Р Е Ш Е Н И Е
Номер 825/25.11. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд
Втори наказателен състав На шести ноември
Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Цветелина Малинова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01423 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1158-002448 от 19.07.2019 г. (НП), издадено от С.Г.Л.– Началник на сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на П.В.Ж., ЕГН ********** са наложени комулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушаване на чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършено на 01.06.2019 г. в с. Дивотино, общ. Перник в качеството му водач на лек автомобил „Ауди” с рег. № *******.
Жалбоподателят П.В.Ж. моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата съображения. Твърди, че не е извършил описаното в обжалваното НП нарушение, тъй като друго лице е управлявало автомобила. Възразява, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са съставени в нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила, тъй като не е описана в пълнота фактическата обстановка, както и не е посочена точната законова квалификация на нарушението. Санкционираното лице лично участва в хода на съдебното производство, в което се представлява и от своито повереници – адв. В.К. и адв. В.Б. ***, които поддържат изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 01.06.2019 г. свидетелите М.В.П. и С.К.С. – полицейски инспектори в група „Териториална полиция” към Първо РУ при ОД на МВР Перник изпълнявали служебните си задължения, свързани с охрана на обществения ред в с. Дивотино, общ. Перник, където се провеждал детски фестивал „Чичо Стоян”. Около 17:15 часа двамата се намирали в района на площада на селото, когато получили сигнал от свои колеги да извършат проверка на лек автомобил „Ауди” с рег. № *******, който пътувал в посока от гр. Перник и създал предпоставки за пътнотранспортно произшествие. М.П. и С.С. забелязали въпросното моторно превозно средство, което се движело по ул. Миньор в посока към площада на селото. Възприели, че на около 100 метра от тях, автомобилът предприел завиване към локалното платно, по което продължил да се движи в посока към центъра на селото. Полицейските служители потеглили със служебния си автомобил към Аудито. На подадения от свидетеля С.С. сигнал със стоп палка към лицето, което го управлявало, същото спряло моторното превозно средство. Полицейските служители възприели, че в пътното превозно средство пътува само неговия водач, който установили по представената им лична карта, че е П.В.Ж.. Последният им заявил, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Полицейските служители констатирали мирис на алкохол и нестабилна походка от водача, за което съобщили на дежурния офицер. На мястото пристигнал свидетеля Х.С.Б. - „мл.автоконтрольор “ в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, който поискал да извърши на П.Ж. проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр № ARSM-0020 за употреба на алкохол, която жалбоподателят категорично отказал. На П.Ж. бил издаден талон за изследване бл. № 0044605, който жалбоподателя отказал да получи, което било удостоверено с имената и подписа от свидетеля М.В.П..
Въз основа на установеното на място фактическо положение свидетелят Х.Б. поставил началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, съставяйки в негово присъствие АУАН серия АА, № 270098 от 01.06.2019 г., в обстоятелствената част на който описал, че на 01.06.2019 г. в с. Дивотино, по ул. Миньор с посока от гр. Перник е управлявал лек автомобил „Ауди” с рег. № *******, като при проверката водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр № ARSM-0020, като му е издаден и талон за изследване. Приел, че с това си поведение П.Ж. е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите М.П. и С.К.С., които са свидетели-очевидци на отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство и бил предявен на П.Ж., който отказал да го подпише и да получи препис от него. Няколко дни по-късно - на 05.06.2019 г., лично на жалбоподателя бил връчен препис на съставения АУАН серия АА, № 270098 от 01.06.2019 г. В предоставената му възможност по чл.44, ал.1 от ЗАНН П.Ж. депозирал писмено възражение срещу констатациите в акта, входирано с рег. № 115800-7082/05.06.2019 г. в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, по което административнонаказващият орган (АНО) извършил проверка. След нейното приключване и въз основа на съставения АУАН С.Г.Л.– Началник на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник издал атакуваното НП № 19-1158-002448 от 19.07.2019 г., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като за горепосоченото нарушение наложил на П.В.Ж. на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 мес. (двадесет и четири месеца).
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 19.07.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия АА, № 270098 от 01.06.2019 г., талон за изследване бл. № 0044605, писмено възражение от П.Ж., входирано с рег. № 115800-7082/05.06.2019 г. пред АНО и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Х.С.Б., М.В.П., С.К.С., И.Р.П., К.Л.Г.и М.Д.З., като за последните трима това е станало по искане на защитата на жалбоподателя.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която в т. 2.7. са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП” при ОД МВР на обслужваната територия, ката АУАН е също съставен от материално и териториално компетентно лице, тъй като актосъставителя Х.Б. заема длъжността мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП, вр. с т. 1.3 на горепосочената заповед разполага с правомощие да съставя такива за нарушения по ЗДвП.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП субект на очертаното в тази разпоредба административно нарушение може да бъде лице, което има качеството водач на моторно превозно средство по смисъла на §6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а именно което управлява пътно превозно средство. Съдът прие за доказано, че непосредствено преди да му бъде извършена проверка от полицейските органи жалбоподателя е управлявал моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, т.е. той е имал качеството водач на лекия автомобил и е субект на посоченото по-горе административно нарушение. Съображенията са следните:
Във връзка с обстоятелствата, при които е била извършена проверката на жалбоподателя, както и тези предхождащи я, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.П., С.С. и Х.Б., тъй като същите са подробни, обективни, последователни, логични и напълно кореспондиращи помежду си. Първите двама пряко са възприели поведението на нарушителя като водач на лек автомобил марка „Ауди” с рег. № *******, който се е движел по ул. Миньор в с. Дивотино, в посока от гр. Перник към площада на селото. Същите категорично заявяват, че ясно са видели придвижването на колата, с която не са губили визуален контакт до момента на нейното спиране, както и че в автомобила е бил само жалбоподателя, който е седял на мястото на шофьора. В същото време М.П. и С.С. убедително изясняват, че непосредствено са възприели поведението на П.Ж. при слизането му от колата, като именно неговата нестабилна походна и мирис на алкохол е била причината да поискат съдействие от служители на сектор „ПП”, които да извършат на водача проверка за употреба на алкохол. Съдът напълно кредитира показанията на тези свидетели, доколкото и двамата са възприели непосредствено поведението на П.Ж., поради което и показанията им почиват на техни лични впечатления, напълно кореспондират помежду си, което мотивира съдът да ги кредитира с доверие като достоверни. Под каквото и да е съмнение не могат да се поставят показанията на тези полицейски служители като годен източник на доказателства. Установеното от тях е материализирано и в редовно съставения АУАН серия АА, № 270098 от 01.06.2019 г., който е кредитиран по делото като писмено доказателство и чиято доказателствена стойност не е оборена.
Показанията на свидетелите И.Р.П., К.Л.Г.и М.Д.З., които твърдят, че първата е управлявала автомобила и го е паркирала непосредствено преди полицейските служители да извършат процесната проверка, съдът отхвърли като недостоверни по следните съображения:
Свидетелката И.Р.П. се явява заинтересована от изхода на делото, с оглед близката си емоционална връзка с жалбоподателя, с който имат общо дете, поради което и чрез показанията си цели да прикрие противоправното поведение на бащата на техния низходящ, за да може П.Ж. да избегне следващата му се административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. От друга страна, нейните показания очевидно се разминават с тези на очевидците М.П. и С.С., които последователно и безпротиворечиво обясняват за обстоятелствата при които са констатирали нарушението. И двамата полицейски служители, последователно излагайки хронологията на проверката, не отричат, че до спрелия от тях автомобил се е движела жена, която е вървяла пеша и е блъскала детска количка, но установяват категорично и нейното последващо поведение, а именно, че тя е продължила движението си, заявявайки на контролните органи, че не желае да има нищо общо със случая. Не са налице данни за личен конфликт между полицейските служители и жалбоподателя, породи което и не може да се вмени на М.П. и С.С., да са пристрастни свидетели.
Съдът отхвърли като обективни и добросъвестни показанията на К.Л.Г.и М.Д.З., тъй като житейски е нелогично и недостоверно лица, които твърдят, че са видели, че автомобилът не се управлява от П.Ж. да не заявят това при извършената проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол. Съдът приема техните показания като пристрастни и предубедени, дадени с цел да обслужат защитната позиция на нарушителя, поради което и не ги кредитира. Показанията на К.Г.и М.З.не могат да се приемат и за житейски логични предвид факта, че проверката е продължила в един немалък период от време, предвид необходимостта от пристигане на служители от „ПП”, които да извършат проверка за употреба на алкохол на водача на Аудито, през който същите не са изразили своето виждане пред полицейските служители за това кое лице е управлявало автомобила. Техните показания са и в явно противоречие с тези на свидетеля С.С., който добросъвестно е разяснил, че на мястото на проверката са пристигнали две лица, които той познава като Б.и Ю., с които жалбоподателят се е консултирал дали да се съгласи да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или да откаже такава, като е споделил, че е употребил алкохол. Изложеното от страна на свидетелите К.Г.и М.З.противоречи и на самото поведение на жалбоподателя при предявяване на съставения срещу него АУАН, който той е отказал да подпише, тъй като в случай, че е оспорил пред полицейските органи качеството си на водач на описаното в акта моторно превозно средство, то съвсем естествено и логично е да е възразил още тогава това обстоятелство при дадената му възможност да даде обяснения и възражения по констатациите в акта.
С оглед на изложеното, съдебният състав приема за безспорно установена отразената в оспореното НП фактическа обстановка, която е описана и в кредитирания по делото АУАН, като намира, че жалбоподателят е притежавал качеството водач на лек автомобил „Ауди” с рег. № *******към моментна на извършената му проверка на 01.06.2019 г. и като такъв е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и регламентира алтернативно няколко предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и само една от тях, а именно: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, каквато е настоящата хипотеза, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В процесния случай достатъчно основание за ангажиране отговорността на П.Ж. се явява фактът, че същия неоснователно е отказал да бъде тестван с техническо средство при липса на обективни пречки за това, което е достатъчно основание за образуване на административнонаказателното производство срещу него. Последващо изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение единствено при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение виновно, което е въпрос по същество. В хипотезата на едновременен отказ за проверка с техническо средство и за медицинско изследване не се касае за две отделни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, каквито съображения са изложени в жалбата и се поддържат от пълномощниците на жалбоподателя. Налице е отказ на лицето чрез един от допустимите алтернативни начини да се установи правно значимия факт относно поведението му като водач на моторно превозно средство, тъй като всеки от посочените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП способи е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози, към която препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като изчерпателно са предвидени хипотезите, при които не следва да изпълнява това задължение. Настоящият случай обаче не е сред тях. Едновременно с това ал. 2 на чл. 2 от Наредбата разписва, че неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил даденото му от контролния орган разпореждане да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол, и по този начин е осуетил преследваната с административнонаказателния състав цел - да се установи наличието и евентуално концентрацията на алкохол в кръвта му. Без значение са причините или мотивът, поради които жалбоподателят е отказал тестването (дори и с оглед лансираната му теза, че не е бил водач на моторното превозно средство, тъй като така вмененото му качество е можел да атакува по друг начин – чрез възражения в АУАН, такива по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, както и да обжалва самото НП с доводи, които намери за уместни). Безспорно на П.Ж. му е бил издаден талон за изследване. При това положение контролния орган е изпълнил задължението си по наредбата. Решение на нарушителя е дали да подпише същия и дали да получи екземпляр от него. В настоящия случай неговия отказ да го подпише е удостоверен с подписа на един свидетел съгласно чл. 6, ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., макар и този му отказ да е ирелевантен факт, тъй като същият не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По същество в нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол. Самата проверка може да бъде извършена по посочените по-горе алтернативни начини, поради което и в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с техническо средство за употреба на алкохол, но е отказал медицинско изследване, употребата на алкохол ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В конкретния случай П.Ж. е отказал да бъде проверен по един от посочените начини - с техническо средство, в резултат на което е осуетил проверката, т. е изобщо не се е стигнало до такава. В този смисъл, както в АУАН, така и в НП е предявено обвинение за отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, което представлява административно нарушение. Вярно е, че в НП е цитиран дословно и текста на цялата законова норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която е приета за нарушена, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото при описанието на фактите, срещу които се защитава санкционираното лице, точно и непротиворечиво е описано неговото поведение, а именно отказът да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническото средство, т.е. отправеното му обвинение е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно..
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Фактът, че нарушителят е отказал да подпише предявения му АУАН, което съобразно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН не е удостоверено с подписа на един свидетел, не може да се тълкува в негова полза, тъй като П.Ж. е получил препис от акта, макар и това да е станало на по късна дата – 05.06.2019 г., поради което и е могъл да организира пълноценно защитата си по предявените му факти и обстоятелства. Същият реално е и упражнил правото си на допълнителни писмени възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, входирайки такива с рег. № 115800-7082/05.06.2019 г. в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, по които АНО е извършил проверка преди издаване на процесното НП, което се доказва от приложените към административнонаказателната преписка писмени материали от нея. При това положение при спазена процедурата по предявяване на обвинението на жалбоподателя няма как да се коментира, че е било ограничено правото му на защита.
По вида и размера на наказанието:
За нарушаване на чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил комулативно налагане на административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, с каквито е и санкциониран жалбоподателя. Същите са определени в абсолютно установен в закона размер, поради което не подлежат на ревизиране, с оглед чл. 27, ал.5 от ЗАНН, в който е предвидена забрана за определяне на такъв под предвидения най-нисък размер на наказанията.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения от една страна, а от друга - деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.
Всичко гореизложено обосновава, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1158-002448 от 19.07.2019 г., издадено от С.Г.Л.– Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на П.В.Ж., ЕГН ********** са наложени комулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушаване на чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, извършено на 01.06.2019 г. в с. Дивотино, общ. Перник в качеството му водач на лек автомобил „Ауди” с рег. № *******.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ