Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 9.07.2020 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Евелина
Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 1118
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена от управителя на „Х.А.” ЕООД
гр.Шумен жалба , против
решение № 332/24.02.2020 г. по НАХД № 5788/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” НП № 170/29.11.2019 г. Касационната жалба
съдържа
изложение на доводи за постановяване на въззивното решение при неправилно приложение на материалния закон,поради пропуски на съда да
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Иска се отмяна на обжалваното решение,като
в съдебно заседание касаторът не се явява и не
се представлява.
Ответникът
Басейнова дирекция „Черноморски район” не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП са наложени на касатора на основание чл.200,ал.1,т.4 от Закона за
водите /ЗВ/ две имуществени санкции,всяка в размер на 150 лв.,първата от тях за
нарушение по чл.194”б”,ал.1 от ЗВ,а втората за нарушение по чл.48,ал.1,т.12 от
ЗВ ,а именно : затова,че на 1.02.2019 г.
не е предоставил в БДЧР информация за определяне на дължимата такса за 2018 г.
в законоустановения срок до 31.01.2019 г. и затова,че на 2.04.2019 г. не е
предоставил на директора на БДЧР доклад за изпълнение на разрешително за 2018
г. в законоустановения срок до
31.03.2019 г.
За да потвърди обжалваното пред него НП, ВРС
е приел за установено
от фактическа страна, че била изпратена покана до
жалбоподателя да се яви за съставянето на АУАН № 145/22.08.2019 г.,съответно че
при образуването и провеждането на административно-наказателното производство
не били допуснати съществени процесуални нарушения,водещи до опорочаване на
крайния акт и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. По приложението
на материалния закон,въззивният съд е приел за правилна дадената с НП правна
квалификация на деянието като осъществен състав на адм.нарушение по
чл.200,ал.1,т.4 от ЗВ,съответно правилно определен размер на наложените
имуществени санкции при отсъствие на основания за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Касационният съд намира,че въззивното решение
е постановено при допуснато от ВРС нарушение на материалния закон,т.е. налице е наведеното с жалбата касационно основание по
чл.348,ал.1,т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение. Не съответства на
обективните факти изложената в мотивите на обжалваното решение констатация,че
на жалбоподателя била изпратена покана да се яви за съставянето на акт за
установяване на адм.нарушение. Такава покана не е отправяна – видно от
съдържащото се в преписката писмо изход.№ 26-00-2227/14.06.2019 г. на директора
на БДЧР,адресирано до управителя на „Х.А.” ЕООД,поканата е за явяване в
тридневен срок за изясняване на обстоятелствата,а не за съставяне на АУАН. Това
писмо е изпратено за връчване чрез пощенски оператор,който е върнал пратката с
отбелязване „непотърсена”,поради което неправилно в НП е прието от наказващият
орган,че АУАН бил съставен на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН - поради неоткриване
на нарушителя на известния му адрес,тъй като
понятието за връщане на пратката като „непотърсена” съвсем не е
идентично с нормативното изискване на чл.40,ал.2 от ЗАНН за невъзможност да се
намери известният нарушител. В този смисъл, АУАН е съставен при пълното
пренебрегване на изискванията на чл.40,ал.2 от ЗАНН,с което е допуснато
съществено процесуално нарушение,изразяващо се в ограничаване правото на защита
на нарушителя. Като не е констатирал това съществено процесуално
нарушение,налагащо отмяна на НП без необходимост от разглеждане на спора по
същество, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон – вместо да отмени
незаконосъобразното НП,съдът е потвърдил
същото. Не са констатирани от въззивния съд и други наведени от жалбоподателя
във въззивното производство процесуални нарушения на наказващия орган –
противоречията между посочената в АУАН дата 14.06.2016 г.
и посочената в НП дата 14.06.2019
г. В тази връзка,административно-наказателната преписка не съдържа нито едно
писмено доказателство за това,че проверката е извършената на посочената във
въззивното решение дата 14.06.2019 г. – няма съставени от контролния орган констативни
протоколи,като за този релевантен факт са събрани единствено гласни
доказателства чрез разпита на посочените от наказващия орган свидетели. Що
се отнася до твърдението на касатора за противоречащо на изискванията на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН описание в НП на мястото на нарушението,същото не се
споделя от касационния съд – като е посочено в НП,че информацията за таксата и за
доклада не са представени в БДЧР,то ясно е ,че мястото на извършване на
адм.нарушение се намира в населеното място,където е седалището на БДЧР,а именно
гр.Варна. Независимо от последното,горепосоченото съществено процесуално
нарушение допуснато при съставяне на АУАН дава
достатъчно за отмяна на процесуално незаконосъобразното НП,поради което
постановеното в обратния смисъл решение на ВРС подлежи на отмяна .
След отмяната на въззивното
решение и при решаване на делото по същество от страна на касационния съд
съгласно чл.222,ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите
гореизложени съображения.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 332/24.02.2020 г. по НАХД № 5788/2019
г. по описа на ВРС,с
което е потвърдено издаденото от директора на БДЧР НП № 170/29.11.2019 г. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район”
НП № 170/29.11.2019 г. ,с което на основание чл.200,ал.1,т.4 от Закона
за водите са наложени на „Х.А.” ЕООД гр.Шумен две имуществени санкции,всяка в
размер на 150 лв.,първата от които за нарушение на чл.194”б”,ал.1 от Закона за
водите,а втората за нарушение на чл.48,ал.1,т.12 от Закона за водите.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :