосоченото разпознаване. Следва да бъде дадена вяра на протокола за разпознаване, като съдът го намира за редовно изготвено и валидно писмено доказателствено средство, отразяващо законосъобразно извършено действие по разследване. Неоснователни са доводите на защитата, че при извършеното разпознаване са нарушени процесуалните правила. Настоящият съдебен състав счита, че разпознаването е проведено в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 169-171 НПК, като действително от приложените към протокола за разпознаване фотоснимки е видно, че изискването на чл. 171, ал. 2 НПК за сходство по външност е спазено, с оглед което е без значение на каква възраст са били лицата. Доколкото преценката за възрастта на едно лице само по външния му вид е изключително субективна, а видно от фотоалбума единствено изискуемото от закона сходство по външност е било налице, то според съда в случая процесуалното действие не е било опорочено. С оглед достатъчно подробните и кредитирани показания на С., а и на М. от досъдебното производство, съдът няма колебания, че двете поемни действително са присъствали на разпознаването. Релевираните от защитника на подсъдимия съмнения в годността на пострадалия Я. да извършва разпознаване също са несъстоятелни, който извод съдът направи, вземайки предвид приложените по делото писмени становища /т.4, л.16 и л.19/, съгласно които пострадалият е можел да участва в извършването на процесуално-следствени действия.

Тук е мястото да бъде посочено, че съдебният състав не взе предвид при формиране на своите фактически изводи, нито един от останалите три протокола за извършени разпознавания от пострадалия Я.. Протоколът за разпознаване по снимки от т.2, л.85 на досъдебното производство не способства за изясняване на фактите по делото, доколкото в хода на това действие Я. разпознава лице, което обаче няма връзка с процесния случай. Последното впрочем е обяснимо, тъй като видно от съдържанието на самия протокол разпознаващото лице твърди, че е на 50% сигурно за идентификацията, която извършва, като уточнява, че видяното от него лице е било с „по-голяма бяла коса“. Лице, което няма общо с инкриминираните събития е посочено от Я. и в разпознаването от 08.05.2015г., отразено в протокол от т.2, л.90 на досъдебното производство. Последното се установява от показанията на свидетеля Т.Д., в чиято достоверност съдът няма основание да се съмнява. Обяснение за некоректната идентификация съдът намира в обстоятелството, че въпросното действие е извършено на 08.05.2015г., само два дни преди разпознаващия да почине и по време, когато неговото здравословно състояние вече е било силно влошено. Това важи с пълна сила и за последното разпознаване /т.2, л.94/, при което Я. разпознава свидетеля Г.К. като лицето, с което е видял подсъдимия в двора на сервиза. Вярно е, че и в показанията на Г.К. и в обясненията на К. двамата заявяват, че са се видели, когато първият си е тръгвал, а вторият е пристигал в автосервиза, което означава, че е напълно възможно именно тогава Я. да ги е видял заедно. Въпреки това, съдът изключи от доказателствената маса по делото протокола от коментираното разпознаване /т.2, л.94/, като прецени, че въпросното действие не е било извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, тъй като от приложените към протокола за разпознаване фотоснимки е видно, че изискването на чл. 171, ал. 2 НПК за сходство по външност не е било спазено. При вече обсъдено предходно разпознаване пострадалият е уточнил, че видяното от него лице е било с „по-голяма бяла коса“, като видно от фотоалбума /т.2, л.95-97/ единствено Г.К. е отговарял на подобно описание, поради което съдът счита, че отразеното в протокола от т.2, л.94 действие по разследването е било опорочено и резултатите от него не следва да бъдат вземани предвид при изясняването на фактическата обстановка по делото.

Съдът кредитира и последователните и подробни показания на свидетеля Д. Х. - поемно лице по редица извършени на 08.04.2015г. и 09.04.2015г. действия от органите на досъдебното производство. Х. логично и детайлно разказва за извършените в нощта след инкриминираното деяние огледи, претърсвания и обиски, с което потвърждава, че е присъствал на същите, което е пък е аргумент за кредитиране на съответно съставените протоколи за всяко от действията. Съответстващи на изложеното в протоколите са показанията на Х. относно местопроизшествието, автомобила на пострадалия, стаята за охрана в автосервиза, както и относно намерените и иззети вещи. Впечатление на съда прави и подробния разказ на свидетеля относно претърсването на гаража на бул. „С.“ № *** и особения начин, по който се отключвала вратата на същия, за което трябвало да се влезе от задна врата. Съдебният състав кредитира изложеното от Х., което безспорно способства за проверката относно законосъобразността на извършените в хода на досъдебното производство действия по събиране на доказателства, при които свидетелят е бил поемно лице.

След задълбочен анализ и съпоставка с останалите доказателства по делото, съдът се довери и на показанията на Л.Г.. Последният твърди, че в деня, когато К. бил задържан, бил с него в периода 15.00ч. до около 18.00-18.30ч., като двамата се намирали на адреса на подсъдимия в жк „*********, ет******, като в посочения период Г., който е ключар по професия, отстранявал повреди по вратите и бравите в жилището. Разказът се подкрепя на първо място от изложеното в обясненията на К.. Последното обаче, само по себе си, не е достатъчна гаранция за достоверността на изложеното от Г., тъй като свидетелят сам заявява, че познава подсъдимият от 15 години и макар да твърди, че К. му е единствено клиент, се обръща към него с приятелското обръщение „Коцето“. Ето защо изводът си да кредитира показанията на Г., съдът направи въз основа и на корелацията им с други, несъмнено обективни доказателствени източни по делото, каквито са справката от „М.“ ЕАД /т.5, л.20-28 от ДП/, според която в 17:23ч. подсъдимият се е намирал в жк „Света Троица“ и изготвената по делото техническа експертиза /т.3, л.226-234 от ДП/, съгласно която лице, наподобяващо по общи характеристики подсъдимия, е регистрирано на видеозаписите от охранителните камери в автосервиза в 19:17ч.

Съдебният състав подложи на доказателствено изследване и показанията свидетелката К.Н., като се довери частично на същите единствено в частта им, в която свидетелката заявява, че живеели в жк „Света Троица“, но имали необитаема къща на бул. „С.“, където само баща ѝ ходел, както и относно автосервиза, в който работел подсъдимия. Съдът не кредитира версията на Н., че иззетата от жилището в жк „Света Троица“ гилза била намерена от племенника ѝ, при разходка в парка, като прие, че в тази си част нейните показания са резултат на заинтересоваността ѝ с оглед близката ѝ роднинска връзка с подсъдимия и на желанието ѝ да представи на съда благоприятна за нейния баща информация. В тази им част, а и не само, у показанията на Н. е налице силна вътрешна противоречивост. Тя твърди, че била на разходка с бебето си и племенника си в гората, в необлагородената част от Западен парк, като в тревата момчето било намерило гилзата. Нелогично е на първо място обстоятелството, че свидетелката едва в последното заседание, в съдебната фаза на производството, решава да сведе до знанието на компетентните органи въпросната информация. Съмнение буди и това, че според свидетелката племенникът ѝ намерил гилзата в тревата, при положение, че според нея той бил на разходката с тротинетка, която не би могла да се придвижва в тревна площ, а и Н. отчита, че се разхождала в тази част от парка, за да можели децата да карат по алеята. Колебливи са и показанията на Н. относно формата и размера на гилзата. Освен това, тя твърди, че не помнела цвета ѝ, макар да разказва, че я виждала върху фризера. Противоречиви са показанията на свидетелката и относно употребата на огнестрелно оръжие от страна на подсъдимия, като тя заявява, че не знаела баща ѝ да е ползвал такова оръжие, а по рано в показанията твърди, че той ѝ споделил, че е стрелял по плъховете, които активирали алармената система на къщата на бул. „С.“. Показанията на Н. се опровергават до известна степен и от заключенията на извършените по делото балистични експертизи и физико-химична експертиза, които ще бъдат обсъдени по-долу в настоящите мотиви, както и с оглед резултатите от извършеното претърсване и изземване в гаража на бул. „С.“ № ***.

Настоящият съд счита за безспорно установено в хода на производството и въз основа на събраните доказателства, авторството на инкриминираното деяние по прострелване на Я. и в частност съпричастността на подсъдимия К. към него. На първо място в тази връзка, следва да се посочи обсъденият и кредитиран по вече изложени съображения протокол за разпознаване на лица /т.2, л.79 и сл. от досъдебното производство/, от който е видно, че пострадалият Я. без колебание е разпознал именно подсъдимия К. като лицето, което на 08.04.2015г. го простреляло. Следва да бъде уточнено, че освен посочения протокол, по делото са налице и редица други доказателствени източници, сочещи по косвен път, че именно К. е прострелял пострадалия. Такива са показанията на К. и А., препредаващи твърдението на Я., че мъжът, стрелял по него, стоял непрекъснато в близкия сервиз. Свидетелят К. твърди още, че според пострадалия К. се върнал до автомобила му с метла и мел, което пък кореспондира с изложеното от Д.К., че е видял К. с метла по плаца на същата дата, а и с техническа експертиза /т.3, л.226-234 от ДП/, според която лице наподобяващо по общи характеристики подсъдимия в няколко момента е пресякло зрителното поле на една от охранителните камери в автосервиза, носейки предмет, подобен на метла с дълга дръжка.

На следващо място следва да се посочи, че според извършени по делото физико-химични експертизи /т.3, л.61-64, л.65-68 и л.74-77 от ДП/ по якетата на подсъдимия са открити капсулни микрочастици с определен химичен състав, който съвпада с този, установен у намерената на местопроизшествието гилза и тази, иззета от жилището на К.. Вярно е твърдението на защитника на подсъдимия, че въпросният химичен състав не е уникален. Именно поради тази причина отчетените съответствия следва да се разглеждат като косвени, а не като преки доказателства относно авторството, доколкото всяко едно от тях, изолирано от останалите доказателства по делото, не доказва само по себе си факти от предмета на доказване. Видно от експертните заключения, гореспоменатият химичен състав на капсулните частици от двете гилзи и якетата на подсъдимия съответства и на този от установените частици по якето на пострадалия. Според друго от заключенията този състав е идентичен и със състава на регистрираните капсулни частици в отривката от дясната ръка на подсъдимия, взета при освидетелстване от 08.04.2015г., за което е съставен и съответен протокол. Така от заключенията става ясно, че е налице идентичност в химичния състав на капсулните частици, установени по дясната ръка на подсъдимия, якетата на подсъдимия, якето на пострадалия, намерената на местопроизшествието гилза и гилзата, иззета от жилището на К..

При доказателствената си преценка относно авторството на установеното деяние по чл.115 НК, съдът взе предвид и заключенията на балистичните експертизи /т.3, л.85-87, л.102-108, л.142-143 от ДП/.  При изследването на намерената на местопроизшествието гилза се установява, че същата е част от патрон кал. 7,65 мм „Browning“, както и че е от същия вид и калибър като гилзата, иззета от жилището на подсъдимия и 25-те бр. патрони, открити и иззети от ползвания от К. ***. Тук съдът намира за необходимо да отбележи още, че от балистичните експертизи и физико-химичните експертизи, както и от протоколите за оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване в гаража, става ясно, че както при намерената на местопроизшествието гилза и тази, иззета от жилището на подсъдимия, така и при 25-те бр. иззети патрони, на дъното им е налице един и същ надпис - „GeCO 7.65“. Последното индикира идентичност не само между вида и калибъра на гилзите и патроните, а и по отношение на производителя им. Посредством друго от заключенията по балистичните експертизи /л.142-143 от ДП/ се установява, че намерената на местопроизшествието гилза и куршумът от тялото на пострадалия са от един и същ вид и калибър, като макар да не е категорично заявено, според експерта е възможно гилзата и куршумът да са били част от един патрон. Вярно е, че според балистичните експертизи двете гилзи не са предназначени за стрелба с иззетите от гаража и сервиза пистолети, което обаче не изключва възможността подсъдимият да е използвал друго - неустановено по делото оръжие, още повече при положение, че в неговия гараж са открити патрони от същия вид и калибър, а и на същия производител. Особено внимание следва да бъде обърнато и на становището на вещото лице, че намерената на местопроизшествието гилза и тази, иззета от жилището на подсъдимия вероятно са били стреляни с едно и също оръжие. Както изтъква защитата, в съдебно заседание експертът уточнява, че за установяване на посоченото обстоятелство се съди по четири белега, като в случая са установени частични съвпадения по единия от тези белези - микрорелефа, оставен от жилото на ударника, а другите три следообразуващи части на оръжието не са оставили добре изразен микрорелеф върху гилзите. Във връзка с последното и доколкото заключението е вероятностно, защитата твърди, че коментираната експертиза /т.3, л.85-87 от ДП/ не може да бъде източник на доказателствени факти. Съдебният състав обаче не се съгласява с това становище, тъй като пред съда вещото лице прави и уточнението, че слабата отразеност на следите от три от четирите следообразуващи части на оръжието сама по себе си може да бъде разгледана като признак в подкрепа на тезата, че гилзите са били стреляни с едно и също оръжие. Така за съда става ясно, че в случая между гилзите е налице сходство в една от следите и сходство в това, че и двете са стреляни с оръжие, чийто други три следообразуващи части не оставят добре изразен микрорелеф. Всички посочени данни, изведени от заключенията по балистичните експертизи, според СГС също представляват косвени доказателства, сочещи именно към подсъдимия К. като автор на деянието по чл.115 НК.

Въз основа всичко изложено относно авторството на деянието по обвинението за убийство, съдът счита, че по делото е налице една устойчива и непротиворечива верига от разнородни доказателства, уличаващи именно подсъдимия като мъжът, който на 08.04.2015г. прострелял пострадалия Я.. Тъкмо въз основа на тези доказателства съдебният състав намери за несъмнено установено авторството на деянието по чл.115 НК и съпричастността на подсъдимия К. към него, отхвърляйки като неоснователни доводите на защитата в обратна насока.

Безспорно се установява по делото и механизмът на коментираното дотук деяние, като за това служат не само вече изследваните свидетелски показания, а и множество други доказателствени източници. Заключенията и на трите съдебно-медицински експертизи /т.3, л.12-18, т.3, л.21-22, т.3, л.25-27 от ДП/ поддържат еднакво становище относно причиненото на Я. нараняване като описанието на раневия канал подкрепя извода, че пострадалият е бил прострелян през прозореца на автомобила си докато е седял на шофьорската седалка. Последното кореспондира и с резултатите от извършения оглед на автомобила, отразени в протокола от т.1, л.122-123, според които в горната част на облегалката на шофьорската седалка, на тапицерията, е имало петно от кафеникаво-червеникава материя, която впоследствие е била изследвана и посредством биологична експертиза /т.3, л.164-165 от ДП/ и ДНК експертиза /т.3, л.122-125 от ДП/ и е установено, че същата представлява кръв от пострадалия. За изясняване на механизма на деянието служат и протокола за оглед на труп /т.1, л.135-136 от ДП/, както и трасологичната експертиза /т.3, л.139-140 от ДП/, въз основа на които се установява, че нараняването на Я. е било причинено от куршум, изстрелян от пистолет кал. 7,65. В унисон с изложеното са и резултатите от биологичната експертиза /т.3, л.172-174/, при която са изследвани дрехите на пострадалия и на същите са установени кръв, както и дупки на местата, откъдето е преминал куршумът. Това заедно с вече обсъдените свидетелски показания еднопосочно води до извода, че коментираното деяние е било осъществено именно по начина, описан във възприетата от настоящия съд фактическа обстановка.

От обсъдените до момента доказателства този съдебен състав прие за установени датата, мястото, механизмът и авторството на инкриминираното деяние, квалифицирано по чл.115 НК. Във връзка с наведени от страните, в хода на съдебните прения, доводи е необходимо да бъде обсъдено и обстоятелството за конкретния час, в който пострадалият е бил прострелян.

Уместно е отчетено от защитата, че в обвинителния акт не се посочва точен час на осъществяване на коментираното деяние. В същото време обаче, в обстоятелствената част на обвинението е посочено, че Я. паркирал автомобила си в Западен парк около 17.00ч., както и че около 21.00ч. се обадил на телефон 112 и сигнализирал за случая. Така според съда са поставени едни достатъчно конкретни темпорални рамки на обвинението, според които деянието е било осъществено в съответния период. По делото е установено още, че след като е бил прострелян, Я. известно време не е можел да движи ръцете си - обстоятелство изложено от свидетелите  К., Ц., П. и А. и потвърдено от  експерт по съдебно-медицинска експертиза по делото /т.3, л.21-22/. Според защитника на подсъдимия, по делото се установявало по категоричен начин, че Я. бил прострелян в периода 17.00-17.30ч. Посочените от защитата показания в тази насока /на свидетелите К., Ц. и М./ имат един и същ източник - споделеното от самия пострадал. Съдът обаче счита, че от доказателствената съвкупност по делото се установява, че Я. е бил прострелян в един по-късен - около 19.00ч. като последното не се опровергава и от посочената от защитата експертиза /т.3, л.21-22 от ДП/. Според последната е възможно в продължение на часове простреляният да не е можел да координира движенията с ръцете си, а това, че тези часове са били тъкмо три, е била единствено преценката на пострадалия, с която експертът е бил запознат. Според съда е съвсем разбираемо, предвид състоянието, в което се е намирал, Я. да е преценил времето, през което отчаяно се е опитвал да се обади за помощ като по-продължително, отколкото действително е било. Освен това по делото не са приобщени по предвидения в НПК ред твърдения на Я., че е стоял в колата три часа след изстрела. Нещо повече - в показанията си пред СГС, свидетелят П.П. споделя, че е провел разговор с пострадалия след приемането му в болница и последният му казал, че „около час и повече“ се в мъчил да си извади телефона. Ето защо е съвсем резонно да се приеме, че именно около 19.00ч. подсъдимият К. е прострелял Я., който, видно от писмо от ДНС 112 /т.4, л.98 от досъдебното производство/ и от заключението на техническа експертиза /т.3, л.190-196 от досъдебното производство / е успял да позвъни на телефон 112 в  21.02ч. Последното не се опровергава и от обясненията на К. и показанията на Г., според които двамата са били заедно до около 18.00-18.30ч., след което К. е тръгнал към автосервиза. На следващо място, с оглед безспорно установеното авторство на деянието /по вече изложени съображения/ и предвид техническата експертиза /т.3, л.226-234/, съгласно която лице, наподобяващо по общи характеристики подсъдимия, пресича зрителното поле на една от охранителните камери в автосервиза, носейки предмет, подобен на метла с дълга дръжка и по-конкретно в 19.24ч., съпоставено с препредадените от св. К. думи на Я., че К. се върнал да мете около автомобила и поради това, че за да се стигне от сервиза до автомобила на Я. е трябвало да се заобикаля, то е съвсем логично тъкмо около 19.00ч. К. да е прострелял Я., след което около 19.15ч. да е бил в сервиза, откъдето около 19.25ч. е взел метлата и отишъл да мете на местопроизшествието в опит да заличи следите от извършеното. Последното се потвърждава и от факта, че в интервала от 19.26ч. до 20.03ч. подсъдимият не е регистриран в зрителното поле на охранителните камери в сервиза.

  От наличните по делото доказателства се установява по несъмнен начин и причиненото на Я. нараняване, както и причинно-следствената връзка между него и последвалата смърт на пострадалия. Самото нараняване е непосредствено възприето от свидетелите А., Й. и П., като техните показания кореспондират със съдебно-медицинските експертизи /т.3, л.12-18, т.3, л.21-22, т.3, л.25-27 от досъдебното производство/, медицинско досие на Г. Я. от МБАЛСМП „Пирогов“ /т.4, л.21-47 и л.49-76/ и с протокола за оглед на труп /т.1, л.128-129/. Причинно-следствената връзка между нараняването и смъртта на Я. се установява от съдебно-медицинска експертиза от т.3, л.12-18, в заключението по която се посочва, че причината за смъртта на Г. Я. е огнестрелното нараняване на гърба и шията със засягане на гръбначния мозък и настъпилите от него усложнения. В тази връзка следва да се отчетат и дадените в съдебно заседание подробни уточнения, с които експертите защитават своето заключение и обосновано отхвърлят възможността причината за смъртта на Я. да е различна от посочената по експертизата.

Въз основа на изложеното дотук съдебният състав счете, че следва да кредитира само частично депозираните в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия К.. След тяхната преценка съдът дава само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията на подсъдимия и ги приема в останалата им част за изградена от него, а и от дъщеря му, защитна версия, която обаче се опровергава от доказателствената маса, преценена в нейната цялост. По вече изложени съображения този съдебен състав не кредитира като достоверно твърдението, че иззетата от дома на К. гилза е била намерена от внука му в парка, както и че никога не е виждал пострадалия. В обясненията прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. Достоверността им бе изследвана при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата. В резултат на съпоставката им с кредитираните по делото доказателствени източници, съдът ги приема за достоверни единствено в частта им, касаеща прекараното от подсъдимия време със свидетеля Г. и разкриваща подробности за имота на бул. „С.“ №***. Няма как да бъде подминато и обстоятелството, че в пресъздадената от К. фактология, той не споменава да е използвал огнестрелно оръжие на инкриминирания ден, а видно от експертизите по делото, по неговите якета, а и по дясната му ръка са открити микрочастици, обуславящи тъкмо противоположен извод.

От приложения към материалите по делото протокол за претърсване и изземване от гараж на бул. „С.“ №*** /т.1, л.155-156/ ведно с фотоалбум към него /т.1, л.157-160/ се установява, че в гаража са били открити и иззети един бр. пистолет „Аркус“, модел „98 DAC“, кал. 9Х19мм., с № 49EF400127, един бр. револвер „Smith & Wesson“, кал. 357 Magnum, с № CFB8470, както и единадесет бр. патрони кал. 9Х19мм., двадесет и пет бр. патрони кал. 7,65мм. „Browning“ и един бр. патрон 7,65мм. „Parabellum“. От заключението по извършена балистична експертиза /т.3, л.102-108/ пък става, че въпросните вещи представляват огнестрелни оръжия и боеприпаси. Оспореният от защитата факт, че именно подсъдимият е ползвал претърсения гараж и съответно, че тъкмо той е държал намерените там огнестрелни оръжия и боеприпаси също се установява по несъмнен начин от наличните доказателства. В показанията на свидетелите И. и Г.К. се споменава, че подсъдимият имал гараж, като Г.К. уточнява и къде ориентировъчно се намирал гаражът. В самите си обяснения К. заявява, че имал къща и гараж на бул. „С.“ №***, които обитавал всеки ден. Той споделя още, че веднъж „стрелял с пистолета по един плъх“, което пък потвърждава, че е разполагал с пистолет. Фактът, че гаражът се ползвал именно от подсъдимия се доказва и от показанията не неговата дъщеря - свидетелката К.Н., според която баща ѝ имал гараж на бул. „С.“, в който ходел често, а в къщата не живеел никой. Тя също отчита, че веднъж подсъдимият ѝ споделил, че е стрелял по плъховете. Внимание следва да се обърне и на показанията на свидетеля Х., който споделя за особения начин, по който се отключвала вратата на гаража, за което трябвало да се влезе през задна врата, като от разказа му става ясно, че К. добре знаел как да отвори гаража. В подкрепа на извода, че точно подсъдимият използвал помещението, в което били открити пистолети и патрони е и протокола за следствен експеримент /т.1, л.200 от ДП/, от който се установява, че иззетите ключове на К. са служели за отключване на страничната врата на къщата, посредством която се стигало до вътрешността на гаража. Във връзка с държаните от подсъдимия в гаража огнестрелни оръжия и боеприпаси, следва да се отчете изрично, че според приложената по делото справка за К.К. от СДВР /т.4, л.110-125 от досъдебното производство/, на същият не е било издавано разрешително за носене и съхранение на оръжие по ЗОБВВПИ.

При извършване на доказателствената преценка по делото съдът прие за обективни, пълни и компетентни заключенията на извършените по досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие експертизи, подробно изброени по - горе, които вече бяха обсъдени и съпоставени с останалите материали по делото. Съставът на съда кредитира заключенията на експертизите като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.  

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода на преценката на доказателствените източници те бяха съпоставени, както помежду си, така и със свидетелските показания и заключенията на експертизите като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите относно стеклите се събития.

Констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът направи въз основа на наличната по делото като писмено доказателство справка за съдимост.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът преценява, че подсъдимият К.Н.К. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.115 НК, тъй като на 08.04.2015г., в гр. С., в алеите на Западен парк, на около 150 метра западно от бензиностанция „Лукойл Запад“, находяща се на бул. „С.“ срещу №144, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ******, в който се намирал Г.П. Я., с ЕГН: **********, умишлено умъртвил последния, като го прострелял с пистолет - неустановена марка и модел, в областта на лявото рамо, с което му причинил нараняване на гърба и шията със засягане на гръбначният мозък, от които наранявания настъпили усложнения, в следствие на които на 10.05.2015г. настъпила смъртта на Я..

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот като убийството представлява противоправно лишаване другиго от живот. В конкретния случай от доказателствата по делото, мястото на нанесените наранявания, използваното средство на престъплението и отстоянието на произведения изстрел безспорно се доказва, че подсъдимият К. е искал да лиши пострадалия от живот. Коментираното престъпление е резултатно. Неговият резултат е осъществен с настъпването на биологичната смърт на жертвата. В конкретния случай действията на подсъдимия са поставили началото на причинен процес, който в крайна сметка в довел до предвидената в престъпния състав по чл.115 НК общественоопасна последица - смъртта на Г. Я..

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съгласно ППВС №2/16.12.1957г. за умисъла при убийство може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и др. обстоятелства. Съдът счита, че К., насочвайки огнестрелно оръжие, можещо да причини смърт, към пострадалия и в частност към горната част на тялото му, при това от непосредствено разстояние, той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Той е целял пряко настъпването им, доколкото засягането на областта, към която е насочил оръжието, в която се намират множество жизненоважни органи, логично и закономерно води до такива общественоопасни последици. При формиране на извода си, че подсъдимият е целял тъкмо смъртта на Я., съдът взе предвид всички установени по делото обстоятелства, включително това, че след прострелването и след като е видял, че пострадалият не може да се движи, К. не е повикал помощ, а го е оставил в автомобила и се насочил към близкия автосервиз. Подсъдимият, освен това, е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост, което се потвърждава изрично и от приетата по делото КСППЕ /т.3, л.29-43 от досъдебното производство/. Във връзка отчетената от защитата липса на ясно изразен мотив у подсъдимия, съдът счита, че същата е обяснима поради избухливия характер на подсъдимия, индикации за който се съдържат както в показанията на свидетеля М.Д., така и в заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /т.3, л.29-43/, според което неговата личност се характеризира с известни акценти в посока на склонност към по-бурно афективно отреагиране, като в описателната част от експертизата вещите лица определят К. като емоционално лабилен и волево импулсивен.

На следващо място, за да бъде доказано по несъмнен начин повдигнатото на К. обвинение по чл.339, ал.1 НК следва да бъде установено наличието на три предпоставки: първо - подсъдимият да е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ, второ - да не е имал надлежно разрешение за това и трето - да е разполагал с познания за действителното предназначение на боеприпасите и липсата на разрешение за тяхното съхраняване.

Общоприето е становището в теорията и практиката за бланкетния характер на нормата на чл.339, ал.1 НК. Съгласно нормата на чл.4, ал.2 ЗОБВВПИ огнестрелното оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество. Безспорно установено по делото е, включително посредством специални познания на вещо лице, че държаните от подсъдимия оръжия – 1 бр. пистолет „Аркус“, мод. 98 DAC, кал. 9X19мм. с №49EF400127 и 1 бр. револвер „Smith&Wesson“ кал. 357 Magnum, с №CFB8470 са огнестрелни такива. Отделно от това, по делото беше категорично установено, че подсъдимият е съхранявал и боеприпаси – 11 бр. патрони, кал. 9X19мм., предназначени за стрелба с пистолети и картечници, 25 бр. патрони кал. 7,65мм. „Browning“, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети, 1 бр. патрон 7,65 мм. „Parabellum“, предназначен за стрелба с пистолети. Разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОБВВПИ определя боеприпасите за огнестрелни оръжия като  патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие. От доказателствата по делото, предвид назначената от органите на предварителното разследване балистична експертиза /т.3, л.102-108 от ДП/, приета в съдебно заседание, е установено безспорно, че се касае за боеприпаси. Също така, категорично бе установено, че подсъдимият К. не е притежавал изискуемото по закон разрешение за оръжие и боеприпаси, както и че е знаел предназначението на процесните вещи. Това според съда е достатъчно, за да направи деянието на подсъдимия  съставомерно по чл.339 ал.1 НК.

Както към датата на извършване на престъплението, така и понастоящем, нормата на чл.115 НК, за каквото престъпление подсъдимият бе признат за виновен от съда, предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, настоящият съд прие чистото му съдебно минало към датата на деянието /същият е реабилитиран/, както и напредналата му възраст. При определяне на наказанието на подсъдимия К. за престъплението по чл.115 НК съдът прие като отегчаващи отговорността обстоятелства установените по делото негови опити да заличи следите си на местопроизшествието, проявата на непредизвикана и животозастрашаваща агресия от страна на К., както и демонстрираното от него хладнокръвно безразличие да остави пострадалия прострелян и парализиран в автомобила му, захващайки се с ежедневната си работа по охрана на близкия автосервиз.

След като анализира поотделно всяко едно от горепосочените, имащи значение за отговорността, обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че на подсъдимия, за извършеното от него убийство, следва да бъде наложено наказание при условията на чл.54 НК, като не бяха установени многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства, и наказанието бе отмерено над минималния, предвиден в санкционната част на приложимата правна норма размер - „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ години. Спазвайки разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС бе определен първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното наказание.

Що се касае до осъщественото от К. деяние по чл.339, ал.1 НК, съдът съобрази отново горепосочените смекчаващи вината обстоятелства, както и факта, че едното от двете, държани от подсъдимия огнестрелни оръжия е било технически неизправно и негодно за стрелба. Въз основа на изложеното съдебният състав определи наказание в минимален размер от 2 /две/ години „лишаване от свобода“, също при условията на чл.54 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Съдът счете още, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 НК за групиране на наложените на К. наказания по двете престъпления, за които му бяха наложени наказания, доколкото същите са извършени в условията на реална съвкупност помежду си. С оглед на това подсъдимият К. следва да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно наложеното му за престъплението по чл.115 НК - „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ години. Първоинстанционният съд е на становище, че към настоящия момент не са налице основания за приложението на чл.24 НК, тъй като се касае само за две престъпления, при това извършени за първи път.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“.

Съдът на основание чл.59 НК приспадна, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което спрямо подсъдимият К. са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“, считано от 09.04.2015г. до 13.10.2015г. и „домашен арест“ от 14.10.2015г. до влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият К.Н.К. беше осъден да заплати 1470.00лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС и 5847.20лв. в полза на Държавата по сметка на МВР-СДВР, представляващи направените по делото разноски, както и 10.00 лева държавни такси за служебно издаване на изпълнителни листи.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ: