№ 340
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300503316 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Б. Л. М. против решение №
3346/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 7490/2022 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, ХІ гр. състав, което се обжалва в частта, с която е отхвърлен
искът и против Община „Родопи“, област Пловдив, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 10 000 лв.
първоначално присъдена с решение № 260019/05.01.2022 г. по гр.д. №
14818/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав, ведно с
присъдената с обжалваното тук решение сума от 10 000 лв., до пълния размер
на предявения тук иск от 20 000 лв. и пълния размер на задължението от
общо 30 000 лв. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че
решението в обжалваната част е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което искът да се да се
уважи в пълен размер. Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна Община Родопи - Пловдив оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение в посочената част е
правилно, обосновано и справедливо, поради което моли за неговото
потвърждаване. Претендира разноски за инстанцията за юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество:
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Ищцата Б. М. е основала иска си против ответната Община Родопи
- Пловдив на твърдението, че с влязло в сила решение, постановено по гр.
дело № 14818/2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, Община Родопи - Пловдив била
осъдена да и заплати сумата от 10 000 лв. като част от общо дължимите и се
30 000 лв., която сума представлява обезщетение на причинените и
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в следствие на
травматично увреждане, получено на 10.04.2020 г. при попадането на ищцата
в необезопасен отводнителен канал, находящ се в с. ***. Относно механизма
на увреждането твърди, че около 20:00 часа на 10.04.2020 г. на ул. *** в с.
П., която била тъмна и неосветена, пред магазин „***“ е пропаднала с левия
си крак в необезопасен отводнителен канал за вода с размери от около 50 см.,
успоредно на оста на пътя. В резултат на пропадането получила травматични
увреждания на левия крак – няколко счупвания в областта на глезена, за
лечението на които се наложила оперативна намеса и продължителен
оздравителен процес, който продължава и към момента. Твърди, че от
уврежданията е изпитвала и продължава да изпитва значителни болки и
страдания, поради което некокократно е провеждала лечение и назначените и
физиотерапия и рехабилитация. Изпитвала притеснения, неудобства,
безпокойства, напрежение, получила и психически проблеми - тревожност и
депресия. В настоящото производство ищцата търси заплащането на
разликата над присъдените по частичния иск 10 000 лв. до пълния размер на
дължимото и се според нея обезщетение от 30 000 лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът Община Родопи - Пловдив
е оспорил иска като неоснователен, като е направил възражения за
прекомерност на претендираното обезщетение.
С решението си въз основа на събраните пред него доказателства
ПРС е приел за установено, че с влязло в сила решение, постановено по гр.
дело № 14818/2020г. по описа на ПРС, IX-ти гр. с-в /приложено към делото /
на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, Община Родопи - Пловдив е
осъдена да заплати на Б. Л. М. сумата от 10 000 лв. – частично от сумата от
общо 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на травматично увреждане, получено
на 10.04.2020 г. при попадането и в необезопасен отводнителен канал,
2
находящ се на ул. *** в с. П., пред магазин „***“. Въз основа на това влязло в
сила решение ПРС е приел за установено по делото, че със сила на присъдено
нещо е установено, че на посочената от ищцата дата същата е попаднала в
необезопасено отводнително съоръжение, за което ответната община
отговаря, вследствие на което е претърпяла счупване на долен ляв крайник,
оперативно наместване на същия, изпитала е болки и страдания, претърпяла е
и имуществени вреди.
Предвид така постановеното решение съдът е приел, че ответната
община носи отговорност за процесното отводнително съоръжение, че
счупването е настъпило по описания от ищцата начин.
С първоинстанционното решение Пловдивският районен съд е
приел, че справедливият размер на дължимото се на ищцата обезщетение е 20
000 лв, като праедвид факта на осъждането на ответната община за заплащане
на сумата от 10 000 лв. по предявения частичен иск по гр.д. № 14818/2020 г.
на Районен съд – Пловдив, е присъдил и останалите дължими се според него
10 000 лв. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ето защо следва да се приеме, че въпросът за това настъпило ли е
увреждането, механизмът на настъпването му, участието на ищцата като
пострадало лице, отговорността за причинения деликт на ответната Община
Родопи - Пловдив, настъпилите вреди – телесни увреждания и причинната
връзка между тях и произшествието, е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Жалбоподателката поддържа във въззивната си жалба, че районният
съд не е отчел степента на вредоносния резултат и че определеното
обезщетение е твърде занижено с оглед критерия справедливост /чл.52 ЗЗД/,
предвид интензитета на претърпените неимуществени вреди.
По отношение на дължимия се размер на обезщетението:
Според нормата на чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.
Установява се от заключението на вещото лице д-р Д. М. по
назначената от районния съд СМЕ, както и от отговорите му, дадени пред
първоинстанционния съд, че при преглед на ищцата, извършен на
07.08.2022г. е установено, че лицето е напълно възстановено като
конфигурация на лява глезенна става. Има ограничение на дорзалната
флексия с 5 градуса спрямо здравия крак. Установен е лек оток в областта на
външния малеол, болезненост при палпация в долния край на външния
оперативен цикатрикс, където се опипват с големина на оризови зърна
болезнени грануломи тип „чуждо тяло“, дължащи се най - вероятно на
нерезорбирани хирургични конци. Има оплаквания от болезненост при
движение, при по-продължително натоварване и при промяна във времето.
Походката е стабилна, без накуцване. Непосредствено след получаването на
травмите е проведено оперативно лечение, като ищцата е трябвало да ходи с
патерици в период от три месеца. За тези си увреди е била в отпуск по болест
шест месеца, в които е провеждала курсове по рехабилитация. Вещото лице е
3
отговорило, че претърпяното от ищцата многофрагментно счупване на
глезенната става, съчетано с нейното изкълчване, е тежка вътреставна травма,
особено за тази става, която е с малка повърхност, а поема цялата тежест на
тялото. Почти винаги последица от такава травма е начална остеоартроза в
тази област, която се развива във времето в зависимост от натоварването на
ставата и трудовата дейност, теглото на лицето, начина му на живот. В случая
при ищцата това се съчетава с генетично обусловено предразположение за
образуване на грануломи тип „чуждо тяло“. Лицата с такива увреди
задължително трябва да провеждат ежегодно и планово физиотерапевтични и
балнео-санаториални лечебни курсове в оторизирани лечебни заведения.
Ищцата до края на живота си трябва да се съобразява с тази травма и
изискванията към нея. Ищцата е претърпяла две операции, като при втората
са махнати поставени преди това импланти.
Предвид така събраните доказателства и установената с тях степен
на претърпените от ищеца болки и страдания съдът приема за справедлив
претендирания от нея размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди - 30 000 лв. При определяне на този размер съдът
взима предвид продължителността на възстановителния процес,
първоначалното обездвижване на ищцата за период от три месеца, през който
се е придвижвала само с патерици, продължителността на възстановяването и,
което продължава и в момента и неблагоприятната за нея прогноза след
получената травма, доколкото според вещото лице по СМЕ последица от
такава травма е начална остеоартроза в тази област. Ето защо, предвид
присъдените 10 000 лв. с уважения частичен иск, съдът приема, че
предявеният тук иск за разликата от 20 000 лв. е основателен и доказан,
поради което същият следва да се уважи изцяло, като на ищцата следва да се
присъдят и останалите 10 000 лв. Сумата по главницата следва да се присъди
ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва от
деня на увреждането до окончателното изплащане.
Предвид изложените мотиви съдът приема решението на районния
съд в обжалваната част за неправилно, поради което в тази част същото ще се
отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество, с което
ща се присъди и тази разлика от 10 000 лв.
Предвид основателността на жалбата, въззиваемата страна ще бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката в пълен размер направените от нея
разноски в първоинстанционното производство, или още сумата от 1206,60
лв., включваща съответната част от адвокатското възнаграждение, заплатено
за един адвокат и внесени ДТ и депозити за ВЛ. Въззиваемата страна ще бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката и направените разноски във
въззивното производство, които се констатираха на 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение за един адвокат и 200 лв. – заплатена ДТ, или общо 1200 лв.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3346/17.10.2022 г., постановено по гр.д. №
7490/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав, в частта му, с
която е отхвърлен искът на Б. Л. М. с ЕГН: ********** против Община
„Родопи“, област Пловдив, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, за разликата над присъдената сума от 10 000 лв., до пълния размер на
предявения иск от 20 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община „Родопи“, област Пловдив, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: град Пловдив, ул. „Софроний Врачански” № 1А, да
заплати на Б. Л. М. с ЕГН: **********, от с. ***, община Родопи, област
Пловдив, ул. ***, ДОПЪЛНИТЕЛНО сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания в
следствие на травматично увреждане, получено на 10.04.2020 г., при попадане
на Б. Л. М. в необезопасен отводнителен канал, находящ се в село ***, ведно
със законната лихва от 10.04.2020 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1206,60 /хиляда двеста и шест лв. и 60 ст./ лв. – допълнителна част
от разноските, направени в първоинстанционното производство, както и
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лв. - разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5