Р Е Ш
Е Н И Е
№ 695/05.12.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на пети ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2812 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от Х.Ю.Х. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а,
ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД срещу Н.С.А..
Ищецът твърди, че от шест години трайно живеел заедно с родителите си в Г., в град Р., п.к. ********, ул. „********“ № ** /******* ********,
*******. **/, а от 01.06.2017 г. работил на постоянен трудов
договор като фризьор, с месечно възнаграждение от 540.00 евро. При идването си
на почивка в България, през 2014 г. се запознал с ответницата и двамата решили да заживеят заедно в
дома на родителите му в Г.. На ******** г. от съвместното им съжителстване се родило детето А. Х.Ю.. Веднага
след раждането му, още в болницата майката не искала да го вижда, да го кърми, ставала
на моменти агресивна към персонала и го изоставила. Наред с това там се установило, че имала сериозни психически проблеми, тъй като не можела да познае детето си и понякога била
дезориентирана. По нейна молба родителите й дошли в края на месец юни 2015 г. и направо от родилното
отделение на болницата в Г., я отвели в България, като от тогава живеела в България, отделно от ищеца. На 10.09.2015 г. в гр. Хасково ответницата
посетила д-р В.
и видно от амбулаторен лист 000613/10.09.2015 г. й била поставена основна
диагноза МКБ F 38.0 - други разстройства на настроението /афективни
разстройства/ с единични епизоди. Лекуващият й лекар
д-р В. назначила лечение, от което тя не се повлияла и се наложило да посети и остане за извършване на изследвания и лечение в
Държавна психиатрична болница – Кърджали, а след това се прибрала при родителите си в гр.
Хасково и продължила да приема лекарства
под тяхното наблюдение. Поради неполагане на грижи на детето от страна на майката, бащата останал след раждането му в болницата, където той
го гледал и
хранил. След
10 дни детето с бащата били изписани от болницата и двамата се прибирали при родителите му, които му помагали при неговото обгрижване. Домът им регулярно се посещавал от социални работници от местната агенция за закрила на детето. Сочи се и че според
немското законодателство, след като детето било изоставено от майката, то следвало да се настани в Дом за
деца/изоставени и за да не стане това, ищецът завел дело в Г. за родителски права за детето. С Решение № 26 F 284/15 от 22.10.2015 г. на Районен
съд Р. – Г. и на двамата родителите се присъждали родителските права по отношение на детето, като само на бащата се давало правото за
определяне на пребиваване на детето, грижата за здравето на детето и правото да
заявява помощи за подпомагането на младежи. Едва в края на м. декември 2016 г. ответницата заедно с
родителите си отишли в Г. и по тяхна молба и със съгласието на
ответника взели детето в гр. Хасково с уговорката, че ще бъде
при тях за срок не-повече от месец време, след което ще го върнат на бащата или
лично, или той ще го вземе, ако реши това. В първите дни на м. януари 2017 г. Х.Ю.Х. дошъл в България да вземе
детето, но ответницата категорично отказала да го върне, като дори не му го дала да го види. Тъй като ищецът бил на работа в Г., се принудил да се върне сам. Поддържа се, че майката не притежавала необходимия родителски капацитет и не била в състояние да полага
адекватни грижи за малолетното им дете, а при бащата то било обгрижвано добре, като той разполагал с много по-добри възможности и условия за отглеждане на детето. Предвид изложеното се иска съдът да постанови
решение, с което да
се предостави на ищеца упражняването на родителските права спрямо детето им с
определен режим на контакти с ответницата, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа на съботния
ден до 18.00 часа на неделния ден, един месец през лятото, а Коледните,
Новогодишните и Великденски празници или в друго време по споразумение на
родителите, да се определи местоживеенето му при него
на адрес: Г., град Р.,
ул. „********“ № ** /******* ********,
*******. **/, да се осъди да му заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 120,00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, с падеж – 30-то число на съответния месец, за който се дължи,
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дата на падежа до
окончателното й изплащане, както и да се замести съгласието й, като се разреши издаването на паспорт за
задгранично пътуване на детето, както и да пътува извън пределите на Република
България в Г., страните от ЕС и Р Турция придружавано от баща си или от
упълномощен от него представител, за срок от 5 години.
В срока за отговор ответницата е
предявила насрещен иск. Твърди се, че след раждане на
детето тя изпаднала
в следродилна депресия и дошла в България за лечение, което се провело успешно от д-р Н. В.
и се завърнала отново в Г.. Там не работела, а се грижила за отглеждане на
детето. През м. септември 2016 г. страните се разделили и майката с детето се
завърнала в България, където се установила при своите родители в гр. Хасково, които
й помагали в
отглеждането му. Тук тя работила в общинска фирма като сезонен работник. Счита се, че интересът на детето налагало то да бъде отглеждано в
България от нея, защото тя полагала до момента грижи за него, а и било момиченце само
на две години, силно привързано към нея, и имала
помощта на близките си роднини. Отказът на бащата да й предаде
имунизационния паспорт на детето, бил причина до този момент да не били извършени подлежащите за възрастта имунизации. Тъй като той не участвал в
издръжката му, откакто било в България, ищцата предявила иск срещу него по чл. 142 и сл. от СК, по което било образувано гр. д. № 2045/2017 г. по описа на ХРС. Предвид изложеното се иска съдът
да постанови решение, с което на майката Н.С.А. да се предостави упражнява
родителските права над малолетното дете А. Х.Ю., с право на лични отношения на
бащата Х.Ю.Х. с детето: всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 16 часа, а след
навършване на 8 години на детето - и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като се определи местоживеене на детето при майката.
В дадения едномесечен срок за
отговор на насрещия иск е подаден такъв от първоначалния ищец, който го оспорва
и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От заверено копие на удостоверение
за раждане-дубликат, издадено на ****** г. от Община Х. въз основа на акт за раждане № ******/****** г., се установява,
че детето А. Х.Ю. е родено на *** г. в гр. Р., Г. от майка Н.С.А. и баща Х.Ю.Х..
С Решение №
По настоящото дело са представени и други
документи по дело №
От трудов договор от 01.06.2017 г. на немски език и придружен съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език, се установява, че ответникът работи като фризьор
в Г. с месечно трудово възнаграждение в размер на 540 евро.
От удостоверение от 03.02.2016 г. на немски език и придружен съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език, се установява, че той е адресно регистриран в град Р., Г., п.к. ********, ул. „********“ № **.
От удостоверение за сключен граждански
брак-дубликат, издадено на ****** г. въз основа на акт за граждански брак № ******/******
г., се установява, че на ****** г. в гр. Хасково ищецът е сключили граждански
брак с Б. Ф. М..
От амбулаторен лист 000613/10.09.2015 г. се установява, че на
10.09.2015 г. в гр. Хасково ответницата е
била прегледана д-р В., като й е била поставена основна диагноза: други разстройства на
настроението /афективни разстройства/ с единични епизоди.
От медицинска бележка амб. № 2359 от
04.12.2017 г. от „Център за психично здраве-Хасково” ЕООД гр. Хасково се установява, че Н.С.А. не се води на диспансерен отчет за психични
заболявания.
От Заповед № Н-266 от
21.04.2017 г. на Кмета на Община Хасково и договор за наем на общински жилищен имот от 21.04.2017 г. се установява, че на Н.С.А. е предоставен за временно възмездно ползване апартамент в гр. ************
с площ от 64,60 кв.м., ведно с прилежащи към него избено и таванско помещения с
площ от по 14,00 кв.м.
От медицинско направление
изх. № 249/21.11.2017 г. от д-р Е. И. се установява, че от м. юни 2017 г. на детето А. не са извършени
подлежащите за възрастта имунизации поради липса на данни за имунизационния му
статус за времето, през което е живяло в Г..
От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” –
Хасково с изх. №
ПР/Д-Х/32-002/19.02.2018 г. се установява, че от края на месец септември
От изготвения от немските
социални служби доклад се установява, че освен работната си заплата ищецът получава и плащане
от Центъра по осигуряване на трудова заетост в размер на около 540,00 евро месечно, като наемът за жилището
се плаща от същия център. Жилището, в което живее със семейството си още преди раздялата на страните, е с площ 84 кв.м. Майка живее няколко
къщи по-надолу на същата улица, като
с нея има много близки отношения и е заявила, че ще помага в грижите
и гледането на детето, особено когато ищецът е на работа.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите А. Ю. А., С. А. Х. и А.
Е. А.. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 26.02.2018
г. /л. 104 – л. 105 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което следва да се кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно изготвено, се установява, че Н.С.А. не страда от психично заболяване, като депресивният епизод през 2015 г. е бил лечим, отзвучал е сравнително бързо и е настъпило пълно възстановяване на здравословното й състоянието. Към момента същата е психично здрава и здравословното й състояние е съвместимо с постоянни грижи за дъщеря й А.. Ответницата може да полага трайни и адекватни грижи за детето, без да има риск от това за здравето му или отглеждането му. Посочено е и че майката е най-значимият човек за А. и че притежава необходимия родителски капацитет и нужните качества да възпитава и отглежда дъщеря си. С оглед възрастта на детето и факта, че в момента за него се полагат необходимите грижи евентуалното му отглеждане от бащата би се отразило неблагоприятно на неговото развитие и би влошило емоционалното му състояние.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените първоначално искове са с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, а насрещният иск е по чл. 127, ал. 2 СК, като те
са процесуално допустими. Въпросът за пътуването на детето в чужбина е обусловен от изхода на спора за неговото местоживеене, предоставяне упражняването на родителските права над него и определяне режима на
личните отношения с
другия родител. Ето защо най-напред следва да се
разгледат и решат исковете по чл. 127,
ал. 2 СК, а след това и претенцията
по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76,
т. 9 ЗБЛД.
Безспорно
е, че страните по делото не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение относно
местоживеенето на детето им, упражняването на родителските права, режима на
лични отношения и дължимата от тях издръжка, въпреки указаната от съда
възможност, което обуславя правния интерес от предявяването на исковете им по
тези въпроси. Това налага възникналият спор да се разгледа по същество. При
разрешаването му следва да се изхожда от интересите на детето и необходимостта
то да бъде защитено по най-добрия начин. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща разпоредбата на чл. 127, ал. 2,
изр. 1 СК in fine,
съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за
конкретния случай, като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношението към детето, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, неговите пол и възраст, възможността за помощ от
трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.
При
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
изхождайки от упоменатите по-горе критерии, съдът счита, че предявеният от Х.Ю.Х. срещу Н.С.А. иск по чл.
127, ал. 2 СК е неоснователен, като съображенията за това са следните:
Не се спори между
страните, а и се установява по делото, че Х.Ю.Х. и Н.С.А. са живеели на семейни начала,
родители са на малолетното дете А. Х.Ю., като преди около три години са се разделили. На
следващо място, установява се, че и двамата
родители реализират определени доходи, притежават нужните материално-битови условия
за отглеждане на дете, разполагат с
подкрепа от своите близки, силно са привързани към дъщеря им и желаят тя да
бъде при тях за вбъдеще. Безспорно е и че след раждането на детето за период от
около година и половина то е отглеждано от бащата с помощта на неговата майка
поради влошеното здравословно състояние на майката. От кредитираното заключение на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, обаче се установява, че Н.С.А. не страда от психично заболяване, като депресивният епизод през
2015 г. е бил лечим, отзвучал е сравнително бързо и е настъпило пълно възстановяване на здравословното й състоянието. Към момента тя е психично здрава и здравословното й
състояние е съвместимо с постоянни грижи за дъщеря й А., без да има риск от
това за здравето или отглеждането на
детето. От
същото заключение и от социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” – Хасково следва да се приеме, че ответницата
притежава нужния родителски капацитет и успява да осигурява
адекватно потребностите
на детето. От друга страна по делото
не са ангажирани достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на тезата на
ищеца, че е в състояние да го обгрижва по-добре от нея. Нещо повече, упоритият
отказ от негова страна да предостави имунизационния паспорт на детето не говори
добре за родителските качества на бащата, доколкото води до забавяне при
поставяне на подлежащите за възрастта му имунизации. На следващо място, настоящият
съдебен състав споделя изводите на вещите лица, че евентуалното
му отглеждане от ищеца към момента би се отразило
неблагоприятно на развитието на
детето и би влошило емоционалното му състояние. Накрая, полът и
възрастта на детето също дават преимущество на ответницата,
доколкото се касае за момиче, което е навършило три години, поради което се нуждае от постоянна и непосредствена майчина грижа и тя е по-пригодна от бащата за нейното отглеждане и
възпитание. От изложеното до тук се налага
изводът, че в интерес на детето е родителските права по
отношение на него да се предоставят на Н.С.А..
Ето защо предявеният първоначално иск от Х.Ю.Х. за предоставяне упражняването на родителските права над детето
А. Х.Ю., определяне
на
местоживеенето му при него и режима на личните отношения с другия родител,
както и дължимата от него издръжка следва
да бъде отхвърлен.
По тези
съображения следва да се уважи насрещният иск от Н.С.А. по чл. 127, ал. 2 СК.
Както се посочи
по-горе, в
обективен интерес на детето е на майката
да се предостави упражняването на родителските права върху него.
Съгласно чл.
126, ал. 1 СК родителите и ненавършилите пълнолетие
деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. С оглед липсата на такива причини, налагащи детето да живее
отделно от ищцата по насрещния иск, местоживеенето следва да се определи при нея на адреса й в гр. *****************.
При това положение следва на
бащата-ответник да се определи режим на лични отношения с детето. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи, че съдът не е обвързан от
конкретно посочения такъв от страните, тъй като и по този въпрос от
първостепенно значение е интересът на детето. В този смисъл е и
задължителната съдебната практика – Решение № 525 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
1325/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и др. Съгласно трайната практика
ВС и ВКС на
детето следва да се обезпечи колкото е възможно по-широк контакт с родителя, който не упражнява
родителските права, освен ако поведението му не го поставя в опасност. Това е така, защото общуването му с всеки един от от родителите
съдейства за правилното му развитие и
възпитание, и следователно е в негов интерес, а не във вреда. Поради наличието на установена емоционална близост между детето и бащата и необходимостта тя
да укрепва, като прекарват повече време заедно, а също така неотглеждащият родител да не се изолира от живота на дъщеря си и да има възможност активно участва в
процеса на възпитаването и формирането й като личност, съдът
счита, че в случая следва да се определи един по-разширен режим на лични
отношения за него. Ето защо и съобразявайки възрастта на детето, а от
друга страна обстоятелството, че бащата живее в Г., е
удачно той да
има възможност да взима детето при себе си всеки
първи и
трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, по време на Новогодишните празници, а именно от 09,30 часа на 30.12 до 18,30 часа на 01.01 през всяка нечетна година, както и двадесет
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, до навършване
на седемгодишната му възраст, а след това – всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца за времето от 18,00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспиване, по време на Новогодишните празници, а именно от 09,30 часа на 30.12 до 20,00 часа на 01.01 през всяка нечетна година, както и тридесет
дни през лятото, когато майката Н.С.А., ЕГН ********** не ползва платен годишен отпуск, половината от зимната /Коледната/ му
ваканция за всяка четна година и половината от пролетната /Великденската/ му
ваканция за всяка нечетна година от 10,00 часа до 18,00 часа на съответните дни, с преспиване, със задължение да го връща след изтичане на определеното време. Тъй като продължителността
на ваканциите, с изключение на лятната, по силата на чл. 93 ППЗНП се
определя със заповед на министъра на образованието за всяка учебна година, не следва да се определят периоди с конкретна
начална и крайна дата, а да се посочи само общата им продължителност. Тук е уместно да се посочи и че така определеният режим е за години напред, като
е преценен с оглед релевантните обстоятелства към настоящия момент, но при евентуална бъдеща промяна на тези обстоятелства,
страните могат да поискат неговото
изменение по съдебен ред, ако те сами не успеят да се
споразумеят по този въпрос.
По отношение на дължимата месечна
издръжка следва да се има предвид, че с влязлото в сила
Решение № 774/07.12.2017 г. по гр. д. № 2045/2017 г. по описа нa
Районен съд – Хасково ответникът е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка, месечна
издръжка в размер на 160,00 лв., считано от 01.10.2016 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане, поради което в настоящото производство не следва да
се определя такава.
Съгласно чл. 127а, ал. 2 СК когато родителите не постигнат общо съгласие по въпросите, свързани с
пътуване на детето им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В тази връзка следва да се има предвид и
предвидената в чл. 76, т. 9 ЗБЛД възможност да не се
разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители. Безспорно
се приема, че при съдебното разрешаване и на такъв спор отново следва да се преценява интересът на детето, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай.
Както се посочи по-горе, по делото се
установява, че страните са родители на малолетното дете А. Х.Ю., като от около година и половина - две то се
отглежда в България от майката, а бащата трайно се е установил в Г.. На
следващо място е безспорно обстоятелството, че към момента ответницата не дава
съгласието си А. да пътува до там, въпреки желанието на ищеца. От анализа на
събраните писмени и гласни доказателства следва, че изцяло в интерес на детето е да му бъде дадена възможност
за напускане пределите на страната.
Това е единственият начин то да има реални и пълноценни контакти с бащата. Да се
приеме обратното, би означавало драстично да се засегне правото му,
регламентирано в чл. 10, ал. 2 Конвенцията за правата на детето, според който освен
при изключителни обстоятелства всяко дете, чиито родители живеят в различни
държави, има право да поддържа лични отношения и преки контакти редовно с всеки
един от тях, за което то има право да напуска, която и да е страна, включително
и собствената си, и да се връща в нея, което негово право подлежи само на тези
ограничения, които са съвместими с другите му права и са предписани от закона,
като необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здраве
или морал, или правата и свободите на други лица. При уважаването на молбата не
би се стигнало до рискове, които да се отразят
негативно на детето, доколкото от
представените от ищеца документи на немски език и придружени съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език се установява, че той е адресно регистриран в Р Г., работи там, има самостоятелно жилище в гр.
Р., като майка му живее няколко къщи по-надолу на същата улица и тя може да помага в
грижите и гледането на детето, особено когато е на работа. Същевременно самите пътувания биха обогатили мирогледа и общата му
култура, и
биха допринесли за цялостното му развитие като личност. Тук е уместно да се
отбележи, че от ответницата не е изразено изрично отрицателно становище за пътувания на детето до държави
– членки на ЕС и Република Турция. Ето защо следва да
се замести съгласието и и се разреши издаване на
паспорт на детето му и негови пътувания извън пределите на Република България
до държави – членки на ЕС и до
Република Турция, за времето на определения режим на лични отношения с бащата, придружавано от същия, или изрично
упълномощено за това от него трето пълнолетно лице, за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителната съдебна практика не може да се разреши на
ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина без
съгласието на единия родител поради различните рискове, които могат да го заплашат
в определени държави и региони. При глобално дадено предварително разрешение и
то без да бъде поставено условие кога и как да бъде върнато на територията на
страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху
действията на родителя, който упражнява родителските права. Ето защо съдът е
властен да разреши конкретни пътувания или неограничен брой такива, но през/в
определен период от време от и до определени държави. В този смисъл са Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС ОСГК, Решение № 446 от
30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ВКС, III г. о., Решение № 32 от
28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г. на ВКС, IV г. о. и много др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК. Когато се касае за малолетно дете, какъвто е и настоящият
случай, в негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да се ограничи със
срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след изтичането му -
ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от
детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК и ще
извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този въпрос обстоятелства
- с оглед интересите на детето, без да е изтекъл продължителен срок от време от
предходното разрешение, в какъвто продължителен срок е налице вероятност за
значителна промяна в обстоятелствата, респ. и опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг
срок би било допустимо само в изключителни случаи - ако са налице обстоятелства
с извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките на
настоящото производство. /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о./
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, ал. 2 СК съдът е
задължен служебно да следи за интересите на детето, поради което не е тясно
обвързан от исканията на страните, респ. - и от уточненията и измененията на
тези искания, направени в течение на производството по делото.
Предвид крайния изход на спора, а именно частично
уважаване на подадената молба, и че двете страни претендират разноски, а и най-вече предмета на делото, с оглед на който не биха могли да
се определят какви части от направените от страните разноски по делото са
"съразмерни" на уважената част от молбата, такива не следва да им бъдат присъждани, а трябва да се понесат от
тях така,
както са ги направили в производството.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Ю.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф. 20, срещу Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне местоживеене на детето им А. Х.Ю., ЕГН ********** при него, за предоставяне упражняването на
родителските права с определен режим на лични контакти с другия родител и присъждане на месечна издръжка за детето в размер на 120,00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, с падеж – 30-то число на съответния месец, за който се дължи,
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дата на падежа до
окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето А. Х.Ю., ЕГН ********** на майката Н.С.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето А. Х.Ю., ЕГН ********** при майката
Н.С.А., ЕГН ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х.Ю.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф. **, с детето А. Х.Ю., ЕГН **********, както следва:
- до навършване на седемгодишна възраст на детето бащата има право да го вижда и да
го взима при себе си всеки
първи и
трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 18,00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, по време на Новогодишните празници, а именно от 09,30 часа на 30.12 до 18,30 часа на 01.01 през всяка нечетна година, както и двадесет
дни през лятото, когато майката Н.С.А., ЕГН ********** не ползва платен годишен отпуск, със задължение да й
го връща след
изтичане на определеното време;
- след навършване на седемгодишна възраст на детето бащата
има
право да го вижда и да го взима при себе си всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца за времето от 18,00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспиване, по време на Новогодишните празници, а именно от 09,30 часа на 30.12 до 20,00 часа на 01.01 през всяка нечетна година, както и тридесет
дни през лятото, когато майката Н.С.А., ЕГН ********** не ползва платен годишен отпуск, половината от зимната /Коледната/ му ваканция за всяка четна година и половината
от пролетната
/Великденската/
му ваканция за всяка
нечетна година от 10,00 часа до 18,00 часа на съответните дни, с преспиване, със
задължение да й го връща след изтичане
на определеното време.
ЗАМЕСТВА съгласието на
майката Н.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, като разрешава издаването на паспорт по реда на
ЗБЛД на детето А. Х.Ю., ЕГН **********, както и неограничен брой пътувания на детето А. Х.Ю., ЕГН ********** извън пределите
на Република България до всички държави - членки на Европейския съюз и до Република Турция и
обратно, за времето
на определения
по-горе режим на лични
отношения с бащата Х.Ю.Х., ЕГН **********,
придружавано от същия, или изрично упълномощено за това от него трето пълнолетно лице, за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.