№ 9439
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110130930 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Производството е образувано по предявен от С. И. Б. против ЧСИ С. Я. осъдителен
иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД за
сумата в размер общо на 1470,59 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на
ответника по изп. дело № 639/2021 г., явяваща се сбор от следните суми: 161 лева надвзета
сума, 23,97 лева лихва за забава върху втори превод от 433,70 лева за периода от 21.04.2021
г. до 05.11.2021 г., 36 лева недължимо събрана такса за налагане на втори и трети по ред
запор, 49,62 лева пропусната полза от лихва по депозит от 0,5 % върху 9924,54 лева, 50 лева
цена на консултация и сумата в размер общо на 1150 лева обезщетение за неимуществени
вреди, свързани с подавани молби в кантората на съдебния изпълнител, консултации с
адвокати и депозиране на жалба до КЧСИ вследствие на двукратно събиране на вземането,
както и стрес, безпокойство и тревоги. Направено е искане сторените от страната разноски
да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че незаконосъобразно срещу ищеца бил
издаден изпълнителен лист, като за събиране на вземането по титула на 02.04.2021г. било
образувано изп. дело № 639/2021 г. по описа на ответника. Ищецът поддържа, че съдебният
изпълнил без да връчи покана за доброволно изпълнение пристъпил към принудително
събиране на вземането, налагайки едновременно три запора. В исковата молба са изложени
твърдения, че на 16.04.2021 г. ответникът получил съобщение от „******“ АД, че цялата
претендирана сума е налична, като ЧСИ С. Я. не вдигнал другите два наложени запора.
Страната поддържа, че на 20.04.2021 г. „******“ АД превежда цялата претендирана сума,
като на 21.04.2021 г. претендираната по изпълнението сума била преведена по сметка на
съдебния изпълнител и от „ЮБ“ АД, а от 01.05.2021 г. започнали да бъдат удържани и суми
от пенсията на ищцата. В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.07.2021 г. в
кантората на ответника на С. Б. била връчена покана за доброволно изпълнение, съгласно
която ищцата продължавала да дължи сумата в размер на 509 лева. Страната поддържа, че
депозирала молба до съдебния изпълнител за възстановяване на недължимо събраните суми,
по която трябвало да чака произнасяне три месеца. Ищцата сочи, че удържането на суми от
пенсията й по процесното изпълнително дело продължило чак до месец септември 2021г. В
исковата молба са изложени твърдения, че едва след депозирана жалба до КЧСИ на
05.11.2021 г. съдебният изпълнител възстановил част от надвзетите суми, като ответникът
продължава да не възстановява сумата в размер на 161,38 лева, като дължи и сумата в
размер на 23,97 лева, представляваща лихва за забава върху двукратно събраната сума от
1
433,70 лева от датата на увреждането ( втория превод) до 05.11.2021 г. С молба-уточнение от
28.04.2023 г. ищецът поддържа, че не дължи начислените от съдебния изпълнител такси за
налагане на втори и трети запор в размер на по 18 лева ( общо 36 лева), че в резултат на
наложения върху депозитна сметка запор С. Б. е била лишена от сумата в размер на 49,62
лева – лихва по депозитната сметка, върху която съдебният-изпълнител е наложил запор,
както и че за установяване на точния размер на събраните по изпълнението суми са
направени разходи за консултация в размер на 50 лева. В исковата молба и в молбата-
уточнение са изложени твърдения, че в резултат на двукратно събиране на претендираните
по изпълнението суми и незаконосъобразното изпълнение ищцата търпяла редица негативни
емоции – стрес, безпокойство, тревоги, а отделно вложила време, труд и разходи за да бъдат
преустановени незаконосъобразните действия на ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа доводи за нередовност на исковата
молба, тъй като е налице неяснота относно основанието, на което ищецът претендира
обезщетение за неимушествени вреди. На следващо място процесуалният представител на
страната поддържа доводи за недопустимост на исковата претенция доколкото ищецът
поддържа фактически твърдения за недължимост на вземането по изпълнителния лист, респ.
легитимиран ответник по иска следва да бъде взискателя, а не съдебният изпълнител. В
отговора са изложени твърдения, че изпълнителното производство е образувано въз основа
на изпълнителен лист от 16.11.2022 г., издаден по гр. д. № 2020124020037/2020 г. по описа
на Районен съд – Разлог в полза на Димка Василева ПопС.ова. Предвид изложеното в
случай, че ищцата се домогва да установи, че не дължи вземането по листа, то
процесуалният път за защита е различен, респ. съдебният изпълнител не е легитимиран да
отговаря по предявения иск. Процесуалният представител на страната намира поддържаните
от ищеца твърдения, че ответникът не бил проучил изпълнителния лист „издаден при
депозирана въззивна жалба“, за несъстоятелни и необосновани. В депозирания отговор са
изложени твърдения, че ответникът добросъвестно е изпълнил задълженията си в
качеството на съдебен изпълнител, като след погасяване на задълженията, за които е
образувано процесното изпълнително производство е прекратил изпълнението с
разпореждане от 12.08.2021 г., като е изпратил и съобщения до страните и съответните трети
лица – банки и НОИ за вдигане на запорите върху банковите сметки и пенсията на
длъжника. Представителят на ответника поддържа, че макар да са налице надвнесени суми
по изпълнителното дело от длъжника, то същите са възстановени напълно видно от
платежно нареждане на лист 89 от изпълнителното дело. С отговора са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът бил събрал дължимата сума „двукратно“
доколкото съдебният изпълнител към момента на изпращане на запорните съобщения не
разполага с информация за това има ли и в какъв размер средства по банковите сметки на
длъжника, респ. дали същият би бил достатъчен, за да се удовлетвори вземането на
взискателя. Представителят на ответника поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 507, ал.
1 ГПК запорното съобщение до третото лице се изпраща едновременно с поканата за
доброволно изпълнение, като целта на закона е да се обезпечи вземането и длъжника да не
се разпореди с наличното имущество, което да препятства принудителното изпълнение и
удовлетворяване на вземането на взискателя. В отговора на исковата молба са изложени
твърдения относно размера на начислените такси по изпълнителното производство, както и
че с платежно нареждане от 04.11.2021г. на длъжника е възстановена надвнесената сума в
размер на 315,48 лева, като размерът е определен след като от постъпилите суми по
запорите са приспаднати дължимите от длъжника такси по ТТРЗЧСИ. Представителят на
ответника поддържа, че съдебният изпълнител е действал правомерно, напълно
законосъобразно в качеството си и в рамките на предоставените му компетенции във връзка
с предприетите изпълнителни действия. В отговора на исковата молба са изложени доводи,
че ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на поддържаните твърдения за
търпени неимуществени вреди, а в допълнение е налице неяснота относно начина на
формиране на претенцията. Представителят на ответника изрично оспорва наличието на
2
пряка причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и поведението на
съдебния изпълнител, както е оспорено и наличието на противоправно поведение от страна
на ЧСИ С. Я.. По изложените доводи е направено искане производството по делото да бъде
прекратено, а при условията на евентуалност исковата претенция да бъде отхвърлена, като в
тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Ведно с отговора е представен препис от процесното изпълнително производство.
По редовността на исковата молба и допустимостта на производството:
Съдът намира, че макар поддържаните от ищеца фактически твърдения да са
лаконични същите отговарят на изискуемия минимум по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а
формулираният петитум на исковата молба ясно сочи, че ищецът претендира обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди възникнали в резултат на твърдени
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по процесното изпълнително дело.
Доводите на ответника касателно задълженията на съдебния изпълнител да образува
изпълнително производство при представен пред него изпълнителен титул са такива по
същество на спора, а не по допустимостта на производството.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на
ответника /проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, са
настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца, какви са точно настъпилите
вреди, причинно-следствена връзка между твърдените вреди и твърдените противоправни
действия на ЧСИ, както и конкретния размер на вредите. В доказателствена тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства, а при установяването
на фактическия състав на вземането следва да докаже, че го е погасил.
Съдът намира, че представените от страните документи са допустими, относими към
предмета на доказване и са необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че за изясняване на спора от фактическа страна е необходимо да бъде
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да посочи общия размер
на събраните в хода на процесното изпълнително производство суми, размерът на
начислените такси и разноски в производството, размерът на претендираните обезщетения
за забава, както и да изчисли размерът на лихвата по посочения от ищеца банков депозит, от
която страната поддържа, че е била лишена, за процесния период, като с оглед
разпределената доказателствена тежест по спора експертизата следва да бъде извършена на
разноски за ищеца.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи съгласно
мотивите на настоящото определение, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
3
внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.04.2025 г. от 10:00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4