№ 45
гр. С., 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20221800900140 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 КЗ.
Ищецът М. Д. П., с ЕГН********** с адрес: с.Л., Община Е., С. област,
представляван от адв.А. И. е предявил срещу ЗК „Л.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А, иск с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.497, ал.1 КЗ за заплащане на сумите:
40 000,-лв. /четиридесет хиляди/ лева, предявен като частичен от 60 000,-лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на ПТП от 02.04.2022г., изразяващи се
във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022
г., до окончателно изпълнение на задължението;
Ищецът М. Д. П. твърди, че на 02.04.2022 година, в с. П., община Л. е настъпило ПТП
между лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ЕН 6610 КХ, управляван от В.
Ж. К. и лек автомобил „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312 СС, управляван от ищеца
М. Д. П.. ПТП е по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. №
ЕН 6610 КХ, който при движението си в десен за него завой, извършва маневра
изпреварване, при наличие на забрана за това с пътен знак „В24” и маркировка „М1”,
навлиза в лентата за насрещно движение, където се блъска странично с насрещно движещия
се лек автомобил „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312 СС.
В следствие на описаното ПТП са причинени неимуществените вреди на ищеца, като
водач на лек автомобил „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312 СС, изразяващи се в
следните телесни травми: контузия в областта на раменния пояс и мишницата в ляво;
1
контузия на гръдния кош; фрактура на голямото възвишение на лявата раменна кост;
фрактура на 8-мо и 9-то ребра вляво.
Причинените травма са довели и до значителни физически болки и морални
страдания, неудобства и ограничения в личния живот на пострадалия. Свързани са с
продължително лечение и съответни негативни изживявания. Молителят е получил силен
стрес и от самия пътен инцидент, както и значителния ограничения в професионалната му
сфера.
Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с
рег. № ЕН 6610 КХ, към 02.04.2022 година е била покрита по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в ЗК „Л.” АД. Застрахователното дружество е отчело и
регистрирало посочената полица в регистъра към ГФ, видно от който тя е действаща към
датата на ПТП и не е прекратявана.
На 14.04.2022 г. с молба вх. №3977 от името на ищеца застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие с искане за определяне на обезщетение. Заведена е
щета под №0000-1000-03-22-7238 По нея са представени всички изискуеми документи,
включително предвидени в чл.496 ЗК -КП за ПТП, въз основа на които застрахователят е
задължен да се произнесе. Ответникът се произнася по щетата като определя обезщетение в
размер на 3 000 лева, за което съм уведомен по електронна поща на 27.05.2022 година. След
молба щетата е преразгледана като е определена нова сума в размер на 4 000 лева с
уведомление по електронна поща от 01.06.2022г. Определеното от застрахователя
обезщетение не отговоря на тежестта на телесната травма, неимуществената вреда и
справедливостта. Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 498 ал. 3 КЗ, тъй
като пострадалият не е съгласен с размера на определеното обезщетение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Л.” АД е подал писмен отговор.
Към исковата молба не са приложени доказателствата, които са цитирани, като
представени. Не е спазено изискването по чл. 366 от ГПК за производство по търговски
спорове, ищецът да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за
определяне на неговия размер или нормативната норма, която определя алгоритъм по който
да се изчисли цената на иска. Търговски спорове предполагат по-сериозно отношение на
ищеца към определяне цената на иска и доказване на основателността на претенцията.
Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени и имуществени вреди - по
основание и размер.
Оспорва виновно и противоправно поведение от водача В. Ж. К.. Ищецът не
представя доказателства относно вината на застрахован при ответника водач, съдържанието
на исковата молба не е доказателствено средство за това, а всички твърдения в исковата
молба подлежат на пълно и главно доказване.
Срещу водача В. Ж. К. не е образувано досъдебно производство /съгласно чл. 340, ал.
5 от Наказателния Кодекс/, няма влязла в сила съдебна присъда, удостоверяващи вината на
водача, застрахован при ответника, който се твърди, че е причинил средна телесна повреда
2
на ищеца. Не е представено влязло в сила наказателно постановление, удостоверяващо
допускането на административно нарушение от един от двамата водачи или от двамата
водачи. Оспорва твърдението, че произшествието е причинено от водача на л.а. марка
“Фолксваген”, модел „Голф”, рег. № ЕН 6610 КХ.
Навежда доводи, че произшествието е причинено от ищеца М. Д. П., в качеството му
на водач на л.а. марка „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312 СС, който не се е движел в
крайна дясна част на пътната си лента и не е управлявал МПС със съобразена скорост в
населено място и не е реагирал своевременно на възникналата опасност на пътя в
нарушение на чл. 15, от ЗДВП; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от от ЗДВП и чл. 21 от ЗДВП. По делото
не са ни представени доказателства, ползвам тези които са представени по щета 000-1000-
04-22-7238. Щетите по двата автомобила са от лявата страна. За Участник 1 л.а. марка
“Фолксваген”, модел „Голф”, рег. № ЕН 6610 КХ са описани, предна лява врата, преден ляв
калник, заден ляв калник, ляво странично огледало и стъкло на предна лява врата; За
Участник 2, микробус марка „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312 СС - преден ляв
калник, предна лява врата, стъкло предна лява врата, ляво странично огледало и лява страна
на фургона. Ударът е страничен приплъзващ, симетричен, поради което оспорва описания в
исковата молба механизъм, навежда твърдение, че произшествието е настъпило по вина
единствено на ищеца М. Д. П., в качеството му на водач на МПС, водач на микробус марка
„Пежо”, модел „Боксер” е рег. № СО 7312 СС. Ответникът не дължи обезщетение на
виновния водач, съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането:„Изключения от
покритието: Чл. 494. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, претърпени от
виновния водач на моторното превозно средство.”
Алтернативно в случай, че ищецът докаже вина на водача, застрахован при
ответника: Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. Навежда доводи за съпричиняване на произшествието, навежда твърдения
за принос на 50 % от ищеца, поради управление на бус. „Пежо Боксер” с рег. № СО 7312 СС
по средата на пътя, с несъобразена или превишена скорост, не съобразяване е движещите се
пред него превозни средства, в нарушение на чл. 15 от ЗДВП и чл. 20, ал.1 и ал. 2 и/или чл.
21 от ЗДВП. Ищецът добре е възприемал опасността, но не е направил нищо, за да я избегне.
Никой не може да търси обезвреда за това което сам си е причинил.
Оспорва причинно-следствената връзка между описаното събитие и описаните в
исковата молба неблагоприятните последици за ищеца.
Оспорва да има причинно-следствена връзка между ПТП от дата 02.04.2022 г. и
всички описани в исковата молба болки и страдания. Ищецът претендира обезщетение за
няколко телесни повреди, но не са представени доказателства за това.
Във връзка с образувана 15.04.2022г. преписка № 0000-1000-04-22-7238 по описа на
ЗК Л. АД е представен Констативен протокол, в който е записано, че М. Д. П. е с
натъртвания в областта на ляво рамо. От събитието няма средна телесна повреда, поради
3
което не е образувано Досъдебно производство. По преписката е представен Фиш от център
за спешна медицинска помощ, направена е Рьо графия на рамена става и е освободен в
добро общо състояние, препоръчан е обезболяващо, Дексофен при нужда. Няколко дни по-
късно е издаден Амбулаторен лист №343/05.04.2022г. от доктор В.К. от гр.Е., който е
поставил основна диагноза Контузия на раменния пояс на мишницата. Проведено е
изследване - снимка на ляво рамо- отчупен малък фрагмент /спукване/ от туберкулум майор
на хумеруса, препоръчана е терапия - ортеза за 2 седмици и обезболяващи при нужда. Няма
доказателство за временна нетрудоспособност, не е ползван отпуск.
Оспорва твърденията на ищеца за изпитани значителни физически болки и морални
страдания, които да са свързани с продължително лечение и негативни изживявания.
Оспорва твърдението за получен силен стрес. На обезщетяване подлежат само
доказаните неблагоприятни последици, които са в пряка причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие.
Навежда доводи, че ищецът М. Д. П. има принос за настъпването на травматичните
увреждания, тъй като е управлявал лек автомобил с превишена и несъобразена скорост, без
да постави обезопасителен предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 21 и чл. 137а,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Правилно поставен предпазен колан напълно
щеше да обезопаси водача на бус. „Пежо Боксер”, който се отличава с широка кабина, при
процесния приплъзващ удар, с по-нисък автомобил, какъвто е л.а. „Фолксваген Голф”.
Оспорва размера на предявения иск, като твърди, че предявения размер е прекомерен
и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за тяхното естество и
проявление, че същите са настъпили в резултат от осъществяване механизма на
транспортния инцидент, както и твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорвам и твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата
претенция. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно
произшествие от 02.04.2022г., за ищеца са настъпили всички описани в исковата молба, като
вид и характер увреждания и здравословни състояния, като оспорвам твърденията относно
медико - биологичния- им характер, относно характеристиките на лечебния процес и на
здравословното състояние на ищецът, както и за продължителността на лечението.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва
да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се
определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед
твърденията по основанието на предявената претенция поддържам, че претендиралата от
ищецът, като обезщетение парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до
репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на
закона. Претенцията за 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди е завишена по
размер с оглед леките увреждания и минималната работна заплата за страната, към момента
4
на настъпване на събитието (която е 710 лв., съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г.).
Обезщетението цели да възстанови вредите на пострадалите, а няма за цел
неоснователно обогатяване и реализиране на печалба.
Съгласно чл. 493А, ал. 2 от КЗ и Проект на Методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие телесно увреждане на
пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице в
максимален размер, съобразно претърпените болки и страдания от М. Д. П. обезщетението
за счупена кост на рамо е 10 точки по 710 лв. (МРЗ)= 7 100 лв., умножено по една средна
работна заплата за страната е 10 по 1 612 лв., размерът на обезщетението е 16 120 лв., без да
се отчете съпричиняване. В случай, че не се докаже средна телесна повреда, за две леки
телесни увреди се присъждат 2 точки, тогава обезщетението ще е 1420 лв. или 3224 лв., в
зависимост от заетостта и образованието на ищеца.
Размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Счита предявената по настоящото дело претенция за с оглед високата степен на
съпричиняване и обществените критерии за справедливост.
Оспорва претенцията за лихви, като неоснователна и недължима. Претенцията за
лихви е акцесорна на претенцията за главница, неоснователността на главния дълг поражда
неоснователност на акцесорния, за лихви. Ответникът изпада в забава, след като бъде
уведомен и се представят всички необходими документи за удостоверяване, че е настъпило
застрахователно събитие. Представения протокол за ПТП, в който като единствено
пострадало лице е посочен ищеца М. П. с една лека телесна увреда, натъртване на ляво рамо
не доказва предявената претенция по основание и размер. Не е представена банкова сметка
на пострадалия. Сметката на адвоката не годен способ за изпълнение. Не представянето на
банкова сметка, се счита за забава на кредитора, съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Застрахователят е длъжен да се произнесе в три месечен срок, след уведомяване, съгласно
чл.496 от КЗ. Ищецът не е бил доволен от определеното обезщетение, но не се е подложил
на медицински преглед от лекар, експерт, който да определи тежестта на контузията на
лявото му рамо.
Застрахователят не е дал повод за завеждане на дело.
Да не се приемат, представените доказателства, няма екземпляр за ответника.
Ищецът М. Д. П. е подал допълнителна искова молба.
Поддържа изцяло фактическите твърдения в исковата молба. Описаният механизъм
на ПТП напълно отговоря на посоченото в представения по делото КП за ПТП.
Видно от КП за ПТП, който е официален удостоверителен документ на 02.04.2022
година, в с. П., община Л. е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег. № ЕН 6610 КХ, управляван от В. К. и лек автомобил „Пежо”, модел „Боксер” с
5
рег. № СО 7312 СС, управляван от ищеца М. П., като уточнявам, че ударът е страничен
между разминаващите се и насрещно движещи се автомобили, като са засегнати левите
странични части на двата автомобила. ПТП е по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ЕН 6610 КХ, който при движението си в десен за него
завой, извършва маневра изпреварване, при наличие на забрана за това с пътен знак „В24” и
маркировка „М1”, навлиза в лентата за насрещно движение, където се блъска странично с
приплъзване в насрещно движещия се лек автомобил „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО
7312 СС. Противоправното деяние на В. К., като водач на лек автомобил „Пежо”, модел
„Боксер” с рег. № СО 7312 СС, се установява от представения с исковата молба КП за ПТП.
Вината като субективен елемент от състава на деликта се предполага до доказване на
противното. Законовата презумпция следва да бъде оборена от страната, която би извлякла
положителен за себе си извод в процеса и това е ответника по иска. Твърдя, че данните по
делото по категоричен начин установяват кой от двамата водачи е извършил деликт и
възраженията на ответника в тази насока са изцяло неоснователни. Ангажирани са и
допълнителни доказателства (СМЕ и АТЕ), като поддържа искането.
Невярно и неоснователно е възражението на ищеца, че ПТП било предизвикано от М.
П. като водач на лек автомобил „Пежо”, модел „Боксер” е рег. № СО 7312 СС. Подобно
твърдение не почива на никакви обективни данни. Описаните увреждания върху двата
автомобила в КП за ПТП, на които се позовава ответникът, само потвърждават механизма на
ПТП, посочен в КП за ПТП и в исковата молба. Дали ударът е бил „симетричен” /каквото и
да означава последното/, е уточнение на някакви детайли, които не променят механизма на
ПТП, както и причините за настъпването му по никакъв начин. Автомобилите са се ударили
в страничните си леви части по дължина, като са се движели в противоположно
направление, което става ясно и от описанието в исковата молба и в КП за ПТП.
Разпоредбата на чл. 494 КЗ е неприложима, защото искът е заведен тъкмо срещу
застрахователя на виновния водач, който извършва изпреварване като навлиза в лентата за
насрещно движение, при десен за него завой, при наличие на забрана за това с пътна
маркировка и реализира ПТП е правомерно движещия се и управляван от моя доверител лек
автомобил.
Наличието на причинна връзка между ПТП и телесните травми също е установена.
Представени са медицински документи, които удостоверяват значително количество телесни
травма получени от ищеца, които са изцяло в лявата област на тялото и отговорят на
механизма на ПТП, както и посоката на инерционните сили и въздействието на вероятния
ударен импулс. В следствие на описаното ПТП на доверителя ми са причинени следните
телесни травми: контузия в областта на раменния пояс и мишницата в ляво; контузия на
гръдния кош; фрактура на голямото възвишение на лявата раменна кост; фрактура на 8-мо и
9-то ребра вляво. Възражението на ответника, че не било образувано ДП е неоснователно,
като образуваното на такова, само по себе си не е доказателство за извършен или не деликт
в гражданския процес. Представени са медицински документи в това число снимки на
получените увреждания, от които е видно, какви са травмите. Веднага след ПТП ищецът е
постъпил в лечебно заведение, като са му извършени изследвания, но поради продължаващи
болки и ограничения в движението той постъпва за контролни изследвания, които
установяват действителното му състояние.
6
С отговора на исковата молба ответника не оспорва да покрива гражданската
отговорност на водачите на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ЕН 6610
КХ, към 02.04.2022 година, то моли се да отдели това обстоятелство като безспорно.
Оспорва възражението на ответника, че ищецът е бил без поставен предпазен колани
и управлява лек автомобил „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312 СС с превишена и
несъобразено скорост. Причина за ПТП е единствено възникването на пресечна точка в
траекторията на двата автомобила, което е продиктувано изцяло от поведението на водача
на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ЕН 6610 КХ. Травмите на ищеца са
изцяло в лявата област на тялото, в която посока действат и инерционните сили, а
предпазният колан не би могъл да го защити, поради начина му на действие /не ограничава
движението на тялото на водача в автомобила в посока наляво/. Възражението за
съпричиняване е фактически невярно, но дори и да е, то наличието на тези факти не би
могло да доведе до прилагане на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
Исковата претенция отговоря на чл. 52 ЗЗД и не е прекомерно. Това възражение на
ответника също е неоснователно.
Последователно в практиката си по приложението на чл.52 ЗЗД, изразена както в т.II
на ППВС № 4/68 год., така и във формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика,
свързана с прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) , обективирана в цитираните от касатора
решения на ВКС: № 66 от 30.07.2012 г„ по т.д.№ 619 /2011 г. на II т.о.; № 83 от 06. 07.2009
г.. по т. д. № 795/2008 г. на II т.о. и № 99 от 08.10.2013 г., по т.д. № 44/2012 г. на II т.о. и в
служебно № 25 от 17.03. 2010 год.. по т.д.№ 211/2009 год. на II т.о.. № 749/2008 г.. по т.д.№
387/2008 год. на II т.о. № 93/ 23. 06. 2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на II т.о.: №
104/25.07.2014 г.. по т. д. № 2998 /2013 г. на I т.о.; № 73/27.05.2014 г„ по т.д.№ 3343/2013 г.
на II т.о. : № 114/03.11.2014 г.. по т. д. № 1053/2012 г. на II т.о.: № 88/17.06. 2014 г. по т. д. №
2974/2013 г. на II т.о.: № 101/3.07.2014 г„ по т. д.№ 4391 / 2013 г. на II т.о.. № 158/ 17.10.
2014 г.. по т.д. № 3594/2013 г„ г.о. на I т.о.. № 4/ 03.08.2015 г., по т.д.№ 40/2014 г. на II т.о.:
№ 83 от 06. 07. 2009 г„ по т.д.№ 795 /2008 г. на II т.о.; № 749 от 05.12.2008 г., по т.д.№ 387
/2008 г. на II т.о, и много други, която безусловно споделя, Върховният касационен съд
поддържа разбирането, че понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл
не е абстрактно, а обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства - начин
на извършване на деликта, характер на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техния интензитет и продължителност, възраст и
социално положение, които решаващият съд е длъжен не само формално да посочи, но и да
ги прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за
справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на
обезщетението, е детерминиран от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимитите на застрахователно
покритие, минимална работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за
сходни случаи. Следователно, за да удовлетвори въведения от законодателя критерий за
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, обезщетението за репариране на претърпените от
7
непозволено увреждане морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния
действителен размер, т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия.
От процесното ПТП пострадалият е получил две средни телесни повреди и няколко
леки телесни повреди, които в съвкупност са му причинили значителни болки и страдания,
както и ограничения в личния и професионален живот. Частичният иск е за сума под
съдебната практика, поради което счита, че не се явява прекомерен. Справедливото
обезщетение би следвало да е около 60 000 лева, като се отчетата травмите и обичайните
обезщетения, които се присъждат от съдилищата, тъй като съдебната практика е все пак
отражение на общественото разбиране за „справедливост”.
Ответникът ЗК „Л.“ АД е подал допълнителен отговор.
Ищецът не представя доказателства за ответника. Оспорва Констативен протокол в
частта относно причини и обстоятелства за ПТП, в която част същия не е официален
удостоверителен документ, служителите на реда не са очевидци на събитието, няма
конкретни данни къде точно по широчина на пътното платно е настъпил контакт на двете
МПС-та. Претендират се средни телесни увреди, които подлежат на доказване с влязла в
сила Осъдителна Присъда на виновен за това водач. Ищецът е водач на л.а. „Пежо Боксер”,
липсата на досъдебно производство показва първо че от събитието не са настъпили
неимуществени вреди от съществен характер или са причинени именно от ищеца.
Претендира се обезщетение за контузия на ляво рамо, със спукване на лява раменна
кост, възстановен с ортеза, носена 2 седмици, срок на пълно възстановяване 60 дни. В
представения по преписка по щета Констативен протокол е описано натъртване в областта
на ляво рамо. Цитираната съдебна практика не кореспондира на процесното леко увреждане,
нито претенцията в размер на 60 000 лв., което е достойно обезщетение за наследник при
настъпил летален изход от непозволено увреждане за водач.
Ищецът не може да претендира обезщетение за вреди, които сам си е причинил.
Застрахователят не дължи обезщетение на виновния за произшествието водач.
На пълно и главно доказване от ищеца подлежи причинно-следствената връзка
между ПТП и вредите на пострадалия, за които се претендира обезщетение.
Ответникът поддържа направените доводи за съпричиняване, на основание чл.51 от
ЗЗД. Няма данни за място на събитие, за спирачни следи или описани доказателства за
изясняване на тези обстоятелства.
Застрахователят дължи обезщетение единствено за последиците, които имат пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с травматично увреждане от ПТП, до колкото
то е причинено от застрахован при него водач.
Напълно поддържа възражението си, че претенцията е неоснователно завишена и не
съответства на чл.52 от ЗЗД. Размерът не е съобразен с вредите които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, нито със степента на телесната повреда и срока
за възстановяване. Не са представени доказателства, че ищецът е ползвал медикаменти
против болка и в какъв период от време. Не се представят доказателства и какви
медикаменти ищецът е приемал преди и след събитието.
8
Застрахователят е длъжен да определя справедливи обезщетения, стопанисвайки
финансите, които са му поверени от българските автомобилисти и тяхното правилно
разпределение, за което е отговорен пред съдебни, административни и държавни
институции.
С цел уеднаквяване на съдебната практика по указание от Европейския Съюз и под
ръководството на Комисията за финансов Надзор е сформирана Комисия от специалисти с
дългогодишен опит в застраховането и вещи лица лекари, които са работили съвместно в
периода от март до юни 2019 г. и съгласно изискванията на чл. 493А, ал.2 от КЗ са
изготвили подробна Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице
вследствие смъртта на пострадало лице. В тази методика точките , които кореспондират и
степен на нараняването на пострадалия се умножават по една минимална работна заплата за
страната. Съдебната практика далеч е надхвърлила в Решенията си икономическия
еквивалент на страната ни, без да се съобразява с основния критерий - Минималната
Работна Заплата. В бъдеще размерите на обезщетенията закономерно ще нарастват,
пропорционално с нарастването на МРЗ за страната. Размерът на претендираното с исковата
молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното
ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, съгласно чл.52 от Закона за
задълженията и договорите. Единствения нормативен критерии е именно цитираната
Методика за определяне размера на обезщетенията по чл.493А от КЗ.
Претенцията за лихви е неоснователна. Не са представени доказателства,
удостоверяващи неимуществени вреди от ПТП. Не са представени доказателства, че
виновен е именно застрахован при ответника водач. Не са представени данни за банковата
сметка на пострадалото лице
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
С констативен протокол №10 от 02.04.2022г. се установява, че с. П. ул.Хаджи
Димитър №1 лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ЕН 6610 КХ, управляван
от В. Ж. К. при движението си в десен завой извършва изпреварване при забрана с пътен
знак В 24 и маркировката и навлиза в лентата за насрещно движение, където се сблъсква
странично с насрещно движещия се л.а. марка „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312
СС.
С акт GA №521006 за установяване на административно нарушение В. Ж. К., като
водач на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. № ЕН 6610 КХ е нарушил чл.6
т.1 пр.3 ЗДвП.
По делото се разпита свидетеля Б. М.в П..
„На 2.04.2022 г. бях в автобуса с баща ми, прибирахме се от Л. в посока С.. В с. П.
баща ми караше с 40 км/ч., там е забранено изпреварването, колона от коли и едната излиза
9
срещу нас, в нашето платно, баща ми колкото е можал в банкета се е свил, обаче той ни
удари, обаче странично, в неговата врата, в лявата страна. Беше „Фолксваген Голф-4“. Ние
бяхме с бус „Пежо Боксер“, аз бях крайно дясно, на дясната страна, там има една предна
седалка с три места. Странично се удрят и двата автомобила, и за фолксвагена ударът беше
страничен. Беше светло, не беше тъмно, беше около три - четири часа следобяд, един час
преди да се стъмни. Времето беше облачно. Настилката беше леко мокра, беше облачно, не
съм сигурен сега. Баща ми беше с предпазен колан, и аз, и брат ми също имахме предпазни
колани. В автомобила бяхме само ние тримата - аз, баща ми и брат ми И.. Той като ни удари
баща ми беше почти спрял, той като ни удари ние бяхме в банкета и не пречехме на
движението, само той. Голфът спря в неговата си лента на десет метра от нас. Калникът,
шофьорската врата на баща ми беше към него, и назад към купето половината част бяха
ударени. Ние слязохме от буса, свалихме баща ни от буса, там имаше тротоар и го
оставихме да седне. Трудно, ама отворихме неговата врата и оттам го извадихме баща ни,
той е голям човек и не може да мине от другата страна. Обадихме се на Спешна помощ,
която е дошла, закарахме го там, бях с него в линейката, но не му обърнаха много внимание.
Той изохка, ние го свалихме, веднага звъннахме на Спешна помощ, той каза, че го боли
рамото, оставихме го да седи, не искахме да го местим. Там имаше завой, той нямаше
никаква видимост, изпреварва колоната от автомобили и в нашето платно както взема завоя,
добре, че имаше къде да се свием, иначе щеше да влезе челно в нас. Спирачки нямаше, той с
пълна газ изпреварваше колоната коли да може да мине отпред и да не ни удари, обаче не
успя.
Пътната маркировка беше непрекъсната, то е на завой.
„Пежо Боксер“ не е с високата надстройка, товарен бус е, бусът е висок около два
метра. В шофьорските части се удариха колите, от калниците започват назад колите се
триеха, обаче тоя човек не е набил спирачки, а дава газ и с газ остъргва нашата кола. От
калника закачи, може и бронята нещо да беше закачена. После нашият бус не можеше да се
движи, беше натоварен на Пътна помощ и откаран. Там, където точно стана катастрофата,
имаше от нашата страна банкет, в който баща ми успя да се свие да не ни удари тоя човек
насрещно. Ние, преди да влезем в завоя, там е банкетът, ние, ако бяхме влезли в завоя, има
мантинела и няма отърваване, тогава тоя човек можеше да ни пребие. На около 5 м преди
завоя стана ПТП- то. Само от нашата страна имаше такова разширение, от другата страна
нямаше. Голфът изпреварваше колона, имаше цял ТИР пред него и още две коли отзад, а той
изпреварва човекът! Той изпреварва точно ТИР-а и се блъска в нас, значи не е успял да
изпревари цялата колона. Той изпреварва ТИР-а и се удря в нас, аз съм го видял това.“
По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че на 02.04.2022 година, в село П., област Л., към 19:20 часа -
светлата част от денонощието - слънцето залязва в тази част от България в 19:45 часа, по
улица „Хаджи Димитър” пред №1, в посока към град Плевен се е движил лек автомобил
„Фолксваген Голф” с регистрационен номер ЕН 6610 КХ, управляван от В. Велчев К..
Платното за движение по улицата е било двупосочно, с по една лента за движение в
противоположните посоки, отделени една от друга с бяла непрекъсната линия „М1”, с
хоризонтален профил - дясна крива, по отношение посоката на движение на автомобила и в
тази зона в действие е бил пътен знак „В24” - „Забранено е изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош”. В зоната на кривата, водачът на Фолксвагена е предприел маневра за
изпреварване на по-бавно движещ се в същата посока пред него автомобил, при което е
навлязъл в лентата за насрещно движение, по която лента в този момент, в насрещна посока
се е движил товарен автомобил „Пежо Боксер” с регистрационен номер СО 7312 СС,
управляван от ищецът М. Д. П.. Настъпило е съприкосновение между левите странични
габаритни части на лек автомобил „Фолксваген Голф” и товарния автомобил Пежо. Ударът
за двата автомобила, изводимо от описаните в констативния протокол деформации е
страничен приплъзващ, като зоната на контакт между тях е цялата им лява странична част.
10
От удара са настъпили материални щети по двата автомобила и лека телесна повреда
на водача на товарния автомобил.
Причините за възникване на ПТП не са от технически характер и би следвало да се
търсят в субективните действия на водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф” с
регистрационен номер ЕН 6610 КХ - В. Велчев К., който в зоната на действие на пътен знак
„В24” - „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош” и наличие на
хоризонтална пътна маркировка „М1” е предприел маневра за изпреварване, свързана с
навлизане в лентата за насрещно движение, без преди това да се убеди, че има видимост и
свободен път на разстояние, достатъчно да извърши изпреварването, без да създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се в насрещна посока.
При извършената справка в програмен продукт „Аудатекс” по номер на рама
VF3ZAAMFA17139166 се установи, че микробусът е произведен 2005 година във Франция и
същият за седалката на водача, фабрично е оборудван с триточков инерционен колан и
въздушна възглавница, задействаща се с инерционен датчик.
Ефективност: Когато се използват в комбинация предпазен колан и въздушна
възглавница, по принцип същите са най-ефективни. Това обаче зависи от вида на удара и
скоростта, с която се движи ППС, към момента на удара. Въздушните възглавници пред
водача, се задействат обикновено при челен удар и скорост над 20 километра в час, а при по-
лек страничен удар може и да не се задействат, особено когато ударът е приплъзващ, както в
случая.
Липсват данни в търговското дело дали е използван предпазен колан от водача на
л.а. марка „Пежо”, модел „Боксер” с рег. № СО 7312 СС.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалият М. Д. П. е получил следните травматични увреждания:
Гръдна травма, изразяваща се в пукване на две ребра-осмо и девето в лявата гръдна
половина.
Травма на лявата раменна става, изразяваща се в счупване с откършек/ костен
фрагмент/ на част от големия туберкул.
По повод фрактурата на лявата раменна кост е наложена имобилизация за две
седмици и са предписани обезболяващи. В кориците на делото няма последваща
медицинска документация сочеща усложнения на травмата и евентуално
лечение/консервативно или оперативно/ за в бъдеще.
При фрактури на големия туберкул на раменната кост обикновено средния срок за
възстановяване е около 1,5-2 месеца.
Гръдната травма отзвучава за срок от около 25-30 дни.
В първите 25-30 дни от травмата е била налице силна спонтанна, при движение и
допир болезненост, която е с намаляващ интензитет с напредване на възстановителните
процеси. Понастоящем, предвид наличието на костен откършек, е възможно да се
наблюдава болезненост в раменната става при физическо натоварване.
В рамките на посочения по-горе период е било ограничено движението на крайника,
съответно и трудоспособността на пострадалия. Движението не е било възпрепятствано.
11
Налице е такава пряка и непрекъсната причинна връзка между констатираните
травматични увреждания и процесното пътнотранспортно произшествие.
Констатираните травматични увреждания се дължат на силен удар с направление
отляво на тялото на пострадалия, което добре отговаря и на констатираните повреди по
автомобила му.
При този механизъм на пътнотранспортното произшествие и причиняване на
травматичните увреждания, последните биха се получили независимо дали пострадалият е
бил с поставен или не обезопасителен колан.
По делото се разпита свидетеля И. М.в П..
„На 2.04.2022 г. баща ми участва в ПТП, бях с него, седях в средата, баща ми караше,
брат ми беше вдясно, пътувахме от Л. по пътя към дома. След като слязохме от буса баща
ми се оплакваше много от ръката и викнахме линейка, след това го закарахме в болницата в
Л.. Там го прегледаха набързо и казаха, че му няма нищо, прибрахме се, но той почна още
повече да се оплаква от ръката си. На другия ден го закарахме в болницата в Е. за преглед и
се оказа, че му е счупена ръката и има спукване на ребрата. Там му направиха
рентгенография на ръката и я гипсираха моментално. Лекарите казаха, че може да си седи
вкъщи и ние да му помагаме вкъщи да се възстанови. След това се прибрахме вкъщи. Около
три седмици продължи възстановяването му, към четвъртата седмица вече. През това време
не можеше сам да се обслужва, ние с брат ми и семейството общо му помагахме. Болеше го
ръката, вкъщи като си отидохме се разстрои, мислеше защо точно така, защо точно на него.
Ние му препоръчахме да не взема лекарства за болките, по-леки хапчета като парацетамол
му давахме, а не други по-силни. Той работеше като куриер, превозваше багаж, обаче
нямаше как да ходи на работа и от това почна да се тревожи в смисъл как ще се поддържаме.
Около два месеца не ходи на работа. Понастоящем заздравяха раните, но почна пак лекичко
да си го боли ръката и не го пускахме да ходи на работа след това. С течение на времето
успя да възстанови движението на ръката и на торса.
Имаше посинено към ребрата и към ръката, големи петна на ребрата и по-малко петно
към ръката. Не можеше сам да се обслужва, трябваше винаги да бъде човек с него и или
майка ми, или брат ми или аз му помагахме. Около три седмици и малко беше с гипс.
С едната ръка можеше сам да се нахрани, той е десничар. Беше му пострадала лявата
ръка. Баща ми имаше гипс на лявата ръка до рамото, гипсът беше от рамото до лакътя. Не че
не е могъл да употребява лекарства, а ние не му давахме, пиеше някакви по-леки лекарства
като парацетамол и парацетамакс, не такива против болки. Работеше като куриер,
превозваше багаж.“
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” при ответника З. „Л.” АД относно процесния лек автомобил „Фолксваген”,
модел „Голф” с рег. № ЕН 6610 КХ, управляван от В. Ж. К., застрахован по задължителна
застраховка гражданска отговорност при ЗК „Л.“ АД, към датата на настъпване на ПТП
02.04.2022г.
Ищецът М. Д. П. е предявил застрахователна претенция на 14.04.2022г., по която
ответникът е отказал плащане.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Увредено лице е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за
12
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на
настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска
отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и
по чл.497 КЗ.
От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява, че на
02.04.2022 година, в село П., област Л., към 19:20 часа - светлата част от денонощието, по
улица „Хаджи Димитър” пред №1, в посока към град Плевен се е движил лек автомобил
„Фолксваген Голф” с регистрационен номер ЕН 6610 КХ, управляван от В. Велчев К..
Платното за движение по улицата е било двупосочно, с по една лента за движение в
противоположните посоки, отделени една от друга с бяла непрекъсната линия „М1”, с
хоризонтален профил - дясна крива, по отношение посоката на движение на автомобила и в
тази зона в действие е бил пътен знак „В24” - „Забранено е изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош”. В зоната на кривата, водачът на Фолксвагена е предприел маневра за
изпреварване на по-бавно движещ се в същата посока пред него автомобил, при което е
навлязъл в лентата за насрещно движение, по която лента в този момент, в насрещна посока
се е движил товарен автомобил „Пежо Боксер” с регистрационен номер СО 7312 СС,
управляван от ищеца М. Д. П.. Настъпило е съприкосновение между левите странични
габаритни части на лек автомобил „Фолксваген Голф” и товарния автомобил Пежо. Ударът
за двата автомобила, изводимо от описаните в констативния протокол деформации е
страничен приплъзващ, като зоната на контакт между тях е цялата им лява странична част.
В. Ж. К. е нарушил следните разпоредби на ЗДвП:
„Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка;“
„Чл. 43. Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено:
4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да
се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента;“
С това при условията на непредпазливост като форма на вината, не е предвиждал, но
е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици В. Ж.
К. е реализирал ПТП, при което са настъпили описаните в СМЕ увреждания на ищеца М. Д.
П.. По този начин съдът приема за доказано извършването на деянието от страна на В. Ж.
К., неговата противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и настъпването на
вредоносния резултат-уврежданията на ищеца М. Д. П..
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на
водача В. Ж. К..
Доказа се от представената застрахователна полица №BG/22/122000951813 наличието
на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.“ АД за
виновния водач В. Ж. К., към датата на настъпване на ПТП 02.04.2022г.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване, съдът
13
намира същото за недоказано. Установи се, че ищецът се е движил с разрешена скорост в
своята лента и за него ударът е бил непредотвратим. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Б. М.в П., че пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
С това съдът приема, че е доказано, че М. Д. П. е претърпял болки и страдания от
ПТП като е получил гръдна травма, изразяваща се в пукване на две ребра-осмо и девето в
лявата гръдна половина.
Травма на лявата раменна става, изразяваща се в счупване с откършек/ костен
фрагмент/ на част от големия туберкул.
По повод фрактурата на лявата раменна кост е наложена имобилизация за две
седмици и са предписани обезболяващи. В кориците на делото няма последваща
медицинска документация сочеща усложнения на травмата и евентуално
лечение/консервативно или оперативно/ за в бъдеще.
При фрактури на големия туберкул на раменната кост обикновено средния срок за
възстановяване е около 1,5-2 месеца.
Гръдната травма отзвучава за срок от около 25-30 дни.
В първите 25-30 дни от травмата е била налице силна спонтанна, при движение и
допир болезненост, която е с намаляващ интензитет с напредване на възстановителните
процеси. Понастоящем, предвид наличието на костен откършек, е възможно да се
наблюдава болезненост в раменната става при физическо натоварване.
Към датата на настъпване на ПТП пострадалият М. Д. П. е на 46 навършени години.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият М. Д. П. е изпитвал
болки и страдания от описаните в СМЕ травми, за продължителността на които
свидетелства и свидетеля И. П.. Съгласно заключението на СМЕ възстановяването завършва
в рамките на около 2 месеца.
С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата
от 30 000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер е неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.497 ал.1 т.2
КЗ следва да се присъди от 14.07.2022г. след изтичане на срока по чл.496 КЗ, като за
периода 14.04.2022г.-13.07.2022г. искът е неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът З.
„Л.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца М. Д. П. адв.А. И.
разноски по делото в размер на 3050,-лв. чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът З. „Л.” АД има право на разноските
съответно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски 1140,-лв.
(600лв. за експертизи и 540,-лв юрисконсултско възнаграждение). Съобразно с отхвърлената
част от исковете, му се дължат 285,-лв. разноски.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Л.” АД следва
да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 1200,-лева (4 % от 30 000лева) и 600,-лв. разноски за СМЕ и САТЕ или общо
14
1800,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 ал.1 т.2 КЗ, З. „Л.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С.
бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на М. Д. П., с ЕГН********** с адрес: с.Л.,
Община Е., С. област по сметка IBAN BGUS 9160 1007 ****, сумата 30 000,-лв. (тридесет
хиляди лева), по предявен като частичен иск от 60 000,-лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, в следствие на ПТП от 02.04.2022г., изразяващи се във физически болки и душевни
страдания, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2022 г., до окончателно изпълнение
на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер и за
остатъка до пълния период на иска за лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З. „Л.” АД, ЕИК . и
седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на адв.А.
С. И. от САК гр.С. бул.Джеймс Баучър №87 ет.2, сумата от 3050,-лв. (три хиляди и петдесет
лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, М. Д. П., с ЕГН********** с адрес: с.Л.,
Община Е., С. област да заплати на З. „Л.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление:
гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А сумата 285,-лв. (двеста осемдесет и пет лева),
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З. „Л.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от 1800,-лева (хиляда и осемстотин
лева), представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15