р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 04.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен
състав, в публичното заседание на
двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
и в
присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХдело № 3017 по описа за 2018 година,
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.
59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 170 от 20.11.2018 година на
Председателя на ДКХ, с което на основание чл. 110 ал. 1 от Закона за хазарта на
***със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано заедно и
поотделно от Т.И.Д. и ***- управители е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 45 ал. 2 т. 4 от Закона за хазарта.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован се
представлява от ***, Адвокатска колегия София. Взема становище, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено в
противоречие както с материалният и процесуалният закон. Твърди се, че
неправилно наказващият орган е санкционирал дружеството за това, че лицето ***е
бил в игралната зала без документ за самоличност, тъй като той присъствал там в
качеството си не на посетител, а на ***, въз основа на сключен с търговеца
трудов договор. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно или да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
като приеме, че нарушението представлява маловажен случай.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се
представлява в съдебно заседание от ***. Взема становище, че така изтъкнатите от
страна на представителя на жалбоподателя доводи са неоснователни предвид
спазването на всички процесуални изисквания на закона при провеждането на
административно наказателното производство и пълно и всестранно установяване на
всички релевантни обстоятелства. Счита, че нарушението е установено по безспорен
и категоричен начин, наложената санкция е в минимален размер, не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди наказателното постановление изцяло като
законосъобразно и обосновано.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
страните, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Към
03.07.2018 година *** *** е имал качеството на организатор на хазартни игри по
смисъла на ЗХ, като стопанисвал игрална зала, находяща се в ***, в която се
организирали хазартни игри с игрални автомати, по силата на издадено
удостоверение за лиценз № 000030-3950/10.04.2018 г. на ДКХ.
На 03.07.2018 г. при извършена
проверка в обекта било установено, че
лицето ***е допуснат в игралната зала, без какъвто и да е документ за
самоличност. Имената и личните данни на лицето
без документ за самоличност били установени от доброволно снетите от същото писмени обяснения. В тях ***написал,
че няма в себе си лична карта, тъй като я бил загубил. По време на проверката в
обекта присъствало и лицето ***,
назначен на длъжност ***. За констатираните обстоятелства бил изготвен нарочен
констативен протокол.
На 05.11.2018 година в град София, в
сградата на ДКХ се явил упълномощен представител на дружеството. В негово
присъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.
45 ал. 2 т. 4 от Закона за хазарта и връчен му по надлежният ред. В законо
установения тридневен срок от името на дружеството било депозирано възражение
срещу констатациите в акта. Били приложени и писмени доказателства- заверено
копие от трудов договор, сключен между *** *** и ***на 02.07.2018 година на
длъжността „ ***“ в игралната зала, както и извлечение от ТД на НАП Велико
Търново за регистрираните от името на дружеството трудово договори, в това
число и този, сключен с ***.
Впоследствие на 20.11.2018 година е
издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с
имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
наказателно постановление № 170 от 20.11.2018 година на Председателя на ДКХ;
акт за установяване на административно нарушение № 001309 от 05.11.2018 година
на старши инспектор в ДКХ; удостоверение за декларирани данни с изходящ №
040191802535145 от 12.12.2018 година от ***; *** за актуално състояние на
всички действащи трудови договори в *** към 12.12.2018 година; възражение от
името на *** срещу акт за установяване на административно нарушение № 001309 от
05.11.2018 година на старши инспектор в ДКХ; заверено копие от трудов договор №
22 от 02.07.2018 година, сключен между *** и ***; заверено копие от справка за
актуално състояние на действащите трудови договори в *** към 06.11.2018 година;
заверено копие от покана от ДКХ до представляващия *** за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение с изходящ № 11-365 от 19.10.2018
година; заверено копие от покана от ДКХ до представляващия *** за връчване на
наказателно постановление с изходящ № 11-365 от 20.11.2018 година; заверено
копие от констативен протокол № 006783 от 03.07.2018 година на старши
инспектори в ДКХ; заверено копие от обяснение от ***от 03.07.2018 година;
заверено копие от обяснение от *** от 03.07.2018 година; заверено копие от
удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри на *** от 10.04.2018
година, ведно с приложение; заверено копие от Заповед № П-365 от 25.06.2018
година на Председателя на Държавната комисия по хазарта.
В подкрепа на изложената по-горе и възприето
от съда фактическа обстановка са и показанията на разпитаните непосредствено в
съдебно заседание свидетели П.С., К.У. и А.Д..
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната
жалба за неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено в съответствие както с материалния, така и с
процесуалния закон.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати
съществени нарушения на императивните норми на ЗАНН – чл. 47 от същия закон.
В
хода на административно наказателното производство са спазени и разпоредбите на
чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е
издаден в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, предявен
му е и същият го подписал лично.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и включва в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити, а
именно: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението;
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено ;
законните разпоредби, които са нарушени – чл. 45 ал. 2 т. 4 ЗСБТ; собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер/ в случая всички данни за *** ***
като самостоятелен правен субект/; имената и точните адреси на свидетелите,
единен граждански номер. Нарушението и нарушителя са индивидуализирани
изчерпателно и пълно като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
субекта на административно наказателна отговорност.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ал.2 т.4 от ЗХ в игралните зали и в игралните казина не
се допуска присъствието на лица без документи, удостоверяващи тяхната
самоличност. От събраните по делото доказателства се установява, че при
извършената проверка от служители на ДКХ в игрална зала, находяща се в град
Долна Митрополия, Плевенска област и в която се организирали хазартни игри с
игрални автомати от „*** *** са били изискани документи за самоличност на
лицата, допуснати и намиращи се в игралната зала. В хода на проверката било
установено, че едно лице е без такъв
документ, а именно ***, ЕГН **********.
Ето
защо съдът прие, че констатираното от страна на инспектор при ДКХ– София в
обекта, стопанисван от *** *** осъществява признаците на нарушение по чл. 45
ал. 2 т. 4 Закон за хазарта. Изискването
на закона е ясно и категорично – в игралната зала не се допускат лица без
документи за самоличност, като е без значение колко време такива лица са престояли в залата, дали
са били клиенти на залата или нейни служители, назначени на трудов договор/
както се твърди в жалбата/. Релевантно е само обстоятелството, че лице без
документи за самоличност се намира в залата, а в тежест на организатора на
хазартните игри е да създаде вътрешна организация на работата в игралната зала
по начин, недаващ възможност за присъствие в същата на такива лица.
Съдът намира, че наказателното
постановление е издадено при правилно изяснена фактическа обстановка, от която
по несъмнен начин се установява фактът на извършване на нарушението. При
определяне вида и размера на санкцията, която следва да бъде наложена е
съобразена санкционната разпоредба на чл.110 ал. 1 ЗХ като вид и размер и е
индивидуализирано в съответствие със степента на засягане на обществените
отношения с деянието от страна на дружеството като е наложено наказание в
предвидения в закона минимален размер.
Съдът намери за неоснователни
възраженията на процесуалният представител за жалбоподателя за това, че
извършеното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай липсват
доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен
на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение. Налице
е нарушение на просто извършване. След като наказуемото деяние не предполага
наличие на вредни последици, то тяхната липса не обуславя задължителното
приложение на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отчете и фактът, че предвиденият по
отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както е засилена и
отговорността при нарушения на ЗХ, които чувствително увреждат фискалните
интереси на държавата, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се
отличават с по-висока степен на обществена опасност и не може да се приеме, че
вредоносните последици от извършеното деяние са незначителни. Съдът счита, че в
случая не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, който по обективните си
характеристики не може да се отличи с някаква по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите случаи на административно нарушение от същия
вид.
Предвид
изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано. Същото е издадено от
компетентен по степен, място и материя орган в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 170 от 20.11.2018 година на Председателя на ДКХ, с което на
основание чл. 110 ал. 1 от Закона за хазарта на ***със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано заедно и поотделно от Т.И.Д. и ***-
управители е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5000 лева за извършено административно нарушение по чл. 45 ал. 2 т. 4 от Закона
за хазарта.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: