Присъда по дело №463/2025 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 29 по НОХД № 463 по описа на Районен съд град М
за 2025 година, трети наказателен състав.

Подсъдимият ЯЯА е обвинен от Районна прокуратура град М в това, че
на 03.09.2024 год. пред къщата си в град М, ул. „О“ № ХХХ извършил
действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст малолетната А Е Н на 12 години от
село Б, обл. М, изразяващи се в целуване по устата и опипване по половия
орган - престъпление по чл. 149, ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение
и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се
наложи съответното наказание към минимума при спазване на изискванията
на закона. Отбелязва, че са налице смекчаващи вината обстоятелства –
възрастта на подсъдимия, трудоустрояването и фактът, че е пенсионер. Взема
становище, че следва да се определи наказанието при условията на чл. 55 от
НК, като предлага след редукцията съгласно чл.58а от НК, на подсъдимия да
бъде наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода с
изпитателен срок от 4 години.
Подсъдимият ЯЯА се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Б.И. – АК М, моли съда
да наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства - чл.55 от НК, като излага подробни доводи в тази насока –
чистото съдебно минало, напредналата възраст на подсъдимия, трайна
неработоспособност, съдействие в хода на разследването.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се разви при
условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване
на страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното
заседание.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във
връзка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия и свидетелите..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
Подсъдимият ЯЯА е роден и живее в град М. Не е осъждан, с начално
образование, без данни за противообществени прояви, пенсионер,
освидетелстван със 100% ТЕЛК, поради влошено здравословно състояние, не
страда от психични заболявания.
Свидетелката АЕН живее в село Б, обл. М заедно с майка си -
1

свидетелката А.В.А. и брат си С, но учи в град М. Към дата 03.09.2024г. св.Н
била на 12 навършени години, а пък брат С - на 8 години. Баба им - Д.Т.К. и
дядо им - В.А.К., свидетели живеят в град М, ул. „Ц.С“ № Х.
На 03.09.2024г. около 09.00 ч. св.А.В. оставила двете си деца - А и С, при
баба им и дядо им в гр. М. Свидетелката А Н решила да посети прабаба си М.
(по прякор Златка), която живеела в същия квартал (кв.„О“), на съседна улица,
като тръгнала заедно с брат си. Когато стигнали до дома на прабаба си, един
съсед – подсъдимият А извикал към момичето: „Оооооо, колко си пораснала,
ела да те видя!“. Малолетната Н разпознала човека по физиономия, като съсед
на прабаба , но не знаела как се казва, но той я познавал, защото като е
ходила с майка си при прабаба си, той я е виждал и е разговарял с тях.
Свидетелката Н влязла в двора, за да види подсъдимия, а брат останал
отвън на улицата. Подсъдимият А седял на диван пред къщата си, в двора.
Пред дивана имало маса. Момичето влязло в двора и се приближило до
подсъдимия. Той казал: „Ела да те гушна!“. Малолетната Н се приближила
и подсъдимият сложил двете си ръце зад гърба . Тя сложила ръцете си на
неговите рамене. Подсъдимият А я целунал по бузите, а малолетното момиче
се опитвало да се дръпне от него. Той обаче я притеглил с ръце и я целунал по
устата. На Н не харесали тези действия и успяла да отдръпне от А и да се
отдалечи от него. Тогава той казал: „Оооооо, колко си пораснала, колко си
станала красива, колко си добра, ела да те гушна още веднъж“. Малолетната Н
забелязала, че подсъдимият А има слушалка в едното ухо и гледа на телефона
си „…секс между мъж и жена - били голи и правели нормален секс на
телефона…“. Момичето се смутило и притеснило, и не знаело какво да
направи. Поради тази причина се приближило отново до мъжа, който пак я
целунал по бузите. Тъй като св.Н се била навела, подс.А бръкнал с едната си
ръка между краката на момичето, като я пипнал през дрехите по интимните
части. Момичето се отдръпнало рязко. След това го бутнало с ръка и му
казало: „Не искам вече да се гушим!“. Подсъдимият я попитал „Защо?“. Тъй
като детето се срамувало и не знаело какво да отговори, избягало на улицата.
С прибирането в дома на баба си – свидетелката Н споделила за
случилото се на баба си - свидетелката Д.К., която от своя страна се
притеснила и извикала дядото на децата, тъй като не бил вкъщи. Дядото на
децата – свидетелят В.А., се прибрал и след като разбрал за случилото се,
подал сигнал на тел.112. В последствие същия ден казали и на майката –
А.В.А. и след това отишли в полицията, за да подадат сигнал.
Свидетелката А.В.А. след като се прибрала на 03.09.2024 г. забелязала,
че дъщеря изглеждала стресната от случилото се. Тя за първи път споделяла
за нещо такова. А заявила, че при разговор със сина си С, разказал, че като
са ходили със сестра си при прабаба им М. на 03.09.2024 год., непознат
възрастен мъж извикал А да влезе в двора на къщата му. С останал на улицата
и я изчакал да излезе. Когато тя излязла от двора на възрастния човек, била
ядосана и разстроена, но С не е разбрал какво се е случило. Момчето било
2

навън на улицата и не е видял и чул нищо.
На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна
психологична експертиза, изготвена от вещото лице – психолог С. Н А.. От
заключението на която се установява, че личностовата структура и
психичното състояние не лишават А Н от способността правилно да
възприема факти, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Вещото лице изразява становище, че един от знаците за
преживяно сексуално посегателство е употребата на думи, които не са
подходящи за възрастта на децата. В случая А споделила, че започнала да
обижда на холандски.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и неоспорено от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното производство, а
именно: свидетелските показания на АЕН, А.В.А., В.А.К., Д.Т.К., К.Х. Аа,
експертното заключение на вещо лице С. А., изготвила на досъдебното
производство съдебно-психологична експертиза, както и писмените
доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание на подсъдимият и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът приема горната
фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която
могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Я. А А е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото към момента на деянието, е бил пълнолетен и в състояние на
вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание и адекватен.
От обективна страна според становището на съда, действията на
подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние
на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, а именно на 03.09.2024г. пред
къщата си в град М, ул. „О“ № ХХХ извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст малолетната А Е Н на 12 години от село Б, обл.М,
изразяващо се в целуване по устата и опипване по половия орган.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при
пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от установените
факти по делото. А е съзнавал, че извършва блудствени действия с малолетно
лице, т.е. че пострадалата не е навършила четиринадесет години. Това е било
видно за подсъдимия с оглед външния вид и поведението на момичето, както и
от факта, че той познава семейството , близките и самото дете.
Характерно за престъплението по чл. 149 от НК е специалната цел -да
3

възбуди или удовлетвори полово желание. В казуса А е целял да възбуди
полово желание, отпочвайки това си действие с гледането на порнографски
видео материали на телефона си. Впоследствие предприетите действия спрямо
Н по прегръщане, целуване и опипване целят именно възбуждане на полово
желание у подсъдимия. За съставомерността на деянието не е необходимо
целта да е постигната реално. Достатъчно е тя да съществува и действията на
подсъдимия да са насочени към постигането , каквито са именно
осъществените от А. Съзнавал е обективните елементи на състава на
престъплението и общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано, съпоставяйки
самопризнанието на подсъдимия с другите доказателства по делото – с
показанията на свидетелите и писмените доказателства.
При така изложените правни съображения, касаещи установените
обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на основание
чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият ЯЯА е
доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Съдът призна подсъдимия ЯЯА за ВИНОВЕН за извършено
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитане половата
неприкосновеност и правилното духовно и полови съзряване на
подрастващите.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия, напредналата му възраст, констатираната 100% инвалидност с
ТЕЛК решение.
Признанието на вината не може и не следва да се приема като
смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е предвидено в реда, по който
е разглеждано делото – съкратено производство по чл.371 т.2 от НПК.
Отегчаващо вината обстоятелство – няма.
При така изложените обстоятелства съдът определи на подсъдимият
ЯЯА наказание при наличие на смекчаващи вината обстоятелства в хитотезана
на чл.54 от НК, към предвидения от закона минимален размер, а именно 1
година и 6 месеца /18 месеца/ лишаване от свобода.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а от НК, която визира, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /какъвто е настоящият случай/ съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета. Съобразявайки горното и намалявайки наказанието с една трета, съдът
осъди подсъдимият да изтърпи наказание от ЕДНА ГОДИНА /12 месеца/
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в
4

законна сила на присъдата.
С така наложеното по вид и размер наказания съдът, счита, че по
отношение на подсъдимият ЯЯА ще може да се постигнат целите и задачите
на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на него и по
отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото подсъдимия ЯЯА на основание чл.189 ал.3 от
НПК да ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР- М направените по водене на делото
разноски в размер на 447.84 лева, а по сметка на РС-М сумата от 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	29
Дата:	2 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия:	Десислава Цветкова

Дело:	20251630200463
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 май 2025 г.

Присъда по дело №463/2025 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите