Определение по дело №405/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. В. М. от АК- К., пълномощник на Д. И. А. от гр. К., длъжник по изп. д. № 609/2013 г. по описа на ЧСИ Р. С., против запора на банковата му сметка върху несеквестируемия доход от трудовото му възнаграждение и отказа да бъде вдигнат запора върху сметката, в която е постъпил несеквестируем доход. Твърди в жалбата, че ЧСИ насочил изпълнителните действия чрез налагане на запор върху доходите на жалбодателя от трудовото му възнаграждение. Поделото липсвали данни същата да е „обща”. В резултат на наложените запори върху дохода от трудово възнаграждение, била удържана част от полученото трудово възнаграждение, възлизаща в размер на 27.39 лв., представляващи 1/3 от получения трудов доход. Запора върху банковата сметка обхванал и остатъка от полученото трудово възнаграждение, явяваща се несеквестируемата част. С молба с вх. № 11238/03.07.2014 г. до ЧСИ длъжникът заявил искане за вдигане на наложения запор върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк” България- ЕАД като с писмо с изх. № 35347/14.07.2014 г., ЧСИ Р. С. оставил молбата на Д. И. А. без уважение, като се е позовал на справка от НОИ за прекратяване на трудовото му правоотношение. Счита, че с тези действия, ЧСИ Р. С. нарушил разпоредбата на чл. 446 ал. 1, т. 2 от ГПК, като чрез налагането и осъществяването на изпълнителния способ- запор върху дохода по банковата сметка, незаконосъобразно „задържал” несеквестируемата част от трудовото възнаграждение, получено за месец май 2014 г., и по този начин се препятствала възможността му да ги ползва с оглед нуждите си. Искането е да се постанови съдебен акт, с който да се отменят действията на ЧСИ Р. С. по изп. д. № 609/2013 г., изразяващи се в запор на банковата сметка на длъжника Д. И. А., открита и обслужвана от „Райфайзенбанк” България- ЕАД върху несеквестируемия доход от трудово му възнаграждение и отказа за вдигане на запора. Претендира направените във връзка с обжалването разноски.

Постъпило е писмено възражение от взискателя по делото, в което се изразява становище за неоснователността на жалбата.

В представените мотиви на ЧСИ по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Изпълнително дело № 609/2013 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № * с район на действие Окръжен съд- К. е образувано по молба на взискателя А. Н. Д. от с. Р., О. К. против длъжника Д. И. А. от гр. К. въз основа на приложен изпълнителен лист от 21.03.2013 г. по гр. д. № 483/2013 г. по описа на К. районен съд, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата в размер на 6000 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.09.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 120 лв.- държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 28.03.2013 г., с която бил уведомен за дължимите по изпълнителното дело суми. По молба на взискателя на 26.03.2013 г. било изпратено запорно съобщение до МВР- К. като трето задължено лице, което било уведомено за размера на дължимата от Д. И. А. сума и, че на основание чл. 450 ал. 3, чл. 507, чл. 508 и във вр. с чл. 446 от ГПК е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. И. А.. Изрично в запорното съобщение било посочено, че при запор върху трудовото възнаграждение, удръжките се правят при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК. Третото задължено лице било уведомено, че при неспазване на това задължение, ще бъде наложена глоба на виновното длъжностно лице. Запорното съобщение било върнато на ЧСИ със забележка, че длъжникът не е служител на МВР. Запорно съобщение по молба на взискателя било изпратено и до „Безконтактни мултиплексорни вериги” гр. С. като трето задължено лице, което било уведомено за размера на дължимата от Д. И. А. сума и, че на основание чл. 450 ал. 3, чл. 507, чл. 508 и във вр. с чл. 446 от ГПК бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. А.. Запорното съобщение било връчено на 26.04.2013 г. и в него било посочено, че при запор върху трудовото възнаграждение, удръжките се правят при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК. Третото задължено лице било уведомено, че при неспазване на това задължение, ще бъде наложена глоба на виновното длъжностно лице. С писмо от 08.05.2013 г., работодателят на длъжника „Безконтактни мултиплексорни вериги” гр. С. уведомил ЧСИ, че длъжникът имал наложен запор и от ДСИ при Районен съд- К. по изпълнително дело № 253/2012 г. На 30.05.2013 г. работодателят на длъжника уведомил ЧСИ Р. С., че трудовото правоотношение на длъжника е прекратено, считано от 07.05.2014 г. като е приложена и заповед № 127/30.04.2014 г., издадена от „Безконтактни мултиплексорни вериги” гр. С.. До ЧСИ Р. С. било изпратено и писмо с изх. № 12612/26.05.2014 г. на „Райфайзенбанк” ЕАД, видно от което длъжникът по изпълнителното дело поддържа в банката разплащателна сметка в лева и картова сметка в лева по издадена дебитна карта „Маестро”. До банката било изпратено поредното запорно съобщение с изрично указание, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия и детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер. Запорни съобщения със същото съдържание били изпратени и до ОББ и до Банка ДСК. На 03.07.2014 г. длъжникът чрез пълномощник поискал от ЧСИ Р. С. да вдигне наложения запор върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк” ЕАД, по която получил трудово възнаграждение, тъй като на 09.06.2014 г. банката удържала и превела на ЧСИ сумата в размер на 27.39 лв. и така запорът обхванал и несеквестируемата част от полученото от длъжника трудово възнаграждение. Длъжникът- жалбодател пред тази инстанция, бил уведомен с писмо, връчено му на 15.07.2014 г., че молбата му е оставена без уважение.

Така постановения и атакуван акт на ЧСИ, тази инстанция намира за законосъобразен. Съображенията за това са следните: Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: От материалите, съдържащи се в изпълнителното дело, се установява, че за задълженията на длъжника по изпълнителното дело съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите му сметки. И тъй като запорът предполага секвестируемост на вземането, задължение на органа по принудително изпълнение е да извърши преценката дали вземането, върху което се насочва изпълнението е секвестируемо/пълно или частично/. В случая, ЧСИ е уведомил Банката, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия и детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер. По делото няма данни, че именно по сметката на длъжника в „Райфайзенбанк” ЕАД е било превеждано трудовото му възнаграждение, а и не е доказано, че паричните средства по тази сметка са единствено и само с такъв характер. Още повече, че се установява, че трудовото правоотношение на длъжника е било прекратено, считано от 07.05.2014 г., а удържането на процесната сума от 27.39 лв. е станало след около месец- едва на 11.06.2014 г. Тук следва да се отчете и това, че третото лице няма задължение да уведоми органа по изпълнението за произхода на постъпващите по банковите сметки на длъжника суми, както и да извършва преценка за секвестируемост /пълна или частична/ на вземането съобразно произхода на средствата и с оглед на тази преценка да изпълнява или не разпореждането на органа по принудително изпълнение.

С оглед изложеното съдът приема, че в случая не е доказано изпълнението да е било насочено върху трудовото възнаграждение на жалбодателя и поради това разпоредбата на чл. 446 от ГПК не намира приложение. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12508/22.07.2014 г., подадена от А. В. М. от АК- К., пълномощник на Д. И. А. от гр. К., длъжник по изп. д. № 609/2013 г. по описа на ЧСИ Р. С., против запор на банковата му сметка върху несеквестируемия доход от трудовото му възнаграждение и отказа да бъде вдигнат запора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/