Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С.,
03.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 11 май, Две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова,
като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 164/2021 год. по описа на
РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от А.С.А., с ЕГН ********** ***, представлявано от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищеца
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника “Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.Б.М. за сумата 255,87
лв., представляваща обезщетение за ползване без правно
основание от ответника притежаваните от ищцата 2/3 ид.ч. от недвижим поземлен
имот № 059067, представляващ нива с площ 11.994 дка, трета категория земя, в м.
„Сухия герен”, в землището на с.Т., обл.в. за стопанската
2017/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски в заповедното производство и исковото
производство.
В условията на евентуалност ищцата е предявила иск
против ответника с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който поискала да й заплати
сумата от 255,87 лв. представляваща обезщетение за лишаването й като собственик
на 2/3 ид.ч. от процесният поземлен имот, от правото й да сключи договор да
наем или договор за аренда с друг арендатор за посочената 2017/2018 стопанска
година, респ. от възможността да ползва лично процесният поземлен имот.
Моли на основание
чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА съдът да осъди „Н.Т.“ ЕООД да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищцата.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в
разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от В.Б.М.,
чрез адв.Вл.Ч. *** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената
искова молба, с който оспорва изцяло исковата претенция на ищцата.
Направил възражение за
недопустимост на исковете на основание чл.299 от ГПК, поради влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№ 1253/2019г. по описа на БСлРС между същите страни, с
идентичен предмет на вземането, за същият период и за същият обект.
Друго възражение е наведено
с писменият отговор, че договора за наем се конвертирал в договор за заем за
послужване.
По същество на спора е
изложил подробни съображения.
Относно направените
възражения от ответника, съдът се произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 29.03.2021г.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложени са ч.гр.д.№ 1236/2020г. по описа на
РС-Б.С., гр.д.№ 1253/2019г. по описа на РС-Б.С. и АНД № 34/2020г. по описа на
РС-Б.С..
Съдът като
взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
1236/2020г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника ЗК „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Б.М. е издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 260237/02.12.2020г. в полза на кредитора А.С.А., с
ЕГН ********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК,
ет.2, за сумата от 255,87 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание от ответника,
притежаваните от ищцата 2/3 ид.ч. от недвижим поземлен имот № 059067,
представляващ нива с площ 11.994 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”,
в землището на с.Т., обл.в. за стопанската
2017/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА.
В срока по чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът ЗК „Н.Т.“ ЕООД е депозирал писмено възражение срещу заповедта за
изпълнение, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
С настоящата искова молба
кредиторът А.С.А., чрез пълномощника си адв.М.М.С. ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането за горепосочената сума.
Ищцата А.С.А. в и.м.
твърди, че е собственик на 2/3 ид.ч. от недвижим имот представляващ НИВА с площ
11.994 дка, имот № 059067, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в
землището на с.Т., обл.в. придобити по силата на
Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот-зем.земя с № 104,
том VI, рег.№ 5647, н.д.№ 1015/11.10.2012г. по описа на Нотариус Г.Х. с район
на действие РС-Б.С./ л.8 от делото/.
Поради обстоятелството, че
за този имот не е имало сключен договор за аренда или наем на зем.земя, ищцата
при разговор с арендатор достигнала до уговорка за сключване на договор за
аренда за стопанската 2017/2018 година.
Впоследствие разбрала от
арендатора, че той не може да сключи с нея такъв вид договор, тъй като за този
имот вече има сключен договор за наем за същата стопанска година. При извършена
справка в ОбС“З“-Б.С. ищцата установила действително
съществуващ договор за наем за стопанската 2017/2018 година, като имота бил
заявен за ползване от ЗК „Н.Т.“ ЕООД ***, видно и от приложена с и.м. справка
от ОбС“З“-Б.С./л.11 то делото/. Тази кооперация се
легимирала с договор за наем от 10.07.2017г. сключен с ищцата А.А..
Ищцата твърди, че подписа
положен в договора за наем от 10.07.2017г. не е положен от нея и това се
установило в наказателното производство, като посочва АНД № 34/2020г., по описа
на РС-Б.С..
А. посочва, че средното
рентно годишно плащане за землището на с.Т. възлиза на 32.00 лв./дка за
стопанската 2017/2018г., което се установява от приложена с и.м. справка от
информационна система „Ползване на зем.земи II”
изд.от ОбС”З”-Б.С..
Предвид гореизложеното за
ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита, като посочва, че
ответника неоснователно се е обогатил за нейна сметка и е получавал субсидии за
този имот, тъй като не съществува какъвто и да е договор с него.
В срока за отговор
ответната „Н.Т.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. от ВрАК оспорва исковата претенция на ищцата като
неоснователна и недоказана и моли да се отхвърли иска с всички законни
последици. Представил е Заповед № 343/02.10.2017г. на Директора на
ОД”Земеделие”-в., с която са одобрени масивите за ползване между собственици
и/или ползватели на зем.земи в землището на с.Т., обл.в.
за стопанската 2017/2018г. съгласно представено доброволно сключено
споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ от която е видно, че процесният поземлен
имот № 059067, е разпределен за ползване на ЕТ ”Любчо Чомаковски”, но не и на „Н.Т.“ ЕООД./л.26 от
делото/.
В подкрепа защитната теза на ищцата е разпитан
свидетеля Петьо А./съпруг на ищцата, който заяви, че желае да свидетелства
въпреки разясненото му от съда право на отказ по реда на чл.166,ал.1,т.2 от ГПК/.
А. посочи, че съпругата му притежава 3 бр. поземлени
имоти в с.Т. с обща площ около 21.000
дка, в м.“Сухия герен“.
Едната нива е около 12.000
дка, като цялата е обработваема, а другите две парчета земя, частично не се
обработват, защото има в тях храсти.
От 2017г. до настоящия
момент земята се обработва от ЗК „Надежда“ с. Т., без негово позволение или на съпругата
му.
Ответната фирма ползвала
земята, като сключвала фиктивни договори, подписана била съпругата му, за което
била уведомена РП-Б.С.. Тези договори били регистринани в ОбС“З“-Б.С. от тази фирма.
За периода 2017-2019г. не са получавали никаква
рента.
Свидетелят заяви, че лично отишъл
при тогавашния управител на кооперацията Андрей Заешки и го попитал
действително ли той обработва процесната земя, който категорично отрекъл да я
обработва. При направена справка в ОбС“З“ гр. Б.С. свидетелят узнал, че именно
фирмата на Заешки обработва земите, като получил препис от договорите за наем.
Отново отишъл при Заешки, който му се изсмял и казал, че за него това не са
никакви договори.
За стопанската 2017/2018г.
и 2018/2019г. земите ги обработвала ЗК „Надежда“ с.Т.. За стопанската
2017/2018г. свидетелят поискал земите да ги обработва г-н Марински, но поради фиктивните договори,
той отказал.
За стопанската 2017/2018г.
не знае какъв вид култура се е отглеждала в процесният имот, нито дали е бил
включен в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ.
За стопанската 2020/2021г.
процесният имот с площ 11.994 дка в
землището на с. Т., в местността „Сухия герен“,
свидетелят А. посочи, че той лично го обработва и го декларирал в ОбС“З“ гр. Б.С..
Докато земите били в ЗК
„Надежда“ с.Т., управителят й е получавал
субсидии за обработваемата земя и това обстоятелство свидетелят узнал от
предходното гр.д.№ 1253/2019г. по описа
на РС-Б.С..
Свидетелят А. заяви, че
цялата част от имот с площ 11.994 дка е обработваема земя и той се намира в
средата на блока. В него няма храсти.
От приложено АНД №
34/2020г. по описа на РС-Б.С. е видно, че лицето И.Н.Р.е призната за виновна в
това, че на 14.05.2018 год. в с.Т., обл.в. е
съставила неистински частен документ – договор за наем на селскостопанска земя
на имоти с номера № 059063, № 059067 и № 059069, и трите имота в местността
„Сухият Герен“ в землището на село Т. и на 15.06.2018 год. е употребен пред
Общинска Служба „Земеделие“ – Б.С., за да се докаже, че съществува правно
отношение между А.С.А. *** и ЗК„Н.Т.“ ЕООД, представлявана от Андрей Николов
Заешки от с.Т. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание „Глоба“ в съответният размер.
Същото е несъотносимо по настоящето дело, тъй като в наказателното
производство предмет на престъпление е договор за наем от 14.05.2018г. сключен
между А.С.А. и ЗК „Н.Т.“ ЕООД *** за стопанската 2018/2019г. Докато в настоящият
исков процес се претендира от ищцата против ответника парично вземане на
основание неоснователно обогатяване за стопанската 2017/2018г.
Със съдебно решение №
58/24.03.2020г. постановено по гр.д.№ 1253/2019г. по описа на РС-Б.С. (влязло в
законна сила на 16.09.2020г. и приложено по настоящето дело) е отхвърлен
предявеният иск от А.С.А., с ЕГН ********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, с правно основание чл.422 ГПК,
вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника ЗК „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.Б.М., че същият й
дължи сумата от 255.84 лв.,
представляваща неизплатен наем за стопанската 2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот № 059067,
представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”,
в землището на с.Т., обл.в., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски
в заповедното и исковото производство, включително и адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА, за което е издадена заповед №
639/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 1041/2019 г. по описа на РС – Б.С., като неоснователен и недоказан.
Осъдена е на разноски.
Със СПН в мотивите на
решението е установено в това производство, че договорът на наем от
10.07.2017г. сключен между А.С.А. ЗК „Н.Т.“ ЕООД *** е недействителен/нищожен/
поради липса на съгласие относно цената и не е постигната договореност между
страните по един от съществените елементи на този договор.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Претенцията на ищцата
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищцата
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1041/2019 год. по описа на БСлРС. Предявеният
иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения едномесечен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество,
искът е основателен.
За успешното провеждане на
установителния иск, в тежест на ищцата е да докаже твърдението си, че ответникът
й дължи сумата за която е издадена заповед за изпълнение, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения,
въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.
Относно
възражението на ответника, че иска е недопустим, поради влязло в законна сила съдебно
решение по гр.д.№ 1253/2019г. по описа на
РС-Б.С. между същите страни и за същият имот, по арг. чл. 299, ал. 1
и ал. 2 ГПК, съдът намира следното:
Действително,
от приложено гр.д.№ 1253/2019г. по описа
на РС-Б.С., се установява, че преди образуване на
гр.д.№ 164/2021г. по описа на БСлРС е било образувано друго дело, по
което е постановено Решение №
260237/02.12.2020г. по гр.д.№ 1253/2019г. по описа на РС-Б.С., с
което е отхвърлен предявеният от А.С.А., с ЕГН
********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК,
ет.2, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124
от ГПК против ЗК „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
***, представлявано от В.Б.М. за парично вземане от 255.84 лв., представляваща неизплатен наем за стопанската
2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот № 059067,
представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”,
в землището на с.Т., обл.в., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски
в заповедното и исковото производство, включително и адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА, за което е издадена заповед №
639/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 1041/2019 г. по описа на РС – Б.С..
От мотивите на това решение се установява, че
исковата претенция не е уважена, поради липса на доказателства от страна
на ищцата, че е налице валиден договор за
наем върху конкретна вещ, че е изпълнила задължението си по предаване на вещта
на наемателя, а същият не й е заплатил следващата се наемна цена. С оглед
установената в производство нищожност на сключеният договор за наем, поради
липса на съгласие досежно цената на същият, то предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
Съдът в мотивите
си също е записал, че в случая е
недопустимо изменение на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/виж т.9, б.“д“ и т.12 от
заявлението/ съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, поради което обуславя
извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на
предявеното основание.
Настоящето производство по
гр.д.№ 164/2021г. по описа на БСлРС е образувано
между същите страни, за същият имот, но предмета на вземането е различен - неоснователно
обогатяване, т.е. правното основание на предявените
искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД с материално правно основание чл.59 от ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на пълномощника на ответника в писменият отговор, че договора за наем
се е конвертирал в договор за заем за послужване.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с
договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена, а съгласно
чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за
временно ползване, а заемателят се задължава да я
върне.
В
случая в исковата молба не се навеждат твърдения за заем за послужване. Конверсията представлява превръщане на една нищожна
сделка в друга действителна сделка, когато първата съдържа нейните съществени
елементи или притежава нейните признаци. С други думи, чрез конверсията при
наличието на една нищожна сделка се признават правните последици на друга
сделка, чиито фактически състав и съдържание са запълнени от действителните
елементи на нищожната сделка. Правната конверсия не е акт на валидиране на недействителната сделка. Чрез конверсията се
установяват правни последици, породени от друга сделка, между същите страни.
По делото няма данни да е
бил сключван договор за наем, тъй като в сключеният такъв на 10.07.2017г.
въобще лисва наемна цена, нито пък има индикации тя да е определяема, при което
следва, че между страните не е постигната договореност по един от съществените
елементи от договора, поради което същият е нищожен и това е прието в мотивите
на влязло в сила решение по гр.д.№ 1253/2019г. по описа на БСлРС.
Липсва договореност между страните по делото за сключване на договор за заем за
послужване.
Както вече беше
изяснено, в обсъжданото първоначално дело (гр.д.№ 1253/2019г. по описа на БСлРС) исковите претенции са основани на юридически факт-договор
за наем на зем.земя. В настоящото производство ищцата се позовава на друг
юридически факт–неоснователно обогатяване на ответника, чрез ползване на
процесният поземлен имот за стопанската 2017/2018 година. Макар и в двете
производства да е налице позоваване на един и същи поземлен имот, то липсва
идентичност, която да обуслови недопустимостта на втория във времето процес,
доколкото ищцата се позовава на различен факт. Предвид това, съдът намира, че
така предявеният иск допустим и следва да се произнесе по същество по него.
Правно
основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява действителен юридически факт, който
поражда определено материално правоотношение, което да оправдава имущественото
разместване. Доказването на правното основание за използването на имота е в
тежест на ответника. В настоящото съдебно производство ответникът не установи,
че ползва имота въз основа на облигационно основание (по договор за наем, заем
за послужване и пр.) или при надлежно учредено ограничено вещно право на
ползване. Следователно, следва да се приеме, че процесният недвижим имот е ползван през релевантния
период от ответника без правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Институтът на неоснователното
обогатяване изисква наличие на обогатяване на едната страна по правоотношението
и обедняване на другата. Обогатяването може да се изразява както в увеличаване
на имуществото на едно лице, така и в намаляване на пасива или по-специално в
спестяване на разходи. Именно в процесния случай „Н.Т.“ ЕООД е спестила разходи
за заплащане на наемно възнаграждение за ползване на процесният имот, съизмерим
с размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище на с.Т.,
което е 32.00 лв. за стопанската 2017/2018 година, видно от приложената с и.м.
справка от информационна система „Ползване на зем.земи
II” изд.от ОбС”З”-Б.С..
По данни на ОбС“З“-Б.С. дадени в писмо изх.№ РД-12-02-391-01/09.04.2021г.
е видно, че за стопанската 2017/2018г. процесният имот
е бил регистриран в ОбС“З“-Б.С. по силата на
едногодишен договор за наем от 10.07.2017г. сключен между А.А.
и ЗК“Н.Т.“ ЕООД ***./л.60 от делото/. Съгласно Заповед № 343/02.10.2017г. на
Директора на ОД”Земеделие”-в. е сключено доброволно споразумение по чл.37в,
ал.2 от ЗСПЗЗ между собствениците и/или ползвателите на зем.земи
в землището на с.Т., като процесният поземлен имот с
№ 059067, е разпределен за ползване на ЕТ ”Любчо Чомаковски”
с обща площ 8,188 дка, но не и на „Н.Т.“ ЕООД./л.26 от делото/.
Правно ирелевантно е ползването на процесният
имот от трето лице на спора, по силата на доброволно споразумение по чл.37в от
ЗСПЗЗ за разпределение масивите за ползване, тъй като ЗК“Н.Т.“ ЕООД, чийто
правоприемник е ответника “Н.Т.“ ЕООД от 25.04.2019г., видно от служебно
извършена справка в ТР, го е регистрирал в ОбС“З“-Б.С.
по реда на чл.70 от ППЗСПЗЗ с вх.№ 020Т/л.11 от делото/. С тази регистрация той
е направил извънсъдебно признание на факт, който е неизгоден за него. С
последвали действия на управление
ответника се е споразумял с трето лице да обработва имота.
Предвид
изложеното размерът на дължимото обезщетението по чл.59 ЗЗД претендирано от ищцата
следва да се изчислява на база средно годишното рентно плащане визиран в
справка от информационна система
„Ползване на зем.земи II” изд.от ОбС”З”-Б.С.. То е определено в размер на 32,00 лв. за декар за
стопанската 2017/2018г. Процесните 2/3 ид.ч. от процесният поземлен имот,
целият с площ 11,994 дка, възлиза на
7,996 дка х 32.00 лв. = 255,87 лв. до който размер искът следва да бъде уважен
като основателен и доказан, каквато е и исковата претенция на ищцата в този
размер.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че елементите на фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД са налице, а именно - едностранно разместване на
материални блага от правната сфера на ищцата към правната сфера на ответника, в
резултат на което ответникът да се е обогатил за сметна на ищцата, доколкото по
делото се установи, че имота собственост на ищцата са ползвани от ответника без
правно основание за периода на стопанската 2017/2018г., като по този начин
ответникът неоснователно се е обогатил.
Ищцата с исковата
молба претендира и законна лихва върху вземането, считано от подаване на
заявлението в съда-27.11.2020г. до окончателното му изплащане. Вземането за лихва, релевирано
с иска по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му
следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава. Съдът достигна до фактически и правни изводи за уважаване на главният
иск, поради което следва да се уважи и акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда-27.11.2020г. до окончателното му
изплащане.
Ето защо, предявения от А. С.А. против ответника ЗК „Н.Т.“
ЕООД, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника „Н.Т.“
ЕООД ***, че същият й дължи сумата от 255,87 лв., представляваща обезщетение
за ползване без правно основание от ответника притежаваните от ищцата 2/3 ид.ч. от недвижим поземлен имот № 059067, представляващ
нива с площ 11.994 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”,
в землището на с.Т., обл.в. за стопанската
2017/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед
№ 260237/02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 1236/2020 г. по описа на РС – Б.С..
С оглед уважаване
на установителния иск по чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.59
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за исковото,
така и за заповедното производство съгл. т.12 от
ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищцата е поискала да й се
присъдят разноски в заповедното и в исковото производство. Представила, чрез
процесуалният си представител списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.63 от
делото/, съгласно който претендира следните суми: 25,00 лв. заплатена държавна
такса в заповедното производство, 25,00 лв. заплатена държавна такса в исковото
производство.
Процесуалният й представител
в ход на устните състезания е поискал съдът да осъди ответника да му заплати
дължимото се адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА в исковото и в заповедното производство.
Ответника в писменият
отговор е поискал присъждане на разноски в размер на 360.00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение в случай на отхвърляне на иска, като приложил е
списък с разноски по чл.80 ГПК/л.62 от
делото/.
С оглед уважаване на иска ответника
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 50,00
лв. заплатена държавна такса. Ответника следва да заплати на адв.М.М.С., сумата 300,00 лв. представляваща дължимото му
адвокатско възнаграждение, като пълномощник на ищцата А.С.А. в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1236/2020г. по описа на РС-Б.С., както и сумата от
300,00 лв. представляваща дължимото му адвокатско възнаграждение, като
пълномощник на ищцата А.С.А. в исковото производство по гр.д.№ 164/2021г. по
описа на РС-Б.С., съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ.
При този изход на делото на
ответника не следва да му се присъждат разноски.
Воден от гореизложените
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Б.М., че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на ищцата А.С.А., с ЕГН **********
***, представлявана от адв.М.М.С.
***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 255.87 лв./Двеста
петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за ползване без
правно основание от ответника притежаваните от ищцата 2/3 ид.ч.
от недвижим поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.994 дка, трета
категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т.,
обл.в., за стопанската 2017/2018г., ведно със
законната до окончателното изплащане на
вземането, за
която сума е издадена заповед за парично изпълнение № 260237/02.12.2020г. по ч.гр.д.№ 1236/2020г. по описа
на РС-Б.С..
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В.Б.М. ДА
ЗАПЛАТИ на А.С.А., с ЕГН ********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2 направените деловодни разноски
в размер на 25,00 лв./Двадесет и пет
лева/ в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1236/2020г. по описа на РС-Б.С., както и сумата от 25,00 лв./Двадесет и пет лева/ в
исковото производство по гр.д.№ 164/2021г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр.чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата „Н.Т.“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Б.М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.М.С. с ЕГН **********
***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, сумата 300,00 лв.(Триста лева) представляваща
дължимото му адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за МРАВ,като пълномощник на ищцата А.С.А., с ЕГН ********** *** в
заповедното производство по ч.гр.д.№
1236/2020г. по описа на РС-Б.С., както и сумата от 300,00 лв./Триста лева/ представляваща дължимото му адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, като
пълномощник на ищцата А.С.А., с ЕГН ********** *** в исковото производство по гр.д.№ 164/2021г. по описа на РС-Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1236/2020г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: