№ 1454
гр. Варна , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500879 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от Т. Д. П., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Индржишка Кръсева“ №12, ет.4, ап.18, чрез
процесуален представител, срещу Определение №262251/24.02.2021г. по гр.д.
№15500/18г. по описа на ВРС, 39-ти с-в, с което производството пред ВРС е
прекратено, като ВРС се е прогласил за некомпетентен да реши спора.
Твърди се в жалбата, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът
не е приложил правилно чл.7 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Сочи, че е
установено само обстоятелството, че детето Борислав е имало обичайно
местоживеене в Санкт Петербург, Русия, но останалите предпоставки не са
установени. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че приложение има чл.10
ал.2 от Конвенцията, доколкото е налице нарушение на визираните в чл. 5 до
чл.9 разпоредби. Твърди, че неправилно е изискано от ВРС да се представят
доказателства за подадени молби по чл.9 ал.2 от Конвенцията, тъй като тази
разпоредба няма приложение поради незаконното извеждане на детето. Моли
се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за произнасяне
от българския съд. Направено е доказателствено искане да бъде изискана
служебно информация от Министерство на правосъдието на РБългария,
относно движението на сигнал рег.№16-03-3/21.01.2019г. по Хагската
конвенция от 1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца, както и за подадената от жалбоподателя чрез МП на РБългария до
1
Министерство на образованието и науката на Руската федерация молба за
връщане на детето.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба Ю. А. П., ЕГН 82071111162 чрез процесуален представител, с който
жалбата се оспорва. Твърди, че обичайното местопребиваване на детето
Борислав е установено, тъй като детето е регистрирано в Русия, както и е
постановено от руския съд, че то следва да живее при своята майка в гр.
Санкт Петербург. Твърди се, че не са представени доказателства за наличие
на предпоставки по чл.9 ал.2 от Конвенцията, поради което и правилно ВРС е
приел, че с влизане в сила на решението на руския съд, с което е постановен
развод, компетентността на българския съд е прекратена. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Моли доказателственото искане да бъде оставено
без уважение като неотносимо към компетентността на българския съд.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по
чл.275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.
Поради изложеното и жалбата е допустима.
Производството пред ВРС е било образувано по иск на Т. Д. П. срещу
Ю. А. П., гражданин на Руската Федерация, с разрешение за постоянно
пребиваване в Република България, за развод, на осн.чл.49 ал.3 СК. С него са
обективно съединени искове за упражняване на родителски права върху
непълнолетно дете Борислав, род.30.01.2013г, определяне на режим на лични
отношения с другия родител, издръжка от другия родител, ползване на
семейното жилище и фамилно име след развода. Изложено е в молбата, че
през м.08.2018г. Ю.П. заедно с детето Борислав напуснали територията на Р
България със съгласието на ищеца, но не се завърнали отново.
В депозирания на 14.03.2019г писмен отговор по ИМ ответницата по
иска Ю.П. е изложила, че същата е подала искова молба срещу съпруга си
Т.П., входирана под № М-4391/2.10.2018г пред Кировски районен съд в Санкт
Петербург, като сочи, че предметът й е идентичен с този по настоящото дело -
за развод, за определяне местоживеенето на детето при майката, за
2
определяне издръжка в полза на малолетното дете, дължима от бащата.
Представено е влязло в сила решение на Кировския съд, пред който ищецът П.
е бил надлежно представляван, от което е видно, че бракът между страните е
прекратен, местоживеенето на детето Борислав е определено при неговата
майка, като е осъден Т.П. да заплаща издръжка в полза на детето. Приложено
е свидетелство за регистрация на детето Борислав на адрес гр. Санкт
Петербург ул. „Двинская“ №14, вх.4, ап.156, както и доклад за условията за
живот там. Приложено е и Постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство, образувано при
Международния отдел на съдебните изпълнители за изпълнение на
специфични изпълнителни производства на основание изпълнителен
документ- запитване на централен орган за издирване на детето Борислав П.,
незаконно преместено в Руската федерация. Видно е, че с Постановление от
19.07.2019г. изпълнителното производство е било прекратено, тъй като
местонахождението на детето е било установено.
С определение от 29.11.2019г. ВРС е прекратил производството
поради липса на предмет. С определение от 13.10.2020г. ВКС отменил
прекратителното определение и върнал делото на ВРС с указания, че следва
да прецени дали като съд на договаряща държава, в която детето е имало
обичайно местопребиваване преди промяната на обичайното
местопребиваване, българският съд е запазил компетентността си по силата
на чл.7 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със
закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006г., в сила за Република България от
01.02.2007г. Посочено е, че след като установи дали е запазил
компетентността си, българският съд следва да прецени дали е налице и една
от двете предпоставки на чл.9 от Конвенцията, предвиждащи компетентност
на българския съд с оглед защита на висшия интерес на детето.
След връщане на делото от ВКС ВРС оставил производството без
движение, като указал на страните да уточнят къде е обичайното
местопребиваване на детето Борислав, както и да представят доказателства,
от които да е видно, че са подали молба по чл.9 ал.2 от Конвенцията пред
органа на договарящата държава по местопребиваване на детето и органът е
3
приел молбата.
Ответницата Ю.П. е приложила доказателства за обичайното
местопребиваване на детето, както и за прекратяване на изпълнителното
производство по издирване на детето в Руската федерация.
Ищецът Т.П. е посочил, че детето е с местопребиваване в Руската Федерация,
но това е в резултат на незаконно задържане, за което същият е депозирал
сигнал рег. №16.03-3/21.01.2019г. по Хагската конвенция от 1980г. Не
изразява становище какво е развитието по подадения сигнал. Твърди, че чл.9
от Конвенцията не намира приложение, доколкото не е изразил съгласие за
задържане на детето в Русия. Поискал е продължаване на срока за
представяне на доказателствата, за които е бил задължен. Не сочи, че такава
молба по чл.9 ал.2 от Конвенцията е била подадена от страните пред Руската
Федерация. Моли служебно да бъде изискана справка за движението на
подадения сигнал по Хагската конвенция.
В срок не са представени доказателства. С атакуваното определение
ВРС е прекратил производството, като приел, че в срок не са представени
доказателства за подадени молби по чл.9 ал.2 Конвенцията, поради което и
компетентността на българския съд на осн. чл.10 ал.2 Конвенцията е
отпаднала.
Настоящият състав намира следното:
С определението си по ч.гр.д. №2647/20г. по описа на ВКС последният
е върнал същото на ВРС с указания, че следва да прецени дали като съд на
договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване
преди промяната на обичайното местопребиваване, българският съд е запазил
компетентността си по силата на чл.7 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г.,
ратифицирана със закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006г., в сила за
Република България от 01.02.2007г. Ако приеме, че e запазил своята
компетентност и като орган по чл.8 ал.2 б.“а“ да прецени дали е налице една
4
от двете предпоставки по чл.9 от Конвенцията, т.е. да замоли или покани
страните по делото да представят молба пред органа на договарящата се
държава по местопребиваването на детето и органът да приеме молбата.
Дадени са указания на ВРС да укаже на страните, че съществува възможност
за отстъпване на компетентност при положителна оценка, че именно той като
съд по гражданството на детето, разполага с повече възможности в
конкретния случай да защити в максимална степен висшия му интерес.
Съобразно дадените указания, ВРС на първо място е следвало да установи
дали е запазил своята компетентност по силата на чл.7 от Конвенцията.
Цитираната разпоредба предвижда, че в случай на незаконно прехвърляне
или задържане на детето органите на договаряща държава, в която детето е
имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или
задържането, запазват своята компетентност до момента, когато детето
придобие обичайно местопребиваване в другата държава, и всяко лице,
институция или друг орган, на който е предоставено правото на упражняване
на родителски права, да са изразили съгласие с прехвърлянето или
задържането, или детето е пребивавало в тази друга държава най-малко една
година, след като лицето, институцията или органът, имащи право да
упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да узнаят за
местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото
връщане не е подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си
среда. В конкретния случай безспорно е установено, че детето има обичайно
местопребиваване в Руската федерация. И доколкото същото е в резултат на
задържането му там без съгласието на бащата, който е носител на
упражняване на родителски права, и същият не е съгласен със задържането на
детето в държавата на новото му местопребиваване, то следва да се установи
наличието на следващата алтернативна предпоставка – детето да е
пребивавало една година най-малко в Русия, като през този период не е
подадена и разгледана молба за неговото връщане. Още в исковата молба
ищецът е посочил, че е завел сигнал по Хагската конвенция още през януари
2019г.- т.е. в едногодишния период от задържането на детето в Русия, за
връщането му в България. Дали молбата за връщане е била разгледана и какво
е произнасянето, няма твърдения, нито пък ангажирани доказателства.
Горното обстоятелство е относимо и следва да бъде установено при
преценката дали българският съд е запазил компетенциите си по чл.7
5
Конвенцията, независимо от нормата на чл.10 ал.2 от същата. Още пред ВРС
ищецът е поискал служебно да бъде изискана справка от централния орган-
Министерството на правосъдието за развитието на подадения сигнал.
Искането незаконосъобразно не е уважено от ВРС. В частната жалба е
направено искане за служебно изискване на справка. Искането е основателно
и следва да бъде уважено. Досежно искането за събиране на доказателства за
движението на молбата, подадена до Министерството на образованието и
науката на Руската Федерация молба за връщане на детето, същото е
неоснователно. Видно от приложените по делото доказателства, че
изпълнителното производство за издирване на детето Борислав е прекратено
поради установяване на местонахождението му, като инициатор по този
изпълнителен документ е било именно Министерството на образованието и и
науката на РФ. Затова и това доказателствено искане е безпредметно.
Следва да бъде изпратено писмо до Министерство на правосъдието на Р
България, с което спешно да бъде изискана информация по движението на
преписка, образувана по сигнал рег. №16.03-3/21.01.2019г. по Хагската
конвенция от 1980г. за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца, депозиран от Т. Д. П., ЕГН **********. Да се посочи сезиран ли е
централния орган на Руската федерация и какви действия са предприети,
налице ли е произнасяне по молбата за връщане на детето Борислав Тодоров
П., ЕГН **********.
След постъпване на изисканата информация съдът ще се произнесе по
депозираната частна жалба.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА Министерство на правосъдието на Р България на осн.
чл.186 ГПК в едноседмичен срок от уведомяването да представи информация
по движението на преписка, образувана по сигнал рег. №16.03-3/21.01.2019г.
по Хагската конвенция от 1980г. за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, депозиран от Т. Д. П., ЕГН **********. Да се посочи
сезиран ли е централния орган на Руската федерация и какви действия са
предприети, образувано ли е производство по искането, налице ли е
6
произнасяне по молбата за връщане на детето Борислав Тодоров П., ЕГН
**********.
След постъпване на отговор делото да се докладва за произнасяне по
частната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7