Р Е Ш Е Н И
Е № 1499
09.08.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2493/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Некст Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“
№ 36, представлявано от А.И.Й. против
Наказателно постановление № 365278-F381776 от 17.10.2018 г., издадено от Х.Г.Х.
– Директор на дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което:
1) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2
вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС;
2) на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС;
3) на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС;
4) на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС;
5) на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС;
6) на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС и
7) на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че в
резултат от внедряването на нова счетоводна програма от 01.01.2017 г. са
възникнали технически проблеми с осчетоводяването на издадените протоколи за
ВОП. Поддържа, че след установяването на грешките последиците са били
отстранени във възможно най-кратък срок и вреди не са настъпили. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност – ако
съдът приеме жалбоподателят да е извършил вменените му административни
нарушения, поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М.
К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема
становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството по установяване на нарушението и неговото санкциониране,
извършването на същото да е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, а размерът на имуществената санкция да е правилно определен.
Поддържа нарушението да не представлява маловажен случай. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Некст Лоджистикс“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 21.03.2019 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 28.03.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 19.09.2017 г. „Интакт Логистикс“ – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС с номер *** в
Испания - държава членка на Европейския съюз, издало четири фактури, както
следва: фактура № 201601/19.09.2017 г. на стойност 1 692 евро; фактура №
201602/19.09.2017 г. на стойност 840 евро; фактура № 201603/19.09.2017 г. на
стойност 997,50 евро и фактура № 201604/19.09.2017 г. на стойност 908,50 евро
за доставка на услуги, като получател на доставката по всички фактури бил
жалбоподателят „Некст
Лоджистикс“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице.
На 28.09.2017 г. „Интакт Логистикс“ – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС с номер *** в
Испания - държава членка на Европейския съюз, издало още три фактури, както
следва: фактура № 201605/28.09.2017 г. на стойност 943,50 евро; фактура №
201606/28.09.2017 г. на стойност 1 017 евро и фактура № 201607/28.09.2017 г. на
стойност 983,25 евро за доставка на услуги, като получател на доставката и по тези
фактури бил жалбоподателят „Некст Лоджистикс“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице.
На 14.11.2017 г. жалбоподателят подал пред ТД на НАП –
Пловдив справка-декларация с вх. № 16003464029 и дневникът за продажбите за
данъчен период месец октомври 2017 г., в които не били посочени протоколи по
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за доставките, за които били издадени процесните
фактури.
На 31.01.2018 г. жалбоподателят
издал 7 броя протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с № 3448/31.01.2018 г.;
№ 3452/31.01.2018 г.; № 3454/31.01.2018 г.; № 3459/31.01.2018 г.; № 3461/31.01.2018
г.; № 3470/31.01.2018 г. и № 3473/31.01.2018 г. за извършените доставки от „Интакт Логистикс“, за които били издадени процесните фактури.
На 14.02.2018 г.
жалбоподателят подал пред ТД на НАП – Пловдив справка-декларация за ДДС с вх. №
16003544558/14.02.2018 г. и регистър дневник за продажбите за данъчен период м.
януари 2018 г., в които включил издадените протокол по ЗДДС с № 3448/31.01.2018
г.; № 3452/31.01.2018 г.; № 3454/31.01.2018 г.; № 3459/31.01.2018 г.; №
3461/31.01.2018 г.; № 3470/31.01.2018 г. и № 3473/31.01.2018 г.
По повод
декларираните от доставчика на услугата доставки към жалбоподателя на св. П.К.Б.
– ** ** в ТД на НАП-Пловдив, било възложено извършването на проверка, като на
05.02.2018 г. тя отправила искане за представяне на документи и писмени
обяснения № П-16001618017147-040-001/05.02.2018 г. до жалбоподателя. На
08.02.2018 г. изисканите документи били представени от „Некст Лоджистикс“ ЕООД. В резултат от проверката св. Б. приела, че дружеството-жалбоподател не е
начислило ДДС в законоустановения срок.
На 27.04.2018 г.
св. Б. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F381776 против
дружеството-жалбоподател в присъствието на свидетел и на представител на
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на св. П.К.Б., която
изцяло поддържа съставения АУАН. В показанията си свидетелката възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприела в хода на проверката, същите са
подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Показанията на Б. изцяло
се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, които се ценят като
обективни и служат за проверка на свидетелските показания. Не се установяват и
никакви основания, по които свидетелката да се счита за заинтересована, като в
показанията си тя възпроизвежда обстоятелства, които е възприела при изпълнение
на служебните си задължения.
От Протокол по
ЗДДС № 3448/31.01.2018 г. се установява, че за процесната доставка, за която е
била издадена фактура № 201601/19.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол
по ЗДДС на дата 31.01.2018 г.
От Протокол по
ЗДДС № 3452/31.01.2018 г. се установява, че за процесната доставка, за която е
била издадена фактура № 201602/19.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол
по ЗДДС на дата 31.01.2018 г.
От Протокол по
ЗДДС № 3454/31.01.2018 г. се установява, че за процесната доставка, за която е
била издадена фактура № 201603/19.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол
по ЗДДС на дата 31.01.2018 г.
От Протокол по
ЗДДС № 3459/31.01.2018 г. се установява, че за процесната доставка, за която е
била издадена фактура № 201604/19.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол
по ЗДДС на дата 31.01.2018 г.
От Протокол по
ЗДДС № 3461/31.01.2018 г. се установява, че за процесната доставка, за която е
била издадена фактура № 201605/28.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол
по ЗДДС на дата 31.01.2018 г.
От Протокол по
ЗДДС № 3470/31.01.2018 г. се установява, че за процесната доставка, за която е
била издадена фактура № 201606/28.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол
по ЗДДС на дата 31.01.2018 г.
От Протокол по
ЗДДС № 3473/31.01.2018 г. се установява, че за процесната доставка, за която е
била издадена фактура № 201607/28.09.2017 г., жалбоподателят е издал протокол
по ЗДДС на дата 31.01.2018 г.
От справка от
дневник за продажби за данъчен период м. януари 2018 г. за „Некст Лоджистикс“ ЕООД (лист 25-36 от делото) се изяснява, че съставените протоколи по ЗДДС с
номера: № 3448/31.01.2018 г.; № 3452/31.01.2018 г.; № 3454/31.01.2018 г.; №
3459/31.01.2018 г.; № 3461/31.01.2018 г.; № 3470/31.01.2018 г. и №
3473/31.01.2018 г. са включени в дневника за продажби на жалбоподателя за
период месец януари 2018 г.
От
Справка-декларация за ДДС с вх. № 16003544558/14.02.2018 г. се установява, че
жалбоподателят е подал същата пред ТД на НАП – Пловдив на дата 14.02.2018 г.,
че справката е за данъчен период месец януари 2018 г., както и че
жалбоподателят е включил размера на данъка за доставките на услуги, за които са
били издадени процесните фактури, в справката-декларация при определянето на
резултата за съответния данъчен период.
От Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че
процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в
рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
От събраните по
делото доказателства се установява, че от обективна страна по процесните седем
облагаеми доставки, за които са били издадени фактура № 201601/19.09.2017 г.,
фактура № 201602/19.09.2017 г., фактура № 201603/19.09.2017 г., фактура №
201604/19.09.2017 г., фактура № 201605/28.09.2017 г., фактура №
201606/28.09.2017 г. и фактура № 201607/28.09.2017 г., доставчикът - „Интакт Логистикс“, е
данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната,
доставките са облагаеми и са с място на изпълнение на територията на страната,
поради което съгласно правилото на чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС данъкът е изискуем
от получателя по доставката на услуга. Следователно
дружеството-жалбоподател се явява годен субект на вменените му административни
нарушения и за него е възникнало задължението да начисли следващия
се данък. Начинът на изпълнение на това задължение е регламентиран с
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС. Законодателят е предвидил
поредица от три действия на регистрираното по ЗДДС лице, които формират
фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване на данъчен документ,
в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и 3. посочване на документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Окончателните правни
последици – начисляването на данъка, настъпват едва със завършването на
фактическия състав. Задължението за начисляване на данъка тежи върху
жалбоподателя „Некст
Лоджистикс“ ЕООД като получател по доставките. Следователно, за да
изпълни надлежно задълженията си за начисляване на данъка по всяка от процесните
седем облагаеми доставки, жалбоподателят е трябвало на първо място да издаде
протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за всяка от тези доставки, в който да
посочи данъка на отделен ред. Протоколът в случаите по чл. 82, ал. 2 ЗДДС се
издава от регистрираното лице - получател по доставката (така изрично чл. 117,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС), за което по делото се доказа да е жалбоподателят „Некст Лоджистикс“ ЕООД. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от 15 дни
от датата, на която данъкът е станал изискуем. Пренесено на плоскостта на
настоящия казус, това означава, че жалбоподателят е следвало да издаде
протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за всяка от първите четири доставки
в срок до 04.10.2017 г., която дата представлява петнадесетия ден, считано от 19.09.2017
г. – датата на издаване на фактури с номера: № 201601; № 201602; № 201603 и №
201604, от която дата и данъкът е станал изискуем. По делото се доказа обаче
протоколът за всяка от тези доставки да е бил издаден от жалбоподателя на дата
31.01.2018 г. Протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за всяка от останалите
три доставки, описани в НП в точки 5-7, жалбоподателят е трябвало да издаде в
срок до 13.10.2017 г., която дата представлява петнадесетия ден, считано от 28.09.2017
г. – датата на издаване на фактури с номера: № 201605; № 201606 и № 201607, от
която дата и данъкът е станал изискуем. По делото се доказа протоколът за всяка
и от тези доставки отново да е бил издаден от жалбоподателя на дата 31.01.2018
г. От съдържанието на самите протоколи се установява, че протокол с №
3448/31.01.2018 г. е бил издаден по повод доставката на услуга с получател
жалбоподателя, за която е била издадена фактура № 201601/19.09.2017 г. на
стойност 1 692 евро; протокол с № 3452/31.01.2018 г. е бил издаден по
повод доставката на услуга с получател жалбоподателя, за която е била издадена
фактура № 201602/19.09.2017 г. на стойност 840 евро; протокол с №
3454/31.01.2018 г. е бил издаден по повод доставката на услуга с получател
жалбоподателя, за която е била издадена фактура № 201603/19.09.2017 г. на
стойност 997,50 евро; протокол с № 3459/31.01.2018 г. е бил издаден по повод
доставката на услуга с получател жалбоподателя, за която е била издадена
фактура № 201604/19.09.2017 г. на стойност 908,50 евро; протокол с №
3461/31.01.2018 г. е бил издаден по повод доставката на услуга с получател
жалбоподателя, за която е била издадена фактура № 201605/28.09.2017 г. на
стойност 943,50 евро; протокол с № 3470/31.01.2018 г. е бил издаден по повод
доставката на услуга с получател жалбоподателя, за която е била издадена
фактура № 201606/28.09.2017 г. на стойност 1 017 евро и протокол с №
3473/31.01.2018 г. е бил издаден по повод доставката на услуга с получател
жалбоподателя, за която е била издадена фактура № 201607/28.09.2017 г. на
стойност 983,25 евро. Следователно жалбоподателят не е изпълнил своевременно
първото си задължение от фактическия състав по начисляване на дължимия данък,
което по необходимост води до извод, че той не е изпълнил в срок и останалите
два елемента от фактическия състав, доколкото хронологически те следват
издаването на протокола по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Независимо от това по
делото се установи и конкретният момент на извършване на тези действия от
жалбоподателя. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
В случая данъчният документ не е бил издаден в предвидения в закона срок. С
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗДДС е дефинирано понятието за данъчен период,
като той представлява периода от време, след изтичането на който регистрираното
лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период.
От ал. 2 на чл. 87 ЗДДС се установява, че в процесната хипотеза приложимият
данъчен период е едномесечен и съвпада с календарния месец. Съобразно
приложимата хипотеза по чл. 86, ал. 2 ЗДДС в случая данъкът е бил дължим от
жалбоподателя за данъчния период м. октомври 2017 г. Следователно за изпълнение
на задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка по
процесните седем фактури жалбоподателят след издаването на протоколите по ЗДДС
е трябвало да ги включи в дневника за продажби и в справката-декларация за
данъчен период м. октомври 2017 г. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС
справката-декларация заедно с регистър „дневник за продажбите“ се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Оттук се
установява, че срокът за начисляване на данъка по всяка от процесните четири
фактури е бил до 14.11.2017 г., до която дата „Некст Лоджистикс“ ЕООД е
трябвало първо да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок до
04.10.2017 г. за всяка от първите четири доставки (описани от т. 1 до т. 4 в
НП) и в срок до 13.10.2017 г. за всяка от останалите доставки, описани от т. 5
до т. 7 в НП, след което да включи така издадените протоколи в дневника за
продажби и в справката-декларация за данъчен период месец октомври 2017 г. Като
не е сторил това, жалбоподателят е извършил отделно административно нарушение
чрез неначисляването на данъка за всяка от процесните доставки, за които са
били издадени отделни фактури (с номера: № 201601; № 201602; № 201603; № 201604;
№ 201605; № 201606 и № 201607) от доставчика „Интакт Логистикс“ или общо седем на брой
административни нарушения. Правилен се явява изводът
на наказващия орган, че всяко от тези четири нарушения е било извършено на дата
15.11.2017 г. – първият ден след изтичането на срока за начисляването на
данъка.
По делото се
установи за данъчен период месец октомври 2017 г. дружеството-жалбоподател да е
подало справка-декларация заедно с регистър „дневник за продажбите“.
Справката-декларация е била подадена на 14.11.2017 г. с вх. № 16003464029.
Протоколите по ЗДДС с № 3448/31.01.2018 г.; № 3452/31.01.2018 г.; №
3454/31.01.2018 г.; № 3459/31.01.2018 г.; № 3461/31.01.2018 г.; №
3470/31.01.2018 г. и № 3473/31.01.2018 г. не са включени в регистър „дневник за
продажбите“ нито в справката-декларация за данъчен период м. октомври 2017 г.
Това обективно и не би могло да бъде сторено предвид факта, че посочените
протоколи по ЗДДС са издадени на дата 31.01.2018 г. Същевременно доказа се, че
всеки един от тези седем протокола е включен в дневника за продажбите за
данъчен период месец януари 2018 г., който е подаден в ТД на НАП-Пловдив заедно
със справка-декларация с вх. № 16003544558 от 14.02.2018 г. Както беше изяснено,
едва с това действие завършва фактическият състав по начисляване на данъка.
Предвид изложеното съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят „Некст Лоджистикс“ ЕООД не е начислил данъка по седемте процесни облагаеми доставки на услуги в
законоустановения срок. Данъкът е следвало да бъде начислен в срок до 14.11.2017
г. – срокът за подаване на справка-декларация и дневник за продажбите за
данъчен период м. октомври 2017 г., но фактически е бил начислен през данъчен
период м. януари 2018 г., когато жалбоподателят е включил седемте, интересуващи
делото, протокола по чл. 117 от ЗДДС в дневника за продажбите и
справка-декларация, подадени с вх. № 16003544558 от 14.02.2018 г. Тъй като с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото
жалбоподателят „Некст
Лоджистикс“ ЕООД да е извършил всяко от седемте административни нарушения, за
които е наказан с обжалваното наказателно постановление.
Наведените възражения с жалбата за технически
проблеми, породени от използването на нова счетоводна програма, съдът намира за
неоснователни. Тези твърдения на жалбоподателя не бяха доказани с никакви
доказателства, поради което те се третират от съда именно като твърдения, а не
като доказани по делото факти. Не се установява нито въвеждането на твърдяната
нова счетоводна програма, нито вида и характера на техническите проблеми. На
следващо място дори и дружеството да е изпитало такива проблеми, само по себе
си това не изключва съставомерността на деяние му.
При доказано
извършване на нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършените деяния не представляват маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следва да се посочи, че и седемте еднотипни нарушения, за
извършването на които е санкциониран жалбоподателят, са формални. Законодателят
е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се
реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения
съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води
до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения
от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. Същевременно следва
да се съобрази изминалият период от време преди жалбоподателят да
изпълнимо дължимото си поведение по начисляване на данъка, като той е трябвало
да стори това за данъчен период м. октомври 2017 г., но реално данъкът е бил
начислен през период м. януари 2018 г. Така изминалият срок на бездействие
повишава степента на обществена опасност на всяко едно от конкретните деяния и
те разкриват типичната за този вид нарушения обществена опасност. Настоящият
състав намира, че при бездействие с такава продължителност деянията не биха
могли да се квалифицират като маловажен случай, тъй като жалбоподателят е
разполагал с достатъчно време да отстрани противоправното състояние, настъпило
в резултат от съставомерното си бездействие. На следващо място настоящият
състав съобрази и че жалбоподателят е осъществил седем отделни административни
нарушения, поради което не може да се приеме, че се касае за изолирана проява
на нарушаване на защитаваните обществени отношения. Субектът на нарушенията
също не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените
хипотези. Макар в случаите като процесния да не може да се достигне до щета за
бюджета, тъй като едновременно с начисляването на данъка за получателя по
доставката възниква право да приспадне данък в същия размер, това обстоятелство
вече е отчетено като смекчаващо от законодателя при формулиране на
привилегирования състав на чл. 180а от ЗДДС и в частност при определяне размера
на санкцията, поради което то не може да бъде повторно отчетено и от съда при
извършване преценка дали се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (така Решение № 2549 от 16.12.2015
г. по н. д. № 2401/2015 г. на Административен съд – Пловдив). По тези
съображения съдът приема, че не е налице хипотеза на маловажен случай.
Правилно е
определена и санкционната разпоредба за всяко от седемте извършени нарушения,
като следващото се наказание е предвидено с разпоредбата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. В случая приложим е не общият състав по чл. 180 ЗДДС, а привилегированият
по чл. 180а ЗДДС, тъй като данъкът е изискуем от лицето като платец по глава
осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Тъй като
нарушителят е юридическо лице, се наказва с имуществена санкция в размер 5 на
сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лева. По делото неначисленият
данък по първата доставка е в размер на 661,85 лева, по втората доставка – 328,58
лева; по третата доставка – 390,19 лева, по четвъртата доставка неначисленият данъкът
е в размер на 195,58 лева, по петата доставка е в размер на 369,06 лева, по
шестата доставка – 397,82 лева и по седмата доставка неначисленият данък е в
размер на 384,61 лева. Следователно правилно административнонаказващият орган е
наложил за всяко от извършените нарушения имуществена санкция в размер на 50
лева. Не са налице и предпоставките за приложението на привилегирования състав
по чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери,
че извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 365278-F381776
от 17.10.2018 г., издадено от Х.Г.Х. – Директор на дирекция „Контрол“ в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, с което на „НЕКСТ
ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, представлявано от А.И.Й., ЕГН: ********** на
основание:
1) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от Закона за
данък върху добавената стойност;
2) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от Закона за
данък върху добавената стойност;
3) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от Закона за данък
върху добавената стойност;
4) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от Закона за данък
върху добавената стойност;
5) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от Закона за
данък върху добавената стойност;
6) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от Закона за
данък върху добавената стойност и
7) на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. с чл. 82,
ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал. 2 вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 от Закона за
данък върху добавената стойност.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.