Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 471 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно активно съединени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от общо 100 000 лв.
В исковата молба на Т.А.Н. и Л.К.И. се твърди, че на 26.09.2016 г. е
осъществено ПТП на пътя с. Каблешково – с. Нова Камена между лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. ********и автобус „Ман“ с рег. № ТХ ********Твърди се, че
вследствие на пътния инцидент починал А.Т.А., пътник в лекия автомобил, син на
ищците. Изложени са твърдения, че смъртта на сина им им причинила неописуеми болки
и страдания. Твърди се, че ответното дружество по извънсъдебен ред им е
заплатил обезщетения в размер на по 50 000 лв., за всеки един от двамата,
които суми не били достатъчни да репарират причинените им неимуществени вреди.
Предвид тези фактически твърдения ищците
са мотивирали правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по
риска „ГО” на водача на лек автомобил „Опел”, да им заплати сумата от по 50 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, за всеки един от двамата
като са наведени твърдения, че отчитат изплатеното извънсъдебно обезщетение,
както и процент на съпричиняване от 50%. Претендира се законна лихва и сторените
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.”АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено постановление за прекратяване на досъдебно
производство изх. № 1576/2016 г.по ДП 189/2016 г. на РУ на МВР – гр. Тервел. От
съдържанието на същото се установява, че е водено срещу „неизвестен извършител“
за евентуално извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б. „в“ във вр. с чл. 342
ал.1 от НК по повод ПТП, осъществено на 26.09.2016 г.
По делото е представен препис – извлечение от акт за смърт на Община – гр.
Тервел, от което се установява, че на 26.09.2016 г. е починал А.Т.А..
Представено е и удостоверение за раждане на Община Тервел, от което се
установява, че А.Т.А. е роден от майка – Л.К.И. и баща – Т.А.Н..
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението си вещото лице е посочило, че причината за
смъртта на А.Т.А. е контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна и
дихателна недостатъчност от централен произход.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че автомобилът
е загубил устойчивост, завъртял се е
около вертикалната си ос по посока, обратна на часовниковата стрелка, продължил
е движението си транслационно и ротационно и със странична дясна част е
навлязъл в лентата за насрещно движение като траекториите на движение на
автобуса и лекия автомобил са се пресекли и е настъпил удар между тях, като
инициалния контакт за лекия автомобил е в странична дясна част. Посочено е, че
и двамата водачи на МПС-та, участвали в ПТП-то, не са имали техническа
възможност да предотвратят същото. Вещото лице е посочило, че и при правилно
поставен предпазен колан с оглед удара описаните травматични увреди при А.Т.
биха могли да се получат.
В съдебно заседание на 17.02.2020 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Е.А.Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496
ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – заключението на САТЕ респ. констатациите
в постановлението за прекратяване на ДП настоящият съдебен състав намира, че
вината на водача на лек автомобил «Опел Вектра» е установена като същият е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалата е пътувала без
поставен предпазен колан. С оглед изводите на СМЕ настоящият съдебен състав възприема същото като
неоснователно.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
Ищците са възходящи от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежават активна материалноправна легитимация да претендират репарация на
причинените им, вследствие смъртта на техния син, вреди. Същите са от кръга на
близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищците. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието,
вследствие загуба на дете, с който са живели дълги години, грижили са се за
него в общо домакинство, възлагали са надежди за бъдещето му респ. самият
починал е малолетно дете на 10 години, в началото на житейския си път справедливият
размер на обезщетение е по 200 000 лв. Основателно е възражението за
съпричиняване, заявено от страна на ответника, за неосъществен родителски
надзор, изразяващо се в обстоятелството, че същите са допуснали малолетното
дете да пътува в автомобил, управлявано от неправоспособно лице. Факт, който се
установява с оглед изводите на постановлението за прекратяване на ДП респ. се
признава от ищеца Т.Н.. Това признание е обективирано в протокол за разпит на
свидетел от 05.12.2016 г. в ДП и има характер на извънсъдебно признание на
неизгоден за ищците факт. Заявеният процент на съпричиняване от самите ищци е
50 %. При съблюдаване на същия респ. приспадане на платеното обезщетение по
доброволен ред / от по 50 000 лв. за всеки един от двамата ищци/ настоящият
съдебен състав намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени за претендираните суми от по 50 000 лв. за всеки един от
двамата ищци.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 01.11.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание на 17.02.2020 г. процесуалният
представител на ищците е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК
срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е
отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА /стр. 66 и стр. 67/. С оглед заявения размер на иска и при съблюдаване
Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищците възлиза на 4 060 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото респ. извършените по делото процесуални действия, настоящият
съдебен състав намира, че това е адекватния размер на адвокатското
възнаграждение. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищците се следват разноски в
размер на 4 425 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Т.А.Н., ЕГН ********** и Л.К.И., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Я.Я. сумата от по 50 000 /петдесет
хиляди/ лв. за всеки един от двамата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на А.Т.А. в резултат на ПТП,
реализирано на 26.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.11.2017 год. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4 425 лв. - разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Я.Я. сумата 4 060 лв.–
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: