Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 04.02.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16350 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.11.2017г., гр.д.72979/16г., СРС, 32 с-в
признава за установено, че К.С.Р. и Н.С. Р. дължат поотделно на „Т.С.” ЕАД сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ч.гр.д.46535/16г.,
СРС, 32 с-в: по 1 185,40 лв. - главница съгласно договор за доставка на
топлинна енергия, сключен съгласно одобрени от ДКЕВР общи условия (по 1 160,09 лв.
- потребена топлинна енергия и по 24,53 лв. - дялово разпределение), през
периода 01.08.2013г. - 30.04.2016г. за апартамент № 6, аб. №******, находящ се
в гр.София, ж.к. „********ет.2, ведно със законната лихва от 29.09.2016г.,
отхвърля исковете за главница до предявените размери от по 1 650,31лв. и
исковете за суми от по 236,18 лв. - обезщетение за забава през периода
30.09.2013г. - 16.09.2016г. (по 232,03 лв. - върху главницата за топлинна
енергия и по 4,01 лв. - върху главницата за дялово разпределение) като осъжда
ответниците да заплатят на ищеца суми от по 537,33 лв. - разноски за исково и
заповедно производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответниците по исковете К.С.Р. и Н.С. Р.. Считат за недоказано
количеството на доставената топлинна енергия. Експертизите са основани на
едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява
становище.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът
приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.11.2017г., гр.д.72979/16г., СРС, 32 с-в в
частта, с която се признава за установено, че К.С.Р. и Н.С. Р. дължат поотделно
на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
ч.гр.д.46535/16г., СРС, 32 с-в: по 1 185,40 лв. - главница съгласно договор за
доставка на топлинна енергия, сключен съгласно одобрени от ДКЕВР общи условия (по
1 160,09 лв. - потребена топлинна енергия и по 24,53 лв. - дялово разпределение),
през периода 01.08.2013г. - 30.04.2016г. за апартамент № 6, аб. № 258689,
находящ се в гр.София, ж.к. „********ет.2, ведно със законната лихва от 29.09.2016г.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.