РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Благоевград, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело №
20211210101136 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. АС. В., с ЕГН: **********,с адрес: гр. Б
чрез адв. Д.Д. - САК, с адрес на кантора: гр. С, с която против „АДДЕ - 2014“ ООД, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул. „Св.св. Кирил и Методий“ №1, офис 15,
представлявано от Миглена Вутьова Василева и Симеон Янчов Петров е предявен
осъдителен иск - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 400 лева,
представляващо обезщетение на основание чл. 225, ал.3 от Кодекса на труда за период от
25.08.2020 год., ведно със законната лихва върху нея от момента на завеждане на исковата
молба до датата на действителното й допускане до работа, както и разноските по делото -
правно основание чл.225, ал.3 КТ.
Твърди се от ищеца, че с ответната страна е бил в трудово правоотношение по безсрочен
Трудов договор № 134/10.10.2018 год. и изпълнявал длъжността „администратор-хотел“ в
хотелски комплекс „Рилец“, Рилски манастир, община Рила, с код по НКП 42243002.
Сочи се, че трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 08.05.2019 год. със
Заповед № 49/08.05.2019 год. Сочи се, че е подадена искова молба срещу ответника с
предмет на спора незаконосъобразно инеправилно уволнение, както и искане да бъде
възстановена на работа. Сочи се, че съгласно Решение № 11428/04.12.2019 год. на PC -
1
Благоевград по гр.д. № 1638/2019 год., това уволнение е било обявено за изцяло
незаконосъобразно от съда. Изтъква се, че с влязлото в сила съдебно решение ответникът е
бил осъден да изплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е
останала без работа поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 08.05.2019 год. до 08.11.2019 год., в размер на 3 444 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2019 год., до
окончателното изплащане на сумата. С решението се сочи, че ищецът е бил възстановен на
работа на заеманата длъжност преди незаконното уволенние, а именно „администратор-
хотел“ в хотелски комплекс „Рилец“, Рилски манастир, като на 22.07.2020 год. получила
Уведомление от 06.07.2020 год. от PC - гр. Благоевград, Гражданско отделение, 3-ти състав
по гр.д. № 1638/2019 год., с копие до ответника, че на основание чл. 345, ал.(1) от Кодекса
на труда и на основание постановеното и влязло в сила решение по гр. д. № 1638/2019 год.
на PC - гр. Благоевград, считано от 19.06.2020 год., е възстановена на предишната й
длъжност „администратор-хотел“ с код по НКПЗ 42243002 в хотелски комплекс „Рилец“,
Рилски манастир.
Твърди се от ищеца, че в 14-дневния срок депозирал заявление до ответника чрез връчане с
покана от ЧСИ Борис Велинов, per. № 890, като се позовавала на влезлите в сила решения
по гр.д. № 1638/2019 год. по описа на PC - гр. Благоевград и по в.гр.д.№ 89/2020 год. по
описа на ОС - гр. Благоевград. В същото изявила желание и готовност още в същия ден да се
върне на работа като заема длъжността, на която е възстановена, съгласно влезлите в сила
решения. Твърди се от ищеца, че работодателят категорично отказал да я възстанови на
работа и да приема каквито и да е документи от нейна страна, поради което се обърнала към
ЧСИ Борис Велинов за съдействие при връчването на книжата.
Сочи се, че съгласно протокол за удостоверяване връчване на книжа от 01.09.2020 год. на
ЧСИ Борис Велинов, per. № 890, се констатира, че след като ответника не е открит на
посочения адрес и не се е явило в двуседмичния срок от залепването на поканата за
получаване на книжа, на основание чл. 47, ал.(5) от ГПК, книжата се считат за надлежно
връчени от датата на изтичане на посочения срок - т.е. 25.08.2020 год.
Твърди се от ищеца, че към датата на завеждане на исковата молба, не е допусната до
работното си място, съгласно влезлите в сила съдебни решения. Твърди се, че действието е
незаконосъобразно действие спрямо нея в качеството й на работник, тъй като във всеки един
момент е готова да заеме позицията, която е изпълнявала.
При тези факти се поддържа твърдението, че са налице в кумулативност предпоставките за
ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение, поради
недопускане на ищеца на работа. Изтъква се то ищеца, че от негова страна е изправна
страна, като е посетил предприятието на работодателя и е изявил готовност да престира труд
по трудово правоотношение, а работодателят умишлено не го допуска.
На основание гореизложеното се обосновава правен интерес от предявяване на иска.
2
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за допускане
изслушването на съдено - счетоводна експертиза, която да даде заключение за размерът на
обезщетението по чл. 225, ал.(З) от Кодекса на труда за 8 месеца , считано от 25.08.2020 год.
до действитеното допускане до работа или до изготвяне на заключението, като се вземе
предвид брутното трудово възнаграждение към датата на явяване на работа. Поискано е и
събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане чрез
показанията на които ще се установяват обстоятелства: че от 25.08.2020г. ищецата не е
допускана до работното си място.
Препис от Исковата молба е връчена на ответното дружество при условията на чл.50, ал.3 от
ГПК - чрез лице, в качеството му на съдебен адресат на ответника и на адреса по
седалището му, като в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Правно основание на предявения иск – осъдителен иск с пр.основание чл.225, ал.3 КТ.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца, изразява становище, че подздържа
предявения иск, като и прави искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради неявяване на
ответника, липсата на представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично
изявление от тази страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не
делегира процесуален представител, не оспорва иска.С призовката за с.з., връчено на
ответника, на тази страна е указано какви ще бъдат последиците от неподаването на
отговор в законоустановения едномесечен срок и от неявяването му в първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска, се
установява предявяването на осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал.3 от КТ.
Искът е процесуално допустим, а ИМ е редовна с оглед съдържание/чл.127 от ГПК/ и
приложения /чл.128 от ГПК/. Спорното притезателно право е надлежно упражнено – чрез
подаване на редовна ИМ, при липса на процесуални пречки и при наличието на
положителни порцесуални предпоставки за упражняването му. Налице е, както активна, така
и пасивна процесуална легитимация и правен интерес за ищеца от предявяване и
поддържане на осъдителен иск – за осъждане на ответника при твърдения за ликвидно и
изискуемо притезателно право в полза на ищеца и за наличие на спорно материално
правоотношение, по което сочи, че е изправна страна и неизпълнение на насрещното
задължение на ответника по същото, в качеството на работодател да допусне ищеца до
работното място, на което е възстановен с влязъл в сила съдебен акт.
С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е
3
приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба
писмени документи като писмени доказателства, предвид годността, допустимостта
/представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им
към спорния по делото предмет. Представените писмени доказателства, индицират за
вероятната основателност на иска. Налице са предпоставките, както процесуални, така и
материални на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239, ал. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание ,
ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор, не е оспорил иска, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отстъствие, от анализа на представените
към ИМ писмени доказателства се установява вероятната основателност на предявения иск,
който по тези съображения следва да се уважи и мотивите на настоящето неприсъствено
решение се основават на тях.
По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца и направените по делото
разноски в размер на 800 лв. за заплатено /арг. т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС/ адв.възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, а
по сметка на РС Благовеград държавна такса в размер на 176,00 лв., съобразно уважения
размер на предявения иск, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на тази сума, при липса на доброволно изпълнение.
Водим от горното и на основание чл. 238, ал.1 вр. с чл.239, ал.1 - 4 от ГПК вр. с чл.225, ал.3
от КТ и чл.86 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АДДЕ - 2014“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул.
„Св.св. Кирил и Методий“ №1, офис 15, представлявано от Миглена Вутьова Василева и
Симеон Янчов Петров да заплати на Н. АС. В., с ЕГН: **********,с адрес: гр. Б, чрез адв.
Д.Д. - САК, с сумата от 4400,00 /четири хиляди и четиристотин/ лева, представляващо
обезщетение на основание чл. 225, ал.3 от Кодекса на труда за период от 25.08.2020 год.,
ведно със законната лихва върху нея от момента на завеждане на исковата молба до датата
на действителното й допускане до работа, както и сумата от 800,00 /осемстотин/ лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АДДЕ - 2014“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул.
„Св.св. Кирил и Методий“ №1, офис 15, представлявано от Миглена Вутьова Василева и
Симеон Янчов Петров да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 176,00 /сто
седемдесет и шест/ лева държавна такса.
Решението е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което и на
основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
4
Копие от решението да се връчи и на двете страни, като УКАЗВА на ответната страна, че в
едномесечен срок от връчването може да поиска от въззивния съд неговата отмяна при
условията на чл.240, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5