№ 1696
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100900976 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 31.01.2024 г. е обявен в Търговския регистър по партидата на
„П.Е.А.“ АД, ЕИК ****, изготвен от синдика Списък №1 на приетите
предявени вземания по чл. 686, ал.1, т. 1 ТЗ на кредиторите на „П.Е.А.“ АД,
ЕИК ****, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение с вх. №
13732/06.02.2024 г., изпратено на 02.02.2024 г., от кредитора „К.Д.“ ООД /н/, с
което този кредитор е възразил срещу поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на
включените в списъка на приетите вземания публични вземания по пункт 2, т.
1.1- т. 1.2 вкл., при твърдения, че вписаните запори в ЦРОЗ въз основа на
постановления на публичния изпълнител не създават привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ. В хода на настоящото производство кредиторът „К.Д.“ ООД /н/
поддържа възражението и моли да бъде уважено.
Синдикът Р. П. Т. е депозирала становище за неоснователност на
възражението. Поддържа, че процесните вземания на кредитора Национална
агенция за приходите са обезпечени със запор върху банковите сметки на
длъжника, вписан по реда на ЗОЗ, като запорът е наложен и вписан в ЦРОЗ,
преди откриване на производството по несъстоятелност на „П.А.А.“ АД.
Следователно са изпълнени изискванията на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и
обезпечените вземания следва да бъдат включени в списъка с приети
вземания в първи ред на удовлетворение. Счита, че възражението на
1
оспорващия кредитор е изцяло contra legem- в противоречие със закона,
поради което моли възражението на оспорващия кредитор да бъде оставено
без уважение.
В хода на делото по същество синдика поддържа становище за
неоснователност на възражението. Сочи, че списъкът на приетите вземания
следва да бъде одобрен, без да бъдат внасяни изменения в същия.
Съдът, като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното
възражение, доводите на страните, становището на синдика и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Възражението е допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице
с правен интерес.
Разгледано по същество подаденото възражение е основателно.
Видно от справка в Търговския регистър, с Решение № 728 от
28.11.2023 г. по въззивно търговски дело № 806/2023 г. по описа на
Апелативен съд -София, 5-ти търговски състав, е обявена
неплатежоспособността на длъжника „П.Е.А.“ АД, ЕИК ****, определена е
началната й дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството,
допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на длъжника и е назначен временен синдик. Решението е
вписано в Търговския регистър на 29.11.2023 г.
По делото не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че с молба вх. № 122184/29.12.2023 г. кредиторът Национална
агенция за приходите е предявил процесните вземания в производството по
несъстоятелност на длъжника „П.Е.А.“ АД, ЕИК ****. Към молбата на НАП,
са приложени постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК на публичен изпълнител от
26.10.2022 г. и постановление за продължаване на действието на така
наложените предварителни обезпечителни мерки от 10.05.2023 г. От
съдържанието на тези документи е видно, че от публичен изпълнител е
наложен запор върху вземания на „П.Е.А.“ АД върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори към две
банки, за обезпечаване събирането на публичните задължения, чиято
дължимост е установена с данъчно-ревизионен акт № Р-22221022003794-091-
001/27.04.2023 г. за сумата от 451 298,13 лв., от които главница в размер на
2
330 479,75 лв. и лихви към 20.10.2022 г. в размер на 120 818,38 лв. От
представеното удостоверение от ЦРОЗ се установява обстоятелството, че
този запор е вписан в ЦРОЗ на 16.05.2023 г.
Предмета на настоящото производство по чл. 692 ТЗ е единствено редът
на удовлетворяване на процесните публични вземания /за главница и лихва/.
За да се произнесе съдът следва да отговори на въпроса дали
предявените с молбата на НАП публични вземания, обезпечени с вписан по
ЗОЗ запор върху имущество на длъжника следва да бъдат с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в откритото производство по
несъстоятелност.
В решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т. д. № 1602/2022 г., на ВКС, II
т. о., и в решение № 50002 от 28.03.2024 г. по т. д. № 1729/2022 г., на ВКС, I т.
о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на поставения правен
въпрос, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се прилага
корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори,
вписани по реда на ЗОЗ, тъй като тези кредитори не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на
обезпечителната мярка. Поради цитираните съдебни решения на касационната
инстанция съдът следва да се съобрази със следваната практика, в която
тълкуването на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се извършва въз основа
на правната същност на съдържащите се в нея понятия – реални обезпечения
/залог и ипотека/ и обезпечителни мерки /запор и възбрана/, както с оглед
целта и последиците на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ,
систематично с останалите разпоредби в Част четвърта „Несъстоятелност“ на
ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в първи ред на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност са включени вземания,
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда
на Закона за особените залози, като е предвидено удовлетворяване на
кредиторите от получената сума при реализация на обезпечението. В
цитираната съдебна практика е прието, че посочените обезпечения /залог и
ипотека/, уредени в гражданското право, създават право на предпочтително
удовлетворение на кредитора от цената на заложената или ипотекирана вещ.
Запорът и възбраната са обезпечителни мерки и действието им се изразява в
забрана на длъжника да се разпорежда с вещите, а извършените
3
разпоредителни действия са непротивопоставими на кредиторите – съгласно
правилата на чл. 451, ал. 1 и чл. 452, ал. 1 ГПК /за индивидуалното
принудително изпълнение/ и за публичното изпълнение по ДОПК /с
препращането по чл. 206 ДОПК/, както и за производството по
несъстоятелност /с оглед на субсидиарното приложение на ГПК - чл. 621 ТЗ/.
По реда на Закона за особените залози се реализират правата на кредитора,
вписал такъв залог, обект на който не може да бъде недвижим имот или кораб
- чл. 4 ЗОЗ, поради което и не може да бъде вписана възбрана, за каквато е
предвидена привилегията в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Вписването на запора
съгласно чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ създава противопоставимост на
правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято ползва е
учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при
принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен. С вписването на запора в ЦРОЗ преди
особения залог на вземане и лишаването на заложния кредитор от качеството
му на обезпечен кредитор при провеждане на индивидуално принудително
изпълнение /т. 7 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС/, не се поражда „заложно право“ за кредитора, вписал запора.
Вписването на запора в ЦРОЗ не дава право на предпочтително
удовлетворение от имуществото, върху което е учреден залогът, а единствено
определя предимство при конкуренция на кредиторите при насочване на
изпълнение против заложеното имущество, предвид че вписването на
насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява
пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор – чл. 32а ЗОЗ.
Прието е, че според посочените специални правила за действието на запора,
включително за вписаните в ЦРОЗ запори, ползващият се от обезпечението
взискател няма право на предпочтително удовлетворение от цената на
запорираната вещ, съответно такова право не би могло да произтича и за
производството по несъстоятелност, само на основание на препращането към
ЗОЗ за вписаните запори.
С оглед забраната на чл. 638, ал. 6 /преди ал. 4/, изр. 3-то ТЗ, запор
върху вземане или върху движимо имущество и ценни книги по чл. 4 ЗОЗ
може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на
производството по несъстоятелност. Съгласно цитираната разпоредба, в
производството по несъстоятелност, наложения в изпълнително производство
4
по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, не е
противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно
характера на производството по несъстоятелност на универсално
принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на
длъжника. Изключение от непротивопоставимостта не е въведено и за
вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, ако те са наложени по ДОПК. След
като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на
несъстоятелността, то и вписването му също не може да им се
противопостави и да породи права за кредитора.
Прието е също така, че право на предпочтително удовлетворение за
кредитор, вписал запор в ЦРОЗ, наложен по реда на ГПК или ДОПК, не
произтича и от разпоредбите на чл. 724 ТЗ, според които това право е само
върху цената на заложената или ипотекираната вещ, но не и върху цената на
запорирана или възбранена вещ и следователно обезпечен кредитор, ползващ
се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до размера
на обезпечените вземания е само заложният, съответно ипотекарният
кредитор, но не и кредитор с вписан запор по реда на ЗОЗ.
В заключение е обобщено, че нито от правната природа на
обезпечителната мярка „запор“, нито от очертаната цел и последици на
вписването й по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ с останалите относими правила в търговска
несъстоятелност, може да се направи извод, че вписването на запор по реда на
ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на обезпечен
кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на
реалното обезпечение залог. Ето защо, посочената разпоредба следва да се
прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са
наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ /възбрани не се вписват по ЗОЗ/,
доколкото същите не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване
върху имуществото/вземането, предмет на обезпечителната мярка.
По изложените съображения публичните вземания, във връзка с които
са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК запори, вписани в
ЦРОЗ, нямат ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като не се
ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при
реализацията на предмета на обезпечителната мярка. Възражението на
5
кредитора „К.Д.“ ООД /н/ по отношение включване на част от предявените от
НАП вземания за получаване на сума в общ размер от 451 298,13 лв.,
представляваща главни публични вземания в размер на 330 479,75 лв. и за
публични вземания за лихви, начислени към 20.10.2022 г. в размер на 120
818,38 лв., посочени в пункт 2, т. 1.1-1.2 вкл. от списък № 1 на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с поредност по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ, е основателно и следва да се уважи, като се измени определената
поредност за удовлетворяване на приетите публични вземания, която следва
да се счита по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
В законоустановения седмодневен срок по чл. 690 ТЗ не са постъпили
възражения срещу останалите включени в списъка вземания, поради което
същия следва да бъде одобрен във вида, в който е изготвен от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, след одобряване на списъка с приетите
вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ съдът следва незабавно да свика събранието на
кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ –определяне начина на
осребряване имуществото на длъжника, определяне метода и условията на
оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнаграждението им, както и избор на постоянен синдик на дружеството и
определяне на постоянното му възнаграждение.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в кратък срок,
при спазване на изискването за публикуване на поканата в Търговския
регистър най- малко седем дни преди датата на събранието, съгласна чл. 675,
ал. 1, вр. чл. 619, ал. 4 ТЗ, и при съобразяване на графика на заседанията. С
оглед на това съдът намира, че следва да свика събрание на кредиторите за
28.05.2024 г. от 11.00 часа.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, Списък №1 на приетите
предявени вземания по чл. 686, ал.1, т. 1 ТЗ на кредиторите на „П.Е.А.“ АД, с
ЕИК ****, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ /обявен в Търговския
регистър на 31.01.2024 г./, със следните изменения:
ИЗМЕНЯ списъка по възражение с вх. № 13732/06.02.2024 г., изпратено
6
на 02.02.2024 г., от кредитора „К.Д.“ ООД /н/, определената поредност на
удовлетворяване на вземанията на НАП в общ размер от 451 298,13 лв.,
представляваща главни публични вземания в размер на 330 479,75 лв. и
публични вземания за лихви, начислени към 20.10.2022 г. в размер на 120
818,38 лв., посочени в пункт 2, т. 1.1-1.2 вкл., като вземанията следва да се
считат с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а не с
посочена в списъка поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
СВИКВА събрание на кредиторите на „П.Е.А.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, което следва да се
проведе на 28.05.2024 г. от 11.00 часа в Съдебната палата на Софийски
градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на
съдебните заседания на VІ-18 състав, Търговско отделение, Софийски
градски съд, при следния дневен ред: 1. Избор на постоянен синдик на
дружеството и определяне на постоянното му възнаграждение; 2. Определяне
начина на осребряване имуществото на длъжника, 3. Определяне метода и
условията на оценка на имуществото, 4. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото определение за
обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5
ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО покана за събрание на кредиторите за
обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенцията по вписванията, с което длъжникът и всички
кредитори се смятат за редовно уведомени на основание чл. 675, ал. 2 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в ТЗ при СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7