ПРОТОКОЛ
№ 180
гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Станислав П. Георгиев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Б. Т. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600184 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем М. Л. Х. се явява лично и със служебния си
защитник адв.Н. Д..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Д. Ж. Л. се явява лично и със служебния си
защитник адв.М. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Да се даде ход.
Адв.Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Г.: Нямам искания за отводи и доказателства.
1
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като намира
делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще моля да потвърдите
първоинстанционната мярка за неотклонение „Задържане под страна“ по отношение и на
двамата обвиняеми. Не отговаря на истината изложените доводи във възизвните жалби на
двамата защитници на двамата обвиняеми – Х. и Л., че не е налице обоснованото
предположение, че същите са извършили престъпление, за което са привлечени като
обвиняеми. Всичките гласни доказателства непротиворечиво сочат на обстоятелството, че
действително те са автори на престъпление по чл.142 ал.2 от НК, като мога да посоча най-
вече показанията на свид.А. Б., който е пряк очевидец на извършеното деяние. Вярно,
косвени са доказателствата, но са налични по отношение на брата на пострадалата - Й. П., на
пострадалата П. и частично обясненията на двамата обвиняеми. Това деяние се отличава с
висока тежест на обществена опасност и затова законодателят е предвидил като наказание
минимум 7 години, максимум 15 години лишаване от свобода.
По отношение на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно
опасността от укриване и извършване на друго престъпление, вие виждате, че от другата
част на България двамата обвиняеми пристигат в П., като са наясно какво трябва да направят
- или да върне П. 2 400 лева, твърдяни от обв.Х., или същата да бъде прибрана отново в
неговия дом, като той предварително се е снабдил и с хладно оръжие, а именно с нож. Пак
от показанията на Б. става ясно, че съдът правилно е отбелязал, че имаме планирана дейност,
с осигуряване на шофьор, който да кара моторното превозно средство, кой да отвори
вратата, как да я хванат за косата, как да я вкарат в колата, за да бъде принудително отведена
от мястото, където се намира, и най-важното, как обв.Л. да я примами, за да покаже тя на
кой адрес в П., въпреки обявата, че предлага сексуални услуги в П., се намира пострадалата
Д. П.. С оглед на това обстоятелство и начина, спецификата на инкриминираната дейност,
считам, че е налице опасност от извършване и на друго престъпление, и това е така, защото
имаме гласни доказателства за оказано въздействие по отношение на свид.П. и по
отношение на свид.Б., съответно от двамата обвиняеми, да променят своите показания.
Вярно е, че двамата са реабилитирани по право, но фактът на осъждането сочи на
лоши характеристични данни. Затова, правилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице висока степен не само на извършеното деяние, а и висока лична степен на
обществена опасност на двамата обвиняеми, поради което считам, че най-адекватната мярка
към настоящия момент следва да бъде „Задържане под стража“.
Адв.Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че наложената мярка е несъответна
на извършеното от моя доверител М. Х.. Имаме предвид, реабилитацията от преди 20 години
и фактически сме изправени пред човек с чисто съдебно минало, предвид което наложената
мярка не съответства, както на личността, така и на опасност да се укрие или да извърши
друго престъпление. Този човек гледа три деца, има стопанство. Считам, че с оглед на точно
на неговата личност, едно малко по-леко наказание, например „домашен арест“ би бил по-
справедлив. Ето, в тази връзка моля да измените определението на ОС - Пловдив и да
наложите по-лека мярка.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. /за лична защита/: Поддържам казаното от адвоката ми.
Адв.Г.: Уважаеми апелативни съдии, безспорно е, че престъплението, за което са
привлечени като обвиняеми и двамата, и в частност моя подзащитен, е тежко умишлено по
смисъла на закона. Тук няма какво да се каже в тяхна защита, но по всички останали точки
аз не мога да се съглася с представителя на АП, респ. с ОС – Пловдив.
2
Считам, че не са налице данни, от които да се направи обосновано
предположение за извършването на престъпление и конкретно съпричасността на моя
подзащитен към него. Показанията на свид.А. Б. и пострадалата Д. П., също така
обясненията, дадени от двамата обвиняеми, са в противоречия едни с други. Противоречия,
които сочат недостоверност на всички тях, тъй като тези противоречия са по основни
въпроси, които биха касаели обвинението. Аз посочих на ОС, че евентуалната пострадала в
показанията, които е дала пред съдия, твърди, че моят подзащитен е стоял в колата, не е
извършил никакви действия, свързани с насилственото й вкарване в тази кола, което е в
пълно противоречие с очевидеца Б.. Неговите показания за мен са силно недостоверни по
причина, че от една страна имат много висока художествена стойност, от друга страна,
нелогично е при наличие на трима души, тръгнали да извършват конкретно деяние, двамата
от тях да са тук пред вас в качеството на обвиняеми, а третият да е в качеството на свидетел.
Нелогични са твърденията, че моят подзащитен е знаел целта на пътуването, а шофьорът не.
Считам, че А. Б. е взел качеството на свидетел за удобство на разследващия орган. Ако
следва да се приеме вина по отношение на двамата обвиняеми днес, то не виждам с какво
действията на свид.Б. да са по-различни и за него да няма повдигнато обвинение. Това е по
въпроса за обоснованото предположение.
Другите предпоставки също не са налице. Не се твърдеше от представителя на
ОП, а и от първоинстнационния съд, че е налице опасност по отношение на моя подзащитен
да се укрие. Такава реално няма. За това той да извърши друго престъпление, аз възразих, и
днес ще възразя на представителя на прокуратурата. Чистото съдебно минало е чисто
съдебно минало. Това от една страна се признава, от друга страна се сочи, че виждате ли
това са лоши характеристични данни. Нека да приемем, че обвиняемите са с чисто съдебно
минало, така, както стоят нещата реално, и това чисто съдебно минало следва да се
разглежда в тяхна полза, разбира се.
Аргументът на ОС, че може да бъде оказан натиск на свид. Б., считам за напълно
несъстоятелен. Ако това са може ли да го направят, са щели да го направят. Няма и данни,
че той изпитва страх или тревога, свързана с моя подзащитен, от които да се направи извода,
че той би могъл да му въздейства. Моят подзащитен не е имал никакви контакти с
евентуалната пострадала Д.преди събитието, инцидента, който определяме като
престъпление, и няма логика извода, че той би могъл да й въздейства.
В случай, че моите аргументи са неприемливи за вас и счетете, че са налице
предпоставките за налагане на най-тежката мярка, аз ще наблегна на друго. Мярката, за
която помолихме в ОС беше „домашен арест“, която по много показатели е сходна с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, но далеч по-хуманна. Мотивите на ОС бяха, че
единствената адекватна мярка се явява задържане под стража и налагането на мярка
„домашен арест“ не би било произвело нужното действие, тъй като тази мярка се налагала
при изключителни обстоятелства. Аз не знам какво е имал предвид съдът с тези
изключителни обстоятелства, но в практиката най-често такива се възприемат здравословни
проблеми или семейни такива. Именно по такава причина помолих да се допусната до
разпит майката на подзащитния ми, както за добрите му характеристични данни, така и да
посочи причина, поради която молим да му бъде наложена по-лека мярка. Стана ясно, че
разширеното му семейство - майка му, непълнолетната му сестра и жената, с която живее на
семейни начала, се нуждаят, както от неговото физическо присъствие за помагане при
гледане на малко бебе, така и от дохода му в голяма степен, който да помогне за
изхранването на семейството, което не е в добро материално положение. Лишавайки ги от
този източник на доход, ще направите това положение критично. Също мое мнение е, че
няма пречки и моля съда, като изменя мярката, да разгледа и възможността да му бъде
наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“. Казах по-напред - не са налице
законовите предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение. Така че,
искането ни към вас е да измените наложената мярка в „парична гаранция“, евентуално
3
„домашен арест“.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л. /за лична защита/: Поддържам казаното от адвоката ми.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Искам по-лека мярка. Няма къде да се укривам. Толкова
години на един същи същия адрес съм. Имам три деца, едно дете е болно от епилепсия Сам
ги отгледах. От 10 години съм вдовец.
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.: Аз не бих се укрил. Имам семейство. Не съм ходил никъде.
Не съм извършил на кражби, такива неща. Няма къде да се укривам. Живея на адреса, на
който съм се родил. Моля съда, ако има начин, да ми се наложи по-лека мярка – „парична
гаранция“ или „подписка“, за да съм си до семейството. Имам бебе на шест месеца.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, прие за установено следното.
Жалбите са неоснователни. Настоящата инстанция изцяло споделя като
правилни, обосновани и законосъобразни съображенията на първоинстанционния съд, че са
налице всички изискуеми предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК, да бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, както по отношение на обв.М. Х., така и спрямо
обв.Д. Л..
В аспекта на обоснованото подозрение за причастност на двамата обвиняеми по
вмененото им обвинение, съдът коректно е посочил доказателствените материали, от които
то се извлича, като доводите в тази насока са напълно съобразени с доказателствата,
приложени макар и на този ранен етап на разследването.
От друга страна, се споделя тезата на съда, че е налице реална опасност, в случай
на по-лека мярка за неотклонение, обвиняемите Х. и Л. да извършат престъпно деяние.
Действително двамата обвиняеми са реабилитирани за предишните им осъждания и са с
чисто съдебно минало, но с оглед на данните по делото относно механизма на извършване
на деянието, съучастническата престъпна дейност, проявеното насилие спрямо
пострадалата, както и тежестта на самото престъпление по чл.142 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 от
НК, обосновават наличието на реална, а не на хипотетична, опасност, както изисква чл.63
ал.1 от НПК, за вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда и спрямо двамата
обвиняеми.
В контекста на изложеното, изводът на първата инстанция, че за постигане на
целите по чл.57 от НПК и съобразно всички предпоставки и обстоятелства по чл.56 ал.3 от
НПК, най-уместна и адекватна мярка за процесуална принуда по отношение на двамата
обвиняеми, се явява именно „Задържане под стража“.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 733/24.04.2023 г., постановено по
ЧНД № 900/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.23 часа.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5