Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 115/3.7.2015г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря П.С.., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
78 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК. Ищцата А.Р.М. излага, че с ответника Б.А.М.
са живеели заедно без граждански брак до месец Декември 2013г . Излага, че от
съвместното си съжителство страните са родители на детето Х.Б.А., родено на
***г. Излага, че от момента на
фактическата раздяла с ответника, живее при своята майка заедно с детето и се
грижи самостоятелно за него. Излага, че е инвалид с диагноза 86% трудова
неработоспособност и поради тази причина не може да започне работа. Излага, че
получава месечна пенсия в размер на 124
лева, като средствата са недостатъчни да покрива елементарните нужди на Х.Б.А.,
тъй като детето е в момента в предучилищна парарелка
в с. Белогвардец, общ. Ветрино и му престои да
започне началното си образование през 2015г. Излага, че детето е много
ученолюбиво, проявява интерес към учебните занятия, има творчески дарби, като
пеене, танцуване, рисуване, за което има нужда да посещава специални курсове за
подготовка. За тази цел излага, че са
нужни средства, които биха затруднили финансово майката. Твърди, че ответника
от момента на раздялата с ищцата се интересува рядко от материалните
потребности на детето,същия е заявявал, че не желае да има нещо общо с тях и
детето не го интересува. Излага, че бащата не осигурява средства за издръжка на
сина си, която изцяло е поета от майката. Същевременно твърди, че ответника
работи като по трудово правоотношение, за което получава възнаграждение в резмер над 1000 лв.С оглед така получавания доход ищцата
счита, че за ответника не би представлява затруднение да заплаща в полза на
детето Х.Б.А. месечна издръжка в размер на 350 лева, поради което и сезира съда
с искане Б.А.М. да бъде осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и
законен представител, месечна издръжка в посочения размер, считано от датата на
предявяване на исковата молба пред съда, до навършване на пълнолетие на детето.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява, за нея назначения
служебен защитник и процесуален представител по реда на чл. 23 от ЗПП адв. К. К. от ВАК
поддържа така предявения иск и моли съда да определи дължимата издръжка
за детето Х.Б.А. съобразно новите тенденции за разходи на дете, като съобрази
данните на НСИ за средния паричен разход / издръжка / за едно лице за претендирания период.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от процесуалния
представител на ответника адв. З. М..Заявява, че
счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва наведените в исковата молба
твърдения, че липсва доброволност от страна на бащата за заплащане на месечна издръжка
на детето. Твърди, че ответника винаги се е интересувал от нуждите на Х.Б.А.,
участвал е активно в живота му, многократно е предоставял на ищцата парични
средства за неговата издръжка. Оспорва размера на претендираната
месечна издръжка, като твърди, че не разполага с възможност да заплаща месечна
издръжка в претендирания размер от 350 лева. Твърди,
че основното трудово възнаграждение, което ответника получава е в размер на 530
лв и към настоящия момент има непогасен
потребителски кредит към “ Пощенска
банка “ АД. Излага още, че е родител на друго дете, което живее при него и
което той също издържа, като жената с която съжителства в момента е
безработна и той е принуден да издържа както нея, така и двете й доведени деца.
Поради изложеното, моли, предявената претенция да бъде уважена до предвидения в
закона минимален размер на дължимата издръжка, а за разликата до претендирания размер искът да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание ответника чрез процесуален представител адв.
З. М. моли съда да се произнесе с решение, с което да определи дължимата от
бащата издръжка в предвидения от закона минимален размер. Претендира разноските
по делото.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане”-Провадия, редовно уведомени, не изпращат
представител в съдебно заседание,в изготвения социален доклад излагат, че
средствата, които получава ищцата, са крайно недостатъчни, за да покрива всички
разходи за детето, същата е със заболяване
и не може да работи, като близките
й също не са в състояние да й оказват финансова подкрепа. Излагат, че е
в интерес на детето всеки от двамата родители да поеме задължение за издръжката
му.
Контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане”-Девня,редовно уведомени, не изпращат
представител в съдебно заседание,в изготвения социален доклад излагат, че
ответника съжителства с друга жена и нейните две доведени деца, както и със
своя син от предишно съжителство. Излагат, че ответника е показал на социалния
работник епикриза за проведено болнично лечение и
споделил, че има поставена диагноза епилепсия, като приема всекидневно
предписания му за лечение продукт Депакин. Излагат,
че лицето не е освидетелствано с ЕР на ТЕЛК. Изразяват становище, че с оглед
влошеното здравословно състояние на майката, на същата е необходима помощ в
задоволяването на потребностите на детето Х.Б.А. и ответника следва да
осигурява средства за издръжка за своя син
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложеното на л. 4 от делото заверено копие на удостоверение за раждане от
***г. родители на детето Х.Б. А., роден
на ***г.., са А.Р.М., ЕГН ********** и Б.А.М., ЕГН **********
Видно
от приложеното на л. 8 от делото заверено копие на удостоверение за раждане от
***г. А.Р.М. , ЕГН ********** е родител
на детето П. А. М., ЕГН **********.
Видно от приложеното на л. 63 от делото
заверено копие на удостоверение за раждане от ***г. Б.А.М., ЕГН **********, е
родител на детето Х. Б. А., ЕГН **********, което към
момента е навършило пълнолетие
От
приложеното на л. 7 от делото копие на експертно решение № 03321/114/02.09.2014
год., се установява, че на А.Р.М. е определена 86% степен трайна намалена
работоспособност за срок до 01.09.2017 год. Не е представено разпореждане на ТП
на НОИ за установяване размера на получаваната от лицето лична пенсия за
инвалидност .
От
приложеното на л. 101 от делото Удостоверение с изх. №ХХ-9433/0002 от 17.6.2015г. на ДСП – гр. Девня и приложеното на л. 102 от
делото Удостоверение с изх. №11/9 от 17.6.2015г. на ДСП – гр. Провадия се установява, че
А.Р.М. получава месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД за детето Х.Б. А. в размер на 35.лв.
Видно
от приложеното на л. 31 от делото Удостоверение, издадено от ЕТ “ СТРОЙПРОДУКТ КРАЙЧЕВ
“ , БУЛСТАТ *********,брутния месечен доход на
ответника Б.А.М. е в размер от
758,62 лв до 360 лв.
От
представения по делото трудов договор , сключен между ЕТ “ СТРОЙПРОДУКТ КРАЙЧЕВ
“ и Б.А.М. е видно, че бащата на детето
получава основно трудово възнаграждение в размер на 530 лв.
От
страна на ищцата са представени още следните писмени доказателства: Копие на
лична карта на А.Р.М., Копие на лична карта на Ф. С. Кр.,
Удостоверение за раждане на А.Р.М., видно от което Ф. С. К. е майка на А.Р.М..
От
страна на ответника са представени също следните писмени доказателства:
Служебна бележка от ОДЗ “ Здравец “ гр. Девня , кв. Повеляново,
видно от която детето Х.Б.А. не е посещавало детската градина от дата
15.10.2014г., Служебна бележка от ОДЗ “ Здравец “ гр. Девня , кв. Повеляново, видно от която децата Д. С. В. и С. С. В.
посещават ОДЗ “ Здравец “ при целодневна
форма на обучение, като заплащат месечна такса за обучение в размер на 20лв за
първото дете и в размер на 10 лв. за второто дете, Удостоверения за постоянен
адрес на съжителстващите ведно с ответника лица: Х.Б.А.,
С. М. В. и децата Д. С. В. и С. С. В., Служебна бележка от Агенция по
заетостта, видно от която С. М. В. е регистрирана като търсещо работа лице в
дирекция „ Бюро по труда “ в гр. Девня , копия от договори за кредит , сключени
между ответника и “ Уникредит Булбанк “ АД и между
ответника и “ Пощенска банка “ АД,
Удостоверение №177/07.04.2015г.
,издадено от ОУ “ Св. Св. Кирил и Методий “ , ***
за установяване факта, че детето П. А. М. е била ученичка
в 6- ти клас за учебната 2014/2015г. и на същата е издадено удостоверение за
преместване изх.№80/09.02.2015г.
Събрани
по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. И. Т.,без родство и дела със страните, воден
от ответника.
В
своите показания свидетеля излага, че преките и непосредствени грижи за детето
Х.Б.А. след раздялата между родителите са поети от неговата майка. Свидетелят
излага, че ответника оказва необходимата финансова помощ за отглеждането на
детето, като му изпраща по по-голямата му сестра П. парични средства всеки
месец колкото може да отдели. Твърди, че отделно от това бащата е купувал за
детето обувки, маратонки и дрехи. Излага, че по време на Великденските празници
и към настоящия момент ответника е взел детето при себе си и полага грижи за
него у дома си в ***.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 143 , ал.1 и ал.2 вр.чл.
142 от СК. Фактическият състав на претендираното от
ищцата вземане по чл. 143 СК за издръжка включва следните юридически факти:
наличие на родствена връзка между детето и ответника, наличие на изискуема от
закона възраст на детето, което не следва да е навършило пълнолетие, нужда на
търсещия издръжка, съобразена с условията на живот, необходими за развитието на
детето и материалната възможност на задължения да дава издръжка в претендирания размер.
По
делото е безспорно установено от наличния доказателствен
материал, а и не се спори между страните, че Б.А.М. е баща на детето Х.Б.А.,
което към датата на съдебното заседание не е навършило пълнолетие, поради което
съда намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Относно
размера на предявения иск съдът намира следното:
Критериите
за определяне размера на издръжката за едно дете са императивно посочени в
нормата на чл. 142 от СК,
съобразно която размерът се определя от нуждите на детето и от
възможностите на родителя, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален
размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която считано от 01.07.2015 г. е в размер на 380 лева,т.е 95
лв. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид неговата
възраст, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Статистическите данни на НСИ, на които се
позовава назначения по реда на чл. 23 от ЗПП проц
представител на ищцата не съдържат такава информация. След извършена справка
съда установи, че на официалната ел. страница на НСИ липсва официална
статистика по отношение на необходимата месечна издръжка за дете на 7 годишна
възраст. Предлаганата на тази страница статистическа информация в раздел
демографска и социална статистика е формирана по други показатели, различни от тези, посочени
в СК – напр. за доходи и разходи на домакинствата, и от нея
само косвено могат да се правят изводи и
по спорния въпрос.
От доказателствата по делото се установява, че
детето Х.Б.А.. е на 7 годишна възраст, като се нуждае от необходимите средства
за задоволяване на текущите нужди, съобразно неговата възраст. По делото
въпреки наведените твърдения в исковата молба не са ангажирани доказателства за
нужди на детето над основните и обичайните такива за възрастта му, както и
данни същото да има здравословен проблем, който да изисква непрекъснат прием на
лекарства или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на
издръжката и разходи, по-големи от обичайните. Детето към момента посещава
подготвителна група в детска градина, не са представени доказателства да
посещава и допълнителни образователни курсове, които изискват повече средства.
Предвид възрастта на Х.Б.А. предстои същия да започне своето начално
образование през текущата 2015г., което налага и нужда от допълнителни средства
за закупуване на учебници, учебни пособия, облекло и други. Съдът приема, че за
издръжката на детето, съобразена с индивидуалните личностни и преди всичко с
възрастовите особености, характерни за дете на посочената възраст, месечно са
необходими и достатъчни средства в размер на 230 лева. От така определения размер на необходимата издръжка следва да се
приспадне сумата от 35 лева, получавана от родителя, упражняващ родителските
права като детски надбавки.
Така
определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК,
а именно техните възможности и материално състояние.
По
отношение на критерия за доходите на двамата родители, в хода на настоящото
производство не бяха представени
доказателства за размера на получавана от майката пенсия за инвалидност,
представляваща неин постоянен доход. Поради липсата на убедителни писмени
доказателства в тази насока съда следва да се води при определянето дохода на
А.Р.М. от данните, съдържащи се в изготвените социални доклади от ДСП гр. Девня
и ДСП гр. Провадия. От същите макар и по вторичен път се установява
обстоятелството, че месечния размер на
пенсията за инвалидност, получавана от
А.Р.М. е 124 лв
. Същата е с трайно намалена работоспособност и има безусловно задължение за
издръжка към още едно дете.
По
отношение на възможностите на бащата следва да се отчете, че същия реализира
доходи от работа по трудово правоотношение в размер над средния за страната.
Ответникът е в трудоспособна възраст, и въпреки изложеното от социалния
работник в изготвения доклад от ДСП гр. Девня, не представи доказателства,че
страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните
трудови дейности. Не се установи и наличието на данни за други алиментни задължения на бащата в полза на друг свой
ненавършил пълнолетие низходящ. Доколкото
детето на ответника Х.Б. А. е навършило 18 години, но няма данни същия
да продължава своето образование в средно или висше учебно заведение, нито да е
предявил и упражнил своето право на издръжка по
съдебен ред, то изискуемо вземане за издръжка в негова полза по смисъла
на чл. 144 от СК не е възникнало и ответника не е започнал ефективно да дължи
такава. За пълнота на изложението следва да се допълни, че този вид издръжка не
се дължи автоматично, по силата на закона, както издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители, а се дължи само след нейното присъждане
въз основа на предявен иск от лицето.Относно обстоятелството, че Б.А.М. полага
грижи за задоволяване нуждите на жената, с която съжителства и нейните две
ненавършили пълнолетие деца, следва да се има в предвид, че Св. М. В. разполага
с възможността да търси нужните средства за издръжка за родените от нея деца от
техния биологичен баща. Отделно от това
съда счита за недопустимо и обществено неприемливо един баща да дава приоритет
на нуждите на пълнолетно и трудоспособно лице, както и на нуждите на доведените
й деца пред интересите на неговото ненавършило пълнолетие дете, за изграждането
на което като личност и биологичен родител има не само правно, но и нравствено
задължение. Обстоятелството, че ответника заплаща вноски по кредит също не
освобождава последния от задължението му да заплаща издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете. По смисъла на чл. 142 и чл. 143 от СК това задължение е
предвидено като безусловно, поради което наличието на каквито и да било
облигационни задължения към трети лица са ирелевантни
относно дължимостта на издръжката и нейния размер.
Предвид
изложеното съда намира, че ответника следва да заплаща на детето Х.Б.А.
ежемесечна издръжка – в размер на по 120 лв., чрез неговата майка и законен
представител А.Р.М.., считано от 20.02.2015г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението
или прекратяването на издръжката. Останалата част от издръжката, ведно с
непосредствените грижи за детето следва да се поеме от майката. А предявеният
иск в останалата му част до пълния претендиран размер
от 350 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно
разноските:
При
този изход на производството, а именно частично уважаване на претенцията и с
оглед направеното в тази насока искане от ответника, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер от 197,14 лв, съобразно
приложения списък и съобразно отхвърлената част от претенциите.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдената издръжка в
размер от 172, 80 лв.
Съгласно
чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Х.Б.А., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.Р.М., ЕГН **********,*** , месечна
издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от датата на
исковата молба – 20.02.2015 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за разликата над 120 лв. до пълния размер от 350лв., като неоснователeн.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
относно присъдената издръжка., на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Р.М., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
Б.А.М., ЕГН **********,***, сумата от 197,14
лева /сто деветдесет и седем лева и 14 стотинки/, представляваща
реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Девня сумата от 172,80
лв. /сто седемдесет и два лева и 80 стотинки/, представляваща държавна
такса върху уважения размер на исковете за издръжка, както и 5 /
пет / лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му.
Районен съдия: