М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 58/2020 г. по
описа на РС - Девня,
четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинение срещу
Г.Д.Г., ЕГН: ********** за това, че:
На 12.02.2020
г. на територията на община Девня, обл. Варненска по път 1-2 свързващ
населените места гр. Девня и гр. Варна, на изхода на гр. Девня, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег.№ В *** ТА след
употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено чрез орален наркотест
посредством техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер, №
ARLK-0002, със срок на валидност до 17.12.2020 г. – престъпление по чл. 343Б
ал.3 от НК.
В хода на
съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно
доказано. Моли съда, да признае подсъдимият за
виновен, като му наложи предвидените в съответната норма от НК
кумулативни наказания – лишаване от свобода и глоба в размер около и малко над
минималния, както и да приложи разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК по отношение
на предходно наложено му наказание лишаване от свобода, а на основание чл. 343г
от НК да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок за определен от съда
срок, като се приспадне времето, през което той е бил лишен от това право по
административен ред.
Подсъдимият заявява,
че разбира обвинението, като не дава обяснения по него.
Неговите защитници
– адв. Василев и адв. Герогиев намират обвинението за недоказано и молят подсъдимия
да бъде оправдан.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г.Д.Г. живеел в с. Неофит Рилски, обл. Варна. Същият притежавал СУМПС – гръцки
образец, което на 12.02.2020 г. било отнето от органите на реда. Въпреки това
същия ден подсъдимият се качил на автомобила, който имал на разположение - лек
автомобил марка „М***“ с рег.№ В *** ТА и тръгнал с него за гр. Девня, обл.
Варна, за да си търси работа заедно със свид. М.Р.Т., с която живеел на семейни
начала. По пътя те взели със себе си и свид. Г.И.М. ***. На изхода на гр. Девня,
на път I-2, в близост до кръстовището за
гр. Суворово имало патрул на РУ - Девня в състав свидетелите С.И. и П.П..
Служителите на реда спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил.
При проверката подсъдимият не представил СУМПС, а поведението му било
подозрително, поради което свидетелите го отвели в сградата на РУ – Девня, за да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или на наркотични вещества.
Посредством техническо средство било установено, че подс. Г. не е употребил
алкохол. Теста за употреба на наркотични вещества бил извършен с техническо
средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер, №> ARLK- 2, със срок на валидност до 17.12.2020 г.
Резултатите от пробата - проба № 64 били положителни, като отчели наличие на
наркотично вещество метамфетамин в организма на подсъдимия. За извършения тест
бил съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с Рег.№ 253р-1900 от 12.02.2020 г. по описа на РУ - Девня.
На подсъдимия бил съставен АУАН № 179432/12.02.2020 г. по описа на РУ - Девня,
който му бил връчен лично и който той подписал без възражения. Издаден му бил и
талон за медицинско изследване № 0039768, в който той собственоръчно вписал, че
приема показанията на техническото устройство. Въпреки заявлението му
подсъдимият бил отведен от полицейските служители в медицинско заведение,
където отказал да даде кръв за лабораторно изследване. Отказът му бил отразен в
Протокол от 12.02.2020 г. за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, в
който лекарят и подлежащото на изследване лице положили подписи.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Всички налични по
делото доказателства еднозначно сочат на това, че на 12.02.2020 г. подс. Г.Д.Г.
е управлявал МПС в района на гр. Девня, като това се установява както от
показанията на разпитаните полицейски служители, които лично са възприели факта
на управление, така и от поисканите от защитата свидетели, които са били в
автомобила заедно с подсъдимия. Непосредствено след управлението подс. Г. е бил
изпробван с годно техническо средство за употреба на наркотични вещества, което
е отчело наличие на метамфетамин в организма му, видно то приложената към
делото разпечатка от техническото устройство „Дрегер Дръг тест 5000“.
Подсъдимият е подписал протокола за извършената проверка без възражения, като в
издадения му талон за мед. Изследване собственоръчно е вписал, че приема показанията
на теста. При това положение излишно е било подсъдимия да бъде воден в близкия
ЦСМП за вземане на кръвна проба, каквато той е отказал да даде, като отказът му
е удостоверен в съставения от мед. лице протокол. При тези факти безспорно
следва да се приеме, че редът за установяване на употреба на наркотични
вещества, визиран в Наредба №1 от 19.07.2017 г. на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието е
стриктно спазен, даже в повече от необходимото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прие, че
с конкретни свои действия подс. Г.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343Б ал. 3 от НК, като на 12.02.2020 г. в гр. Девня подс. Г.Д.Г. управлявал МПС л.а.
марка „***“, с рег. № В ***
ТА след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено по надлежния
ред - чрез орален наркотест № 64/12.02.2020 г. извършен посредством техническо
средство “Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARLK – 0002.
Амфетаминът,
метамфетаминът и растението коноп /с активния му компонент –
тетрахидроканабинол/, чиято употреба е установена са високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), включени в Списък I на Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина - Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съставът на чл. 343Б ал. 3 НК не изисква определена концентрация в кръвта или
установяване неспособност за управление на МПС, поради което установяването им
не е от значение за съставомерността на деянието. Разпоредбата на чл. 343 Б
ал. 3 от НК е достатъчно ясна – необходимо е само управлението на МПС да е
осъществено след употреба на такива вещества, независимо дали водачът се е
чувствал повлиян от тях или не. Достатъчно
е употребата на наркотични вещества да е установена по съответния ред – този
по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, което обстоятелство в случая е на лице. Без
значение за съставомерността на деянието е и дали към момента на управление
водачът е бил правоспособен или неправоспособен да управлява МПС. Ирелевантен е
и начинът, по който контролните органи са спрели водача за проверка –
правомерно или не, както и причината да го отведат в РУ на МВР за извършване на
проверка за употреба на алкохол или наркотици.
От субективна
страна престъплението подсъдимият е извършил умишлено, като напълно е съзнавал,
че е употребил наркотично вещество преди
да управлява автомобил, но въпреки това е седнал зад волана на инкриминираната
дата и е управлявал автомобила,.
Предвид
изложеното съдът намери, че следва да признае за виновен подс. Г. в извършване
на вмененото му с обвинителния акт престъпление в пълния му обем.
Причини за извършването на престъплението – трайно утвърдено у
подсъдимия несъобразяване с установения в страната правов
ред досежно правилата за управление на МПС.
При определяне на
наказанията за така извършеното престъпление съдът взе предвид степента на
обществената опасност на извършеното деяние, която определи като висока. Като
висока съдът определи и обществената опасност на дееца, изхождайки от данните за
наличието и на друго осъждане, както и от множеството административни санкции
наложени на подсъдимия за нарушения на ЗДвП. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се определят добрите му характеристични данни. Налице
е превес на отегчаващите такива. Не са налице нито изключително, нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват в случая
извода, че и най –лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко. Ето защо съдът определи предвиденото в специалната норма на НК наказание лишаване
от свобода в среден размер, а именно една година и шест месеца. Отчитайки
финансовото състояние на подсъдимия съдът му наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба в минимален размер. Тези наказания според съда са справедливи и
ще са достатъчни за постигане целите на наказанията по чл. 36 от НК и по-специално
ще изиграят роля по възпиране на подсъдимия от подобно поведение и в бъдеще.
Предвид липсата на формалните предпоставки на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК
поради наличието на предходно осъждане, както и с оглед наличието на
предпоставките на чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС, съдът постанови с присъдата си
наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален общ
режим.
Предвид извършването на
настоящото умишлено престъпление от общ характер преди изтичането на изпитателния срок, определен на подсъдимия по
НОХД №436/2018 г. по описа на РС – Провадия, съгласно повелята на чл. 68 ал. 1
от НК, съдът приведе в изпълнение наказанието, чието изпълнение е било отложено
– шест месеца лишаване от свобода, като постанови то да се изтърпи при общ режим
съгласно нормата на чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 343г от НК и след като прие, че подсъдимият притежава валидно
СУМПС съдът постанови и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за
срок около средния – една година и шест месеца. На основание чл. 59 ал. 4 от НК
съдът приспадна времето, през което подс. Г. е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред, считано от датата, на която той сочи, че му е било
отнето СУМПС.
Съдът счете, че
с това именно наказание ще се изпълнят най-добре
целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се
накаже подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще му се въздейства
възпиращо и превъзпитателно. Именно това наказание съдът намира за справедливо
и адекватно на извършеното престъпление и подходящо да повлияе поправително на
осъдения към спазване на законите и добрите нрави, а така също и да въздейства
респектиращо върху другите членове на обществото.
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия сторените в
хода на досъдебното производство разноски – в полза на органа, който ги е
направил – ОД на МВР – Варна.
Произнесе
се и по вещественото доказателство по делото – тестова касета „Dragеr
Drug Test 5000“, като разпореди неговото унищожаване като вещ без стойност.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: