Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 28 април,
2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 30.03.2022
г. /тридесети март, две хиляди двадесет
и втора година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 2069 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и евентуален иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „СТИК-КРЕДИТ“
АД, с ЕИК *********, представлявано от Х.М.Т.
– Изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление:, чрез адв. А.Д. от САК, е предявил срещу ответника С.С.Н.,
с ЕГН **********,***, специалния установителен иск с правно основание: чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, като се
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в
общ размер на 630,12 лв., от която 500,00 лв., представляваща незаплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 531127/28.08.2018г., 79.00
лв. възнаградителна лихва върху
ползваната главница за периода от 28.08.2018г. до 28.04.2019г., 51,12 лв.
обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.09.2018г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност ищецът е предявил и
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да
заплати сумата от 500 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца. Претендират се и разноски, направени от ищеца в
заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че на 28.08.2018г. между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и С.С.Н.
е сключен Договор за потребителски кредит № 531127/28.08.2018 г., по силата на
който кредиторът се е задължил да предостави на ответницата заемна сума в
размер от 500.00 лв. (петстотин лева), а последната да върне сумата заедно с
дължимото възнаграждение за нейното ползване, съгласно погасителен план. След
попълване на заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл.
10 от Общите условия към договор за потребителски кредит (ОУ), приети с решение
на СД на „СТИК-КРЕДИТ“ АД от 21.09.2016г., на ответника бил предоставен
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) с необходимата съгласно чл. 5 от Закон за
потребителския кредит преддоговорна информация за желания кредит, предоставена
в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите
нормативни изисквания. След запознаването па ответницата със съдържанието на
този документ бил предоставен проект на индивидуален договор за потребителски
кредит, погасителен план и Общи условия, които същата подписала. Неразделна
част от договора представлява Приложение № 1 погасителен план, в което е
разписано, че кредитът се предоставя за срок от 8 месеца при краен срок за
погасване 28.04.2019г., при общ размер на задължението от 579 лв. от които 500
лв. главница, възнаградителна лихва от 79.00 лв., с годишен лихвен процент от
36% и годишен процент на разходите (ГПР) 48.96 %. Потребителят се задължава да
погаси кредита на 8 месечни вноски, всяка, включваща главница и възнаградителна
лихва, с падеж на първата вноска 28.09.2018г. Съгласно чл. 6 от Договора
кредиторът изплаща кредита на потребителя в брой в деня на подписването на
договора, като за получената сума потребителят собственоръчно подписва разписка
по образец. Видно от приложения към исковата молба разходен касов ордер №
531127/28.08.2018г. на 28.08.2018г. на ответницата е предоставена в брой заемна
сума в размер на 500.00 лв., което обстоятелство последната удостоверила с
подписа си. От датата на сключване на договора до датата на изготвяне на исковата
молба ответницата не е извършила плащания за погасяване на кредита, поради
което непогасена останала цялата сума по договора за потребителски кредит.
Въпреки многократно отправените покани към ответницата да заплати доброволно
задължението си, плащане не последвало.
Образувано е ч.г.д. № 1948/2019г. по описа на Районен съд - Лом. Заповедта е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което, в изпълнение
указанията на съда, съобщени на
„СТИК-КРЕДИТ“ АД на 04.12.2020г., ищецът е предявил иск относно вземането си.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не
е постъпил от ответника.
В първото съдебно заседание,
проведено на 30.03.2022 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като
няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Преди първото заседание
по делото ищецът чрез пълномощника си адв. А.Д. от САК е направил искане на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
Така
предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в
настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като спрямо ответника следва
да бъде признато за установено, че дължи на ищеца вземане в общ размер на 630,12 лв., от която 500,00
лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит №
531127/28.08.2018г., 79.00 лв.
възнаградителна лихва върху ползваната главница за периода от
28.08.2018г. до 28.04.2019г., 51,12 лв. обезщетение за забава върху главницата
за периода от 28.09.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 07.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, по отношение на което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 1948/2019 година по описа на PC-Лом.
Поради уважаване на
главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения.
По отношение на разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство
разноски. Разноските
надлежно се претендират. По заповедното производство е внесена държавна такса в
размер на 25,66 лв. По настоящото производство са направени разноски 124,34 лв. за довнесена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение в размер от 300.00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.Н., с ЕГН **********,***, дължи на „СТИК-КРЕДИТ“
АД, с ЕИК *********, представлявано от Х.М.Т.
– Изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление:, вземане в общ размер на 630,12 лв. /шестстотин и
тридесет лева и дванадесет стотинки/, от която 500,00 лв. /петстотин лева/
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 531127/28.08.2018г.,
79.00 лв. /седемдесет и девет лева/ възнаградителна лихва върху ползваната
главница за периода от 28.08.2018г. до 28.04.2019г., 51,12 лв. /петдесет и един
лева и дванадесет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода
от 28.09.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 07.11.2019 г., до окончателното й
изплащане, по отношение на което вземане е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1948/2019 година по описа на PC-Лом.
ОСЪЖДА С.С.Н.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, представлявано от Х.М.Т. –
Изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление:, направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 424,34 лв. /четиристотин двадесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки/, от които
124,34 лв. за внесена държавна такса и 300,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.Н.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, представлявано от Х.М.Т. –
Изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление:, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1948/2019
г. на ЛРС в размер на 25,66 лв. /двадесет и пет лева и шестдесет и шест
стотинки/ за платена държавна такса.
Решението не подлежи на
обжалване.
Ответникът разполага със
защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: