Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 14 юли 2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І
отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 25 април две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Ирена Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №37/2016год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от „Ю.Б.”АД, гр.София против Д.П.К. иск с правно основание чл.422,ал.1
във вр. чл.415,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата,че ищецът е носител на следните вземания сума в размер на 69752.48
евро – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL 15026/01.12.2006год.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 09.07.2015год. до окончателното изплащане
на сумата,сума в размер 10 570.61 евро,представляваща договорни лихви за
периода от 15. 10.2013год. до 08.07.2015год., 344.75 евро – дължими такси по
посочения договор за периода от 15.10.2013год. до 08.07.2015год.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.07.2015год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6631.36лв., разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №39994/2015год., по
описа на СРС, І ГО, 38 състав.Претендира присъждане на сторените в
производството пред настоящата инстанция разноски.
Ответницата – Д.П.К. излага съображения за недопустимост и неоснователност.Позовава
се,че вземането към момента на подаване на заявлението не био изискуемо в
претендирания размер.Сочи, че съгласно погасителния план крайният срок за издължаване
е 15.12. 2026год., като се цитира т.18
от ТР №4 от 18 юни 2014год. по т.д.№4/2013год. на ОСГТК на ВКС,тъй като
сочената от ищеца нотариална покана, с която бил обявил предсрочната
изискуемост, не била получена от ответницата.Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в настоящото производство разноски.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото ,с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представени са договор за покупка на недвижим имот НL 15026 от
01.12.2006год., с анекси от 14.01.2008год., 20.02.2008год. 26.02.2008год. 12.05 .2008год.,
23.05.2008год. ,30.06.2008год., 30.12.2010год., 14.12. 2012год.,с погасителни
планове, нотариална покана до Д.К. чрез нотариус Весела Ивчева, за уведомление по чл.47 ГПК.
Съгласно заключението на вещото лице Д. по
извършената съдебно счетоводна експертиза/ССЕ/ на 15.12.2006год. по сметка IBAN *** Д.П.К.,
открита при „Ю. Б.”АД, с нареждане от
страна на банката е усвоена еднократно сума в размер на евро 130 725.00,съгласно договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL 15026/01.12.2006год.,като към
08.07.2015год. са погасени суми по главница в общ размер на евро 60 972.50
за периода от 15.01.2007год. до 29.11.2013год. и остатъкът от усвоената главница възлиза в размер на евро –
69 752.48, като са начислени лихви за периода от 15.01.2007год. до
08.07.2015год.,вкл. в общ размер на евро 57 880.09 от които евро- 56939.46
– начислени лихви редовна главница и евро 940.93 – начислени лихви просрочена
главница.Погасени са лихви в общ размер на евро – 47 309.48 за периода от
15.01.2007год. до 11.12.2013год.,вкл. и остатъкът по лихви възлиза в размер на евро –
10 570.61.Към 08.07.2015год. са начислени такси и застраховки за периода
от 15.12.2011год. до 30.01.2015год.,вкл. в общ размер на евро – 634.95, от
които евро - 291.77-начислени такси и евро – 343.18-начислени имуществени застраховки.Вещото
лице заключава,че са погасени такси и застраховки в общ размер на евро 290.20,
от които евро- 74.02 – начислени такси и евро 216.18 – начислени имуществени
застраховки, за периода от 15. 12.2011год. до 29.11.2013год.,вкл. и остатъкът
по такси и застраховки възлиза в размер на евро – 34.75, от които евро 217.75 – начислени такси и евро –
127.00-начислени имуществени застраховки.В обобщение усвоена главница –
130 725 евро, погасена главница – 60 972.52 евро,остатък по главница
– 69 752.48 евро,начислени лихви – 57 880.09 евро,погашения по лихви
– 47 309.48 евро, остатък по лихви – 10 570.61 евро,начислени такси и
застраховки – 634.95 евро,погашения за такси и застраховки – 290.20 евро,
остатък за такси и застраховки – 344.75
евро, или общо остатък по главница,лихви,такси и застраховки – 80 667.84
евро.Не са погасени след 15.10.2013год. 3 бр. вноски с настъпили падеж, както
следва по отношение на главница в общ размер евро- 784.70 евро, по отношение на
лихви в общ размер – евро- 1 424.59 или общата стойност на 3 бр.
непогасени вноски, с настъпил падеж към 15.12.2013год. възлизат в размер на
евро – 2209.29., като по договорът за кредит за покупка на имот № НL 15026/01.12.2006год. и след 08.07.2015год. няма
отразени погашения.Съдът възприема заключението на вещото лице по ССЕ за
изготвено компетентно.
С разпореждане от 16 юли 2015год.обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК на СРС І
ГО, 38 състав по ч.гр.д.№39994/2015год. е разпоредено длъжникът Д.П.К. да
заплати на кредитора „Ю.Б.”АД сумата от
69752.48 евро главница, ведно със законната лихва за периода от 09.07.2015год.
до изплащането на вземането,договорна лихва в размер на 10570.61 евро за
периода от 15.10.2013год. до 08.07.2015год.,такса в размер на 344.75 евро,за
периода от 15.10.2013год. до 08.07.2015год. и 6631.36лв.,разноски по делото, а
именно 3155.45лв.,държавна такса и 3475.91лв., възнаграждение на адвокат,като
вземането произтича от задължения по договор за кредит за покупка на недвижими
имот №НL 15026/01.12.2006год. и е издаден изпълнитлен лист на 16 юли 2015год.
С договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 26.11.2009год., „ Б.Р.С.”АД,като цедент е прехвърлило на
„Ю.И Е.Д.Б.”АД, като цесионер вземане по
договори,включително и по отношение на ответницата Д.П.,под №1663, като с
допълнителната искова молба банката заявява,че не оспорва уведомлението за
цесия представено от ответницата,като уточнява,че след извършената цесия „Б.Р.С.”АД
е прехвърлило обратно на „Ю.Б.”АД/ с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.”АД/ вземането
срещу Д. П.К.,предвид горепосоченият
договор от 26.112009год.
Приложението на разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК е обусловено от наличието на възражение от страна на ответницата и в случая
такова възражение е налице/възражение
вх.№3072698/21.10.2015год./, като в рамките
на едномесечния срок от „Ю.Б.”АД
е депозирана искова молба в СГС на 04.01.2016год.
Предмет на иска по чл.422,ал.1 ГПК е
установяване на правоотношенията между страните, за които ищецът-заявител в
заповедното производство твърди,че са валидно възникнали и съществуващи,въз
основа на представените пред районния съд към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 документи.
Налице е правен интерес от предявяване на
иска,същият е предявен в срока по чл.415,ал.1 ГПК,довнесена е дължимата
държавна такса,поради което е допустим.
Разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК е специална
процесуална норма относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането. Установителният характер произтича от целта на иска,наличието на
вече издадена заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати
определена сума в полза на заявителя.Целта на предявяването на иска по
чл.422,ал.1 вр. члр.415,ал.1 ГПК е при подадено възражение от длъжника/чл.414 ГПК/ да се установи със сила на пресъдено нещо наличието на вземането,за което
е издадена заповед за изпълнение.
Съгласно чл.18,ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот НL
15026 от 01.12.2006год. при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем ,считано
от датата на падежа на последната
вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните,съгласно чл.19 от същият договор и данните са за за
непогасени три броя вноски за периода от 15.10.2013год. 15.12.2013год., с настъпил падеж към 15.1`2.2013год. и възлизат
в размер на 2 209.29 евро ,съгласно ССЕ.
В хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60,ал.2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита – т.18 Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014год. по тълк.дело №4/2014год. ОСГТК на ВКС.
Неправилно ищцовата страна се позовава в
допълнителната си искова молба, че предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника с нотариалната покана, във вр. чл.47 ГПК с оглед посочването,че
адресът бил посетен,съответно на 08.04.2015г, 12.04.2015год. и на
15.04.2015год., тъй като не е била положена дължимата грижа адреса да
бъде посетен в рамките на повече от един месец, което изискване е постановено с
решение по реда на чл.290 ГПК, а именно
по решение № 233 от 03.07.2014год. по гр.д.№7723/2013год., ГК, І. ГО на ВКС,
съгласно което връчителят трябва да
положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен на адреса за да
направи следващото посещение тогава, ако и при второто посещение не може да се
осъществи връчване,връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение,
като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец,което
в конкретния случай изискване за връчване с нотариалната покана не е спазено.
Неоснователно ищцовата страна се позовава, и
на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, чрез куриерска фирма „С.”АД,
предвид посочване,че пратката не е била
потърсена и отново от страна на банката не е положена необходимата дължима грижа,чрез пощенския оператор
извършващ куриерски услуги да бъде връчено уведомлението до ответницата, което
така и не се е осъществило.Уведомлението за предсрочната изискуемост по
процесния кредит не е достигнало до
длъжника-кредитополучател. Предвид на изложеното и неспазване от страна на
банката на т.18 от ТР №14/18.06.2014год. по тълк.дело №4/2014год. на ОСГТК на
ВКС исковата претенция по чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде
отхвърлена,като недоказана.
Производството следва да бъде прекратено,като
недопустимо по искането за установяване на дължимост на съдебни разноски в
заповедното производство, тъй като съгласно т.10в от ТР №4/18.06.2014год.
процесуалните предпоставки по чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 ГПК не са налице в
случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на
вземането за разноски направени в заповедното производство. Присъдените със
заповедта за изпълнение разноски, не могат да бъдат предмет на самостоятелен
иск и представляват последица от уважаването на заявлението в заповедното производство.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата 5 300лв., за направени
разноски за възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК на „Ю. Б.”АД,
***,съдебен адрес:*** против Д.П.К.,
ЕГН- **********,*** за признаване за установено,че Д.П.К. дължи на „Ю.Б.”АД
следните вземания: сума в размер на
69 752.48 евро-главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
НL 15026/01.12.2006год., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 09.07.2015год. до окончателното изплащане
на сумата,сума в размер на 10 570.61 евро,представляваща договорни лихви
за периода от 15.10.2013год. до 08.07.2015год.,344.75 евро – дължими такси по
посочения договор за периода от 15.10.2013год. до 08.07.2015год.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 09.07.2015год. до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадено разпореждане от 16 юли
2015год. обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение,
въз основа на документ по чл.417 ГПК от СРС, Първо ГО, 38 състав по частно
гр.дело №39994/2015год., като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА
частично производството по отношение
на иска за установяване на дължимост на разноските в заповедното производство в
общ размер на сумата от 6631.36лв. по частно гр.дело №39994/2015год. на СРС,
Първо ГО, 38 състав, като недопустимо, като в тази част може да се обжалва с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.3 ГПК „Ю.Б.”АД,
***,съдебен адрес:*** да заплати на Д.П.К.,
ЕГН – **********,***,съдебен адрес:*** сумата
5 300лв.,направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: