РЕШЕНИЕ
№ 3382
гр. Пловдив, 13.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18803
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД против Д.К.И. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.
1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2858/04.04.2017
г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 4691/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 21, 20 лв., представляваща месечна
абонаментна такса за периода от 08.02.0216 г. до 29.02.2016 г., дължима по
договор за услуги № ********г., сключен между ответника и “Макс Телеком” ООД;
сумата от 55, 90 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на две месечни такси за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2016 г. и
сумата от 452, 95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
периода от 01.05.2016 г. до 08.01.2018 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2017 г.,
до окончателното им изплащане, които вземания са прехвърлени на ищеца по силата
на договор за цесия от 19.12.2017 г., сключен между „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД и “Смарт Кълект”
ЕООД (с предишно наименование “Смарт Кълект” ООД), придобити от последния в качеството му на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от
13.09.2016 г., сключен с “Макс Телеком” ООД.
Ищецът твърди, че е
кредитор на ответника по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен
със “Смарт Кълект” ЕООД,
което дружество от своя страна е придобило вземанията, предмет на иска, по
силата на договор за цесия, сключен с цедента “Макс
Телеком” ООД. Сочи, че вземанията са възникнали по силата на договор за услуги
от 08.02.2016 г. между първоначалния цедент и
длъжника, с предмет предоставяне на достъп до интернет и услуги за пренос на
данни. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата за периода от 08.02.2016
г. до 29.02.2016 г. абонаментна такса в размер от 21,20 лв. Доколкото длъжникът
не изпълнил задължението си за заплащане на месечна такса и за следващия
отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г., последният дължал неустойка
за неизпълнение на договора в размер на една абонаментна такса от 27, 95 лв.,
такава била начислена, а именно сумата от 27, 95 лв., и за следващия отчетен
период на продължаващо неизпълнение – от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. Твърди,
че доставчикът на услугата прекратил предсрочно договорът на 31.05.2016 г.,
поради неизпълнение на задължението на клиента за заплащане на уговорената
месечна цена на предоставяната услуга, като начислил неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси
за остатъка на уговорения от страните срок на договора. Тази неустойка била в
размер на сумата от 452, 95 лв., от която 447, 20 лв. – 16 абонаментни такси за
периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г. и сумата от 5,75 лв. – такса за
периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2018 г. За така
описаните вземания били издадени фактури, по които длъжникът дължал заплащане в
установения срок, дори последните да не са му връчени, доколкото това било
изрично установено в договора. Претендира и заплащане на законна лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от Д.К.И., в който се излагат подробни съображения за
нейната неоснователност. Твърди се, че ответникът не дължи заплащане на сумата
от 21, 20 лв. – незаплатена абонаментна такса, тъй като ищецът не е изпълнил
поетото с договора задължение за осигуряване на достъп до интернет и
предоставяне на услуга по пренос на данни. Поради това счита, че не е
възникнало и насрещното му задължение за заплащане на уговорената месечна цена
за услугата. Твърди, че клаузата на чл. 17 от договора, установяваща задължение
за заплащане на неустойка за неизпълнение, и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Счита, че последната противоречи и на закона, в т.ч. на нормата на чл. 88, ал.
1 ЗЗД. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че уговорената неустойка
за действителна, се прави възражение за прекомерност на последната, като се
моли размерът й да бъде намален.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск е за реално изпълнение – за заплащане на
възнаграждение за предоставената от доставчика услуга по пренос на данни чрез
обществената електронна съобщителна мрежа, поддържана от “Макс Телеком” ЕООД,
както и за неустойка за неизпълнение на предвидени в договора задължения на абоната
– потребител на предоставените услуги.
От договор № ********г.,
сключен между Д.К.И. и “Макс Телеком” ООД, се установява, че “Макс Телеком”
ЕООД е поел задължение да предоставя на ответника за срок от 24 месеца, считано
от подписване на договора, услуги за пренос на данни чрез обществена електронна
съобщителна мрежа на “Макс Телеком” ООД по услуга “Easy
+ 30”, включваща 30 000 MB трафик на максимална скорост за сваляне/качване до
75/25 Mbps, след изчерпване на която, скоростта се
ограничава. Потребителят е поел задължение да заплаща месечна абонаментна такса
в размер на сумата от 27, 95 лв.
В клаузата на т. 17
от договора страните са уговорили, че за ползваните от абоната услуги
доставчикът издава текущо фактура на определени дати. В същата норма е
уговорено, че ако абонатът не заплати дължима месечна абонаментна такса в
определения срок и ако до началото на следващия отчетен период абоната не
заплати просрочените задължения доставчикът има право да начисли неустойка за
неизпълнение за този следващ отчетен период в размер на една месечна такса, за
което издава фактура. Установено е, че ако при започване на следващ отчетен
период абонатът продължава да не е заплатил дължимите суми за месечна
абонаментна такса и неустойка за неизпълнение, доставчикът има право да
начислява неустойка за неизпълнение за още един месец, като след изтичане и на
този отчетен период, има право да прекрати едностранно договора, при което
абонатът дължи и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
сбора на месечните абонаментни такси за остатъка на срока на договора за
съответната услуга.
От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
към 13.09.2016 г. в счетоводството на “Макс Телеком” ООД са налични незаплатени
задължения на Д.И. по договор за услуги от 08.02.2016 г. по следните фактури:
фактура № **********/01.03.2016 г. за сумата от 21, 20 лв. – абонаментна такса
за периода от 08.02.2016 г. до 28.02.2016 г. със срок на плащане до 16.03.2016
г.; фактура № **********/01.04.2016 г. за сумата от 27, 95 лв. – неустойка за
неизпълнение за отчетен период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. със срок на
плащане до 16.04.2016 г.; фактура № **********/03.05.2016 г. за сумата от 27,
95 лв. – неустойка за неизпълнение за отчетен период от 01.04.2016 г. до
30.04.2016 г. със срок за плащане до 18.05.2016 г.; фактура №
**********/01.06.2016 г. за сумата от 452, 95 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора със срок за плащане до 16.06.2016 г. Вещото лице е
установило, че не са налице извършени плащания от страна на длъжника.
Установило е, че към 24.06.2019 г. в счетоводството на ответника “Агенция за
събиране на вземания” ООД задължението по договора е в общ размер от 530, 05
лв., от които 21, 20 лв. – главница и сумата от 508, 85 лв. – неустойки.
В производството по
делото не са представени фактурите за процесните вземания.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.09.2016 г., сключен между “Макс
Телеком” ООД и “Смарт Кълект”
ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземания по
неплатени фактури, произхождащи от договори за услуги и лизинг, сключени с
физически и юридически лица, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна
част от договора. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което
е посочено вземането на цедента против Д.К.И., с
посочен единен граждански номер, по договор от 08.02.2016 г. в размер от 530,
05 лв.
Представено е
пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми от негово име всички длъжници за прехвърлените вземания, както и потвърждение на
цесията от цедента на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Цесионерът “Смарт Кълект” ЕООД е изпратил от името на стария кредитор
уведомително писмо до длъжника – ответник от 14.10.2016 г., разписката за което
се е върнала с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2017 г. цесионерът
“Смарт Кълект” ЕООД е
прехвърлил на ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички активни
вземания, придобити от продавача от посочените в т. 2.1. от договора цеденти, сред които и “Макс Телеком” ООД по договор за
цесия от 13.09.2016 г., които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, 2,
3, 4, 5 и 6 към договора. В представеното по делото приложение към договора,
вземането предмет на договора е индивидуализирано, като е посочено, че
последното произтича от договор от 08.02.2016 г., сключен между “Макс Телеком”
ООД и Д.И., с посочен единен граждански номер, и е в размер на сумата от 530,
05 лв., ведно със сумата от 175 лв. – остатък съдебни разноски към 19.12.2017
г.
Представено е
пълномощно по силата на което “Смарт Кълект” ЕООД в качеството му на пълномощник на “Макс
Телеком” ООД е упълномощил “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми от
името на “Макс Телеком” ООД всички длъжници по
вземанията на дружеството. Представено е и пълномощно по силата на което “Смарт Кълект” ЕООД е упълномощил ишецът – цесионер с правата по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Приложено е и потвърждение на осъщественото прехвърляне на
вземанията от страна на цедента – цесинер
по договора за цесия.
По делото е
приложено и уведомително писмо от 10.01.2018 г. от ищеца, в качеството му на
представител на първоначалния кредитор - “Смарт Кълект” ЕООД, с което длъжникът – ответник се уведомява за
осъщественото последващо прехвърляне на задължението
му към нов кредитор. В производството не са събрани доказателства, от които да
се установява, че това уведомително писмо е изпратено до длъжника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Съдът намира, че с
така изпратените уведомителни писма длъжникът – ответник не е бил надлежно
уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането от първоначалния му кредитор
“Макс Телеком” ООД в полза на “Смарт Кълект” ЕООД и впоследствие на “Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, доколкото първото уведомително писмо не е достигнало до
длъжника – разписката се е върнала с отбелязване, че адресът на получателя е
променен, а за второто уведомително писмо не са представени доказателства за
изпращането му до ответника.
Следва обаче да се
приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на първоначалния
кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд
- напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Следователно прехвърлянето
на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия
е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид
изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото
производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет
на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор "Макс
Телеком" ООД и длъжника – ответник договор № ********г., по силата на
който „Макс Телеком“ ООД е поел задължение да предоставя на ответника за срок
от 24 месеца, считано от подписване на договора, услуги за пренос на данни чрез
обществена електронна съобщителна мрежа на “Макс Телеком” ООД по услуга “Easy + 30”, включваща 30 000 MB трафик на максимална скорост
за сваляне/качване до 75/25 Mbps, след изчерпване на
която, скоростта се ограничава, срещу насрещното задължение на потребителя да
заплаща месечна абонаментна такса в размер на сумата от 27, 95 лв.
Процесният договор, сключен между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен
договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по
него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие
на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняването от
него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е
от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Съгласно принципа
на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл.
8 и 9 ЗЗД, между Макс Телеком" ООД и Д.К.И. е възникнало действително материално
договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника
услуги по пренос на данни, срещу изпълнение на насрещната престация
от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
Страните са
уговорили в чл. 17 от договора, че задължението за заплащане на възнаграждение
следва да бъде заплатено след издаване на фактура от страна на доставчика, в
указания в последната срок, като неполучаването на фактура не освобождава
абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок. В същата
клауза е предвидено, че доставчикът издава текущо фактура на определени дати за
ползваните от абоната услуги, като
абонатът се информира относно датите за отчитане на потреблението при сключване
на договора. Следователно при тълкуване
клаузите на договора на основание чл. 20 ЗЗД съдът намира, че задължението за
плащане на уговореното възнаграждение възниква след предоставяне на процесните услуги от доставчика. Страните са
се съгласили изискуемостта на това парично задължение да настъпи след издаване
на фактура от оператора – на посочената в последната дата, като е изрично
предвидено, че фактурата се издава за ползваните
от абоната услуги за отчетния период, за който се издава.
По така изложените
съображения и съгласно уговорките на страните възнаграждението се дължи за получените услуги за осигуряване на
достъп до интернет и пренос на данни, предмет на договора. Следователно,
операторът трябва да престира
пръв, като не може да претендира възнаграждение, преди потребителят да е
получил услугите по пренос на данни. Обстоятелството, че доставчикът е изпълнил
точно своите договорни задължения (арг. чл. 63 ЗЗД)
подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154,
ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на доказване по несъмнен начин правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се
считат за осъществени в обективната действителност.
Съдът с доклада по
делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на
ищеца, че следва да установи наличието на действително вземане по договор за
услуга, което му е надлежно прехвърлено по силата на договор за цесия, като по
иска за заплащане на главница следва да докаже, че първоначалният кредитор е
изпълнил поетото задължение за осигуряване на достъп до интернет и пренос на
данни. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на
поетото с договора за услуга задължение на първоначалния кредитор. Ищецът, редовно
призован за съдебното заседание, в който е изготвен доклада по делото, не е
взел становище по доклада по делото, като в установения в разпоредбата на чл.
146, ал. 3 ГПК преклузивен срок не е ангажирал
доказателства и направил доказателствени искания във връзка с указанията на
съда.
Ищецът не е
представил, издадените от първоначалния кредитор и описани в исковата молба,
фактури за процесните вземания. Дори последните да бяха надлежно приобщени в
производството по делото, като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се
ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените
от ищеца обстоятелства.
В производството по
делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е извършило
проверка в счетоводството на “Макс Телеком” ООД и е установило, че към
13.09.2016 г. са налични незаплатени задължения на Д.И. по договор за услуги от
08.02.2016 г. по следните фактури: фактура № **********/01.03.2016 г. за сумата
от 21, 20 лв. – абонаментна такса за периода от 08.02.2016 г. до 28.02.2016 г.
със срок на плащане до 16.03.2016 г.; фактура № **********/01.04.2016 г. за
сумата от 27, 95 лв. – неустойка за неизпълнение за отчетен период от
01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. със срок на плащане до 16.04.2016 г.; фактура №
**********/03.05.2016 г. за сумата от 27, 95 лв. – неустойка за неизпълнение за
отчетен период от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. със срок за плащане до
18.05.2016 г.; фактура № **********/01.06.2016 г. за сумата от 452, 95 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора със срок за плащане до
16.06.2016 г.
От заключението на
вещото лице, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, се
установява единствено, че в счетоводството на първоначалния кредитор – цедент са налични счетоводни записвания за незаплатени
задължения на ответника по посочените фактури, но не и че тези задължения действително са възникнали. Съгласно
разпоредбата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат
като доказателство и на лицата или организациите, които са ги водили, като
последните се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото. Ищецът не установи, че в дружеството – първоначален
кредитор и по отношение на така посочените от вещото лице фактури счетоводните
записвания са водени редовно. Законодателят с тази разпоредба е предвидил едно
изключение от общото правило, че частните свидетелстващи документи се ползват с
доказателствена сила, само ако обективират
неблагоприятни за неговия издател обстоятелства. Но лицето, което би се
позовало на тези счетоводни записвания, трябва да установи по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, че те са водени редовно, тъй като тези записвания не са
първични доказателства, а вторични такива и тяхната доказателствена сила се
основава на предпоставката, че са били извършени въз основа на други писмени
доказателства, които могат да се противопоставят на страната, до която се
отнасят.
Нещо повече - дори да бе установено, че счетоводните
записвания в счетоводството на първоначалния кредитор са били редовно водени за
отразените в последното фактури, така посочените от вещото лице фактури не са
приложени в производството по делото, а и както вече бе посочено последните не
представляват доказателства за настъпване на твърдените в исковата молба факти,
а именно възникване на задължение за ответника да заплати месечната абонаментна
такса в размер от 21, 20 лв. за предоставени услуги по пренос на данни за
периода от 08.02.2016 г. до 29.02.2016 г., доколкото не се установи, че такива
услуги действително са били предоставени на потребителя.
По така изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че главният иск е недоказан.
В клаузата на т. 17
от договора, сключен между ответника и “Макс Телеком” ООД, страните са
уговорили, че за ползваните от абоната услуги доставчикът издава текущо фактура
на определени дати. В същата норма е уговорено, че ако абонатът не заплати
дължима месечна абонаментна такса в определения срок и ако до началото на
следващия отчетен период абоната не заплати просрочените задължения доставчикът
има право да начисли неустойка за неизпълнение за този следващ отчетен период в
размер на една месечна такса, за което издава фактура. Установено е, че ако при
започване на следващ отчетен период абонатът продължава да не е заплатил
дължимите суми за месечна абонаментна такса и неустойка за неизпълнение,
доставчикът има право да начислява неустойка за неизпълнение за още един месец,
като след изтичане и на този отчетен период, има право да прекрати едностранно
договора, при което абонатът дължи и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на сбора на месечните абонаментни такси за остатъка на срока
на договора за съответната услуга.
На основание на
тази разпоредба първоначалният кредитор е начислил неустойка, както следва:
сумата от 27, 95 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане
на месечна такса, в размер на една месечна абонаментна такса за периода от 01.03.2016
г. до 31.03.2016 г.; сумата от 27, 95 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължението за заплащане на месечна такса, в размер на една месечна
абонаментна такса за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 452,
95 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на сбора на
всички месечни абонаментни такси за остатъка на уговорения от страните срок на
договора, както следва – сумата от 447, 20 лв. – 16 абонаментни такси за
периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г. и сумата от 5,75 лв. – такса за
периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2018 г.
В този смисъл
неправилно съдът с доклада по делото е счел, че е налице техническа грешка при
посочване на датите, за които се претендира неустойката от 452, 95 лв., като
последната следва да се разгледа за периода, посочен в исковата молба, който
съвпада с този в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с крайния
срок на договора за услуги, уговорен със срок на действие от 24 месеца, а не
както съдът погрешно е установил при докладване на делото, за срок от 1 година.
Тъй като не бе
установено чрез събраните по делото доказателства, че е възникнало твръдяното притезателно право за
заплащане на главница в размер на месечна абонаментна такса за периода от
08.02.2016 г. до 29.02.2016 г., предявените искове за заплащане на неустойка за
неизпълнение на това задължение на кредитора също следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С
оглед изхода на правния спор в полза на процесуалния представител на ответника,
осъществил безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер от 300 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 10,
бул. “д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, със съдебен адрес ***, офис 10 – ****, против Д.К.И., ЕГН **********,
с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2858/04.04.2017
г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 4691/2017 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 21, 20 лв., представляваща месечна
обонаментна такса за периода от 08.02.0216 г. до
29.02.2016 г., дължима по договор за услуги № ********г., сключен между
ответника и “Макс Телеком” ООД; сумата от 55, 90 лв.- неустойка за неизпълнение
на договорно задължение в размер на две месечни такси за периода от 01.03.2016
г. до 30.04.2016 г. и сумата от 452, 95 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за периода от 01.05.2016 г. до 08.01.2018 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.03.2017 г., до окончателното им изплащане, които вземания са
прехвърление на ищеца по силата на договор за цесия
от 19.12.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и “Смарт Кълект” ЕООД (с предишно
наименование “Смарт Кълект”
ООД), придобити от последния в качеството му на цесионер
по договор за прехвърляне на вземания от 13.09.2016 г., сключен с “Макс
Телеком” ООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД да
заплати на адвокат М.Б.,***, със служебен адрес *******, сумата от 300 лв.
– адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника Д.К.И.
по гр.д. № 18803/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК