№ 54
гр. Варна, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900684 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ковитра
България“ ЕООД, гр. София, с която е заявена осъдителна претенция с правно
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД
против „Евродизайн“ ЕООД, гр. Варна за заплащане на сумата от 609 268,80
лева с ДДС, представляваща част от придобито вземане в размер на 694
268.80 лева, по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 05.08.2019 г.,
с произход неплатено възнаграждение по Договор за СМР от 01.02.2016 г.,
сключен между ответника и третото лице „Нюстрой Вижън“ ЕООД, гр.
София.
В исковата молба „Ковитра България“ ЕООД твърди, че на 01.02.2016 г.
между ответника „Евродизайн“ ЕООД, в качеството на възложител и
„Нюстрой Вижън“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор за
извършване на дейности по СМР със собствена техника и механизация по
проект за подобряване на базата на „Градски транспорт“ ЕАД, гр. Варна
съгласно оферта, неразделна част от договора. Излага се, че според Раздел II
от договора „Цена и начин на плащане“, възложителят заплаща на
изпълнителя действително възложените, извършени, съгласувани и приети с
акт за установяване извършени реално отработени моточасове след
приключване и предаване с приемо-предавателен протокол, по единични
цени, съгласно офертата за видове техника и механизация, и след издаване на
фактури от изпълнителя. Заплащането на цената съгласно уговорките е по
банков път.
Твърди, че съгласно чл. 17 от договора, извършената работа се приема в
края на всеки календарен месец, а срокът за изпълнение на договора е 4
месеца. Ищеца заявява, че работата е била приета със съставени и подписани
между страните протоколи, след което били издавани и съответните фактури
за остойностяване на изпълненото. След завършване на дейността по
1
договора от страна на ищеца останали неплатени процесните фактури
1/03.05.2016 г., 3/11.05.2016 г., 6/20.05.2016 г. и 72/31.05.2016 г., на обща
стойност 774 268.80 лв. с ДДС. Твърди, че ответника е ползвал правото за
приспадане на данъчен кредит по издадените фактурите. Сочи, че ответникът
пък бил ангажиран като подизпълнител на същия обект по силата на
сключени договори за изработка с „Енерджи Ефект“ ЕАД, по които следвало
да получи общо сумата в размер на 1 119 745.92 лв. На 03.10.2016 г. между
„Енерджи Ефект“ ЕАД, „Евродизайн“ ООД и „Нюстрой Вижън“ ЕООД било
подписано Споразумение, по силата на което „Енерджи Ефект“ ЕАД погасило
част от задължението на ответника към „Нюстрой Вижън“ ЕООД, в размер на
80 000.00 лв., която сума на 07.10.2016 г. била преведена по сметката на
„Нюстрой Вижън“ ЕООД. В резултат на превода размерът на задължението на
ответника по сключения Договор от 01.02.2016 г. бил редуциран на 694 268.80
лв.
Сочи, че това вземане е придобито от цедента „Нюстрой Вижън“ ЕООД,
по силата на сключения Договор за цесия от 05.08.2019 г. Ответникът бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането. Въпреки това
плащане на задължението в полза на цесионера не последвало.
Ищецът твърди, че за част от сумата в размер на 85 000 лева, е предявил
осъдителна претенция, въз основа на която е образувано т.д. № 957/2020 по
описа на ВОС. Заявява, че с настоящата искова молба претендира заплащане
остатъка до пълния размер на неплатените фактури.
Правна квалификация на правата: чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 ал.1
ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Становището на ответника е за неоснователност на претенциите.
Оспорва наличието на облигационна връзка по силата на Договор от
01.02.2016 г. на конкретно заявени основания. Признава, че е бил
подизпълнител на „Енерджи Ефект“ ЕАД във връзка с подобряване базата на
„Градски Транспорт“ ЕАД гр. Варна и е ползвал услуги на други дружества,
но не и на „Нюстрой Вижън“ ЕООД. Сочи, че в периода в който ищцовото
дружество претендира, че е извършвало услуги на производствено-
техническата база на „Градски транспорт“ ЕАД, обектът е бил спрян с
протокол обр. 10/29.12.2015 г., поради лоши метеорологични условия. С
протокол обр. 11/16.05.2016 г. работата на обекта била възстановена. Твърди,
че представеното тристранно споразумение от ищеца е нищожно, поради
липса на съгласие от Общото събрание на съдружниците на „Евродизайн“
EООД. Отправя възражение за погасителна давност по отношение на
вземането по процесните фактури. Оспорва сключения Договор за цесия от
05.08.2019 г. като твърди, че същият е фиктивен (нищожен), по него не било
извършвано насрещно плащане и имал невъзможен предмет, предвид
прехвърлянето на вземане, което не съществува.
Правна квалификация на релевантните възражения - чл. 110 - 116
ЗЗД.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа доводите си.
По отношение на отправеното в условията на евентуалност възражение
за изтекла погасителна давност на вземането, моли да се вземе предвид, че
същото се основава на договор за прехвърляне на вземане от 05.08.2019 г.
Излага, че съгласно чл. 116 ЗЗД, давността се счита за прекъсната със
сключеното тристранно споразумение на 03.10.2016 г., поради което твърди,
2
че настоящото производство е образувано преди изтичането на 5 годишния
срок, предвид изпращането на исковата молба чрез куриер.
В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа
доводите изложени в отговора.
В съдебно заседание и в писмена защита ищецът, чрез процесуалния си
представител, намира, че исковата претенция е доказана при условията на
пълно и главно доказване. Във връзка с дадени указания от съда досежно
осчетоводяването на процесните фактури, поддържа, че същите са били
осчетоводени от „Евродизайн“ ООД и по тях е ползван данъчен кредит,
установено с влязло в сила решение на ВАС. Представя списък с разноски.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание и в
предоставения от съда срок не представя писмено становище.
Съдът, след преценка доводите на страните и анализ на
доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за
установено следното:
1. По правопораждащите факти.
На първо място трябва да се посочи, че по спорното правоотношение
между страните е налице постановен и влязъл в сила съдебен акт по т.д.№
957/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, производството по което е
образувано по заявена претенция с правно основание чл. 99, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.258 и сл. ЗЗД за сумата от 85 000 лева, част от общото
вземане в размер на 694 268.80 лева.
С оглед даденото разрешение в т.2 на ТР 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по ТД
3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по предявения частичен иск формира
СПН относно основанието на вземането. Поради това в последващия исков
процес за останалата част от вземането, преклудирани се явяват
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
В контекста на конкретния казус, настоящият състав на съда е обвързан
да приеме, че договорът, от който черпи права ищецът, а именно за
прехвърляне на вземане, сключен на 05.08.2019 г. между „Нюстрой вижън“
ЕООД и „Ковитра България“ ЕООД е действителен и породил съответните
последици. Релевираните правоизключващи възражения в предходното
производство са отречени от съда, постановил решението по частичния иск.
Според договора цедентът е прехвърлил на цесионера /ищец/ свои вземания
от „Евродизайн“ ЕООД с произход договор за СМР от 01.02.2016 г., по който
са останали неразплатени суми в размер на 694 268.80 лева по изрично
изброени фактури, издадени в изпълнение на поетите задължения и по
двустранно подписани протоколи за СМР. Фактическият състав по чл. 99 ал.4
от ЗЗД е завършен с уведомяване на длъжника за прехвърлянето по
изискуемия в закона ред, на дата 19.08.2019 г.
На следващо място, със СПН е обхванато и разрешението на спорния
въпрос относно действителността на правоотношението между праводателя
на ищеца, а именно „Нюстрой вижън“ ЕООД и ответника „Евродизайн“
ЕООД по договор от 01.02.2016 г. за изпълнение на СМР /чл. 258 и сл. от
ЗЗД/. В предходно развилото се производство са разгледани всички
възражения по действителността на договора, а незаявените там са
3
преклудирани в настоящото производство. Затова и съдът приема, че според
валидно възникналото правоотношение „Евродизайн“ ЕООД е възложил, а
„Нюстрой вижън“ ЕООД е изпълнил в пълен обем и със съответното
качество, договорените СМР по проект за подобряване на производствено-
техническата база на „Градски транспорт“ ЕАД, гр. Варна. Изпълнението и
приемането на работата по договора, предпоставящо за възникване на
основанието за плащане, е удостоверено в двустранно подписани протоколи
за установяване извършването и изплащането на реално изработени
моточасове. Въз основа на остойностеното в тях са издадени съответните
първични счетоводни документи - фактури с № № 1/03.05.2016 г., №
3/11.05.2016 г., № 6/20.05.2016 г. и № 72/31.05.2016 г., на обща стойност 774
268.80 лв. с ДДС. Именно тези вземания са и предмет на договора за цесия.
В производството по т.д. № 957/2020 г. по описа на ОС Варна и като
последица от открито такова по чл. 193 от ГПК, е приета автентичност на
следните документи: договор за СМР от 01.02.2016 г., протоколите за
установяването, извършването и изплащането на реално изработени
моточасове. Пак там с оглед проведеното доказване чрез събраните писмени
доказателства и експертизи, а и от представените в настоящото производство
решения на АдмС Варна и ВАС се установява осчетоводяване на фактурите в
счетоводството на длъжника, включване в дневници за покупки и продажби и
ползване на данъчен кредит по см. на чл. 68 и сл. от ЗДДС.
По делото е прието като доказателство и представено тристранно
споразумение от 03.10.2016 г., което е относимо към релевантния факт за
съществуване на вземането като основание и размер, към съответната дата на
сключването му. Правоизключващите възражения по действителността на
споразумението в настоящия съдебен процес са преклудирани по
гореспоменатите мотиви, а валидно обвързващата сила за страните по него е
призната във вече приключилия съдебен спор. Оспорването на неговата
автентичност в рамките на висящото производство по чл. 193 от ГПК по т.д.
№ 957/2020 г., е неуспешно. Така според волеизявеното, „Нюстрой вижън“
ЕООД и ответникът по спора „Евродизайн“ /страни по договора за СМР от
01.02.2016 г./ са се съгласили относно дължимостта на сумата от 774268.80
лева по четирите броя фактури, описани по-горе. Договорено е и частично
погасяване на задължението до размера от 80 000 лева, чрез плащане от трето
лице – длъжник на „Евродизайн“ ЕООД, също страна по споразумението.
Поради това и с договора за цесия от 05.08.2019 г. е прехвърлен остатъкът от
694 268.80 лева.
2. По изпълнението на паричното задължение и правопогасяващите
възражения.
Нито се твърди, нито се установява да е извършено плащане на остатъка
до пълния размер на вземането, а именно сумата от 609268.80 лева, в полза на
правоимащата страна по спора в лицето на ищеца.
Със СПН обаче не се ползват, респективно не се преклудират както
правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането,
така и правоотлагащите изискуемостта на заявената в настоящото
производство част от него. От последната категория не са наведени
релевантни факти, поради което и следва да се разгледат правопогасяващите,
доколкото предявяването на иска за парично вземане като частичен няма за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на
непредявената част от вземането /така и решението по т.1 от ТР 3/2016 г. по
4
ТД 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС/.
Според ответната страна /в отговора на ИМ, има допуснати технически
грешки при изписване на номерата на фактурите/, вземането по всяка фактура
падежира на датата на съставяне на счетоводния документ и общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, към момента на завеждане на иска, е
изтекла.
Трябва да се настои, че според договора за СМР от 01.02.2016 г. и по-
специално раздел II, който разглежда цените и начина на плащане, падежът
на паричната престация настъпва при подписан приемо-предавателен
протокол и след издадени фактури. Последната от фактурите с №
**********/31.05.2016 г. е издадена на датата на съставените протоколи за
приемане на извършените и реално изработени моточасове. Фактура №
**********/03.05.2016 г. е към протокола от 02.05.2016 г., към фактура с №
********** от 20.05.2016 г. е протоколът с дата от 11.05.2016 г. и обратно –
към протокола от 20.05.2016 г. е фактура с № ********** от 11.05.2016
година. Във всяка фактура като дата на данъчното събитие е посочена тази на
издаване на документа, но тази дата е значима от гледна точка изискуемост на
косвения данък и задължение на субекта да го начисли по чл. 25 ал.6 т.1 от
ЗДДС. Конкретна дата на плащане на фактурите няма. Затова и като се има
предвид договореното от страните по правоотношението, че падежът се
предпоставя както от издадена фактура, така и от двустранно подписани
протоколи за приемане на работата, вземането за цената е изискуемо от деня
на получаването на услугата или издаване на фактурата /ако фактурирането е
по-късен момент и с оглед уговореното/. Между другото ищецът не
противопоставя аргументи на плоскостта на друг начален момент на
давностния срок, различен от сочения от ответника. Във всички случаи, с
оглед началото на срока по чл. 110 от ЗЗД за вземането по фактурата с дата от
31.05.2016 г., а именно 01.06.2016 г. /а за останалите и от по-ранен момент/,
давността, ако не е налице релевантен юридически факт като този по чл. 116
б. А от ЗЗД – признаване на вземането от длъжника, би била изтекла.
Затова и предвид възражението на ищеца за прекъсване на давностния
срок на основание чл. 116 б.А от ЗЗД, изисква се отговор на въпроса дали в
съглашението от 03.10.2016 г. се съдържа изявление на ответника със
съответната правна последица. Положителен отговор на въпроса би довел до
неоснователност на правопогасяващото възражение с оглед завеждане на иска
преди изтичане на давността по чл. 110 от ЗЗД.
При съобразяване на разрешението, дадено в ТР 4/2019 г. от 14.10.2022
г. по ТД 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че изявлението на
„ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД за съществуването на задълженията по договора за
СМР и четирите броя издадени фактури, включително с посочване на
размера, обективирано в споразумение, страна по което е и неговият кредитор
„Нюстрой Вижън“ ЕООД съставлява недвусмислено признаване на дълга по
основание и размер по смисъла на чл. 116 б.А от ЗЗД, адресирано към
носителя на вземането по правоотношението след като давностния срок е
започнал да тече. Следователно новата давност е с начало 03.10.2016 г. и
искът е предявен преди нейното изтичане.
Само като допълнение, в рамките на петгодишната давност с начало
03.10.2016 г. за определен период, при действието на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
5
давностният срок и не тече /спира/ съгласно чл. 3 т.2 от посочения
нормативен акт.
В контекста на изложеното, претенцията за заплащане на сумата от
609 268.80 лева с ДДС, представляваща част от придобитото вземането в
размер на 694 268.80 лв., по силата на Договор за прехвърляне на вземането от
05.08.2019 г., с произход неплатено възнаграждение по Договор за СМР от
01.02.2016 г., сключен между ответника и трето лице „Нюстрой Вижън“
ЕООД., както и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението ще бъде уважена.
3. По разноските.
С оглед изхода от спора и в съответствие с направеното искане на осн.
чл. 78, ал. 1 ЗЗД, на ищеца се следват сторените от него разноски по водене на
настоящото производство, които съобразно представения списък по чл. 80
ГПК и доказателства за извършен разход, възлизат на сумата 24 370.75 лв. –
държавна такса и сумата от 265 лв. – пътнически разходи или общо 24 635.75
лева. Адвокатско възнаграждение не се претендира.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ДА
ЗАПЛАТИ НА „КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София
сумата 609 268,80 (шестотин и девет хиляди двеста шестдесет и осем и
0.80) лева - част от общо дължимата сума в размер на 694 268,80 лв .,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за СМР от 01.02.2016
г., сключен между „Евродизайн“ ЕООД и „Нюстрой Вижън“ ЕООД, по който
издадени фактури № 1/03.05.2016 г., 3/11.05.2016 г., 6/20.05.2016 г. и
72/31.05.2016 г., което вземане е придобито по силата на Договор за цесия от
05.08.2019 г. сключен между „НЮСТРОЙ ВИЖЪН“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София и „КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
04.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕВРОДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, да
заплати на „КОВИТРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
сумата 24 635.75 (двадесет и четири хиляди шестотин тридесет и пет и
0.75) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6